№ 1499
гр. Русе, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Дарин Н. Й.
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Й. Гражданско дело №
20244520102707 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Заложна къща Монарх кредит груп“ ЕООД
срещу Х. Т. Й., в която се твърди, че на *** г. между ищцовото дружество като
заемодател и ответника като заемател е сключен договор за предоставяне на
паричен заем обективиран в заложен билет № *** от *** г. и 2 бр. РКО - от
*** г. и от *** г. за сумата от 2092,50 лв. главница, заедно с уговорените лихви
и такси за отпускане на заема. За обезпечаване на предоставения заем,
заемателят предоставил като залог движима вещ – електрическа тротинетка
марка „Сегуей“, за който декларирал, че е негова собственост. Със заявление
по реда на чл. 410 ГПК за дължимите му от ответника суми, по което било
образувано ч.гр.д. № ***г. по описа на РС – Русе ищецът претендирал срещу
ответника неплатената падежирала главница по договора за заем, както и
594,28 лв. – договорна лихва за периода от 10.06.2023 г. до 19.03.2024 г. Срещу
издадената по същото заповед за изпълнение обаче било подадено възражение
от длъжника, поради което се претендира за установяване на задължението му
в горепосочените размери по исков ред по настоящото дело.
В срока за отговор е подаден такъв от адв. П., пълномощник на ответника.
Същият се позовава на това, че заложената вещ е с по-висока пазарна стойност
1
от сумата по заема, че падежът на задължението е настъпил на по-ранна дата,
преди подаване на заявлението по заповедното производство, включително и
при съобразяване на подновяването на договора с приходен касов ордер.
Въпреки това вземането не било претендирано своевременно, нито
кредиторът своевременно се удовлетворил от заложената вещ. Това довело до
нарастване на лихвата на забава и вместо 222,69 лв. тя достигнала до размер
594,28 лева. Позовава се на това, че заложената вещ все още е във владение на
ищеца. Излага правни доводи за нищожност на договора за паричен заем,
поради нарушение на правилата на Закона за потребителския кредит, както и
на европейското законодателство. Излага подробни съображения в тази
насока. С оглед изложеното, моли предявения иск да бъде отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните по делото е сключен договор за заем,
обективиран в заложен билет № *** от *** г., РКО - от *** г. и РКО от *** г.,
неразделна част от него, удостоверяващи предоставянето в заем на ответника
сумата в общ размер от 2092,50 лв., която същият следвало да върне в срок от
30 дни, заедно с договорената лихва от 0,1% на ден(2 лв. на ден). Като залог
по договора ответникът е предоставил движима вещ – електрическа
тротинетка. С декларация по чл. 14, ал.3 Наредбата за дейността на заложните
къщи, ответникът е декларирал, че е собственик на оставената в залог вещ.
Няма твърдения и доказателства предоставената от ищцовото дружество
в заем сума на ответника да е върната.
По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.
№*** г. по описа на РС – Русе и срещу ответника е издадена Заповед №*** г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми по
процесния договор, а именно: 2 092,50 лева (двe хиляди деветдесет и два лева
и 50 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период
от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 594,28 лева (петстотин
деветдесет и четири лева и 28 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 10.06.2023 г. до 19.03.2024 г., както и държавна такса в размер на
53,73 лева (петдесет и три лева и 73 стотинки). Заповедта е редовно връчена
на длъжника, който в срок е подал възражение по чл.414 от ГПК, с оглед на
2
което съдът по заповедното производство е дал указания на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение.
Също така няма спор по делото, а и се установява от представения ПКО
от *** г., че договорът е подновен за срок от нови 30 дни – до 09.07.2023 г. По
този ПКО е отразена дължимост на лихва в размер на 44 лв. за изтеклия до
момента период от 22 дни и такси в размер на 102,65 лв. В договора (заложния
билет) обаче е посочено дължимост само на такса да отпускане в размер на
0,2333% или 4,67 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415
ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради
което се явява процесуално допустим.
Представените по делото и неоспорени писмени доказателства
установяват възникването на твърдените в исковата молба облигационни
правоотношения между страните по два договор за заем, сключени по реда на
Наредбата за дейността на заложните къщи (НДЗК), размерът на
предоставените в заем парични средства, срокът на договорите и
обезпечението, което е дадено. Съгласно НДЗК, след изтичането на срока за
връщане на взетата сума – в случая удължения срок до 09.07.2023 г, ако
задължението на залогодателя не бъде изпълнено, заложната къща задържа
заложената вещ за период от 7 дни. В рамките на този срок съхранява вещта и
не може да се разпорежда с нея. След изтичането на този седмодневен срок
заложната къща може сама да продаде заложената вещ, ако заложната и цена е
̀
под 5 000 лв. и да се удовлетвори предпочтително от цената и, както и в
̀
настоящия случай. В разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата изрично е
предвидено, че заложният кредитор не може да придобие собственост върху
заложените вещи независимо от това каква е тяхната стойност. Продажбата на
заложената вещ обаче е само една от възможностите на кредитора да
удовлетвори вземането си по договора. Неосъществяването на продажба на
заложените вещи не лишава заложния кредитор от правото да претендира
изплащане на предоставената в заем сума, заедно с уговорената договорна
3
лихва. Поради това неоснователно се явява възражението на ответника в
обратния смисъл.
По изложените съображения, след като е доказано наличието на сключен
договор за заем между страните и предоставянето на посочената по-горе сума
на ответника, не са налице доказателства за заплащане на това задължение
или за продажбата на заложената вещ, то предявения иск като непроизтичащ
от неравноправни или недействителни клаузи (доколкото за такива съдът
извършва служебно проверка) следва да се приемат за доказани по основание.
Следва да се има предвид, че съобразно клаузите на договора същият е
изключен от приложното поле на ЗПК на осн. чл. 4, ал.1, т.11 от ЗПК, но дори
и същите да бяха приложими по отношение на него, то изискванията на закона
са спазени, т.к. ГПР не надвишава максимално допустимия размер по чл.19,
ал.4, дори и с включване на неправилно посочената такса по ПКО от *** г.,
която освен това и не е претендирана. Неоснователни са и доводите, че
ищецът е следвало да претендира по рано вземането си за да се ограничи
размера на договорената лихва за забава. Не е налице такова законово или
договорно задължение на заемодателя, нито претендирането на договорена
лихва за забава само по себе си е незаконосъобразно. С оглед на изложеното
искът е доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото
производство, които възлизат на 80,33 лв. държавна такса по установителния
иск, 53,73 лв. държавна такса по заповедното производство и 909 лв. – адв.
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Т. Й. с ЕГН:********** от с.***,
Обл.Русе, дължи на „Заложна къща Монарх кредит груп“ ЕООД,
ЕИК202277628, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Рила“ №44,
представлявано от управителя Цветелина Светославова Стоилова, сумата от 2
092,50 лева (двe хиляди деветдесет и два лева и 50 стотинки), представляваща
главница, ведно със законна лихва за период от 20.03.2024 г. до изплащане на
вземането и сумата от 594,28 лева (петстотин деветдесет и четири лева и 28
4
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 10.06.2023 г. до
19.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед №*** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Русе.
ОСЪЖДА Х. Т. Й. с ЕГН:********** от с.***, Обл.Русе да заплати на
„Заложна къща Монарх кредит груп“ ЕООД, ЕИК202277628, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, ул. „Рила“ №44, представлявано от управителя
Цветелина Светославова Стоилова сумата от 989,33 лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 53,73 лв. разноски по ч.гр.д.№*** г. по
описа на РС – Русе.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5