Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1
гр.
Силистра, 01 февруари 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова и с участието на Окръжния прокурор Т.Ж., като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 104 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Г.С.И. с ЕГН - ********** от гр. Силистра против Решение № 187 от 14. 10. 2021 г. на Районен съд - Силистра, постановено по АНД
№ 415 по описа на съда за 2021 г., потвърждаващо наказателно постановление (НП)
№ 38-0001264, издадено на 12. 05. 2021 г. от директора на Регионална дирекция
“Автомобилна администрация” – гр. Русе, с което за извършено нарушение на чл.
44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № Н-32 / 16. 12. 2011 г., издадена от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на касатора
е наложена глоба в размер на 1500. 00 лева на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3
от Закона за движение по пътищата.
Касаторът, действащ чрез адв.
И.А. ***, прави оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на
закона и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Счита, че съдът неправилно не е зачел
възражението, че е налице несъответствие между описанието на нарушението в санкционния
акт и посочената за нарушена материалноправна разпоредба, което е довело до
накърняване на правото му на защита. Освен това посочва, че съдът се е позовал
на доказателство, което не е било събрано по съответния ред – диск с дигитални
записи от информационната система за електронно извършен периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на ППС, записът на който е направен не от
информационната система, а от флаш памет, и същевременно не е уважил искане за
събиране на други годни доказателства. В тази връзка счита, че фактическата
обстановка по делото е останала неизяснена и спорна, поради липсата на годни
доказателства. Моли за отмяна на
съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе не е представила отговор на
касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Окръжният прокурор дава
заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като въззивната инстанция е
положила максимални усилия за изясняване на фактите по делото, като е изложила
мотивите си в пълнота и е постановила законосъобразен съдебен акт.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
Въззивният съд от фактическа
страна е приел, че при извършена проверка на фирма „Автокомплекс – И.“ ЕООД,
притежаваща разрешение № 1453 за извършване на периодични технически прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС, валидно до 13. 06. 2025 г., от
направени дигитални записи от информационната система за електронно
регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, посочена в чл. 11 от
Наредба № Н-32 / 2011 г. на МТИТС, се установява, че при осъществен периодичен
преглед на ППС от категория М1, марка „Мерцедес Е320“ с рег. № *** във връзка с
Протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС №
24861330, Г.И., в качеството му на технически специалист, участващ в комисията
за извършване на прегледа, не е направил
проверка на техническата изправност на това ППС, спазвайки изискванията на
методиката по чл. 31, ал. 1, Приложение № 5, част 1, т. 5.3.4 от Наредбата,
като не е извършил визуална проверка на шарнирите на окачването на това ППС,
която проверка е трябвало да направии в канала, с който е оборудван този
контролно-технически пункт. Съдът е коментирал, че от приложения по делото
запис от прегледа за техническа изправност на описаното ППС е видно, че никой
от комисията не е влизал в канала за проверка на шарнирите на автомобила, като
това задължение е било вменено на Г. И., в качеството му на технически
специалист. Във връзка с констатацията е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, а въз основа на установените факти наказващият орган
е формирал извода, че деянието съставлява нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба № Н-32 / 16. 12. 2011 г. на МТИТС, наказуемо на основание чл. 178а, ал.
7, т. 3 от Закона за движение по пътищата. Съдът е коментирал, че образуваното
и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно,
при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Обсъдил е, че
възраженията да липса на описание на нарушението са неоснователни, тъй като
както в АУАН, така и в НП е налице пълно, точно и изчерпателно описание, както
и съответната препратка към конкретния текст на методиката по приложение № 5 към
чл. 31, ал. 1 от наредбата. Коментирал е като неоснователни исканията на
санкционираното лице за изключване от
доказателствата по делото приложения компакт диск, съдържащ дигитален запис от
прегледа на автомобила с довода, че записът на същия е направен лично от
актосъставителя след преглеждане на предоставените записи от автоматизираната
електронна система, поради което доказателственото средство е допустимо.
Коментирал е, че дори само свидетелските показания на актосъставителя са
достатъчни за изясняването на фактическата обстановка в описания в акта и НП смисъл,
тъй като същият лично е извършил преглед на записите от информационната система и е дал своите показания добросъвестно, като
показанията му не са били оспорени от жалбоподателя. Във връзка с
материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е приел,
че установената от актосъставителя и АНО фактическа обстановка налагат извода,
че при осъществяването на процесния периодичен преглед техническият специалист
не е спазил определение изисквания за извършване на периодичен преглед на пътно
превозно средство, съгласно методиката към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, за което
го задължава чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от същия нормативен акт, тъй като тъй
като при проверката на шарнирите не е слязъл в канала. Съдът е коментирал, че за
това деяние, извършено чрез бездействие, е предвиден състав на административно
нарушение по чл. 178а, ал. 7, т. 3 от Закона за движение по пътищата, като АНО
е наложил санкцията във фиксирания в разпоредбата размер. Обсъдил е, че не са
налице условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения е потвърдил
оспорения акт.
Настоящият състав, след
проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на
оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:
Неоснователни са твърденията
в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно не е зачел възражението, че е
налице несъответствие между описанието на нарушението в санкционния акт и
посочената за нарушена материалноправна разпоредба. Посочената за нарушена
разпоредба на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16. 12. 2011 г.
въвежда задължение за техническите специалисти, участващи в комисията, при
извършване на периодични прегледи на ППС да спазват изискванията, определени в
наредбата. Обхвата, обема и предмета на
периодичните прегледи на ППС са определени в чл. 31, ал. 1 от наредбата,
указваща, че същите обхващат комплектността и изправността на агрегатите,
уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението,
отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на
шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по
приложение № 5. Следователно конкретните елементи, на които следва да се
извърши проверка, и метода, по който е необходимо да се направи тази проверка, са
указани конкретно в посоченото Приложение № 5 към наредбата, озаглавено „Методика
за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства“. Посочената методика не е отделен нормативен акт, а
е инкорпорирана в разпоредбите на Наредба № Н-32 от 16. 12. 2011 г., респ.
представлява част от въведените с нея изисквания, които следва да се съблюдават
по силата на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“, като отклонението от тях съставлява
нарушение именно на текста, указващ тяхната задължителност. В този смисъл не
може да се счете, че АНО е посочил невярно нарушената разпоредба от наредбата,
още повече, че от подробно описаната фактическа обстановка в АУАН и НП,
съдържаща и препратка към нарушената точка 5.3.4 от част 1 от Методиката по Приложение № 5, за
касатора не е имало неяснота за каква конкретна простъпка му се налага санкцията.
Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е направил вярна
преценка по така наведения довод за незаконосъобразност на санкционния
акт.
Второто въведено оплакване в
жалбата - относно формиране на фактическите изводи на съда въз основа на негодни
доказателства, също е неоснователно. Съдържащият се по делото компакт диск е
надлежно описан в съставения акт за установяване на административно нарушение и
по този начин приобщен към събрания доказателствен материал в производството – чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗАНН. На диска се
съдържа видеозапис, който е снет от информационната система за електронно
регистриране на извършените периодични прегледи на ППС. Този запис не е иззет
от нарушителя (чл. 41 от ЗАНН), за да е било необходимо съставянето на
съответен протокол съгласно чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 110 от НПК. Без значение е дали записът е направен
директно от информационната система или посредством флаш памет, съдържаща запис
от същата система. От страна на жалбоподателя не е била оспорена автентичността
на записа, а само начина му на приобщаване към доказателствения материал. Не са
били направени никакви доказателствени искания за проверка на съответствието на
записа върху приложения диск със записа в информационната система, които
въззивния съд не е удовлетворил, за да е налице основание за връщане на делото
съгласно чл. 222, ал. 2 от АПК. Исканията
на касатора са били ограничени до изключване на диска от доказателствения
материал, но както вече се коментира, същият е бил надлежно приобщен, а в хипотеза,
различна от изземване, нито ЗАНН, нито ЗДвП съдържат особени правила за
събиране на веществени доказателства в административната фаза на производството,
които да са били нарушени в случая. В тази връзка преценката на първоинстанционния
съд се явява правилна.
При установените по делото
факти и обстоятелства се налага несъмнения извод, че санкционираното лице е
осъществило от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 178а, ал. 7, т. 3 от Закона за движение по пътищата.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите, направени от въззивния съд, за
установеност и доказаност на нарушението и за правилна индивидуализация на
наказанието.
Във връзка с гореизложеното
се налага извода, че решение на РС – Силистра не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 187
от 14. 10. 2021 г. на Районен съд -
Силистра, постановено по АНД № 415 по описа на съда за 2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.