Р Е Ш Е
Н И Е
№………………
гр.
София, 02.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр.
дело № 16170 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 479618/30.08.2018 г., постановено по гр.
д. № 39236/2017 г. по описа на СРС, 44 състав, е признато за установено по
предявените от В.Р.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, срещу „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че В.Р.Г. не дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 3382,20 лв. - главница,
представляваща претендирана цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.София,
бул. „********, аб. № 334381, през периода от м.04.2008г. до м.04.2017г., както и сумата от
1214,72 лв. - мораторна лихва върху главницата за същия период. Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ответника - „Б.Б.“ ООД.
С постановеното решение е осъден ответника „Т.С.”
ЕАД, да заплати на В.Р.Г., на основание чл.78, ал. 1 ЕПК, сумата от 885,29 лв.
- деловодни разноски.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ответника „Т.С.” ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност
и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която са уважени
предявените искове. Същото се оспорва и като необосновано с оплаквания за
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно не е
събрал поискано доказателство- документ от Агенция по вписванията за
собствеността на имота и без него, макар да е било издадено съдебно
удостоверение, е формирал неправилни изводи.
Въззиваемият В.Р.Г. е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в
който изразява становище за нейната неоснователност.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Б.Б.“ ООД не е изразил становище по подадената въззивна
жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 3382,20 лв. - главница, представляваща
претендирана от последния цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София,
бул. „********, аб. № 334381, през периода от
м.04.2008г. до м.04.2017г., както и сумата от 1214,72 лв. - мораторна лихва
върху главницата за същия период.
Чрез събраните пред първата инстанция писмени
доказателства се установява, че за процесния недвижим имот - апартамент № 7,
находящ се в гр. София, бул. „********, при ответното дружество е била открита при
ответника партида с аб.№ 334381, с посочен титуляр
ищеца. По тази партида са начислени задълженията на ищеца за цена на
доставената топлинна енергия.
Страните не спорят и се установява, чрез представената
справка, че към датата на подаване на исковата молба - 15.06.2017г., по
партидата на имота фигурират като неплатени задължения за обща сума в размер от
4596,92 лв., вкл. главница в размер от 3382,20 лв. и начислена мораторна лихва
в размер от 1214,72 лв., за исковия период от м.04.2008г. до м.04.2017г. Същевременно,
в съобщение към фактура № **********/30.04.2017г., издадена за дължима цена на
доставена за имота топлинна енергия за м.04.2017г., задълженията за минал период
са отразени като просрочени, с отбелязване за предстоящо завеждане на съдебно
производство.
Собствеността върху
топлоснабдения имот предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а,
ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл.150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение с
„Топлофикация София” с предмет: доставяне на топлинна енергия за битови нужди
при действие на Общите условия за продажба на топлинна енергия на Т.С. ЕАД,
одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР в сила от 13.02.2008 г.
и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР в сила от 12.03.2014 г. при отсъствие на сключено индивидуално
споразумение между страните по реда на чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.) или чл.
150, ал. 3 от ЗЕ).
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия
са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно
нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са "потребители на топлинна енергия". Понятието
"потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1,
т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия",
което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия".
В проведеното производство, съобразно правилно
разпределената от първата инстанция тежест на доказване, ответникът не е
установил своите фактически твърдения, че ищецът е собственик на имота, за
който са били доставяни количества топлоенергия възлизащи на исковата стойност.
В производството не са ангажирани и доказателства, за това че сградата, в която
се намира този имот е топлоснабдена. Тези
обстоятелства са правопораждащи за установяване
наличие на облигационна връзка с ответника за доставяне на топлинна енергия за
битови нужди, чиято стойност е била начислявана от ответника, съответно която е
била включена в издаденото от последния съобщение към фактура с оглед нейното
заплащане.
Оплакванията на жалбоподателя, че СРС е формирал
погрешни и неправилни изводи, че собствеността върху имота не е доказана,
настоящия състав намира за неоснователни. Във връзка с издаденото съдебно
удостоверение е бил получен отговор от Агенция по вписванията – изх.№226718.04.2018
г., в който е посочено, че е невъзможно да бъде даден отговор на въпроса кой е
собственик на имота, тъй като системата на вписване е персонална, а не реална.
За да бъде извършена справка за имот, според изложеното в писмото, е необходимо
да бъдат посочени имена и ЕГН или наименование и ЕИК на лице – настоящ
собственик на имота. След представяне на този отговор по делото на 27.04.2018
г. е постъпила молба от ответника на 29.05.2018 г., в която е дадено съгласие
за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството и е
изразено становище про същество на спора.
С оглед неустановеното облигационно правоотношение
между страните, при съобразяване на действащата през процесния
период нормативна уредба, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
предявените искове са основателни.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като
правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски.
В полза на въззиваемата
страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 1100.00 лв. съобразно представения списък и договор
за правна защита и съдействие, в който е удостоверено заплащането му в брой.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 479618/30.08.2018
г., постановено по гр. д. № 39236/2017 г. по описа на СРС, 44 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на В.Р.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ЕПК, сумата от 1100.00 лв. – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Б.Б.“ ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.