Р Е
Ш Е Н
И Е № 260501
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
21.11.2022г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Соня Букова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3318 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.108
ЗС вр. с чл.98 ЗС.
Ищец К.Д.Г. чрез адв. С. Л. и адв. А. С. твърдят, че
доверителят им закупува на ***г. с нот. акт № ***г. на *** с рег. № *** от
НК жилище – апартамент с идентификатор №
*** по действащата КК и КР на гр. П. с площ от 96 кв.м. ведно с прилежащото към
жилището обслужващо избено помещение, което представлявало „складово помещение“
по смисъла на чл. 40 ЗУТ, което е разположено на сутерена от същата жилищна
сграда и включва две сутеренни стаи и килер с обща площ от 32 кв.м с
административен адрес: гр. П., ул. *** № *, ет.*. Заявява се, че праводателят
на ищеца – продавача и ответник П.Н.И. при изповядване на сделката се
легитимирала като собственик въз основа на
нот. акт за дарение № *** на *** при РС – Пловдив, в който документ за
собственост като несамостоятелно и прилежащо към жилището е посочено
сутеренното помещение включващо две стаи и килер и което помещение нямало
самостоятелен статут и следвало режима на собствеността на главната вещ –
жилището. Поради това с прехвърлянето на собствеността с нот. акт от *** ищецът
придобил собствеността и по отношение на сутеренното помещение, но ответник П.И.
отказала да предаде владението върху него.
Заявява се, че ответник И. инициирала процедура за
промяна на КК и КР с искане за нанасяне като самостоятелен обект на прилежащото
към жилището на ищеца сутеренно помещение с посочване, че е собственик на
същото. Било допуснато изменение на КК и КР като ищецът обжалвал заповедта
затова в резултат на което и било образувано адм. дело № *** по описа на
Административен съд – Пловдив, който отменил заповедта за изменение на КК и КР,
тъй като налице бил спор за материално право.
Ищецът счита, че щом ответницата се е легитимирала
като собственик на апартамента, който е прехвърлила с покупко-продажба, то тя
се легитимира и като собственик на прилежащата сутеренна част, която включва
северозападна сутеренна стая от 24.20 кв.м и килер със северно изложение от
7.80 кв.м, респ. ответницата при прехвърлянето на главната вещ – апартамента не
можела да запази собствеността си върху прилежащата част към този апартамент,
още повече не би могло да се допусне съществуването на самостоятелно право на
собственост на служещи части от самостоятелен обект на правото на собственост.
Ето защо се иска да се признае за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е собственик на прилежащата сутеренна част
към притежаваното от него жилище апартамент с идентификатор № *** по
действащата КК и КР на гр. П. с площ от 96 кв.м., което прилежащо сутеренно
помещение е функционално свързано с апартамента и включва две сутеренни стаи с
площ от 24.20 кв.м и килер със северно изложение от 7.80 кв.м въз основа на
покупко-продажба от *** и на основание чл. 98 ЗС съгласно който принадлежността
следва главната вещ както и да се осъди ответник И. да предаде владението върху
така описаното помещение в полза на ищеца, тъй като го владее без правно
основание.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник П.Н.И. чрез адв. Х. М. оспорва предявения
иск. Категорично заявява, че предмет на сделката от *** е само жилището –
апартамент с идентификатор № ***, ведно с 1/6 ид.част от тавана на сградата, с
право на реално ползване на югозападното таванско помещение с площ от 20 кв.м,
ведно с 1/6 ид.част от общите части на сградата срещу цена от 53 500 евро.
Волята на страните била категорична само за апартамента, но не и за сутеренното
помещение, което обстоятелство се потвърждавало и от сключения предварителен
договор от ***. Освен това предмет на сделката било единствено правото на
собственост върху апартамента, тъй като законната ипотеката вписана от
кредитора на ищеца, осигурил средствата за финансирането на покупката, не
включвала сутерена. Заявява се, че за процесното помещение цена не била
договаряна, като ищецът неколкократно заявявал предложение до ответницата за
закупуването му, но такова така и не било прието.
Заявява се че процесните помещения имат самостоятелен
характер по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗКИР и не представляват
принадлежност към главната вещ по смисъла на чл. 98 ЗС. В тази връзка се твърди
и че за сутеренното помещение било издадено разрешение за строеж № *** с което е одобрен проект за
преустройство на процесната сутеренна
стая и килерът към нея, като е бил съставен Акт-образец 15 от ***. Не било
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация тъй като килерът и стаята не
били нанесени в кадастъра.
Посочва се и че продаденият на ищец апартамент може да
съществува като самостоятелен обект и без процесното помещение.
Не се оспорва, че ответницата владее процесното
помещение;
Оспорва се твърдението, че предметът на сделката от ***
– обектите на собственост са такива каквито са по нот.акт от ***.
Оспорва се, че *** при прочитането на нотариалния акт
бил пояснил, че процесния приземен обект бил прилежаща част към апартамента.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи на основание чл. 12
вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С Протокол за делба по гр.д. № *** на ПРС в дял на Н.
И. Н. и Й. В. Н. се поставя правото на собственост върху апартамент на първи
етаж от триетажна жилищна сграда, с площ от 96 кв.м, състоящ се от две стаи,
хол, кухня, антре, баня-клозет, ведно с ¼ ид.част от тавана, две стаи в
сутерена, които се намират в западната част със западно изложение, килер със
северно изложение, ведно с една масивна гаражна клетка с площ от 18.25 кв.м,
която е застроена в северозападната част на парцела, ведно с ¼ ид.част
от правото на строеж отстъпено от Държавата върху парцела съгласно Решение №
132 оформено в Проткол № 24/08.08.1958г. на Изпълкома на ГНСДТ.
Видно от нот.акт № *** на ***при ПРС Н. Н. и Й. В. Н.
продават на дъщеря си – ответник И. собствения си недвижим имот придобит през
време на брака, а именно: апартамент в гр. П., който се намира на ул. *** № *
на първи етаж от триетажна жилищна сграда, с площ от 96 кв.м, състоящ се от две
стаи, хол, кухня, антре, баня-клозет, ведно с ¼ ид.част от тавана, две
стаи в сутерена, които се намират в западната част със западно изложение, килер
със северно изложение, ведно с една масивна гаражна клетка с площ от 18.25
кв.м, която е застроена в северозападната част на парцела, ведно с ¼
ид.част от правото на строеж отстъпено от Държавата върху парцела.
С нот.акт № *** от ***г. ищец Г. закупува от ответник И.
закупува самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по действащата КК и
КР на гр. П. с адрес: гр. П., ул. *** № *,
ет.*, ап.* и който представлява жилище, което се състои от две стаи, хол кухня
и антре, баня-клозет, ведно с 1/6 ид.част от тавана на сградата, целия с площ
от 120 кв.м, ведно с 1/6 ид.част от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворно място описан в нот.акт за дарение на недвижим имот № **,
том *** от ***г.
Видно от заключението на оценителната експертиза с
вещо лице Л. вх. № *** процесния обект северозападна стая и килер са
преустроени в „Козметично студио“, което се намира в приземния етаж на
триетажната жилищна сграда с адрес: гр. П., ул. *** № ** и се състои от
преддверие, малко помещение, кабинет и санитарен възел с достъп от стълбищната
клетка на жилищната сграда, ситуиран в северозападната част на приземния етаж с
площ от 28,83 кв.м.
По делото са приети заключения на съдебно-техническа
експертиза с вещо лице Р. И. вх. № ***г. която установява идентитет между
процесното помещение и застроената площ на частта от северозападната част на
приземен /сутеренен/ етаж, която е описана в Протокола на ПРС за делба и която
е предмет на спора по настоящето дело.
Вещото лице И. е категорична, че процесното помещение
не е част от жилището закупено от ищеца, не е необходимо за неговото
функциониране като самостоятелен обект. Сутеренът е обособено в нов
самостоятелен обект за което е била издадена и съответната строителна
документация констатирана от вещото лице *** И. – Разрешение за строеж № *** за
строителство на обект, пета категория, който представлява: „Вътрешно
преустройство и промяна предназначението на приземно помещение в козметично
студио с площ от 32 кв.м“, Акт за установяване годността на приеманне на
строежа / Акт Приложение-Образец № 15/ от *** съгласно одобрен на ***
технически инвестиционен проект за промяна предназначението на сутерена в козметично студио поради което и според
вещото лице процесния обект отговаря от техническа страна на изискването на
пар.5, т.39 от ДР на ЗУТ и пар.1, т.1 ДР на ЗКИР и представлява самостоятелен
обект, респ. не са и не могат да бъдат прилежащи към жилището на ищеца, не
представляват неразделна част от него дори и без преустройството, жилището на
ищеца отговаря на изискванията за такова и без процесното помещение. Вещото
лице посочва, че независимо че не е издадено Удостоверение за въвеждане в
експлоатация, реално строителството е завършено в срок съгласно строителните
книжа.
Горните констатации са потвърдени от вещото лице И. и
в двете приети по делото допълнителни експертизи вх. № *** и вх. № *** като е
засегнат и въпросът за статута на тавана, който обаче настоящата инстанция
намира, че не е необходимо да обследва и съпоставя с процесното помещение тъй
като таванът не е предмет на делото.
По делото са разпитани св. Ц. и З., чийто показания са
противоречиви относно предмета на покупко-продажбата осъществена между страните
като съдът не кредитира показанията на св. Ц. относно факта, че процесното мазе
не било включено в нотариалния акт тъй като не било преустроено, тъй като
веднъж този свидетел възпроизвежда, че имало спорове дали въпросното мазе да се
включи в нотариалния акт, а друг път че нямало как ответник И. да остане
собственик на мазе. В тази връзка показанията на св. Ц. съдържат юридически
анализ и оценка на неговите виждания за случая на ищеца, а не конкретни факти
от предмета на доказване. Същевременно показанията на св. З. са ясни,
последователни, логични и кореспондират на събрания доказателствен материал
като свидетелят си спомня, че въобще ищеца не е разбрал, че има сутеренни стаи
и въобще не е ставало въпрос за продажбата на тези стаи, респ. ответник И. не е
казвала, че ги продава.
При така установената фактология настоящата инстанция
намира, че ищецът не може да се легитимира като собственик на процесното помещение
въз основа на облигаторно-вещното действие на транслативната сделка от *** по
арг. от чл. 24, ал.2 ЗЗД, тъй като, първо, не е било формирано съгласие за
прехвърлянето на процесното помещение от страна на продавача като описанието на
обекта на правото на собственост предмет на сделката независимо, че препраща
към нотариалния акт за дарение от *** не означава че има съгласие за сутеренните
стаи, и второ, процесното помещение не е било прилежаща част към жилището, а
има самостоятелно предназначение. Липсата на конструктивна и функционална
свързаност на жилището със сутерена и обособяването на последното в козметично
студио, т.е смяна на предназначението му води до невъзможност за приложението
на чл. 98 ЗС в която връзка цитираната от ищеца съдебна практика касае други
хипотези при които отсъства промяна предназначението на избените помещения,
респ. тези помещения по естеството си обслужват съответното жилище. В
конкретния случай с извършената фактическа промяна ответник И. е прекъснала
тази свързаност на жилището със сутеренните стаи и килер. Само в хипотезата в
която избеното помещение се явява единственото
складово помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се
предвижда наличието на такова помещение, както и ако това е единственото
складово помещение в сградата, което се ползва общо от всички собственици на
самостоятелни обекти, то тогава то не може да бъде предмет на прехвърлителна
сделка самостоятелно и наред с прехвърлянето на главната вещ се прехвърля и
това помещение, респ. не може да бъде придобито по давност – така решение №
1368/3.12.2008 г. по гр. д. № 4834/2007 г. на IV ГО на ВКС, в който и случай
ищецът щеше да придобие права върху това помещение. В настоящия случай обаче
видно от делбения протокол за всеки от 4-те дяла се предоставят по две стаи в
сутерена и части от тавана разпределени в тавански помещения като за
праводателите на ответник И. това са стаите със западно изложение и килера,
които тя в качеството си на собственик законно е обособила в самостоятелни
обекти и само въз основа на нейно съгласие може да ги отчужди чрез съответната
сделка, поради което и изобщо не се касае до статут на принадлежност на тези
помещения към главна вещ – апартамент, което технически е подробно и детайлно
изяснено от вещото лице И. и в основното и в допълнителните й заключения. Следва
да се посочи и че по закон двете сутеренни стаи и килер не се явяват единственото
складово помещение на апартамента на ищеца в сградата, тъй като за този
апартамент е предвидено югозападно таванско помещение именно за което и
помещение е приложим чл. 98 ЗС.
В допълнение принадлежността следва главната вещ ако не е уговорено друго,
при което когато недвижимата вещ е
сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по
силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите
строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие
или др. подобни/. В този смисъл са разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от ЗТСУ
(отм.) и чл. 202 от сега действащия ЗУТ – така и Решение № 30 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 401/2011 г., I г. о.,
ГК – какъвто е настоящия случай липсва изрична уговорка за придобиването на
сутерена.
Предвид на гореизложеното предявения иск се отхвърля като неоснователен
и недоказан.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответник И. следва да се присъдят
сторените от нея разноски в размер на сумата от 2309 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
с правна квалификация чл. 108 вр. с чл. 98 ЗС от К.Д.Г. с ЕГН ********** с
адрес: *** ПРОТИВ П.Н.И. с ЕГН **********
с адрес: *** ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника, че ищецът е собственик на прилежащата сутеренна част
към собственото му жилище- апартамент с идентификатор № *** по действащата КК и
КР на гр. П. с площ от 96 кв.м. с адрес: гр. П., ул. *** № *, което прилежащо
сутеренно помещение включва две сутеренни стаи с площ от 24.20 кв.м и килер със
северно изложение с площ от 7.80 кв.м въз основа на покупко-продажба от ***.
оформена в нотариален акт № *** на *** и ЗА
ОСЪЖДАНЕ предаването владението му като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА
К.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.Н.И. с ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 2309 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. №
3318/2020г. по описа на РС – Пловдив;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :п/В.Атанасов
Вярно с оригинала.
М.К.