Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.04.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ А въззивен състав, в открито съдебно заседание на тридесети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 3114 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците Х.Н.П. и
Р.Г. К.срещу решение от 08.12.2016г., постановено по гр. дело № 36780/2016г. на
СРС, 85 състав в ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено, на основание
чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, че жалбоподателите дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД сумата 755. 27 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода 01.08.2013г. – 30.04.2015г., ведно със
законната лихва от 05.04.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата 135. 10 лв., представляваща лихва за
забава за периода 31.08.2013г. – 14.03.2016г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по гр.д. № 18600/2016г. на СРС, 85 с-в, като са отхвърлени
исковете до пълните предявени размери и са присъдени разноски съобразно изхода
на спора.
Въззивниците – ответници обжалват решението в частта
за уважаване на исковете, с оплаквания за
неправилност и необоснованост, поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
В тази връзка се излагат подробни съображения относно неправилен размер на начислената
топлинна енергия. В хода на устните прения въззивницата П.поддържа, че
неправилно е определен размера на дължимата главница, след прихващане на
извършеното в хода на процеса плащане в размер на 559. 12 лв., поради
кредитиране от районния съд на заключението на ССчЕ, съгласно което общият
размер на дължимата топлинна енергия е в размер на 1314. 39 лв. Сочи, че при
кредитиране на заключението на СТЕ, съгласно което размерът на дължимата главница
е в размер на сумата 1063 20 лв., дължимият остатък след приспадане на
заплатената сума е в размер на 504. 08 лв. Жалбоподателите молят въззивния съд
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли исковете.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач „Т.С.“
ЕООД не са депозирали отговори на жалбата.
В хода на устните прения „Т.С.“ ЕАД оспорва бланкетно
жалбата.
По делото е депозирана частна жалба на ответниците
Пехливанови срещу решение от 28.04.2017г., постановено по реда на чл. 250 ГПК и
чл. 248 ГПК.
От въззиваемата страна не е депозиран отговор на
частната жалба.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила като
необжалвано.
Софийският
градски съд, II-„А”
въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
В първоинстанционното производство е установено, че
между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен по силата на закона при Общи условия,
съгласно чл. 150 ЗЕ. Не е оспорено, а и от представения по делото нотариален
акт № 53/2010г. е видно, че ответниците – съпрузи са собственици на процесния
топлоснабден имот, което обуславя и
качеството им на „потребители“ по смисъла на закона за процесния период.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период не е спорно между страните, а се и установява от приетите като
писмени доказателства по делото документи, както и от приетото от СРС
заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на третото лице помагач с договор, също приет като писмено
доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните
собственици, съгласно протокол на общото събрание.
От изложеното следва изводът, че ответниците, в
качеството им на собственици на имота, са потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на закона и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължат заплащане на
цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания
период. Ето защо искът е доказан по основание, като по делото е спорен размера
на исковете.
Съгласно заключението на СТЕ, размерът на
претендираната главница възлиза за процесния период на сумата общо 1063. 20
лв., а съгласно заключението на ССчЕ, което е кредитирал СРС – на сумата 1314.
39 лв.
По делото също е безспорно, че в хода на процеса жалбоподателите
са извършили плащане на сумата 559. 12
лв.
Оплакванията на жалбоподателката П., че следва да бъде
кредитирано заключението на СТЕ, са основателни. Вещото лице е дало констатации,
че дължимата сума за процесния период е общо 1063. 20 лв., след извършено
преизчисление на изравнителната сметка за периода 2013 – 2014г., без предишни
просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния, поради
което това е дължимата реална стойност по иска за главницата. Ето защо в случая неправилно първоинстанционният съд е възприел констатациите на вещото лице по ССчЕ.
В настоящия казус не се твърди и доказва въззивниците
да са заявили точно кое задължение погасяват, поради което, по арг. от чл. 76,
ал.1, пр. 2 ЗЗД, следва да бъде погасено най-обременителното задължение от
двете еднородни задължения /главница за потребена топлинна енергия или
обезщетение за забава/. Безспорно е, че най-обременителното задължение е
главницата, върху която се начислява мораторна лихва, поради което с
извършеното плащане в хода на процеса следва да бъде погасена част от
главницата, която след плащането възлиза на сумата 504. 08 лв. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за уважаване на иска над
сумата 504. 08 лв. до пълния присъден размер от 755. 27 лв. и вместо него
постановено друго за отхвърляне на иска.
Други относими оспорвания не са релеверани в жалбата,
като голяма част от тях, включително и възражение за давност, се правят за
първи път с жалбата и са преклудирани. Независимо от изложеното, не е налице
погасен по давност период на претендираните вземания към момента на подаване на
заявлението на 05.04.2016г., при приложим тригодишен давностен срок.
По отношение на мораторната лихва, в срока по чл. 131 ГПК и в жалбата не са релевирани конкретни оплаквания относно момента на
забавата, поради което дължимата лихва, съобразно уважената част на жалбата,
определена по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата 104. 08 лв. и до този
размер искът е основателен. Поради това решението следва да бъде отменено в
обжалваната част за уважаване на иска над сумата 104. 08 лв. до размера на
сумата 135. 10 лв.
С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски за заповедното производство над сумата 133. 52 лв. до пълния присъден размер от 325. 67 лв., както и в частта за присъдените разноски за исковото производство над сумата 356. 98 лв. до пълния присъден размер от 766. 89 лв. По частната жалба срещу решението от 28.04.2017г. в частта му, имаща характер на определение по чл. 248 ГПК: С решението в обжалваната му част е оставена без уважение молбата на Р.Г. К.– П.за изменение на постановено решение в частта досежно присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на „Т.С.“ ЕАД. Видно от мотивите на решението в частта досежно присъдените в полза на ищеца разноски, общият им размер от 870. 69 лв. е формиран чрез определяне на юрисконсултското възнаграждение в размер на 300 лв. Въззивният съд намира, че така определеният размер е прекомерен, съобразно фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде намален до размера на сумата 100 лв. При така изложеното, решението, имащо характер на определение по чл. 248 ГПК, следва да бъде отменено в обжалваната част. Предвид горното, дължимите общо разноски за исковото производство следва да бъдат намалени по реда на чл. 248 ГПК от 356. 98 лв. до размера на сумата общо 274. 98 лв.
Разноски за настоящата инстанция не
следва да бъдат присъждани, поради липса на направено искане от жалбоподателите
за присъждането им.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 08.12.2016г., постановено по гр. дело № 36780/2016г. на СРС, 85
състав в ЧАСТТА, с която е признато за установено, на основание чл. 422, във
вр. с чл. 415 от ГПК, че Х.Н.П. и Р.Г. К.– П.дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД разликата над сумата 504. 08 лв. до присъдения размер от 755.
27 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода
01.08.2013г. – 30.04.2015г., разликата над сумата 104. 08 лв. до пълния
присъден размер от 135. 10 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 31.08.2013г. – 14.03.2016г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 18600/2016г. на СРС, 85 с-в, в
ЧАСТТА за присъдените разноски за заповедното производство за разликата над
сумата 133. 52 лв. до пълния
присъден размер от 325. 67 лв., както и РЕШЕНИЕ
от 28.04.2017г. по гр.д. № 36780/2016г. в ЧАСТТА, с която е оставена без
уважение молбата на Р.Г. К.– П.по чл. 248 ГПК, както и решение от 08.12.2016г.,
постановено по гр. дело № 36780/2016г. на СРС, 85 състав в частта за
присъдените разноски за исковото производство над сумата 274. 98 лв. до пълния присъден размер от 766. 89 лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******срещу Х.Н.П.,
ЕГН ********** и Р.Г. К.– П., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на
сумата за главница за разликата над 504.
08 лв. до присъдения размер от 755. 27 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода 01.08.2013г. – 30.04.2015г. и за
разликата над сумата 104. 08 лв. до пълния присъден размер от 135. 10 лв., представляваща лихва за
забава за периода 31.08.2013г. – 14.03.2016г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по гр.д. № 18600/2016г. на СРС, 85 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.12.2016г., постановено по гр. дело №
36780/2016г. на СРС, 85 състав в останалата обжалвана част за уважаване на
исковете.
Решението
е постановено при участие на третото лице
„Т.С.” ЕАД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.