РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. В. Търново, 06.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на тринадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
МАРИЯ НЕДЕВА |
и с
участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10243/2023г. по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2023г. |
||
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Същото е образувано по касационна жалба на М.Н.М.
***, чрез процесуалния му представител ***Л. от ВТАК, против Решение № 344/29.06.2023
г. по АНД № 20224110201662/2022г. на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено
Наказателно постановление/НП/ № 22-1275-001800 от 02.12.2022г., издадено от
Началник Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - гр.Велико Търново, с което на касатора за извършено нарушение на чл. 104б, т.2 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия
закон е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания
за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът счита за
недоказано от обективна и субективна страна нарушението, за което е санкциониран,
като излага подробни съображения в тази насока. Твърди се, че от събраните по
делото доказателства не се установява по безспорен начин нарушението, за което
е санкционирано лицето. Намира деянието за несъставомерно
поради липса на умисъл у извършителя. Намира, че районният съд е постановил решение
без да е обсъдил наведените пред него възражения. В съдебно заседание чрез процесуалния
си представител поддържа касационната жалба по изложените в същата доводи.
Излага доводи за противоречие
между показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели и
необоснованост на съдебното решение. Моли за отмяна на обжалваното решение и на
потвърденото с него НП. Претендира разноски за две съдебни инстанции, за които
представя списък.
Ответникът
по касация – Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР –Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител и не заема становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
жалбата. Намира за доказано извършеното от касатора
нарушение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва
да бъде оставено в сила.
Съдът,
след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото
доказателства и извърши проверка на въззивното
решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.
Следва да се посочи,
че от касатора е наведено оплакване за необоснованост
на обжалваното решение на Великотърновския районен съд, но необосноваността не
е конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за
наличието на което по силата на чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция да дължи
произнасяне – единствено законоустановените такива са
противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми,
наложеното наказание е явно несправедливо. Следователно, в настоящото
производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания, съгласно
чл. 220 от АПК, респ. решението на въззивния съд да
бъде отменено поради необоснованост.
Разпоредбата на чл.
218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата
пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи
и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно
дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните мотиви:
С Решение №344/29.06.2023г. по АНД № 20224110201662/2022г.
на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно
постановление/НП/ №22-1275-001800 от 02.12.2022г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ в ОДМВР - гр.Велико Търново, с което на касатора
за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от същия закон е наложено административно наказание „глоба” в размер на
3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
От фактическа страна
по делото е прието за установено, че на че на 10.10.2022 г.,
около 14:00 часа, в гр. В.Търново, на кръстовището между ул. „Христо Ботев“ и
ул. “Седми юли“ в посока към ул. „Независимост“, М.М.
управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 318 И”, цвят тъмно син металик, с
рег. № ..., като използва пътищата, отворени за обществено ползване за други
цели , освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, изразяващо се в силно форсиране на двигателя и умишлено превъртане на
задните задвижващи колела на МПС. При проверката, контролните органи са
установили и че автомобилът е с техническа неизправност, като липсва 1 брой
закрепващ елемент (болт) от ляво колело и неработещи дълги светлини. За нарушението е съставен е АУАН серия АД №1590,
бл. №045684/10.10.2022г., връчен лично на нарушителя,
който отказал да го подпише. Отказът е удостоверен с подписа на св. Д.И.Г.. Въз
основа на съставения АУАН административнонаказващия орган издал оспорваното
пред районния съд НП № 22-1275-001800 от 02.12.2022г., връчено лично на К. на
09.12.2022г.
Районният съд е приел, че от обективна и субективна страна по делото е безспорно
установено извършеното нарушение от страна на касатора,
като съставените за това АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила по ЗАНН и отговарят на изискванията на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Прието е, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява извършеното
от жалбоподателя нарушение, за което е
санкциониран. От съда не са кредитирани показанията на свидетеля Д., които
приел за изолирани и в противоречие на останалите събрани по делото доказателства.
Кредитирани са
показанията на изслушаните пред районния съд свидетели Т. – актосъставител,
и св. Х. и св. K= – свидетели при установяване на нарушението и съставяне на
АУАН, преценени като съответстващи на събраните по делото писмени доказателства
и описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. От показанията на тези трима
свидетели и факта, че настилката е била суха са мотивирали съда да приеме
деянието за умишлено – умишлено форсиране и поднасяне на превозното средство.
За безспорно извършено е прието и нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
тъй като автомобилът е бил технически неизправен – липсващ закрепящ болт на
ляво колело и неработещи дълги светлини. Прието е, че дадената правна квалификация е
правилна, а наложените наказания са съответни на нарушението и са определени в
предвидения от закона абсолютен размер. За неприложима е приета разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, съгласно изричната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП.В заключение,
съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно е доказано, че
със своите действия М.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушение по смисъла на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността му за тези нарушения.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящата касационна инстанция намира
изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на
приложимото право. Противно на наведените в жалбата твърдения, настоящият
касационен състав намира, че в обжалваното решение от състава на РС – Велико
Търново са обсъдени всички направени пред него възражения, които по своята
същност се свеждат до недоказаност на вмененото нарушение и са идентични с
тези, наведени и пред настоящия състав, като правилно същите са преценени за
неоснователни. При
постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен
материал. Мотивите в обжалваното решение са обосновани от събраните по делото
доказателства. Констатациите съответстват на събраните по предвидения
процесуален ред писмени и гласни
доказателства, а изводите на въззивния съд са правно
издържани.
Изложените от въззивния съд мотиви относно съставомерността
на деянието се споделят от настоящата инстанция. Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за две нарушения
по ЗДвП - на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като в
касационната жалба касаторът излага съображения за
неправилност на решението единствено досежно
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва
пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като подробно,
ясно и точно са описани извършените от него действия – рязко превъртане на
задвижващите колела на МПС и повишаване на оборотите, отклонявайки посоката си
на движение наляво и надясно. Неоснователни са възраженията на защитника, че в
случая става въпрос непредпазливо деяние. Правилно РС не е кредитирал показанията на
св. Д., приемайки ги за изолирани и противоречиви на събраните по делото
доказателства. Отделно от това, в самите показания на този свидетел се съдържат
твърдения, че поради разстоянието, от което е водел наблюдение, не е могъл да
възприеме всичко случващо се.
От показанията на разпитаните пред районния
съд друга група свидетели – Т., Х. и K=, които са в пълно съответствие по между
си и са убедителни, се установява, че касаторът е извършвал
форсиране на двигателя, рязко повишавал оборотите с една единствена цел – да се
завърти управляваното от него МПС. Вярно е, че св. Т. – актосъставител,
не е възприел непосредствено извършеното от касатора
нарушение, но това обстоятелство не са в състояние да компрометира достоверността
на показанията на другите двама свидетели очевидци– Х. и K=, които подробно са
описали поведението на водача на пътя и техните показания съответстват на
приобщените по делото писмени доказателства и водят до безпротиворечиви
изводи относно съставомерността на елементите от
фактическия състав на извършеното нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
По делото не са
представени доказателства, подкрепящи тезата на оспорващия, че подобно
поведение се дължи поради особеностите на пътната настилка /мокра или износена/,
което изключва възможността движението на автомобила в посока наляво и надясно да
е по непредпазливост. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством
занасяне на автомобила в различни посоки, превъртайки задните колела на
автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено
ползване в съответствие с основната цел на пътищата- за превоз на хора и
товари. Подобно умишлено поведение по оживени улици в градовете застрашават
живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на
случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен
на обществена опасност. Наложената санкция е в абсолютен размер и съгласно чл. 27,ал.
5 е недопустимо да бъде определена под него.
Разпоредбата на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП регламентира задължение – движещите се по пътя ППС да
бъдат технически изправни. Установената техническа неизправност на процесното ППС покрива критериите за т. н. "опасна
неизправност", изложени в § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП и в Приложение 5 към
чл. 31, ал. 1 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за
проверка на техническа изправност на ППС, издадена от МТИТС, поради което
правилно е ангажирана отговорността на водача и за това нарушение.
Нарушенията
са по ЗДвП и на основание чл. 189з от ЗДвП по отношение на него не намира
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Не се претендират разноски от ответника по
касация, поради което касационната инстанция не присъжда такива.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63в
от ЗАНН, първи касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 344/29.06.2023
г. по АНД № 20224110201662/2022г. на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.