РЕШЕНИЕ
№ 979
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500855 по описа за 2022 година
Производство по чл.240 от ГПК.
Образувано по молба на „************ за отмяна на влязло в сила неприсъствено
решение № 1899/27.10.21г.,постановено по гр.д.№ 2409/21г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.,с
което е осъдено дружеството-молител да заплати на Б. З. Х.,ЕГН-********** сумата от
800лв.-част от обща претенция в размер на 8054лв.,представляваща неустойка за периода
31.03.19г.-02.09.21г.,дължима по сключен между страните на 15.05.18г.предварителен
договор за покупко-продажба на имот и строителство № 2;сумата от 2000лв.-част от обща
претенция в размер на 20 000лв.,представляваща обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди,изразяващи се в по-високата заплатена цена на имота,предмет на
предварителния договор;сумата от 500лв.-част от обща претенция в размер на
5000лв.,представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди,изразяващи се в притеснение,яд,усещане за безпомощност,нервно
напрежение,безсъние,злепоставяне поради неизпълнение на предварителния договор от
ответника;сумата от 300лв.-част от обща претенция в размер на 3000лв.,представляваща
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди,изразяващи се в разходите му за
ремонти на некачествено изпълнение от ответника на СМР по предварителния
договор,както и направените в производството разноски в размер на 1230лв.
В молбата на „*********** се посочва,че неприсъственото решение е постановено
1
при ненадлежно връчване на исковата молба,призовките по делото и постановеното
неприсъствено решение,тъй като никога на адреса на управление на дружеството не били
получавани нито съобщения,нито препис от исковата молба,нито призовки по делото,а от
отбелязванията на връчителя в призовките и съобщенията се налагал извод,че същият е
посетил адрес,различен от адреса на дружеството,като не е положил усилие да установи
дали посетеният от него адрес действително е на дружеството.Не била спазена процедурата
по уведомяване по чл.47,ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление; съдът допуснал
нарушение и като не посочил в призовките и съобщенията до молителя законния
представител на дружеството,което стеснявало възможността да бъдат събрани данни от
различни източници на посочения адрес.Изложеното съставлявало основание за отмяна на
решението по чл.240,ал.1,т.1 от ГПК.Иска се отмяната на атакуваното решение и връщане
на делото за разглеждане от първоинстанционния съд.Претендират се разноски.
Ответникът по молбата за отмяна- Б. З. Х.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си
адв.Т.Д. счита молбата за недопустима,тъй като е просрочена,респ.неоснователна,тъй като
не са налице основанията за отмяна на атакуваното решение.
Настоящата инстанция счита,че молбата е подадена от надлежна страна,която има
правен интерес да обжалва постановеното решение.Съгл.разпоредбата на чл.240,ал.1 от
ГПК,отмяна на неприсъственото решение може да се поиска в едномесечен срок от
връчването му.В случая съдът намира,че дружеството-молител е узнало за постановеното
неприсъствено решение едва с връчването на ПДИ от ЧСИ ************* на 28.01.22г.във
връзка с образуваното срещу молителя изп.д.№16/22г.,доколкото се твърди в молбата,че
връчването му на решението по реда на чл.50,ал.4 във вр.с чл.47,ал.1 от ГПК на 15.11.21г.е
ненадлежно.Ето защо молбата за отмяна следва да се счита за подадена в срок и съответно
допустима.
При разглеждането й по същество ПдОС намира за установено следното:
В първоинстанционното производство са предявени частични обективно съединени
искове с правно основание чл.92,чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД от Б. З. Х. против
„************,представлявано от управителя Н. Д. М.В исковата молба е посочен като
адрес за призоваване на ответника адреса му на управление-ул.”**********.След
постъпването на исковата молба е изпратен препис от същата на ответника по нея-молител в
настоящото производство,за отговор в едномесечен срок.Съобщението до ответника е
върнато с отметка,че „посоченият адрес е вход на блок с шест етажа,общо 18
апартамента.Няма етаж 7 и апартамент 29.Няма афиширан офис,служители или търговски
обект на фирмата.“В съобщението не е посочен представляващ дружеството,в случая
неговия управител.Съдът с разпореждане от 15.04.21г.е приел,че приложима е разпоредбата
на чл.50,ал.4 от ГПК и е разпоредил да се връчи съобщението по този ред-чрез залепване на
уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК.Разпореждането е изпълнено,като връчителят е
отбелязал,че на входната врата на адреса няма обозначена пощенска кутия,поради което
втория екземпляр залепил на входа на адреса.Всички последващи съобщения и призовки до
ответника са изпращани на този адрес с приложение на чл.50,ал.4 от ГПК.Постановено е
2
неприсъствено решение,което е влязло в законна сила.Съобщението до молителя за
постановеното решение е върнато с отметка „На посочения адрес няма афиширан
офис,служители или търг.обект на фирмата“ и съдът отново е разпоредил връчване при
условията на чл.50,ал.4 от ГПК.
Молителят твърди,че адресът,на който са изпращани съобщенията и призовките,е
адресът на управление на дружеството и същият е обитаем,но на него не са получавани
съобщения или призовки от съда.Твърди,че на този адрес е получил уведомление за
образуваното срещу него изп.д.№ 16/22г.Намира,че е налице хипотезата на чл.240,ал.1,т.1 от
ГПК.С молбата са представени извлечение от КК на гр.П. и скица на сграда № 15-130734-
08.02.22г.,от които е видно,че на адрес гр.П******** се намира сграда с идентификатор
56784.521.1248.1,представляваща жилищна сграда,брой етажи 8,брой самостоятелни обекти
39.Представена е и ПДИ до молителя,връчена на 28.01.22г.в кантората на ЧСИ.
Настоящата инстанция намира молбата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.50,ал.1 от ГПК мястото на връчване на търговец или
юридическо лице,което е вписано в съответния регистър,е последният посочен в регистъра
адрес.Съгласно чл.50,ал.2 от ГПК,ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е
вписан новия му адрес,всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
Съгл.чл.50,ал.4 от ГПК,когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не
намери някой,който е съгласен да получи съобщението,той залепва уведомление по
чл.47,ал.1 от ГПК.
В случая ПдРС неправилно е приел,че е приложима разпоредбата на чл.50,ал.4 от
ГПК и е изпращал всички съобщения и призовки до „********* по реда на тази разпоредба-
чрез залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК.
Настоящата инстанция намира,че приложима е разпоредбата на чл.50,ал.2 от ГПК
поради следните съображения:
В случая адресът на управление на „С***********,вписан в ТРРЮЛНЦ,който не е
променян,е именно посоченият в съобщенията и призовките до дружеството-
гр.************.Съгласно нормата на чл.50,ал.1 от ГПК мястото на връчване на
съобщението на търговец или ЮЛ е последният посочен в регистъра адрес.Разпоредбата на
чл.50,ал.2 от ГПК намира приложение,когато търговеца е напуснал адреса и в регистъра не е
вписан новият му адрес.Тогава съобщението се прилага по делото и се смята за редовно
връчено.Изискването за приложението на разпоредбата на чл.50,ал.4 от ГПК е наличието на
канцелария на търговеца,но до тази канцелария да няма достъп или да няма там лице,което
да е съгласно да получи съобщението.
Такова обстоятелство в случая не е налице.Видно е от отбелязванията на връчителя в
съобщенията и призовките до молителя,че те не са били връчвани именно защото на адреса
на управление на дружеството няма нито такава фирма,нито указателна табела или друга
индикация,че там се намира канцелария на дружеството.
3
Ето защо налице е основание за приложение на чл.50,ал.2 от ГПК и районният съд е
следвало да процедира съобразно тази разпоредба,като прилага призовките и съобщенията
към делото,вместо да ги изпраща чрез залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК.
Въпреки тези неправилни действия на районния съд,ненадлежно връчване по см.на
чл.240,ал.1,т.1 от ГПК не е налице,доколкото всички призовки и съобщения до „**********
е следвало да се прилагат по делото на осн.чл.50,ал.2 от ГПК,а твърдените от молителя
нарушения на процедурата по връчването касаят чл.50,ал.4 от ГПК,който,както бе посочено
по-горе,не е приложим в случая.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира,че не са налице основания за
отмяната на постановеното против ответника неприсъствено решение.Молбата е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С оглед оставянето на молбата без уважение жалбоподателят дължи на ответника по
молбата направените от него в настоящото производство по отмяната разноски.Същите са
претендирани в размер на 800лв,но по делото не се представиха доказателства за реалното
им плащане-не е представен нито договор за правна защита и съдействие,нито други
доказателства за извършено плащане-в брой или по банков път,поради което разноски не
следва да се присъждат.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ************ за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение № 1899/27.10.21г.,постановено по гр.д.№ 2409/21г.по описа на
ПдРС,8-ми гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4