Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………..
гр. Варна, 16.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева и с
участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 45/2021 г. по
описа на Административен съд – гр. Варна и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано
е по искова молба от К.Й.Й. ЕГН **********, адрес: ЗОЗТ „Разделна“ към Затвора
– гр. Варна, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство
на правосъдието, с правно основание чл.284 ал.1, ал. 2, вр. ал. 5 от ЗИНЗС, вр.
чл. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди за периода
10.06.2020 г. - 31.12.2020 г., нанесени му в резултат бездействието на
административните органи на Затвора Варна, във връзка със задължението им за
защита физическото благополучие на лицата лишени от свобода и осигуряване на
безопасни и здравословни условия в местата за лишаване от свобода в Затвора
Варна и ЗОЗТ - Разделна, с цена на иска 1 500 /хиляда и петстотин/ лева,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба е уточнено, че вредите са в резултат на нарушение
на чл.36 ал.1 т.5 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, неправилно лечение от
д-р Р. и нарушение на чл.62 ал.2 от ЗИНЗС, предоставящ възможност лишените от свобода да не бъдат премествани, ако
съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.
Ищецът сочи, че от 10.06.2020г. е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна, като не му е било направено
задължително изследване съгласно чл. 36, ал.1, т. 5 от Наредба № 2/22.03.2010
г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода, което го е поставило в неблагоприятно положение, тъй като не е получил
адекватна медицинска помощ. Сочи, че фактът, че е преглеждан от лекар, който му
е предписал определена форма на лечение, не може автоматично да се приеме за
адекватна медицинска помощ. Твърди, че много пъти е бил вписван в книгата за
медицински прегледи, но не е бил воден на лекар в рамките на 24 часа. Счита, че
поради неправилно лечение от д-р Р. е
настъпило влошаване на здравословното му състояние. На 23.12.2020г. е бил
преместен в ЗО-Разделна, където няма лекар, с което счита, че е нарушен чл. 62,
ал. 2 от ЗИНЗС. Два дни бил без инсулин и чакал първия работен ден - 29.12.2020
г., за да му го донесат от Варна. Същият ден поискал и преглед от лекар, но до
30.12.2020г. никой не го е завел на преглед. Твърди, че с противоправното си
бездействие и неизпълнението на закона – чл. 36 от Наредба №2/22.03.2010 г.,
органът по изпълнение на наказанията, го е поставил в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието и е породило в него чувството на страх и
незащитеност, нарушавайки по този начин забраната на чл. 3 от ЗИНЗС. В съдебно
заседание лично поддържа иска.
Ответник
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, чрез процесуален
представител – ст. юрисконсулт в писмен отговор оспорва иска по основание и
размер, като неоснователен и недоказан. Счита, че твърденията на ищеца относно неосигуряване на медицински
грижи в Затвора - Варна не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни
последици за него и че са нарушени правата му. Видно от справка с Рег. №
161/20/22.01.2021 г., както и от медицинска справка, изготвена от д-р Р.Р.,
служебно избран ОПЛ в Медицинския център при Затвора-Варна е, че за процесния
период К.Й. е преглеждан многократно, назначено му е и се провежда лечение
предвид заболяването му Захарен диабет. Твърди, че ищецът прави опит да извлече
дивиденти от собственото си безотговорно поведение, с оглед неспазването на
хигиенно-диетичен режим за болестта му. Намира, че служителите на ответника са
изпълнили всички свои регламентирани задължения и не са допуснали нарушения при
изпълнение на същите, като стриктно са съблюдавали правата и законните интереси
на ищеца, вкл. и осигуряване на необходимата медицинска грижа. Счита, че няма
данни за конкретно увреждане на здравето на ищеца, което да бъде разглеждано
като последица от престоя му в Затвора – Варна. Отправено е искане за
отхвърляне на исковата молба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ГДИН.
Представителят
на Окръжна прокуратура счита, че искът е неоснователен, поради това, че по
делото не са събрани доказателства за незаконосъобразни бездействия от
служители на ответната страна, осъществяващи нарушение по чл.36 от Наредба №
2/2010 г. и чл.62 ал.2 от ЗИНЗС, респективно даващи основание да бъде
ангажирана отговорността на ответника по чл. 284 от ЗИНЗС. По делото са събрани
достатъчно писмени доказателства, които установяват, че служителите на
ответната страна са спазили изискванията на тези две разпоредби.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които се
основава искът и формулираният петитум, квалифицира правно иска по чл.248 от ЗИНЗС. Като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди по реда
на чл. 12 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно писмо рег. №161/20 от 19.01.2021 г. ищецът
е постъпил на 10.06.2020
г. в Затвора - Варна за изтърпяване на наложено му с протокол № 306/24.6.2020
г., 45 състав на Районен съд - Варна по НОХД № 2199/2020 на Районен съд - Варна
наказание лишаване от свобода в размер на 1 години и 10 месеца на основание
чл.196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.195, ал.1 от НК при първоначален „Строг“ режим. Съгласно Заповед
№ 53/23.12.2020 г. на Началника на Затвора-Варна л. св. Й. е преместен да търпи
остатъка от наложеното му наказание от Затвора - Варна в Затворническо
общежитие от закрит тип - Разделна, където се намира и към настоящия момент
/л.28 от делото/.
С първоначалния доклад от 08.07.2020 г. за лишения
от свобода ищец е установено, че страда от диабет и високо кръвно налягане,
като има и информация за периодична употреба на ПАВ /психоактивни/ - кристали
/л. 13 от досие/.
От представената медицинска
справка, изготвена на 23.10.2020 г. /л. 142 от делото/ от д-р Р.Р., ОПЛ в МЦ
при Затвора - Варна е установено
обективното състояние на ищеца:...няма оплаквания, без температура, без
промяна на вкуса, без загуба на обоняние без кашлица и задух pulmo-б.о. соr.-
б.о./ при проведени кръвни тестове с високи стойности на кръвна захар поради
причина са предприети консултативни прегледи от ендокринолог, кардиолог,
уролог. Заключението е, че лицето страда от захарен диабет 2-ри тип, лош
контрол и е назначена терапия с препарат инсулин инжекционно и таблетки
перорално. Следва проследяване на състоянието и евентуална корекция на
терапията при нужда.
От представената медицинска
справка към писмо рег. №161/20 от 22.01.2021г. /л. 41-43 от делото/ се
установява, че ищецът е постъпил в Затвора-Варна без собствени медикаменти и
без медицинска документация. Обективното му състояние:...оплаквания от сухота в
устата, полиурия и полидипсия, фамилно обременен, без температура, без промяна
на вкуса, без загуба на обоняние без кашлица и задух pulmo-б.о. cor.- б.о.
Заключението на д-р Р.Р., служебно избран ОПЛ в МЦ при Затвора-Варна е, че
лицето страда от захарен диабет 2-ри тип, изключително лош контрол поради
системно неплащане на здравноосигуровки л. св. е с прекъснати здравни права и
по тази причина не е провеждал системно лечение на диабета. Здравните му права
са възстановени на 15.10.2020 г. На 30.09.2020 г. л. св. е бил изведен за
консулт с ендокринолог, но поради прекъснатите здравни права консулта не е
осъществен. Д-р Р. е провел телефонни
консултации с проф. Х. , д-р К. относно
прилаганата терапия на Й.. Същият от пристигането си в Затвора-Варна е приемал
медикаментите - Сиофор, Амарил, Диапрел, Глюкофаж. На 15.12.2020г. отново е
консултиран с проф. Х. , като периодично са провеждани и телефонни консултации.
След заплащане на здравните осигуровки е проведен консулт с проф. Х. и е назначена инсулинова терапия с Инсулатард
от 23.10.2020 г. На 15.12.2020 г. е проведена нова консултация с проф. Х. ,
която е потвърдила терапията и дозировката на инсулина. На 12.10.2020 г. л. св.
е изведен на консулт с уролог след побой с друг л. св. и оплаквания от болки в
тестисите. Не е установено увреждане на тестисите, същото е потвърдено няколко
пъти и от д-р Б. - специалист хирург
директор на МЦ при Затвора-Варна. Д-р Р. подчертава, че лишеният от свобода не спазва абсолютно никакъв хигиенно диетичен
режим - същия консумира по 7-8 порции, консумира халва, ориз, храни със захар,
кифли и др. храни и продукти със захар по данни на надзорния състав нощем рови
в кошчетата за боклук и дояжда храни изхвърлени от други л. св., което създава
впечатление, че съзнателно преднамерено и умишлено се опитва да саботира
опитите да се овладее състоянието му. На 18.12.2020 г. д-р Р. лично му връчил глюкомер за измерване на кръвна
захар и 150 ленти, които му се полагат като прилагащ инсулинова терапия, като
му показал как се борави с апарата и му казал, че след 2 седмици трябва да го
предостави, за да може от мемори паметта, лекарят да проследи как се движат
стойностите на кръвната му захар, но апаратът не е върнат. От 23.12.2020 лицето
е в ТПО РАЗДЕЛНА където има лекар специалист – уролог, с който е обсъдена
инсулинотерапията на лицето и неспазването на ХДР, д-р Б. не е споменавал за някакви други оплаквания на
лицето. Към 21.01.2021г.
назначената терапия е инсулатард пенфил.
При направена допълнителна
проверка в затворническото досие на л. св. Й. през процесния период 10.06.2020 г.
до 31.12.2020 г. са установени налични медицински документи издадени от „Спешна
помощ“ във връзка с извършени прегледи на л. св. /л. 137,138, 148 от делото/,
като на л. св. е направен и PSR тест за SARS-CoV-2.
Изготвена е и медицинска
справка за здравословното му състояние, която е била необходима по повод
направено искане от л. св. Й. *** за прекъсване на наказанието лишаване от
свобода на основание чл. 447 от НПК. С Постановление от 29.10.2020 г. по
прокурорска преписка № 7338/2020 по описа на Окръжна прокуратура-Варна прокурор
К. К. - Административен ръководител на Окръжна прокуратура-Варна е оставил без
уважение молбата на л. св. Й. за прекъсване на наказанието лишаване от свобода
/л. 128 от досие/. В досието се съдържа и медицинско направление от 12.10.2020 г.
с искане л. св. да качва храна в спалното си помещение поради диагноза –
неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения /л. 203 от досие/.
От представените книги /дневник/
за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ се
установява, че ищецът се е вписал като лице, нуждаещо се от медицинска помощ от
лекар на 15.06.20г., 08.07.20г., 13.07.20г., 17.07.20г., 20.07.20г.,
22.07.20г., 27.07.20г., 30.07.20г., 03.08.20г., 10.08.20г., 12.08.20г.,
17.08.20г., 21.08.20г., 24.08.20г., 26.08.20г., 27.07.20г., 28.08.20г.,
31.08.20г., 01.09.20г., 02.09.20г., 03.09.20г., 08.09.20г., 09.09.20г.,
10.09.20г., 14.09.20г., 15.09.20г., 16.09.20г., 17.09.20г., 21.09.20г., 25.09.20г.,
28.09.20г., 30.09.20г., 02.10.20г., 05.10.20г., 06.10.20г., 08.10.20г.,
09.10.20г., 12.10.20г., 14.10.20г., 16.10.20г., 19.10.20г., 20.10.20г.,
21.10.20г., 23.10.20г., 26.10.20г., 27.10.20г., 28.10.20г., 29.10.20г.,
30.10.20г., 02.11.20г., 03.11.20г., 09.11.20г., 10.11.20г., 11.11.20г.,
12.11.20г., 13.11.20г., 16.11.20г., 17.11.20г., 20.11.20г., 23.11.20г.,
24.11.20г., 25.11.20г., 26.11.20г., 27.11.20г., 30.11.20г., 02.12.20г.,
04.12.20г., 07.12.20г., 09.12.20г., 10.12.20г., 11.12.20г., 14.12.20г.,
18.12.20г., 21.12.20г., 23.12.20г.
От амбулаторната книга /дневник/ на МЦ се
установява, че през исковия период на ищеца многократно е назначавано лечение, извършвани
са му прегледи, изследвани са му показатели – кр. захар и др. и са му давани
лекарствени средства на дати: 11.06.20г., 15.06.20г., 18.06.20г., 22.06.20г., 23.06.20г.,
24.06.20г., 25.06.20г., 29.06.20г.,
06.07.20г., 10.07.20г., 14.07.20г., 17.07.20г., 20.07.20г., 27.07.20г.,
29.07.20г., 03.08.20г., 05.08.20г., 10.08.20г., 11.08.20г., 14.08.20г.,
19.08.20г., 24.08.20г., 31.08.20г., 01.09.20г., 10.09.20г., 14.09.20г.,
16.09.20г., 17.09.20г., 21.09.20г., 23.09.20г., 25.09.20г., 28.09.20г.,
29.09.20г., 01.10.20г., 05.10.20г., 08.10.20г., 09.10.20г., 12.10.20г.,
19.10.20г., 20.10.20г., 21.10.20г., 26.10.20г., 30.10.20г., 03.11.20г.,
05.11.20г., 06.11.20г., 09.11.20г., 10.11.20г., 12.11.20г., 12.11.20г.,
16.11.20г., 20.11.20г., 23.11.20г., 24.11.20г., 25.11.20г., 30.11.20г.,
04.12.20г., 07.12.20г., 08.12.20г., 09.12.20г., 11.12.20г., 14.12.20г.,
16.12.20г., 18.12.20г., 21.12.20г., 23.12.20г., 23.12.20г.
Съдът, при така установената фактическа
обстановка, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.
3.
Претендират се неимуществени вреди за
периода 10.06.2020 г. - 31.12.2020 г., нанесени му в резултат бездействието на
административните органи на Затвора Варна и ЗОЗТ - Разделна, като вредите са
настъпили в резултат на нарушение на чл.36 ал.1 т.5 от Наредба № 2/22.03.2010
г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода, неправилно лечение от д-р Р. и
нарушение на чл.62 ал.2 от ЗИНЗС, предоставящ възможност лишените от свобода да
не бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното
им състояние, поради което съдът квалифицира иска с правно основание чл. 284
ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
На основание чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 1.01.2020
г.), искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.
Искът съобразно чл.285 ал.2 от ЗИНЗС е
предявен пред надлежен съд - Административния съд по мястото на увреждането,
тъй като в исковата молба е посочено, че увреждането е настъпило в Затвора – Варна
и ЗОЗТ-Разделна.
Съгласно
чл.3 ал.1 от ППЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е
специализирана административна структура към Министерството на правосъдието. На основание чл. 12
ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията". Съобразно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС, Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра
на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Ищецът твърди, че
неимуществените вреди са нанесени в Затвора – Варна и ЗОЗТ - Разделна. На основание чл.12 ал.1 от ЗИНЗС ръководството на Затвора - Варна
се осъществява от ГДИН, т.е. това е юридическото лице към което се числи
администрацията на Затвора - Варна. Съгласно чл. 205 от АПК, приложим на
основание чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите. Не е въведено изискване
юридическото лице да е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, за да е
надлежен ответник, поради което ГДИН, въпреки, че е второстепенен разпоредител
с бюджетни средства е надлежен ответник по предявения иск.
Претендира
се обезщетение за вреди за период след приемането на ЗИНЗС /обн. ДВ, бр.
25
от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г./, поради което по арг. на чл.205 от АПК,
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е надлежен ответник по
иска.
Предявения
иск е допустим, разгледан по същество е неоснователен.
Ищецът
е изложил твърдения, че са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в чувство
на страх и незащитеност, следствие противоправното бездействие на ответника да изпълни
чл.36 ал.1 т.5 от Наредба № 5/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода, неправилно лечение от д-р Р. и нарушение на чл.62 ал.2 от ЗИНЗС,
предоставящ възможност лишените от свобода да не бъдат премествани, ако
съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състоянието му,
през периода 10.06.2020 г. до 31.12.2020 г.
За
да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът да докаже наличието на
следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца,
която включва реално причинени щети и пропуснати ползи, незаконосъобразно
действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, вредата
трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразно действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата, вредата да е настъпила при или по
повод изпълнение на административна дейност и да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и бездействие
и настъпилата вреда.
Няма
спор между страните, че ищецът е бил в Затвора – Варна и ЗОЗТ -Разделна през
периода 10.06.2020 г. до 31.12.2020 г.
През
посочения период на Й. не е извършено микроскопско и културелно изследване на
храчка съобразно изискването на чл. 36 ал. 1 т. 5 от Наредба №2/2010. Това
обстоятелство обаче не се е отразило на здравословния и жизнен статус на
ищецът. Не са налице доказателства, че в резултат на липсата на такова
изследване, той е понесъл неимуществените вреди, които сочи. Липсва и медицинска
документация, чрез която да се установяват претендираните вреди.
Оплакванията за предоставяне на неправилно
лечение от д-р Р. , от които за ищеца са настъпили неимуществени вреди, също са
неоснователни предвид следното:
Изискванията за медицинско обслужване
на лишените от свобода лица се съдържат в чл.128-149 от ЗИНЗС и Наредба №
2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода (ДВ, бр.31/23.04.2010 г.). Съгласно чл.128 ал.1 от ЗИНЗС,
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За целта
нормата на чл.129 от ЗИНЗС регламентира осъществяване на медицинското
обслужване в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение
към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5 ал.1 от ЗЛЗ, които са част
от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се
осъществява в тях следва да съответства
на общите медицински стандарти.
Съгласно нормата на чл.130 ал.1 от ЗИНЗС, лечебните заведения към местата за лишаване от свобода са два вида -
специализирани болници за активно лечение и лечебни заведения за извънболнична
помощ - медицински центрове. По смисъла на чл.134 ал.1 от ЗИНЗС, в медицинските
центрове се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична
медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално
обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична
дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравното състояние на
лицата. Изпращането на лишените от свобода в лечебни заведения, извън местата
за лишаване от свобода, се извършва при липса на условия за провеждане на
необходимото лечение, при лечение на инфекциозно заболяване и необходимост от
консултативни прегледи или специализирани изследвания, съгласно чл.135 ал.1 от ЗИНЗС.
Ангажираните доказателства по делото
сочат, че към Й. е проявена необходимата медицинска грижа - още с постъпването
е извършен обстоен преглед, удовлетворени са и всички негови последващи молби
за медицинска помощ. На ищеца многократно е била предоставена медицинска помощ,
като при всяко от посещенията му, д-р Р. е изпълнил задължението си да го прегледа и
назначи съответното на диагнозата и по негова преценка лечение, което води до
извода, че ответникът е изпълнил вмененото му с разпоредбите на чл. 2 т. 3 и
чл. 128 ал. 1 от ЗИНЗС задължение. Независимо от прекъснатите здравни права на
л.св. д-р Р. е извършвал няколко пъти
телефонни консултации с колеги по повод лечението на Й.. Лишеният от свобода е
бил консултиран и със специалисти по повод заболяването му от диабет, като
консултациите са периодични и именно по препоръка на проф. Х. му е назначено лечение с инсулин. Няколко пъти
са били викани и екипи от „Спешна помощ“ по повод оплаквания на л.св.,
извършено му е и изследване за SARS-CoV-2. Същевременно липсват
доказателства на ищеца да е отказано предписано лечение и по отношение на него
да не са изпълнени медицински предписания, напротив с оглед многобройните налични
доказателства съдът приема, че медицинското обслужване е било съобразено със
здравословното състояние на ищеца. По делото безспорно се доказа, че за
процесния период ищецът е получавал адекватно и навременно медицинско
обслужване, по т. 2 и 3 от чл. 134 от ЗИНЗС, следователно дължимо и неосъществено медицинско
обслужване, което да ангажира отговорността на ответника не се доказа.
Не
са налице и доказателства, че в резултат на неправилно проведено лечение от д-р
Р. ищецът през процесния период е
претърпял вреда. Във връзка с образувана преписка №7649/2020 г. по описа на Окръжна
прокуратура-Варна и Постановление от 12.01.2021 г. е установено, че „от
представените многобройни доказателства е видно, че с оглед заболяванията на Й.
– диабет и хипертония, са му извършвани нужните прегледи и спрямо него е било
провеждано необходимото лечение. Лечението е провеждано не само от д-р Р.Р., но
и от други лекари специалисти – д-р М.Х. – ендокринолог, д-р Ц. Ж. - кардиолог,
д-р Б. А. - уролог, а съгласно докладна
записка от 05.11.2020 г. при възникнала необходимост на 04.11.2020 г. на Й. е
оказана медицинска помощ от екип на Спешна помощ по повод констатирана остра
вирусна инфекция на лицето. Обратно на изявленията на Й. от изготвените
медицински справки от д-р Р. и от
съответните отразявания в приложените амбулаторни листи се констатира, че
неразположенията на лишения от свобода ищец с оглед заболяването му от диабет
се дължат не на неадекватно лечение от страна на д-р Р. и на изписани от него неподходящи медикаменти,
а същите са следствие от поведението на самия ищец, изразяващо се в неспазване
от негова страна на необходимата диета и непрекъсната употреба на храни, които
са противопоказани на заболяването му – бял хляб, ориз, сладки и др., което е и
причината същият да бъде подлаган на терапия с различни медикаменти. От
писмените сведения на Й. и от тези на д-р Р. е видно, че във връзка с обявената на
05.10.2020 г. гладна стачка от Й., която е преустановена на 07.10.2020 г. не е
наблюдавана никаква негативна промяна в здравословното му състояние, не е имало
влошаване или усложнения в здравния му статус и не са настъпили неблагоприятни
последици за здравето му, нито се е налагало да бъде провеждано някакво
допълнително лечение.“
Претенцията
на ищеца, че лечението му, осъществено от д-р Р. е неадекватно, съдът счита за неоснователна и
предвид разпоредбата на чл. 137, ал.1 от ЗИНЗС, според която, когато лишеният
от свобода е несъгласен с назначеното лечение, същият за своя сметка може да
поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на
консултанта се осигурява достъп до молителя, като директорът на болницата или
на медицинския център на затвора е длъжен да запознае съответния специалист с
медицинската документация по случая. Становището на специалистите от другите
лечебни заведения има консултативен характер. Те не могат да определят мястото,
където ще се провежда лечението. В случая, ищецът независимо от многобройните
си посещения при д-р Р. не е поискал
допълнитени консултации с външни специалисти, а е продължил да посещава МЦ при
Затвора-Варна.
Ищецът не успя да докаже също така, че
е осъществено нарушение на чл.62 ал.2 от ЗИНЗС, предоставящ възможност лишените
от свобода да не бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно
влошаване на здравословното им състояние и в резултат на нарушението да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх и незащитеност. Съгласно
чл. 63 ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор в
затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на
затвора, и обратно със заповед на началника на затвора в случаите по чл. 62 ал.
1 т. 1, 4 и 5. В случая преместването на ищеца е извършено със Заповед
№15/23.12.2020 г. на осн. чл. 63 ал.1, вр. чл. 62 ал. 1 т. 4 от ЗИНЗС с цел
избягване на конфликти и ескалация на напрежението между ищеца и друг лишен от
свобода /л. 222 от досие/. Не се установява към датата на издаване на Заповедта
за ищеца да е съществувала опасност от сериозно влошаване на здравословното му
състояние, която да представлява пречка за преместването му.
В тази връзка на съда е служебно известно, че Й.
по адм. дело №1832/2020 г. на Адм. съд - Варна, е обжалвал Заповед №Л-3189/2 от
04.08.2020 г. на заместник главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” за преместването му в
Затвора-Белене, като в съдебно заседание проведено на 24.02.2021 г. /протокола
е публикуван на https://varna-adms.justice.bg/ е заявил лично, че в
Затвора-Варна от момента на постъпването 10.06.2020 г. до днес, се чувства
добре, тъй като му обръщат внимание. А процесуалните му представители заявяват,
че в Затвора-Варна се следи неговото здравословно състояние и се прилага
адекватно лечение по отношение на заболяването от диабет, което му влияе
положително.
От досието водено в Затвора Варна на
ищеца се установява, че той е подавал молби за назначаване на работа на
12.08.2020 г. /л. 95 от досие/, 15.10.2020 г. /л.113 от досие/, 21.10.2020 г.
/л.115 от досие/ и 07.12.2020 г. / л.171 от досие/. Подадените молби
установяват, че ищецът е бил в добро физическо и психическо състояние, след
като е имал готовност да полага физически труд.
Всичко изложено дотук обуславя извод за
липса на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на
затворническата администрация по отношение на ищеца във връзка с оказването на
медицинска помощ, а още по-малко на такива, които да са довели до унизително
или нечовешко отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла
на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИЗНС, поради което съдът счита, че не е налице
първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС.
Не са налице и твърдените от ищеца
претърпени неимуществени вреди. Доколкото не се установи незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация, т.е. не се доказа нарушение по
чл. 3 от ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не намира
приложение в конкретния случай. По делото липсват данни за това в резултат на
увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи
неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко
за това последиците да следват закономерно от бездействието на длъжностни лица
от Затвора - гр. Варна и ЗОЗТ – Разделна по силата на безусловно необходимата
връзка между тях. Доколкото настоящото производство е исково, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки
за основателност на иска си по чл. 284 от ЗИНЗС. След като не е осъществил
главно и пълно доказване на тези предпоставки, то последица от това е
отхвърляне на предявения от него иск.
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за лихви.
Съобразно
чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС при отхвърляне на иска на ответника се дължат само
разноски, но не и юрисконсултско възнаграждение, поради което искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и се
отхвърля от съда.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба от К.Й.Й. ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието, с правно основание чл.284, ал.1,
ал. 2, вр. ал. 5 от ЗИНЗС, вр. чл. 1, чл. 4 от ЗОДОВ с цена на иска 1 500
/хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
10.06.2020 г. - 31.12.2020 г., нанесени му в резултат бездействието на
административните органи на Затвора Варна и ЗОЗТ - Разделна, като вредите са
настъпили в резултат на нарушение на чл.36 ал.1 т.5 от Наредба № 2/22.03.2010
г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода, неправилно лечение от д-р Р. и
нарушение на чл.62 ал.2 от ЗИНЗС, предоставящ възможност лишените от свобода да
не бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на
здравословното им състояние.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Варна, с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: