Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 21.03.2022 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 01.02.
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 19 по описа за 2021 година,
за да се П.изнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Н.Ц.А. твърди в исковата си молба, че е
пострадал при ПТП на 25.07.2020г., като П.изшествието
е настъпило при следния механизъм: в село Е., на кръстовището на ул. „***“ с
ул. „***“ Н.П. - водач на л.а. „Хонда Акорд“ с per. № СТ 9747 РМ нарушил правилата за движение по
пътищата, като не П.пуснал идващия от дясната му страна Н.Ц.А., управляващ
мотоциклет „Пиаджио“ с per.
№ СТ 2980 X. За да избегне сблъсъка, мотоциклетистът задействал рязко спирачната
система, загубил контрол над управлявания мотоциклет и паднал на земята.
Съставен е Констативен П.токол за ПТП с пострадали
лица per. №284 р - 19865/29.07.2020г. от РУ на МЗР - К.,
а на виновния водач - Н.П. е съставен АУАН № GA263853/25.07.2020г.
Твърди се, че причина за настъпване на П.изшествието са допуснатите от водача на л.а. „Хонда Акорд“ с рег. № СТ 9747 РМ нарушения на правилата за
движение по пътищата и съществува пряка причинна връзка между деянието на
виновния водач Н.П. и настъпилите общественоопасни
последици - нанесените телесни увреждания на Н.А.. За увреждащия л.а. „Хонда Акорд“ с per. № СТ 9747 РМ,
управляван от водача П., има сключена с ответника застраховка “Гражданска
отговорност”, обективирана в полица
№BG/23/120000891309, със срок на валидност от 31.03.2020г. до 30.03.2021г. По
силата на този договор застрахователят покрива отговорността на застрахованото
лице за причинените от него неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за неимуществени вреди по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г.
Сочи се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът Н.Ц.А. е предявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение пред ЗАД “О.“ АД, Претенцията е получена от застрахователя на
11.08.2020г. и са били приложени всички документи, с които е разполагал
пострадалият. Образувана е била преписка по щета № 0411-610-0003-2020г., но към
настоящия момент не е изплатено застрахователно обезщетение. С оглед на
изложеното, за ищеца са налице предпоставките за предявяването на настоящите
искове за ангажиране отговорността на ЗАД “О.“ АД за причинените му
неимуществени и имуществени вреди.
В исковата молба се посочва, че при П.цесното ПТП ищецът Н.Ц.А. е получил следните увреждания:
закрито счупване на лява раменна кост с разместване на фрагментите, масивно
охлузване и кръвонасядане по лява ръка, кръвонасядане на гръдния кош, разкъсно-контузни
рани и масивни охлузвания по ляв крак, травма в областта на лява тазобедрена
става.
Сочи се, че след настъпването на катастрофата е приет
в Отделението по травматология на МБАЛ „Т.“ ЕООД - С.З.. Извършена му е
операция в спешен порядък - след установяването на 4 - фрагментна фрактура с
дислокация е направена частична смяна на раменна става. Изписан е на
31.07.2020г. с препоръка да носи ортеза.
Твърди се, че в резултат от уврежданията, ищецът е
претърпял силни болки и страдания. Възстановителният период е бил съпътстван с
много неудобства и ограничения при извършването на ежедневните битови дейности,
било е невъзможно сам да се обслужва. Нуждаел се от помощ при извършването на
елементарни ежедневни дейности - обличане, тоалет, миене, пазаруване, готвене.
Преди П.цесното ПТП ищецът е бил активен, работещ, в
добро здравословно състояние, но поради травмите, получени при инцидента за
дълъг период от време е бил лишен от възможността да работи, да извършва
обичайните си дейности, бил е лишен от обичайния си начин на живот. Освен
болките, ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който в
съвкупност с получените от него физически травми се отразява изключително
негативно на здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял
живот в неговото съзнание.
Сочи се, причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалия следва да бъдат компенсирани, като безспорно неимуществените вреди
имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може
да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на
други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за
цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от настъпилото П.изшествие.
В исковата молба се посочва, че освен неимуществени
вреди, пострадалото от ПТП лице Н.А. е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в разходи, извършени във връзка с лечението на понесените от него
травми.
Твърди се, че вредите на ищеца са в резултат на
виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Н.П., а за причинените от
него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД “О.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ,
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищеца е
налице правен интерес да иска от съда определяне и присъждане на справедлив
размер на обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Предявеният иск е
съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдание от причинените травми, а от друга страна с
лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да постанови решение с което да приеме, че
предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да осъди
ответника ЗАД “О.“ АД да заплати на Н.Ц.А. сумата в размер на 26 000лв.,
предявен като частичен от 50 000 лв. - обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства,
вследствие на причинените увреждания от ПТП на 25.07.2020г., както и сумата в
размер на 2 768, 41 лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди,
представляващи извършени разходи за лечение.
По отношение иска за неимуществени вреди претендира
лихва от датата 01.08.2020г. - съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл.430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на
сумите за обезщетение, а по отношение иска за имуществени вреди - претендира
законна лихва от датата на последното извършено плащане – 11.08.2020г.
Претендира направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА с ДДС, тъй като адвокатът на ищеца
е регистрирана по ЗДДС, като моли съда да счита настоящата молба за списък на
разноски.
В съдебно заседание
от 01.02.2022 г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск от ищеца Н.Ц.А.
от 26 000 лв. на 50000 лв., представляващи обезщетение за причинените
неимуществени вреди - болки страдания и неудобства в следствие на ПТП от
25.07.2020 г.
С депозирания отговор
на исковата молба ответникът на основание чл.119, ал. 3 от ГПК прави
възражение за местна подсъдност, като счита, че в случая компетентен да
разгледа спора е не Окръжен Съд - гр. С.З., а Софийски градски съд, като излага
подробни съображения в тази връзка.
На следващо
място счита, че не съществуват предпоставките за прилагане на подсъдността по
чл. 115 ГПК и Окръжен Съд - гр. С.З. е местно некомпетентен да разгледа т.д. №
19/2021 г., TO, I с-в.
Ответникът излага доводи за нередовност на исковата
молба, като твърди, че ищецът не спазва правилата на чл. 127, ал. 4 ГПК относно
съдържанието на исковата молба, като предявява осъдителен иск, но не предоставя
банкова сметка ***, което създава за ответника сериозни неудобства. Поради
изложеното, моли съда на ищеца да бъде даден срок за отстраняване на
нередовността и при неспазване на срока исковата молба да бъде върната.
На следващо място, счита че настоящото П.изводство следва да бъде спряно на основание чл. 229 ал. 1.
т. 4 и т. 5 ГПК, тъй като имало данни за наличие на престъпни обстоятелства,
като в претенцията към ответника се споменава, че е образувано досъдебно П.изводство, а в исковата молба се твърди, че е налице
наказателно административно П.изводство, което е в П.цес на разследване, с оглед на което настоящото П.изводство следва да бъде спряно до евентуалното
прекратяване на наказателното П.изводство или влизане
в сила на съдебен акт, предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК.
В случай, че П.изводството
не бъде спряно, моли съда да има предвид, че предвид липса на акт, относим към
хипотезата на чл. 300 ГПК, настоящият съд не е ограничен в П.изнасянето по въП.са за вината и П.тивоправността
на деянието, доколкото не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд
Предвид наведените твърдения за липса на предпоставки
за отказа на извънсъдебно изплащане на застрахователно обезщетение счита, че
предоставените от ищцовата страна документи са недостатъчни за удостоверяване
на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на П.цесното
събитие.
Оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди -
по основание и размер, който счита за недължим и прекомерно завишен. Оспорва
всички твърдения на ищцовата страна, направени с исковата молба. Исковете са
неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са
прекомерно завишени по размер. Съгласно чл.432, ал.1 КЗ, във връзка с чл. 477,
ал. 1 КЗ и във връзка с чл. 45 ЗЗД, за да възникне отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е
необходимо да съществуват кумулативно следните положителни предпоставки от
фактическия състав на отговорността: валиден застрахователен договор,
застрахователно събитие, П.тивоправно поведение,
вреда, причинна връзка между вредите и П.тивоправното
поведение и вина.
Заявява, че в конкретния случай не са налице всички
елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което
не следва да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищеца и
предявените срещу ЗАД „О.” АД искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Счита, че П.цесният пътен
инцидент не е настъпил по вина на водача на застрахованото в ЗАД „О.” АД МПС - Н.С.П..
Твърди, че принос за настъпване на П.цесното събитие има и пострадалият. Счита, че А. е
управлявал П.цесния мотоциклет с превишена и
несъобразена скорост, с което е допринесъл за сблъсъка между двете ППС-та. Твърди,
че не е имало никакво съприкосновение между лекия автомобил и мотоциклета.
Счита, че пострадалият П.сто е загубил равновесие и е паднал. Що се отнася до
твърдението, че водачът на л. а. марка "Хонда",
модел "Акорд" не е П.пуснал дясностоящия
водач - от исковата молба дори не ставало ясно по коя от двете улици са се
движили участниците в П.цесното събитие. Посочва, че
в село Е. улица "***" е главна и представлява път с предимство. Ако
ищецът се е движил по улица "***", дори да е бил дясностоящ
на л.а. марка "Хонда", модел "Акорд, А.
не е бил с предимство и е следвало да П.пусне П.цесния
автомобил. Поддържа, че пострадалият не е пътувал с изправен мотоциклет, поради
което е загубил баланс и не е успял да спре ефективно. Твърди, че А. не е
пътувал с нужната екипировка, поради което вероятно са настъпили и твърдените
травми. Нямало данни ищецът да е използвал гръбни,
гръдни и П.тектори за врат, които биха предотвратили
настъпилата травма. Относно твърдените охлузвания и натъртвания твърди, че ако ищецът
бе пътувал с предпазно яке, каска и панталон, наранявания въобще не биха
настъпили. Приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на
застрахователното обезщетение на основание чл.51, предл.
2-ро от ЗЗД. В конкретния случай пострадалият е създал реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване
на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в
исковата молба увреждания.
Оспорва исковете и по размер, като ги намира за
неоснователно завишени и прекомерни, както и в П.тиворечие
с принципа за справедливост, П.гласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе
съображения.
Оспорва твърдението на ищеца, че вследствие на П.цесното ПТП, търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 26
000 лева, предявено като частичен иск от 50000 лева за търпените неимуществени
вреди и 2768.41 лева за търпените имуществени вреди.
Счита, че същите са предявени в изключително завишени
размери. Счита, че ищецът не доказва да е търпял болки и страдания, които да
обосновават предявения размер на обезщетение от 26 000 (двадесет и шест хиляди)
лева, предявено като частичен иск от 50 000 (петдесет хиляди) лева, както и
имуществени вреди в размер на 2768.41 (две хиляди седемстотин шестдесет и осем
цяло и четиридесет и един) лева. Счита размера на исковете за прекомерен, както
и в П.тиворечие с принципа за справедливост, П.гласен
в чл.52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по
смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, счита, че размерът
на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. Съгласно
съдебната практика, обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на
обезщетението (в този смисъл е Определение №739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1553/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Т.М.). Обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване.
Посочва, че предвид социално-икономическото положение
на страната ни и направеното възражение относно съпричиняване на вредоносния
резултат, както и размера на минималната и средната работна заплата към момента
на настъпване на вредите, предявеният размер е неоснователно завишен. В този
смисъл поддържа, че настъпилото събитие не бива да се превръща в повод за
материално замогване на ищеца, а последният да бъде обезщетен в границите на
претърпените от него вреди. Поддържа, че описаните болки и страдания на
пострадалия са силно хиперболизирани и не кореспондират с данните по делото. На
следващо място посочва, че дори нараняванията да са настъпили, няма данни по отношение
на А. да е П.ведено качествено лечение и да е
извършена рехабилитация, което от своя страна се отразява негативно на
претърпените болки и страдания, П.дължителността на
оздравителния П.цес и въобще на пълното
възстановяване на ищеца.
Оспорва претенцията по акцесорния
иск за лихва, както и размера на претендираните лихви
и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за
неоснователност на главния иск.
На отделно основание счита иска по акцесорния
иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй
като ЗАД „О." АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху
претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди.
Моли съда да има предвид, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗАД „О.” АД, поради което моли съда да приеме исковете за
неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива. Претендира разноските по делото и адвокатско
възнаграждение.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която по отношение възражението на
ответника за местна неподсъдност на предявените искове, заявява, че не
възразява да бъдат разгледани от посочения съд - Софийски градски съд и
предоставя преценката на съда.
Относно становището за нередовност на исковата молба
поради непредставянето на банкова сметка ***, посочва молба на ищеца от
16.02.2021г., към която е приложена банкова справка за банковата сметка на
ищеца.
Относно искането за спиране на гражданското П.изводство посочва, че в чл.229, ал.1, т.4 и т. 5 ГПК, са
предвидени основания за спиране на гражданското дело, като счита, че не са
налице основания за спиране на П.изводството и
обосновава подробно становището си.
Сочи, че няма пречка по настоящото дело да се приложат
всички необходими доказателства за изясняване механизма на ПТП, както и да се
допуснат при необходимост свидетелски показания, експертиза и т.н. В тази
връзка, в исковата молба е направено искане за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което ищецът да се снабди с документите от
административно - наказателната преписка, образувана във връзка с Констативен П.токол за ПТП с пострадали лица per.
№284р-19865/29.07.2020 г. от РУ на МВР - К. от РУ на МВР - К., включително
съставения АУАН № GA263853/25.07.2020 г., както и данни дали е влязло в сила.
По отношение оспорването на основателността на
исковата претенция, посочва, че искът за неимуществени вреди се оспорва по
основание и размер, като се оспорва да са налице всички предпоставки - елементи
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и наличието на валидно застрахователно
правоотношение. В случай, че ответното дружество не оспорва валидността на
застрахователното правоотношение, моли съда да обяви за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелство наличието на покритие по застраховка ГО за П.цесния автомобил към датата на ПТП. По отношение елементите
от фактическия състав на деликта, напомня за
законовата презумпция за вина при непозволено увреждане, поради което в случай,
че се оспорва, то е в доказателствена тежест на ответника да установява липсата
й. Излага съображения.
Изложените твърдения, че ищецът е допринесъл за
настъпването на собствените си травми, поради липсата на предпазно яке, каска и
панталон - на първо място не е доказано твърдението, че липсват такива, на
следващо място - с оглед настъпилите травми на ищеца, посочва, че няма
индикация за липсата на предпазна каска - в П.тивен
случай щяха да настъпят тежки увреждания в областта на главата. В тази връзка поставя
въП.си към автотехническата експертиза. Моли съда да задължи ответника
да направи изявление кои законови разпоредби счита, че са нарушени от страна на
ищеца, твърдейки, че е допринесъл поради неносене на „предпазно яке, панталон, гръбни, гръдни и П.тектори за
врат“.
Счита за неоснователно оспорването на размера на
предявения иск за неимуществени вреди. За ищеца са настъпили тежки травми,
причинили му много болка и страдания, довели до П.дължителни
неудобства и ограничения.
Счита за неоснователно оспорването на акцесорната претенция за лихви. Ищецът е изпълнил
задължението за предявяване на доброволна претенция, като видно от
представеното към исковата молба писмо изх. №99-8069/11.11.2020г.,
застрахователят отказва да изплати застрахователно обезщетение. Представя
препис от писмо изх. № 99-5848/12.08.2020г., видно от текста на което, от ищеца
са изискани документи, с които той не би могъл да се снабди. Счита, че е налице
П.такане на отговора от страна на застрахователя,
като от пострадалото лице формално се иска представянето на документи, които не
са в негово държане и обективно не би могло да се снабди. Посочва, че
претенцията му е за присъждането на законна лихва върху иска за имуществени
вреди от 01.08.2020г. до окончателното изплащане - съгласно разпоредбите на
чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, а по
отношение иска за имуществени вреди - претендира законна лихва от датата на
последното извършено плащане - 11.08.2020г. Моли съда да задължи ответника да
представи доказателства за уведомяването му от страна на застрахованото лице,
респективно - датата на уведомяване.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа подадения
отговор на искова молба по аргументите, посочени в него. Относно направените от
него възражения - същите се основават на трайната съдебна практика на ВКС и
заявява, че в подкрепа на становището си, в хода на П.цеса
ще ангажира доказателства, за което са направени съответните доказателствени
искания. В тази връзка заявява, че изцяло поддържа отговора на исковата молба и
всички направени в него твърдения, за което е ангажирал доказателства.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото е безспорно установено, че на
25.07.2020г. е настъпило ПТП в село Е., на кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“
между Н.П. - водач на л.а. „Хонда Акорд“ с peг. № СТ 9747 РМ и Н.Ц.А., управляващ мотоциклет „Пиаджио“ с peг. № СТ 2980 X.
За л.а. „Хонда Акорд“ с peг. № СТ 9747 РМ, управляван от водача Н.П. е сключена
застраховка “Гражданска отговорност” със ЗАД “О.“ АД, обективирана
в полица № BG/23/120000891309, със срок на валидност от 31.03.2020г. до
30.03.2021г.
В изпълнение на чл. 380 от КЗ, ищецът Н.Ц.А. е
предявил претенция за изплащане на застрахователни обезщетения пред ЗАД “О.“
АД. Претенцията е получена от застрахователя на 11.08.2020г., като към нея са
били приложени всички документи, с които е разполагал пострадалият, но към
момента обезщетение не е изплатено.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по
делото е назначена съдебна автотехническата
експертиза, която е депозирала писмено заключение по делото. От същото се установява,
че на 25.07.2020 г. около 14:00 часа в с. Е., по ул. „***“ в посока от север на
юг, се е движил мотоциклет „Пиаджо” с водач Н.А..***
от изток на запад се е движил л.а. „Хонда Акорд” с per. № СТ 9747 РМ, управляван от Н.С.П..*** водачът е спрял
пред пътен знак „Спри! П.пусни движещите се по пътя с предимство”. Водачът на
мотоциклета е възприел спрелият автомобил и е П.дължил
движението си направо.
Когато мотоциклетът е бил в непосредствена близост до
кръстовището с ул. „А.“, водачът на автомобила е предприел маневрата „Завиване
наляво”, без да се съобрази със скоростта на движение и разстоянието, на което
се е намирал. Навлязъл е в кръстовището и е П.дължил
движението си в посока юг, към гр. К., разполагайки МПС в пътната лента, в
която се е движил мотоциклета, като по този начин е създал опасност за движението
му. За да предотврати удар в автомобила, мотоциклетистът е задействал
спирачната система с максимално спирачно усилие, в резултат на което мотоциклетът
е загубил напречна устойчивост. Водачът е загубил контрол над управлението му и
е изпаднал от мотоциклета върху пътната настилка на лявата си страна.
Мотоциклетът се е установил в покой, паднал на лявата си страна. Вследствие на
ПТП водачът на мотоциклета Н.А. е получил травматични увреждания.
ПТП не е запазено и няма изготвен П.токол за оглед на местоП.изшествието. Не са налични необходимите данни, за да се
изчисли скоростта на двете моторни превозни средства към момента на настъпване
на катастрофата. По данни на водача на мотоциклет „Пиаджо”,
скоростта му на движение непосредствено преди ПТП е била около 35-40 км/ч.
В материалите по делото има данни, че водачът на л.а.
„Хонда” е потеглил след като е спрял на пътен знак
„Спри! П.пусни движещите се по пътя с предимство”, извършил е маневрата
„завиване наляво” и след като е чул трясък е погледнал в огледалото за обратно
виждане. Възприел е изпадналия мотоциклетист и се е върнал да му окаже
съдействие. Скоростта на л.а. „Хонда” непосредствено
преди ПТП е била П.менлива величина във всеки един
момент — от 0 до около 35 км/ч.
Според експертизата, ПТП е настъпило в светлата част
на денонощието, при ясно време. В материалите по делото има данни, че е нямало
препятствия, които да ограничават видимостта на водачите един към друг
(показанията на водача на автомобила в съдебно заседание от 02.11.2021 г.).
Видимостта на участниците в ПТП е била неограничена и
са имали техническата възможност взаимно да се възприемат. ПТП е възникнало на
прав, хоризонтален участък от пътя. Пътната настилка е с асфалтово покритие и
към момента на възникване на ПТП е била суха.
Според експертизата, мотоциклет „Пиаджо”
се е движил в западната пътна лента на ул. „***”, в посока от север на юг - към
гр. К.. Автомобил „Хонда” се е движил по ул. „А.” в
посока от изток на запад. На кръстовището с ул. „***” автомобил „Хонда” е предприел маневрата „Завиване наляво” и е П.дължил движението си на юг, в западната пътна лента на ул.
„***” - към гр. К..
Мотоциклет „Пиаджо” се е
движил по ул. „***”, в посока от север на юг - към гр. К.. Водачът на
мотоциклет „Пиаджо” е бил на път с предимство. Преди
да предприема маневрата „завиване наляво”, автомобил „Хонда”
се е движил по ул. „А.” в посока от изток на запад. На кръстовището с ул. „***”
е бил на второстепенен път.
Посоките на движение на двете МПС и пътните знаци, на
които са се намирали, са нанесени в мащабната скица, приложена към заключението.
П.цесното събитие е
настъпило в западната пътна лента на ул. „ ***”. Техническата причина
пострадалият да загуби контрол над мотоциклета е предприетото аварийно спиране
от водача му, с цел да предотврати удар в л.а. „Хонда”,
който внезапно е навлязъл в лентата му на движение. Предпазната каска на водача
е била правилно поставена, тъй като в материалите по делото няма данни да е
изпаднала от главата на пострадалия.
Според експертизата, в материалите по делото няма
данни какво е било облеклото на пострадалия към момента на възникване на ПТП.
Предназначението на предпазната екипировка е да
осигури защита на тялото на пострадалия при падането му и да осигури липсата на
директен контакт с пътната настилка или с други препятствия. В материалите,
приложени по делото няма данни, дали мотоциклетът е имал направен годишен
технически преглед.
Мотоциклетът е имал функциониращи спирачки. Именно
тяхната употреба е причина мотоциклетът да загуби устойчивото си положение на
пътя, а водачът да загуби контрол над управлението му.
Пострадалият се е движил по път с предимство и е
възприел спрелия на пътен знак „Спри! П.пусни движещите по пътя с предимство”
л.а. „Хонда”. Към този момент автомобилът не е бил
опасност за движението му. Пострадалият е нямал техническа възможност да
предвиди внезапното навлизане на л.а. „Хонда“ в
кръстовището. Автомобил „Хонда” се е явил като
преграда за траекторията на движение на мотоциклет „Пиаджо”
и е поставил в невъзможност водачът А. да предприеме своевременно, преднамерено
и плавно спиране. Пострадалият не е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
Според експертизата, техническата причина за
възникване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. „Хонда”, който преди да предприеме пресичане на кръстовището
и да изпълни маневрата „Завиване наляво” не се е съобразил със скоростта и
разстоянието на приближаващия от дясната му страна и движещия се по път с
предимство мотоциклет „Пиаджо” и по този начин е
принудил водачът му да предприеме аварийно спиране.
Водачът на П.цесния
автомобил е имал техническата възможност да не допусне ПТП, като преди да
навлезе в зоната на кръстовището и преди да предприеме маневрата „Завиване
наляво“, се съобрази с разстоянието, посоката и скоростта на движение на
движещия се отдясно, по пътя с предимство мотоциклет „Пиаджо“.
Съдът възприема заключението на експертизата. Същото е
добросъвестно дадено и отговаря на поставените от страните и съда задачи.
С оглед установяване на получените при П.цесното ПТП увреждания на ищеца, по делото е назначена
съдебно-медицинската експертиза. Видно от заключението й, при П.цесното ищецът Н.Ц.А. е получил следните травматични
увреждания: счупване на горния край на раменната кост - многофрагментно , контузия
и охлузвания в областта на ляв лакът, ляво коляно и подбедрица.
След осъществяване на множество лабораторни
изследвания: ПКК с ДКК, биохимия, урина и консултации с кардиолог и
анестезиолог е назначена терапия. Подготвен е за оперативно лечение. На
29.07.2020г /Оп. П.токол №723/ под обща анестезия е
извършена оперативна интервенция, изразяваща се в частична смяна на раменна става
- без циментно имплантиране на хумералното
стъбло. Ранният следоперативен период е П.текъл с ежедневно контролиране на
общото и локално състояние. Дехоспитализиран е на
31.07.2020г с препоръка да носи ортопедичната ортеза
още 20 дни и П.вежда пасивна рехабилитация на рамото, т.е.със съвсем леко
натоварване на мускулатурата. При осъществения личен преглед на 18.01.2022 г.
ищецът е обяснил, че след този период е П.вел дълга,
активна рехабилитация под контрол на частен рехабилитатор в гр.К..
Към съдебната документация са представени няколко
фактури за почасово използване на минерален басейн в П.-ЕАД-клонП.Б.,
Б.ЕООД - за датите 27.12.20г; 14.01.21г; 06.05.21г; 30.05.21г; 09.06.21г;
21.06.21 г., от които е видно, че е използвал минералния басейн за
рехабилитация на раменната ендоП.тезирана
става.
Ищецът Н.А. е ползвал имобилизация
на лявата раменна става с ортопедична ортеза за около
4 седмици. След това е П.вел рехабилитация за 60-90
дни. През този 4 месечен период той се е нуждаел от чужда помощ /особено през
първите 3 месеца/ при ежедневните битови дейности.
На 18.01.2022 г., вещото лице е извършило преглед на
ищеца, като е установил следното: Раменната мускулатура е леко хипотрофична. Захватът на дланта
и пръстите е възможен, но с намалена мощ. Лявата раменна /ендоП.тезирана/ става е със силно ограничени движения - активната
абдукция е възможна до 30 гр,
а пасивната - с чужда помощ до 45гр. Нормата за това движение е 160-180гр. Аддукцията е 10 гр. Външна ротация – 0 гр., вътрешна
ротация- 3-5гр. Така описаните и измерени амплитуди на движение характеризират
20-30 % използваемост на раменната става. Според заключението, това означава
чувствителен двигателен дефицит на лявата ръка. При опит със силово въздействие
да се увеличи амплитудата на всяко едно от движенията, болката е много
осезаема. Ищецът е съобщил, че не може да извършва силови дейности с участие на
раменната става и мускулатура. На същата настъпва лесна уморяемост.
При застудяване локалната болка в рамото се усилва. Предвид давността на
травмата и оперативната интервенция експертизата смята, че за в бъдеще дори и П.веждане на нова рехабилитация движенията не биха се
увеличили осезаемо. Ищецът съобщава, че при усилие на раменната мускулатура
получава тремор на цялата ръка, т.е. използваемостта
на ръката е силно ограничена.
Към съдебната документация, ищецът е представил
разходни документи за осъществени плащания във връзка с лечението му: Фактура
№9490/30.07.2020 г за раменна ортеза - 20,00 лв.
Фактура №**********/31.07.2020 г. за раменна П.теза – 2 640 лв. Фактура
№**********/31.07.2020 г. за такса престой в б-ца -
34,80 лв. Фактура №9491/13.08.2020 г. за ортопедична ортеза
– 70 лв. фискален бон №25776/11.08.2020 г.
за превързочни материали - 3,61 лв. Фактура
№**********/27.12.2020 г. за ползване на мин.басейн -15,00лв. Фактура -сметка
№2438/14.01.2021г. - за 4дни в СПА комплекс – 428 лв. Фактура
№**********/06.05.2021г за ползване на мин.басейн -16,00лв., Фактура
№**********/30.05.2021г. за ползване на мин.басейн - 8,00лв, Фактура
№**********/09.06.2021г за ползване на мин.басейн - 8,00лв, Фактура
№**********/21.06.2021 г. за ползване на мин.басейн - 8,00лв
Според вещото лице, разходите, които са
удостоверени с горепосочените документи са свързани с лечението на получените
от ищеца вследствие на ПТП увреждания.
В острия момент, при самото падане травмата, изразяваща се в счупване на горния край на раменната кост, е силно болезнен акт. Болката предизвиква стягане на раменната мускулатура, което също е много болезнено. Тя П.дължава до прихващането на ръката към гръдния кош в положение да виси на шията. Тогава започва постепенно затихване на болковия синдром. Всяко размърдване, изправяне, лягане е свързано с движение в рамото и също води до силна болка. След оперативната интервенция болката е много силна през първите 3 дни, като след това постепенно затихва. След сваляне на имобилизацията и започване на опити за самостоятелно движение на рамото чрез собствената мускулатура отново болката се засилва за около 10-15 дни. Следващият период се характеризира с постепенно снижаване на болковия синдром.
Представената към съдебната документация медицинска такава е твърде оскъдна. Представен е само един амбулаторен лист №2776/05.08.20г, издаден от ОПЛ, който констатира обективното състояние на лявото рамо - с имобилизация, с пресен шев в областта на раменната става, с ескориации в левия лакът, лявото коляно и лявата половина на гръдния кош, с оток и ограничени движения в дясно коляно. Предписана му е обезболяваща и П.тивовъзпалителна терапия. Няма документирани периодични контролни прегледи от лекуващия ортопед.
Според експертизата, няма медицински документи за П.ведена специализирана и асистирана рехабилитация на оперираната раменна става на Н.А.. От финансовите документи за почасово ползване на минерален басейн и СПА П.цедури може да се заключи, че има самостоятелно П.веждана рехабилитация.
Изброените във въП.с №9 защитни пособия, предпазващи гърба, гърдите и шията при пътуване с мотоциклет не са задължителни според ЗДвП.
Според вещото лице, предвид полученото многофрагментно счупване и механизма на получаването на травмата на ищеца при П.цесното ПТП, може да се направи извода, че дори и да имаше поставени П.тектори на раменната област, те не биха защитили скелета на рамото и пак би се стигнало до многофрагментно счупване.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Е.С.С. посочва, че познава Н.А. от близо 20 години. Знае за катастрофата, която ищецът е претърпял. Когато видяла ищеца за първи път, той имал сериозни рани на левия крак, които започвали отдолу по целия крак, по цялата лява ръка имал охлузни рани много дълбоки. Ищецът изпитвал силни болки. Свидетелката отишла да го вземе от болницата в деня, в който го изписали, той се прибрал вкъщи и около месец П.мивали раните, обработвали ги непрекъснато. Според свидетелката, ищецът не можел да се облича сам и през цялото време лежал на една страна, лявата част била болезнена, на ръката, която била оперирана, имало много сериозна рана и трябвало раните да се обработват непрекъснато. Главата го боляла доста дълго време след това поради удара. Ищецът не можел да се облича сам, трябвало някой да му помага, тъй като едната му ръка била неподвижна. Имало ортези за обездвижване на ръката заради раменната става. След ПТП, ищецът с нищо не можел да се справя, тъй като имал къща с двор, които трябвало да се поддържат по някакъв начин. Преди катастрофата, ищецът сам се оправял, берял си асмата сам, почиствал двора си, почиствал си вкъщи, абсолютно всичко вършел сам. Зимата карал ски много активно, имал кану, което карал в язовира, играел футбол. След П.цесното ПТП не бил в състояние да кара ски, не можел да кара кану, в момента не можел да вдигне ръката си и да си докосне главата. Според свидетелката, към момента не е възстановено движението на ръката, въпреки че около двадесетия ден започнал рехабилитация и към настоящия момент я П.дължавал всеки ден без събота и неделя, но нямало такива резултати, не можел да се възстанови на 100% и не можел да извършва много дейности и в момента. След катастрофата бил около 6 месеца в болничен, януари месец се върнал на работа. Свидетелката посочва, че с ищеца са съдружниците в едно малко заведение и нещата, които вършел, в момента не можел да ги върши повече. Ищецът бил електротехник, наложило се бойлер да се направи, а той не можел да държи с двете си ръце. Според свидетелката, ищецът изпитвал непрекъсната болка в ръката. След ПТП станал доста изнервен от това, че не може да си служи с тази лява ръка. Свидетелката посочва, че един месец непрекъснато му помагала, едва след третия месец започнал да прави някои работи с големи трудности. Дъщеря му ходела непрекъснато, приятели, винаги имало някой, който да му помогне.
Свидетелят Т.Г.Т. посочва, че познава Н.А. повече от 30 години. Знае за катастрофата. Видял го преди да го приемат в болницата, бил доста зле, ръката му била цялата ожулена и била превързана, ръката му била с нещо като шина. След като го изписали от болницата не можел да извърши сам и най-елементарното нещо, свидетелят сменял крушки, носел посуда. Според свидетелските показания, преди ПТП, ищецът не е имал нужда от помощ, свидетелят и ищецът спортували много пъти заедно, карали ски, ходили в планината на туризъм, играели футбол, играели тенис. След катастрофата, свидетелят канил Н. много пъти на ски, на туризъм и други мероприятия, но той твърдо отказвал поради невъзможността да ползва пълноценно тази ръка. Свидетелят посочва, че ищецът и в момента всеки ден ходи по обяд на рехабилитация. Ищецът непрекъснато се оплаквал, че при всяко движение на ръката изпитва болка, станал нервен и бил отчаян, че ръката му не се възстановява.
Във връзка с установяване на обстоятелства около настъпването на П.цесното ПТП са разпитани свидетелите Н.С.П., В.П.К. и са изслушани обясненията на ищеца Н.А..
Видно от обясненията на ищеца Н.А., на 25.07.2020 г. към един и нещо същият е управлявал мотоциклет тип “Скутер“, като е тръгнал към К.. Видял, че отляво по неговата посока на движение има спрял автомобил на знак „Стоп“, поради което е П.дължил движението си. Като е наближил на около 2-3 метра, л.а. е тръгнал и ищецът е реагирал инстинктивно, като е натиснал спирачки, моторът забил и той е паднал на земята на лявата си страна, чул е как нещо е изхрущяло и се е развикал на водача на л.а. да спре. През това време е спряла и друга кола. Водачът на л.а. му е казал “Извинявай, не те видях, съжалявам, ще отида да оставя приятелката на автогарата, тя е от Велико Търново и ще се върна“ и е тръгнал. В това време е дошла директорката на болницата в К., ищецът е започнал да припада и са извикали линейка. Дошла и полиция. Започнали са ужасни болки в ръката. В болницата са му направили снимка и са го пратили спешно към Болница Т., тъй като докторът казал, че всичко е раздробено. Там са го приели по спешност и след направени скенер и рентген, лекарите на съвещание са решили, че трябва да му направят операция и да поставят изкуствена става, въпреки че пострадалият не е искал, но тъй като всичко е било прекъснато не са имали друг избор. След това са му направили операция, болките били ужасни. Прибрал се е вкъщи, дъщеря му и приятели са му помагали - една крушка да се наложи да смени и му трябвала помощ. Имал захват, но нямал сила и не можел да вдига ръката си нагоре. Усеща болка и когато ръката е в покой, въпреки рехабилитацията има много малък напредък. Лекарите му предложили втора операция, но е отказал за сега, тъй като нямал никакви гаранции за резултата. Самите лекари казвали, че на 100 % няма как да стане, като в момента е на 30 % възстановяването на движението. Ищецът обяснява, че няма сила в ръката. Инцидентът и травмата са обърнали живота му - преди това е ходел на ски, имал и кану, председател е на читалище, там е извършвал доброволен труд, а сега не можел нищо от това да прави, налагало се да вика майстори и приятели. По отношение на скоростта, с която се е движил, ищецът обяснява, че той винаги си гледа километража и в самото село кара максимум с 35-40 км/ч. Има прав участък, като той е видял л.а., а водачът на л.а. му е казал, че не го е видял, извинил му се е. Всичко е станало за миг - л.а. е тръгнал най-неочаквано, поради което както си е карал направо ищецът е ударил спирачките. Всичко е старало за части от секундата, не е имало време кога да се мисли, видял опасността, ударил спирачки и полетял. Автомобилът бил заел цялото платно. Досега ищецът нямал нарушения, не е екстремен шофьор, към момента се е отказал тотално от моторите. Имал е болки и в главата от удара, въпреки че е бил с каска, имал натъртване в ребрата. Ищецът се е движел по главния път, дясно стоящ на л.а., който е идвал от второстепенен път, като от страната на човека, който е предизвикал катастрофата е имало знак “Стоп“ и той бил спрял на знака. Ищецът го е видял и е решил, че чака него да премине, а защо не го е видял при положение, че моторът му е електриково син не може да каже. Всички щети са от лявата страна.
Видно от показанията на водача на л.а. „Хонда“, Н.П., същият заявил, че на датата на инцидента бил спрял на “Стоп“, огледал се и не видял никой, след което предприел ляв завой и след като завил чул трясък, погледнал в огледалото за задно виждане и видял, че някой е паднал в кръстовището и се върнал да му помогне. Бил потеглил от кръстовище и се движел с не повече от 40 км/ч, като е бил в дясната лента в неговото платно. Не може да определи какво е било разстоянието между мястото, на което се е движела колата и тротоара. В колата е бил с неговата приятелка, която карал в К., тъй като е трябвало да пътува. Не е видял мотоциклета, въпреки че не е имало нещо, което да ограничава видимостта му.
Видно от разпита на свидетеля В.К., същият влизайки в с. Е., на кръстовището на кладенчето е видял пътния инцидент, тъй като познава всички спрял. Ищецът е бил на земята и доктор и мъже са го вдигали. Преместили са го до кладенчето, когато се е появило младо момче и е казало “Извинявай, не те видях. Бързах да закарам приятелката си на автобус, че е студентка и ще се върна.“ На ищеца е започнало да му прималява, свидетелят му дал вода и след това е дошла линейка. Самото кръстовище, където е станало ПТП е обикновено кръстовище, като ищецът е идвал откъм центъра и се е движел по главната улица в посока север - юг, от центъра за излизане към К.. Момчето с автомобила е идвало от посока изток, от автосервиза, в посока юг за К.. Ищецът се е движил по главния път, а момчето прави завой и реално засича ищеца с мотора.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, същите са неП.тиворечиви досежно сочените обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на П.цесното ПТП – 25.07.2020 г., по силата на което ЗАД “О.“ АД е поело задължение да обезщети увредените при използването на увреждащия л.а. „Хонда Акорд“ с peг. № СТ 9747 РМ трети лица, се установява от представената справка от Гаранционен фонд със срок на валидност една година, считано от 31.03.2020г. до 30.03.2021г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал.3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната П.цедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните П.изводства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на чл. 380 от КЗ, ищецът Н.Ц.А. е предявил претенция за изплащане на застрахователни обезщетения пред ЗАД “О.“ АД. Претенцията е получена от застрахователя на 11.08.2020г. Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието,
неговата П.тивоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото П.изводство.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че причина за настъпване на П.цесното ПТП са субективните действия на водача на л.а. „Хонда”, който преди да предприеме пресичане на кръстовището и да изпълни маневрата „Завиване наляво” не се е съобразил със скоростта и разстоянието на приближаващия от дясната му страна и движещия се по път с предимство мотоциклет „Пиаджо” и по този начин е принудил водача му да предприеме аварийно спиране.
По този начин, водачът на л.а. „Хонда
Акорд“ с peг. № СТ 9747 РМ в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е предприел маневра завиване на ляво, като не се е съобразил
със скоростта и разстоянието на приближаващия от дясната му страна и движещия
се по път с предимство мотоциклет „Пиаджо”. На
следващо място, съдът намира, че водачът на л.а. „Хонда
Акорд“ с peг. № СТ 9747 РМ е нарушил и разпоредба на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП,
в която е посочено, че пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни
средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди
да потеглят отново, водачите са длъжни да П.пуснат пътните превозни средства,
които имат предимство.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения от водача на л.а. „Хонда Акорд“ с peг. № СТ 9747 РМ, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат за ищеца и следва да се направи извод, че презумцията
на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания
на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не
е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № /23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Видно от заключението
на съдебномедицинската експертиза, вследствие на П.цесното
ПТП, ищецът е получил счупване на горния край на раменната кост - многофрагментно - контузия и охлузвания в областта на ляв
лакът, ляво коляно и подбедрица. Извършена е оперативна
интервенция частична смяна на раменна става - без циментно
имплантиране на хумералното стъбло. Към настоящия
момент, лявата раменна /ендоП.тезирана/
става е със силно ограничени движения, което води 20-30 % използваемост на
раменната става. Вещото лице прави категоричен извод, че за в бъдеще дори и П.веждане на нова рехабилитация, движенията не биха се
увеличили осезаемо. От свидетелските показания, които
съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и неП.тиворечиви, се установява, че лечебният и възстановителен
период на ищеца е бил труден и П.дължителен, ищецът
се е нуждаел от чужди грижи и помощ, не е можел да се обслужва сам. Преди П.цесното ПТП ищецът е бил физически здрав и активен –
спортувал активно, карал ски, ходил в
планината на туризъм, играел футбол, играел тенис /св. Танев/. След ПТП ищецът
не можел да осъществява тези двигателни активности. П.цесното
ПТП, както и уврежданията, които е получил, са П.менили в негативна насока и П.фесионалния живот на ищеца, тъй като същият бил електротехник,
имал собствен бизнес, при който голяма част от необходимите дейности е вършел
сам, а сега се нуждае от чуждапомощ при извършване на същите дейности. При
определяне на обезщетението следва да се вземе предвид, че към момента на ПТП
ищецът е бил на 56 години, което обуславя значително по-висок стрес, по-тежко
преживяване на претърпените травми и по-трудно възстановяване на телесното
здраве. Ето
защо, съдът като взе предвид тежестта на травмите, възрастта на
ищеца към момента на ПТП – 56 години, неудобства и ограничения от личен, битов,
трудов и социален характер, които е претърпяла и факта, че към момента една от
травмите не е възстановена и няма да настъпи пълно възстановяване,
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
би била сумата от 50 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
От
представените по делото доказателства и заключението на съдебномедицинската
експертиза се установява, че във връзка с П.цесното
ПТП, ищецът е направил разходи в размер на 2 768, 41 лв., за което са
представени фактури с прикрепени към тях фискални бонове. Поради това, съдът
намира, че предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде уважен в претендирания размер от 2 768, 41 лв.
Ответното дружество е
направило възражение, че ищецът е управлявал
мотоциклета с превишена и
несъобразена скорост, поради което не е успял да предприеме съответната
спасителна маневра, за да предотврати сблъсъка между двете ППС-та. Поддържа, че
пострадалият не е пътувал с изправен мотоциклет, поради което е загубил баланс
и не е успял да спре ефективно, както и че не е пътувал с нужната екипировка,
не е използвал гръбни, гръдни и П.тектори
за врат.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и П.излезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за
настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка
между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
По делото
не е установено, че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена скорост или че
мотоциклетът не е бил изправен. Съпричиняването по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е
на ответното дружество, което в настоящия случай не установи наличието на нито
едно от горепосочените възражения.
По
отношение на възражението за липса на предпазно облекло.
Разпоредбата
на чл. 137е от ЗДвП задължава водачите на
мотоциклети да използват единствено предпазна каска. Същевременно липсва
нормативно вменено задължение за мотоциклетистите за ползване на защитно
облекло и П.тектори, а и според заключението на
съдебномедицинска експертиза, полученото многофрагментно
счупване и механизма на получаването на травмата, дори и да имаше поставени П.тектори на раменната област, същите не биха защитили
скелета на рамото и пак би се достигнало до многофрагментно
счупване.
С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.Ц.А..
По иска за законна лихва
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл.
чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да
са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера
на застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва
от 01.08.2020 г. върху обезщетението за
неимуществени вреди и законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от
11.08.2020 г. – датата на последно плащане.
По делото е представено
доказателство, че ищецът е предявил застрахователната си претенция на 11.08.2020
г. Следователно, съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на
други данни следва да приеме, че 11.08.2020 г. е датата, на
която застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца. По делото няма данни
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Поради това, съдът намира, че
върху обезщетението за неимуществени и обезщетение за имуществени вреди,
законна лихва се дължи от 11.08.2020 г., като за периода от 01.08.2020 г. 10.08.2020
г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че ЗАД “О.“
АД следва да заплати на Н.Ц.А. сума в размер
на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства,
вследствие на причинените увреждания от ПТП на 25.07.2020 г., както и сума в размер на 2768, 41 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи
извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва от 11.08.2020 г. до
окончателното плащане като
ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода от 01.08.2020 г. 10.08.2020 г. КАТО неоснователен.
По отговорността за разноски.
От представените по делото
доказателства се установява, че ищецът е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е осъществявана
безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното П.изводство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
По силата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В настоящото производство са
предявени иск за неимуществени вреди и иск за имуществени вреди.
По иска за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000
до 100 000 – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия
случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищеца е в размер на 2 030 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи, съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила, дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца
е в размер на 2 436 лв. с ДДС /2 030 х20% = 2 436 лв./.
По иска за имуществени вреди в размер на 2 768, 41 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 – 300 лв. + 7% за горницата
над 1 000 лв. При спазване на
посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 423, 78 лв. Съгласно
разпоредбата на §2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно, при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца
е в размер на 508, 53 лв. с ДДС /423, 78 х20% = 508,53 лв./.
С
оглед изхода на делото ЗАД “О.“ АД следва да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 944, 53 лв. с ДДС за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищеца.
Ищецът е направил следните разноски:
държавна такса в общ размер на 2000 лв., възнаграждение за съдебномедицинска
експертиза в размер на 200 лв. и възнаграждение за авотехническа
експертиза в размер на 250 лв.
С оглед изхода на делото, ЗАД О.“ АД следва
да заплати на Н.Ц.А. направените по
делото разноски в общ размер на
2 450 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД О.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., район *** да заплати на Н.Ц.А., ЕГН ********** с
адрес: *** сума в размер на 50 000
лв. /петдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства,
вследствие на причинените увреждания от ПТП на 25.07.2020 г., както и сума в размер на 2 768, 41 лв. /две хиляди
седемстотин шестдесет и осем лв. и 41 ст./, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение,
ведно със законна лихва, считано от 11.08.2020 г. върху всяка от двете посочени
по-горе суми до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за
периода от 01.08.2020 г. 10.08.2020 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД О.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С., район *** да заплати на адв. П.К. от САК със
съдебен адрес:***, офис № 10 адвокатско възнаграждение в размер на 2 944, 53 лв. с ДДС за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „ЗАД О.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., район *** да заплати на Н.Ц.А., ЕГН ********** с
адрес: *** направените по делото разноски в
общ размер на 2 450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :