Р Е Ш Е Н И Е
№ 2495
14.06.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14618 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.208 КЗ – отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от П.К.Ш., ЕГН ********** против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* е посочено, че между страните е сключен договор за автомобилна застраховка „Каско+” за собствения на ищеца лек автомобил, марка „***”, с рег.№ ***, със срок на застраховката *** до ***, с покритие пълно каско, като уговореното застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие било в размер на 21 000 лв. Твърди се, че на *** лекият автомобил бил откраднат от неизвестен извършител, като ищецът уведомил както органите на МВР, така и застрахователя. Претенцията му била заведена като щета № ***/***, като на датата на завеждане на щетата ищецът представил на застрахователя всички поискани документи, необходими за установяване на основанието и размера й. На *** представил пред застрахователя Постановление за спиране на наказателното производство от *** от Районна прокуратура – Пловдив, от което било видно, че МПС е предмет на противозаконно отнемане, като до момента извършителят не е намерен. В отговор на молба на ищеца до застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение, ответникът изискал документ, удостоверяващ собствеността. С такъв документ ищецът не разполагал, тъй като при регистрацията в КАТ бил представил всички необходими документи за произхода и начина на придобиване на МПС. С писмо от *** застрахователят отново изискал документа, като предупредил ищеца, че ако в *-дневен срок не се представи, писмото ще се счита за официален отказ от изплащане на обезщетението. На *** ищецът подал жалба до застрахователя, тъй като считал, че този документ не е от категорията на доказателствата, които установяват основанието и размера на претенцията. С писмо от *** ответникът отказал изплащане на обезщетението, като липсвали мотиви за отказа. За грубо нарушение на правата си ищецът сезирал Комисията за финансов надзор, която установила, че ответникът абсолютно незаконосъобразно и в грубо нарушение на императивни правила по КЗ е отказал изплащане на обезщетението. Твърди се, че не са налице основание за освобождаване на застрахователя от отговорност в смисъла по чл.211 КЗ /отм./, поради което е направено искане за постановяване на решение за осъждане на ответното дружество за заплащане на сумата от 21 000 лв. – застрахователно обезщетение по сключения между страните договор, равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие – *** и на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество и която стойност е уговорена като застрахователна сума, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира е и сумата от 4 336.99 лв. лихва върху дължимата сума от датата на изпадане в забава на ответното дружество – *** до датата на депозиране на исковата молба. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД, както и отговор на уточняваща искова молба от ***, с който не се оспорва сключването на застрахователен договор от дата ***, както и че насрещната страна е претендирала изплащането на застрахователно обезщетение за настъпило с процесния автомобил застрахователно събитие. Не се оспорва представянето пред застрахователя на постановление за спиране на наказателното производство от дата ***. Посочено е, че неколкократно от ищеца е поискано представяне на документ за собственост, за да може да бъде изплатено обезщетението, но такъв не бил представен, поради което и бил постановен отказ за изплащане на такова обезщетение. Оспорва се ищецът да е собственик на лек автомобил марка „***”, с рег.№ ***. Оспорва се настъпването на застрахователно събитие „кражба”. Оспорва се наличието на валиден застрахователен договор към момента на настъпване на събитието, както и материалноправната легитимация на ищеца да получи обезщетение. Твърди се, че плащането на застрахователната премия е било разсрочено на четири вноски, последната от които още се дължала от ищеца. Твърди се, че застрахователният договор е недействителен, на основание чл.201, ал.2 КЗ /отм./. Като не се представял документ за собственост, било невъзможно удостоверяване на произхода на МПС, както и удостоверяване на верността на посочената информация относно придобиването на вещта. Посочено е, че ищецът е закупил МПС с прекратена регистрация в ***, при условията на тотална щета, тоест закупил е метален отпадък, впоследствие е възстановил автомобила и е представил същия за първоначална регистрация в ***, което е недопустимо и незаконосъобразно, тъй като по този номер на рама е невъзможно да се възобнови регистрацията, в която и да е държава – членка на **. Поради това се твърди, че процесният договор е с негоден обект на застраховане, поради което е и нищожен. При условията на алтернативност се твърди, че ищецът е представил пред застрахователя дубликат на действително произведения автомобил, при което е налице фактическа невъзможност на предмета на застрахователния договор, тъй като не е застрахована юридически единствената вещ, поради което договорът бил нищожен, поради липса на предмет. По делото било недоказано правото на собственост на ищеца, а оттам – и отнетото му владение без негово съгласие на движимата вещ. Твърди се, че ищецът не е изпълнил задължението си за представяне на документи в случай на настъпване на застрахователно събитие, поради което е препятствал правото на ответника да се запознае с всички обстоятелства и причини за настъпване на събитието и да определи конкретния размер на претенцията. Твърди се, че посочената в договора застрахователна сума е завишена, като се съдържа позоваване на чл.204 КЗ /отм./ и се сочи наличие на надзастраховане. Направено е възражение за прихващане между евентуално дължимото от ответника обезщетение и изискуемото му вземане към ищеца за сумата от 304.97 лв. – стойност на последно дължимата от ищеца вноска по застрахователния договор.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени уведомление за щета № *** по застраховка „Каско” до „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД от П.К.Ш., опис на представени от П.К.Ш. документи, във връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Представена е застрахователна полица № *** по автомобилна застраховка „Каско +”, сключена между страните по делото за лек автомобил ***, с посочена застрахователна сума 21 000 лв. Общо дължимата застрахователна премия възлиза на сумата от 1 995.95 лв., платима разсрочено, на * бр. вноски, с падежи съответно ***, ***, ***, ***. Срокът на застраховката е ** месеца, считано от *** до ***. Представен е протокол за оглед на МПС № *** от *** на описания лек автомобил, с рег.№ ***, година на производство ***. Отразено е, че протоколът за оглед на МПС представлява неразделна част от застрахователната полица.
С постановление от *** на Районна прокуратура Пловдив по дознание № ***/*** по описа на Четвърто РУ гр.Пловдив е спряно наказателното производство по цитираното дознание срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, вр. с чл.194, ал.1 НК.
С писмо, изх.№ *** от *** до П.К.Ш. от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, същият е уведомен, че във връзка с предявената от него на *** претенция по застраховка „Каско +” по полица № *** е образувана преписка № *** за автомобил *** с рег.№ ***, като за приключването на щетата е необходимо да се представи документ, удостоверяващ придобиването на автомобила. До П.К. е отправено писмо, изх.№ ***/*** от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, според което собствеността се прехвърля с писмен договор, а не с регистрация в сектор „ПП”, като сектор „ПП” не разполага с оригинали на документите за придобиване на превозни средства.
Представено е и писмо от Комисия за финансов надзор по повод жалба на П.Ш. срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД във връзка със забавено произнасяне по щета № *** от ***.
Представени са Общи условия за автомобилна застраховка „Каско +”.
От сектор „ПП” при ОД на МВР – Пловдив е постъпила цялата преписка по регистрация на процесния лек автомобил, извършена на *** От Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР е постъпило писмо, според което за периода от *** до *** няма запис на данни за преминаване през ГКПП на РБ за МПС с рег.№ ***.
Според удостоверение от Районна прокуратура Пловдив към *** не са установени данни както за конкретен извършител, така и за местонахождението на МПС по досъдебно производство № ***/*** по описа на Четвърто РУ на МВР – Пловдив. Постъпило е писмо и от Дирекция Международно оперативно сътрудничество, според което ДМОС-МВР не разполага с информация за периода от *** до *** лек автомобил марка „***”, модел „***”, с посочена рама и свидетелството за регистрация на МПС да са обявени за издирване. На *** МПС е обявено за общодържавно и международно издирване от 04 РУ Пловдив.
Представен е талон за движение – Част І на процесното МПС, документ – данни за автомобила, с първоначална регистрация ****.
По делото е прието заключение на изготвената съдебна авто-оценъчна експертиза, според което средната пазарна стойност на процесния лек автомобил към *** е била 18 457 лв., а към *** – 20 637 лв. Прието е и допълнително заключение на авто-оценъчната експертиза, според което стойността на МПС към *** е била 27 384 лв., като се приеме за база цената на автомобила в ново състояние, а към *** – 24 491 лв., като се приеме за база цената на автомобила в ново състояние.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило застрахователно събитие - противозаконно отнемане на лек автомобил при условията на действаща застраховка „Каско +“, поради отказ на застрахователя да извърши плащане по образуваната преписка по щета.
От ответника не се оспорва сключването на застрахователен договор от дата ***, както и че насрещната страна е претендирала изплащането на застрахователно обезщетение за настъпило с процесния автомобил застрахователно събитие, не се оспорва представянето пред застрахователя на постановление за спиране на наказателното производство от дата ***, не се оспорва, че е бил постановен отказ за изплащане на такова обезщетение на ***.
От представените по делото писмени доказателства също се установява, че между страните е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско +“, с период на валидност *** – ***, която е покривала рисковете „кражба на цяло МПС“ и „грабеж на цяло на МПС“, като данни за настъпването на противозаконното отнемане на МПС се съдържат в образуваното по случая досъдебно производство, по настоящем спряно, предвид неоткриване на извършителя. В застрахователната полица е посочено, че тези рискове не се покриват и не се изплащат застрахователни обезщетения по тях, преди изпълнение на изискванията, съгласно Общите условия, за наличие на алармена система или имобилайзер, като в приложения протокол за оглед на МПС № *** от *** е отразено наличието на аларма и имобилайзер.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва твърдението на ищеца, че същият е собственик на лек автомобил, марка и модел *** с рег.№ ***. Това възражение съдът намира за неоснователно. Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от Закона за движението по пътищата пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, а редът на действащата към момента на регистрацията на процесния автомобил Наредба № І-45 от 20.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване, възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, предпоставя при регистрация да се представи документ за собственост. Поради това и с оглед на представената по делото от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив преписка с документи, послужили за регистрацията на лекия автомобил, съдът намира, че издаденото свидетелство за регистрация, чието наличие ответникът не оспорва, доказва, че е налице придобивно основание за собственика /в изложения смисъл решение № 874 от 18.11.2009г. на ВКС по гр.дело № 4074/2008г., ІІІ г.о. по чл.290 ГПК/.
Не се възприемат и възраженията, че застрахователният договор е нищожен, с невъзможен предмет, поради това, че регистрацията на автомобила била прекратена поради „тотална щета” и автомобилът бил излязъл от гражданския оборот, престанал да съществува като вещ, годна да бъде обект на каквито и да е сделки, респективно, че пред застрахователя бил представен дубликат на действително произведения автомобил, който в действителност не бил напускал територията на ***, тъй като тези възражения не се подкрепят от доказателствения материал по делото. От талон за движение – Част І на МПС, в превод на български език, е видно, че автомобил с рама *** е с първоначална регистрация ***, като оригиналният талон за движение е анулиран поради окончателен износ в друга държава от ** – *** на ***, а не поради други обстоятелства. Извършен е и оглед на автомобила, от служител на ответника, обективиран в изискуемия писмен протокол. Освен това, не се спори, че на ответното дружество са заплатени три броя вноски по застраховката, поради което в случай, че действително застрахователят е считал, че между страните няма валидно правоотношение по такъв договор, плащането се е явявало недължимо и е следвало да бъде върнато на това основание. Твърдения в тази насока няма, не са и ангажирани доказателства получените от застрахователя суми да са били върнати. Ето защо съдът намира, че застрахователният договор между страните е действителен.
Според разпоредбата на чл.211 КЗ /отм./ застрахователят може да откаже плащане на застрахователното обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; в други случаи, предвидени със закон. В случая основният аргумент на застрахователя да откаже изплащането на обезщетение е непредставянето от страна на ищеца на документ, удостоверяващ закупуването на процесния автомобил. С оглед изложените по-горе съображения съдът намира, че представянето на такъв документ не е било необходимо. Според разпоредбата на т.11.11.6.6, 11.6.7, 11.6.7.2 от Общи условия на автомобилна застраховка „Каско +” при образувано досъдебно производство или съдебно производство във връзка със застрахователното събитие, при поискване от застрахователя застрахованият следва да представи съответните актове на разследващите органи и органите на съдебната власт, както и да представи свидетелство за регистрация на МПС или договор за покупко-продажба на МПС. Следователно представянето на който и да е от двата документа , удостоверяващ собствеността върху МПС, представлява изпълнение на договорното задължение на застрахования, поради което и не е било необходимо изискването на договор, респективно неоснователно е отказано изплащане на застрахователно обезщетение.
Поради това съдът намира, че по делото се установи съществуването на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователното събитие и предприети действия по уведомяване на застрахователя, представляващи предпоставки за задължението на ответника да заплати застрахователно обезщетение до размера на определената в договора сума като негова отговорност, като не се доказаха предпоставките за законосъобразен отказ за това, поради което с настоящото решение ответникът следва да бъде осъден да изпълни задълженията си, произтичащи от договора за „Каско +“. По смисъла на чл. 208 ал. 1 и ал. 3 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер на вредата към деня на настъпване на събитието. Според заключението на авто-оценъчната експертиза средната пазарна стойност на процесния автомобил към дата *** – на противозаконното отнемане е била 18 457 лв. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, като компетентно и обективно дадено, като с оглед дадените от вещото лице разяснения , че методът, използван в първата експертиза е по-точен, намира, че така посоченият размер е по-близък до пазарната стойност на МПС, в сравнение с оценката, дадена от вещото лице по второто заключение, което приема за база цената на автомобила в ново състояние.
Основателно е направеното от застрахователното дружество възражение за прихващане със сумата 304.97 лв., представляваща четвъртата разсрочена вноска от дължимата застрахователна премия. Видно от уговорките в застрахователната полица, изискуемостта на тази вноска е настъпила на *** (т. е. след застрахователното събитие), като ищецът не оспорва, че същата не е заплатена от него. Според разпоредбата на чл.202, ал.3 КЗ, която намира приложение в случая, когато застрахователно събитие е настъпило преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застрахования, застрахователят може да удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение. Ето защо, искането за прихващане на посочената сума с дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде уважено. Поради това от сумата от 18 457 лв. следва да бъде прихваната стойността на последната разсрочена вноска по застраховката, поради което и искът следва да бъде уважен до размер на сумата от 18 152.03 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 21 000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като акцесорно задължение също е основателно и следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за забава съдът намира следното. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Застрахователното обезщетение следва да бъде платено в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от ** дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си за уведомяване за настъпилото събитие /чл.206, ал.1 или ал.2 КЗ/ и за допускане на застрахователя за извършване оглед и представяне на поисканите документи /чл.207, ал.3 КЗ/. Претенцията за забава възлиза на сумата от 4 336.99 лв. лихва от *** до датата на депозиране на исковата молба. Съдът намира, че към дата *** са представени на ответника всички необходими документи, като след изтичане на посочения ** – дневен срок, ответникът е изпаднал в забава, или считано от *** до датата на исковата молба – *** се дължи обезщетение, изчислено на основание чл.162 ГПК, в размер на 4 013.61 лв. Искът до пълния претендиран размер от 4 336.99 лв., както и за периода от *** до *** следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, на страните следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената /22 165.64 лв./, респективно отхвърлената част от исковите претенции / 3 171.35 лв./. Разноските на ищеца възлизат на сумата от 5 164 лв., по представения списък по чл.80 ГПК. В посочената сума е включено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., за които в списъка се сочи да са платени в брой и 1000 лв., изплатени по банков път разноски за явяване в четири съдебни заседания. От представения по делото, на лист ** договор за правна услуга е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер от 3000 лв., 2 000 лв. от които платени в брой при подписване на договора, а 1000 лв. се сочи да е договорено заплащане преди датата на последното насрочено за разглеждане съдебно заседание. По делото няма представени доказателства за плащане на сумата от 1 000 лв., от общо договореното с посочения договор адвокатско възнаграждение, поради което предвид и на разясненията на Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6 по описа на ОСГТК на ВКС за 2012г., съдът намира, че на присъждане подлежи сумата от 2000 лв., за която са представени доказателства да е действително направен разход, платен в брой при подписване на договора. Съдът намира, че не подлежи на присъждане сумата от 1000 лв., включена в списъка по чл.80 ГПК - разноски за явяване в съдебни заседания. Сумите за пътни и дневни командировъчни пари /доколкото в представените вносни бележки за заплащане на тази сума е отразено като основание за внасяне „командировъчни разходи”/ не представляват съдебноделоводни разноски, нито адвокатски хонорар, поради което не могат да се претендират на основание чл.78 ГПК /в този смисъл Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК). Поради това общо направените от ищеца разноски възлизат на сумата от 3 164 лв., от които 1014 лв. внесена държавна такса, 2 000 лв. заплатен адвокатски хонорар, 150 лв. депозит за вещо лице/. Разноските на ответната страна възлизат на сумата от 1 807.20 лв., по представения списък по чл.80 ГПК, от които 300 лв. депозит за вещо лице, 1 392 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 100.20 лв. стойност на превод на документи, 15 лв. за издадени СУ. Съобразно изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 2 767.97 лв., а на ответното дружество – в размер на 226.20 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ –Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша” № 89 Б, със *** К. Х. Ч. да заплати на П.К.Ш., ЕГН ********** ***, офис № * сумата от 18 152.03 лв. /осемнадесет хиляди сто петдесет и два лева и 03 ст./ главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени вреди по повод настъпило застрахователно събитие на *** – противозаконно отнемане на МПС, марка и модел *** с рег.№ ***, рама ***, във връзка със сключена застрахователна полица № *** от *** и образувана щета № ***, след извършено прихващане на четвърта застрахователна вноска в размер на 304.97 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – *** до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4 013.61 лв. /четири хиляди и тринадесет лева и 61 ст./ обезщетение за забава за периода от *** до датата на исковата молба – ***, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница до пълния претендиран размер от 21 000 лв., както и предявения иск за обезщетение за забава до пълния претендиран размер от 4 336.99 лв., както и за периода от *** до ***.
ОСЪЖДА „ДЗИ –Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша” № 89 Б, със *** К. Х. Ч. да заплати на П.К.Ш., ЕГН ********** ***, офис № * сумата от 2 767.97 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и 97 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П.К.Ш., ЕГН ********** ***, офис № * да заплати на „ДЗИ –Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша” № 89 Б, със *** К. Х. Ч. сумата от 226.20 лв. /двеста двадесет и шест лева и 20 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.