Решение по дело №2541/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

Образувано е по жалба от „Е.Д.Л.Б. “ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Девня, № 8, офис 110, уточнена в открито съдебно заседание, проведено на 17 май 2023 година, против Решение рег. № 32-352259/17.10.2022 г. към MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна в Агенция Митници, в частта, с която е oтказано да бъде приета декларираната от дружеството митническа стойност на стока с позиция № 14 „Трикотажни обагрени платове от памук – 6392 кг поз. 39,40 РС=422“ по митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г.; определена е нова митническа стойност на стока № 14 в размер на 49 985,44 лева; извършени са корекции в клетки 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16 на митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г.; установени са нови размери на дължимите държавни вземания; определени са за досъбиране допълнителни държавни вземания за ДДС /В00/ в размер на 7 533,64 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като на основание чл. 104, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е разпоредено вземането им под отчет.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и липса на мотиви. Твърди се, че съмненията на митническите органи в достоверността на декларираната митническа стойност са необосновани. Счита се, че изложените във връзка с това мотиви – че договорът е съставен на български език, и че има частично плащане или прихващане, поради което не е напълно доказано, че това е действителната стойност на стоката, са несъстоятелни и ответната страна не е доказала, че дружеството е договорило и платило повече от декларираното. Изтъква се, че са посочени само хипотези и предположения относно обичайната търговска практика, което е ирелевантно за издаване на акта. Сочи се, че неправилно е позоваването на решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-291/15, тъй като в същото се касае за договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, като в обжалваното решение липсват мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че същите касаят сходни стоки. Освен това решението на СЕС се отнася до покупни цени, т.е. тяхната договорна стойност, а не митническата стойност на сходни стоки, която представлява сбор от договорната стойност, транспортните разходи, застраховките, комисионните, обработката на контейнерите и други. Посочва се, че митническите органи не са извършили проверка в счетоводството на дружеството, нито са налице доказателства, че е платено повече от декларираното, за да се твърди, че стойността е значително занижена, респ. да се отхвърли декларираната стойност на стоките. Аргументира се, че неправилно административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, буква б) от МК при положение, че дружеството е представило фактура, документи за заплащане на цената на стоката, фактура за транспортните разходи, износна декларация, с което е доказана декларираната митническа стойност. Сочи се, че съгласно правилото на чл. 22, § 7 от МК задължение на митническите органи е да мотивират решението, с което стартират процедурата по определяне на митническата стойност и впоследствие издаването на решение за корекция, което в случая не е сторено. Твърди се, че доколкото производството по чл. 140 от Регламента за изпълнение е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно във връзка с това да е изискана обосновка на договорната стойност. Жалбоподателят се позовава на решение на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, твърдейки че нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение. Относно установения размер на митническата стойност се релевират доводи, че в обжалваното решение не се съдържат данни, от които да може да се направи извод, че така определената митническа стойност отговаря на всички изисквания да бъде приложена. Конкретно се сочи, че липсват данни относно спазването на разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 като се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, както и относно това дали като сходни се приети стоки, които отговарят на дефиницията по чл. 1, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Твърди се, че нито едно от посочените изисквания в случая не е спазено, като само е посочен номерът на декларацията, послужила за определяне на по-високата митническа стойност. Посочва се, че липсват доказателства, че стоките, използвани от митническите органи за определяне на по-висока митническа стойност, внесени от трето лице, са сходни стоки, тъй като същите са различни по вид от внесените по процесната декларация. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли да бъде уважена в поддържаната част, а именно промяната на декларираната митническа стойност, определената нова такава и определеното задължение за доплащане на държавни вземания, като се отмени административния акт в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът– Директорът на ТД Митница Варна в Агенция Митници, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като същото е издадено при спазване на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и съдържа подробни мотиви във връзка с възникналите съмнения относно занижената митническа стойност на стоката и преминаването към вторичния способ по чл. 74, § 2, буква б) от МК. Счита, че от заключението по съдебно счетоводната експертиза не се установява реално платената цена от дружеството, тъй като същото представлява единствено анализ на счетоводни сметки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Обстойни съображения за законосъобразност на обжалваното решение се излагат в депозирано чрез процесуален представител писмено становище.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.12.2021 г. с митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г. „Е.Д.Л.Б. “ ООД декларира на режим „Допускане за свободно обращение“ 44 стоки, 824 колета, 16697,00 кг бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, с обща фактурна стойност 52 397,53 EUR, при курс за митнически цели 1,95583 лева за 1 EUR.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: фактура № EGK2021000000303/20.12.2021 г., сертификат за движение A.TR № С1913730/20.12.2021 г., сертификат за непреференциален произход № U0720664/20.12.2021 г., международна товарителница CMR от 20.12.2021 г., турска транзитна декларация № 21TR34130003422373.

Извършена е митническа проверка на декларираните стоки, за което е съставен протокол № 21BG9999М057744/22.12.2021 г., като от стока № 14 „Трикотажни обагрени платове от памук – 6392 кг поз. 39,40 РС=422“ е взета мостра за определяне на тарифно класиране и митническа стойност.

С писмо № 32-419212/23.12.2021 г., за нуждите на допълнителната проверка, съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, от „Е.Д.Л.Б. “ ООД са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките.

В определения от митническите органи срок с писмо № 32-424055/31.12.2021 г. от дружеството е представен отговор на писмото на митническите органи и са предоставени следните документи в подкрепа на декларираната митническа стойност: писмо от митница; депозит по обезпечение; документ, удостоверяващ плащане към доставчика; документи, придружаващи и представени при вноса /износна декларация, CMR, транзитна декларация, A.TR, сертификат за произход, търговска фактура/; митническа декларация за внос; протокол за извършена митническа проверка; фактури за продажба от „Е.Д.Л.Б. “ ООД към клиенти №№ 6400, 6401, 6410, 6411, 6412, 6414/24.12.2021 г.; международен договор за продажба; извлечение от банковата сметка на „Е.Д.Л.Б. “ ООД.

С писмо № 32-30867/28.01.2022 г. и заявка за анализ № 12/26.01.2022 г. мострата, взета от стока № 14 по процесната митническа декларация, е изпратена в ЦМЛ – София за изследване и определяне на коректен тарифен код.

С писмо рег. индекс № 32-31057/28.01.2022 г. е изпратено писмо до Директора на Дирекция „Митническо разследване и разузнаване“, ЦМУ, за проверка по линия на международното сътрудничество на митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г. с цел установяване стойността на стоката за митнически цели и автентичността на документите, представени към вноса, както и верността на съдържащите се в тях данни.

Във връзка с проверка, приемане и/или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяните стоки дружеството-вносител е уведомено с писмо № 32-53107/16.02.2022 г., че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 в определен 3-дневен срок трябва да учреди обезпечение от 6 127,39 лева, като едновременно с това изрично са указани последствията от неизпълнение на това задължение. Предоставено е обезпечение с GRN21BG002000X188245.

Във връзка с получената заявка за анализ № 12/26.01.2022 г. от Централна митническа лаборатория е изготвена Митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 15_01.02.2022/11.03.2022 г., според която анализираната проба с лаб. код № 803_2002_22, представлява трикотажен плат с широчина превишаваща 30 см, съдържащ 10 % прежди от еластомери /еластан/, но несъдържащ каучукови нишки, с преобладаващо съдържание на памук /77 %/.

Предвид становището по изготвената МЛЕ № 15_01.02.2022/11.03.2022 г. и съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС /КН/, както и забележка 2 А) към раздел XI на КН, е прието, че анализираната проба се класира в тарифна позиция 6404, в код 6004 10 00 на КН, в код ********** на ТАРИК, който е различен от декларирания. Счетено е, че декларираният в митническата декларация код ********** е некоректен, тъй като трикотажните платове, съдържащи над 5 % прежди от еластомери, каквато е анализираната проба, попадат в обхвата на позиция 6004 на КН. Посочено е, че ставката на митото в рамките на митнически съюз за новия код по ТАРИК ********** е 0 %, както и за декларирания код, с оглед на което не са начислени допълнителни задължения за мито.

Съгласно писмо рег. индекс № 32-144137/04.05.2022 г. на Директора на Дирекция „Митническо разследване и разузнаване“, ЦМУ, е получен отговор от митническата администрация на Република Турция, към който е приложена заверена износна декларация № 21341300ЕХ01021075/20.12.2022 година.

В хода на митническата проверка, след разглеждане на приложените документи и допълнително представените такива, е установено, че плащането към турския контрагент е заявено с банков суифт на 29.12.2021 г. и е осъществено на 31.12.2021 г., като същото е направено след получаване на писмо № 32-419212/23.12.2021 г., с което се изискват доказателства относно декларираната митническа стойност на внасяната стока. Констатирано е, че начинът на плащане, записан в представената фактура № EGK2021000000303/20.12.2021 г. – „срещу стоки“, не кореспондира с обясненията и представените документи от дружеството, където се твърди, че е извършено банково разплащане към продавача. Макар в договора да съществува клауза № 9, че плащането може да се извърши в брой или по банков път, а в клауза № 10 да е допълнено, че могат да се договорят и други начини на плащане за всяка отделна доставка, това, според административния орган, предполага между страните да е разменена кореспонденция, а такава по преписката няма представена. По отношение на представения международен договор за покупко-продажба от 01.06.2021 г. органите на митническата администрация приемат, че от него не става ясно какви са договорените стоки, какви са ценовите граници и какво е договореното количество. Отбелязано е, че договорът е изготвен на български език, а една от страните по него е турско дружество. Прието е, че посоченото в чл. 9 от договора, че плащането може да се извърши в срок от 10 месеца от датата на доставка, не се вписва в нормалната търговска практика при външнотърговски отношения, освен ако лицата не са свързани помежду си. Счетено е, че представените 6 броя вътрешни фактури за продажби от „Е.Д.Л.Б. “ ООД към различни дружества не могат да бъдат приети като доказателство за коректността на декларираната митническа стойност на стока № 14 по процесната митническа декларация, тъй като продажбите на стоките на вътрешния пазар не могат да служат като основа за определяне на митническата стойност на стоките. Посочено е, че от представените писма и отговора на вносителя, както и от представено тристранно споразумение от 28.03.2022 г. между „Е.Д.Л.Б. “ ООД, „АРКА“ ООД и EMRE GRUP KUMASCILIK PAZAELAMA VE DIS TICARET Ltd, Турция са установени надплатени суми към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZAELAMA VE DIS TICARET Ltd, Турция над стойността на издадените от тях фактури за този период в общ размер на 28 826,45 EUR. Установени са три случая на дублиране на паричен превод към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZAELAMA VE DIS TICARET Ltd, Турция по вече платени фактури, които впоследствие „Е.Д.Л.Б. “ ООД разпределя по други неплатени фактури. За това пред митническите органи са представени декларации – протоколи за прихващания, които не са подписани от жалбоподателя, и не са представени доказателства, че турското дружество е запознато. Посочено е, че горното поражда обосновани съмнения за превеждане на парични суми, несъответстващи на стойностите, отразени в представените пред митническите органи фактури, а оттам и относно коректността на декларираните митнически стойности на внесените стоки.

След извършен анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 60041000 с произход Турция във всички държави членки за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. е установено, че средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички държави членки, е 6,08 EUR/kg за 2019 г., 5,66 EUR/kg за 2020 г. и 6,06 EUR/kg за 2021 г. или съответно 11,89 лв./кг за 2019 г., 11,07 лв./кг за 2020 г. и 11,85 лв./кг за 2021 г. при курс 1,95583 лева за 1 EUR. Посочено е, че декларираната митническа стойност на стока № 14 по митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г., с коректен код по КН 60041000, е приблизително 8 пъти по-ниска от средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки в ЕС. Направен е извод, че декларираната договорна стойност на внасяните изделия за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС.

Счетено е, че макар да е официален документ, в получения отговор от турската митническа администрация не е посочено, че е извършвана проверка при продавача, при която да е констатирано, че стойността на стоките, декларирани за износ, е реално платената или подлежаща на плащане цена към него.

Посочено е, че декларираната митническа стойност за стока № 14 „Трикотажни обагрени платове от памук – 6392 кг поз. 39,40 РС=422“ е в размер на 1,93 лв./кг, но предвид обстоятелството, че производството на крайния продукт/продадената стока се предшества от закупуването на суровината и съпътстващи производството материали за него и освен разходите за тях се извършват и други производствени разходи, както и с оглед на това, че в цената на стоката са включват и транспортните разходи, предвид посоченото условие на доставка СРТ Варна, според митническите органи остават съмненията, че декларираната митническа стойност на процесната стока се различава от реално платената цена за нея.

С оглед горното административният орган е отхвърлил декларираната митническа стойност на стока № 14 „Трикотажни обагрени платове от памук – 6392 кг поз. 39,40 РС=422“ по митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г., без да оспорва автентичността на фактурата, представена при вноса.

След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система за периода 22.09.2021 г. до 22.12.2021 г. не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „идентични стоки“, съгласно разпоредбите на чл. 1, § 2, т. 4 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447.

Прието е, че в случая, след разглеждане на митническите стойности, по които останалите вносители са внесли сходни стоки, същата следва да се определи въз основа на метода по чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно разпоредбите на член 1, § 2 т. 14 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447, а именно „договорната стойност на сходни стоки“. При изследване на посочения метод е направен анализ в митническата база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки, класирани в код по ТАРИК **********, страна на износ Турция, страна на произход Турция, за периода от 22.09.2021 г. до 22.12.2021 г., като са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които значително надвишават декларираната стойност на стока № 14. Посочено е, че същите са декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Прието е, че митническата стойност на стока № 14 „Трикотажни обагрени платове от памук – 6392 кг поз. 39,40 РС=422“ по митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г. следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като се вземе предвид декларираната митническа стойност на стока № 2 „Трикотажен плат памук смесен: 70 % памук, 25 % полиестер и 5 % еластан – 4391 кг“, с код по ТАРИК **********, 4516,00 кг бруто, 4391,00 кг нето, по митническа декларация MRN 21BG003010031593R0/26.10.2021 г. и митническа стойност, изчислена в размер на 7,82 лв./кг.

На основание чл. 101 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е счетено, че за декларираната стока № 14 „Трикотажни обагрени платове от памук – 6392 кг поз. 39,40 РС=422“ по митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г. възниква задължение за допълнително заплащане на ДДС в размер на 7 533,64 лева.

В съответствие с нормата на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 с писмо изх. № 32-261982/05.08.2022 г. вносителят е уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно тарифното класиране на внесените стоки по митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 година. Предоставена е възможност за изразяване на становище в срок от 30 дни от получаване на уведомлението. Последното е получено от дружеството-вносител на 11.08.2022 г., видно от приложеното по административната преписка известие за доставяне, като в определения от митническите органи срок не е депозирано становище.

Въз основа на така установените факти от Директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници е издадено оспореното в настоящото съдебно производство Решение рег. № 32-352259/17.10.2022 г. към MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г., с което: е определен нов код по ТАРИК за стока № 14 по митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г. – **********; е отказано приемане на митническата стойност на декларираната стока № 14 „Трикотажни обагрени платове от памук – 6392 кг поз. 39,40 РС=422“ по митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г.; определена е митническата стойност на стока № 14 в размер на 49 985,44 лева (7,82 лв./кг х 6392 кг); коригирана е митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г., както следва:

За стока № 14

·         ЕД 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура“ да се чете: 60041000

·         ЕД 6/15 „код на стоката – код по ТАРИК“ да се чете: 91;

·         ЕД 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете: 49 985,44;

·         ЕД „Митническа стойност“ следва да се чете: 49 985,44;

·         ЕД 4/14 „Цена на стоката“, при курс 1,95583 лева за 1 EUR и следва да се чете: 25 557,15;

·         ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“ да се чете: 3 – Договорна стойност на сходни стоки (чл. 74, параграф 2, буква б) от Кодекса)

Данните в поле „Задължения“ са:

Основа за изчисляване на вземането	Ставка	Тип	Изчислен размер	Дължим размер
49 985,44	0.000	А00 Мита	0,00	0,00
49 985,44	0.200	В00 ДДС	1 306,04	9 997,09

• определена е дължима сума за досъбиране, както следва: ДДС /В00/ – 7 533,64 лева, ведно с лихви за забава на основание чл. 59, ла. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013, и е разпоредено вземането им под отчет.

В хода на съдебното производство от процесуалния представител на ответника е представена справка от митническата информационна система относно извършен внос от Турция на стоки, класирани в тарифен код ********** за периода от 23.09.2021 г. до 21.12.2021 година.

Към доказателствения материал по делото са приобщени митническа декларация MRN 21BG003010031593R0/26.10.2021 г., послужила при анализ на процесните стоки за определяне на митническата стойност, както и протокол за вземане на проба № 12/26.01.2022 г. за взети проби от стока № 14 по процесната митническа декларация.

От ответника са представени легализирани преводи на приложените по административната преписка документи на чужд език, както следва: придружаващ транзитен документ № 21TR34130003422373/20.12.2021 г.; международна товарителница CMR от 20.12.2021 г.; митническа декларация Муратбей № 21341300EX01021075/20.12.2021 г.; допълнителен списък към митническа декларация Муратбей; електронна фактура № EGK2021000000303/20.12.2021 г.; сертификат за произход № U0720664/20.12.2021 г.; сертификат за движение A.TR № С1913730/20.12.2021 г., както и спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност.

По искане на жалбоподателя, по делото е допуснато изготвянето на съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по което сочи, че платената и подлежаща на плащане цена от „Е.Д.Л.Б. “ ООД за процесната стока по търговска фактура № EGK2021000000303/20.12.2021 г. на стойност в размер на 52 397,53 EUR е извършено с валутен превод в размер на 52 397,53 EUR по сметка на бенефициента IBAN ***EYT TURK KATILIM BANKASI A.S. ISTANBUL TR с титуляр EMRE GRUP KUMASCILK PAZARLAMA VE D и основание за плащане „inv. EGK2021000000303/20.12.2021“. Вещото лице К.К. констатира, че е налице съответствие между фактурирания и декларирания вид и количество стока; номера на фактурата за доставка и номера на декларираната фактура по митническата декларация; цената на стоката по фактурата и общата фактурна стойност, декларирана в процесната митническа декларация – 52 397,53 EUR. Заключено е, че платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер от 52 397,53 EUR, като декларираната стойност по процесната митническа декларация е за същата сума /52 397,53 EUR/, т.е. за цялото фактурирано количество стоки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и пред надлежния да я разгледа съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 – Директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници.

В проведеното на 17 май 2023 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че не поддържа жалбата в частта, в която с Решение рег. № 32-352259/17.10.2022 г. към MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници е определен нов код по ТАРИК за стока № 14 по митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г. – **********. Предвид така направеното изявление с протоколно определение от същата дата жалбата в тази част е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази част.

С оглед горното предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение рег. № 32-352259/17.10.2022 г. към MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г. на Директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници, в частта, с която е определена нова митническа стойност на стока с позиция № 14 „Трикотажни обагрени платове от памук – 6392 кг поз. 39,40 РС=422“ по митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г. и са установени допълнителни задължения за ДДС.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C256/07, EU:C:2008:580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09, EU:C:2010:439; Решение от 9 юли 2020 г., Директор на ТД Югозападна – Агенция Митници, С-76/19, EU:C:2020:543, т. 34.

По правило и съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 1, вр. § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК – въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар от цитираната правна уредба да следва, че при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото право на ЕС, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по адм. дело № 4902/2012 година.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

По силата на § 2 на чл. 141 от Регламента за изпълнение прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.

Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Според чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение „идентични стоки“ в рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.

Съгласно чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение „сходни стоки“ означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

При прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл. 74, § 2, букви а) до г) от МК, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост – Решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, С-46/16, ЕU:C:2017:839, т. 52.

В случай като настоящия – когато методът по чл. 74, § 2, буква а) от МК е приет за неприложим и се пристъпи към определяне на митническата стойност по метода на чл. 74, § 2, буква б) от МК, митническите органи трябва да основат преценката си на обстоятелствата, свързани с изнесените за Съюза в същия момент, или приблизително същия момент като подлежащите на остойностяване сходни стоки, съгласно дефиницията в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, като при това спазват другите условия, установени в чл. 141 от същия регламент. Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната договорна стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана със съображенията, на които се основават тези съмнения, както и да е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т. 52.

Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение, а впоследствие и на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2018 г., Soprop, C-349/07, EU:C:2008:746, т. 36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т. 49.

От цитираната правна уредба и принципи при митническото остойностяване следва, че в случай като процесния – когато в рамките на проверката на декларацията по реда на чл. 188 от МК митническите органи открият по реда на чл. 140 от Регламента за изпълнение производство по оспорване на декларираната договорна стойност, за да се гарантира и осигури правото на защита на заинтересованото лице в пълен обем, на същото следва да се осигури реална възможност да участва ефективно на всеки един етап от производството – веднъж, като му се даде възможност да се запознае със съображенията на митническите органи, на които се основават техните съмнения в достоверността на декларираната договорна стойност и в тази връзка да му се даде възможност да представи доказателства за обосноваване на декларираната стойност, и втори път, като му се даде възможност да се запознае с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение и съответно да се защити срещу извода, че въпреки представените доказателства, съмненията не са отпаднали.

Ето защо, за да се гарантира правото на защита в пълен обем, уведомлението по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение – за стартиране на процедура по оспорване на декларираната договорна стойност, и уведомлението по чл. 22, § 6 от МК – че предстои вземането на неблагоприятно решение, са изискуеми кумулативно. Само така на адресатите на решения за неприемане на декларираната договорна стойност може да се осигури реална възможност да представят на митническите органи по надлежен и подходящ начин доказателства за опровергаване на съмненията им и за обосноваване на реално платената или подлежаща на плащане цена.

Тези императивни изисквания в случая не са спазени, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи не са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение обстоятелства – за определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност на сходни стоки, както и на какви конкретни факти и обстоятелства се основават съмненията им в достоверността на декларираната стойност.

С писмо-искане рег. № 32-419212/23.12.2021 г. дружеството само е уведомено, че поради съмнения относно декларираната стойност на стоката започва проверка по декларацията по реда на чл. 188, буква б) от МК и чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Изготвеното до дружеството искане за представяне на доказателства и деклариране на обстоятелства по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи – договори с доставчик, документи за транспортни и застрахователни разходи, доказателства за начина на формиране на цената и на извършени разплащания, които принципно са необходими за прилагане на общите изисквания на чл. 70 и чл. 71 от МК, но нямат пряка връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение, която изисква деклараторът да бъде изрично запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да представи информация и доказателства с цел отпадане на тези съмнения, а не по принцип. Във връзка с това неправилно митническите органи са приели, че дружеството не е представило релевантни доказателства, тъй като такива, и конкретно за обосноваване на декларираната стойност в контекста на възникналите съмнения на митническите органи и за тяхното опровергаване, не са изисквани.

В документите по представената административна преписка не се съдържат каквито и да било индиции или данни, от които да може да се изведе обосновано предположение какво конкретно към 22.12.2021 г. е породило съмнение у митническите органи, че договорната стойност на процесната стока е недостоверна. Едва след като дружеството е представило договора с доставчика и доказателства за извършените разплащания митническите органи са мотивирали съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, но за същите дружеството не е надлежно уведомено и не му е предоставена възможност да изложи аргументи и представи доказателства за опровергаване на тези съмнения.

За първи път в уведомлението по чл. 22, § 6 от МК и в обжалваното решение са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи съмненията в действителността на договорната стойност, обосновани от митническите органи с нередности при плащането по фактурата и при договора за продажба. За нито едно от посочените в уведомлението чл. 22, § 6 от МК обстоятелства жалбоподателят не е уведомен надлежно по реда на чл. 140 от Регламента за изпълнение, нито му е изискана обосновка, както и допълнителни доказателства във връзка с констатираните надплащания, прихващания, дублиране на преводи. В уведомлението по чл. 22, § 6 от МК е посочено, че декларираната митническа стойност на стока № 14 по процесната митническа декларация се различава значително от средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки в ЕС. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внасяните стоки и да отчита всички елементи на тази стока от производството до доставката на крайната дестинация. За извършване на анализа е направена справка в митническата информационна система относно извършен внос от Турция на стоки, класирани в тарифен код **********, за периода от 23.09.2021 г. до 21.12.2021 година. Поради това е прието, че тъй като съмненията продължават след поискването и предоставянето на документи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност.

Целта на уведомлението по чл. 22, § 6 от МК е да запознае адресата с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение, което в контекста на проведената процедура по оспорване на декларираната договорна стойност означава, че в същото не следва за пръв път да се мотивират съмненията в нейната достоверност, а да се изложат съображенията на административния орган, защо въпреки представените обяснения и доказателства тези съмнения не са отпаднали.

Не е доказана и приложимостта на съответния вторичен метод, респ. разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване на митническата стойност на внасяните стоки. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика както на СЕС, така и на българските съдилища, че в тежест на митническите органи е обосноваването на определената по чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение стойност на внасяните стоки.

Посочените в оспорения административен акт номер на митническа декларация на друг вносител и покупна цена на килограм не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на СЕС по дело С-291/15.

В случая интерпретацията от страна на митническите органи на представените от дружеството доказателства е необоснована, извършена е изолирано и без цялостна проверка в неговото счетоводство. Обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на който е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2 буква б) от Регламент № 952/2013, което води до нарушение на материалноправните норми на съюзното право за определяне на митническа стойност на стоките, различна от тяхната договорна стойност по смисъла на чл. 70 от МК. Не излагането на конкретни аргументи относно съображенията, мотивирали административния орган да определи именно посочената в решението стойност, препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.

На следващо място, според чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, § 2, буква б) от МК се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, т.е. тези изисквания следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение. Сходството на стоките по процесната митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г. и по използваната от ответника митническа декларация за стойност на „сходни стоки“ не е доказана , тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено.

Въпреки дадените от съда с определение № 3216/10.11.2022 г. /л. 12 от делото/ изрични указания, че на основание чл. 170 от АПК върху ответния административен орган лежи тежестта по доказване съществуването на фактическите основания, посочени в акта, този участник в процеса не представи доказателствени източници в тази насока, включително за сходство на стоките по процесната митническа декларация с митническите декларации на други вносители по критериите за също търговско равнище и за количества.

Трайна и безпротиворечива е практиката на ВАС, че в тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни“ стоки. Незаконосъобразен е административен акт - решение, в което липсва анализ на характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в търговската дейност.

За да определи по-висока митническа стойност на стока № 14 в митническата декларация на „Е.Д.Л.Б. “ ООД, административният орган се е позовал на данни за декларирана митническа стойност на различни по вид и количество стоки, които са с различно търговско равнище, но без да извърши необходимите корекции съобразно императивното правило на чл. 141, § 1, изречение трето от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а това нормативно предписание не е самоцелно, защото обслужва идеята за обективност по определяне на реална митническа стойност, основа за митническото облагане.

Основателно е твърдението на жалбоподателя, че не е установено сходство в стоките по процесната митническа декларация и по митническата декларация на третото лице, използване за сравнителна база, тъй като стоките – платове, не са изработени от сходни материали, доколкото са с различно съдържание и съотношение между съставните влакна. За процесната стока № 14 – „Трикотажни обагрени платове от памук – 6392 кг поз. 39,40 РС=422“, съгласно МЛЕ № 15_01.02.2022/11.03.2022 г. е установено, че платът е съставен от 77 % памук и съдържа 10 % прежди от еластомери /еластан/, но несъдържащ каучукови нишки, а в декларацията на третото лице, която е ползвана от митническите органи за увеличение на стойността, стоката е описана като „трикотажен плат памук смесен: 70 % памук, 25 % полиестер и 5 % еластан – 4391 кг“, което е достатъчно основание да се приеме, че стоките не са „сходни“, тъй като са изработени от различни по вид и състав материали. Освен това стоките са и в различно количество /6 392 кг по процесната декларация и 4391 кг по сравняваната на третото лице/, но това не е отчетено от административния орган и не са извършени необходимите корекции, дължими на основание чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение. По преписката не са представени договори на третото лице, сключени със съответния продавач на стоките по митническата декларация, използвана при промяната на митническата стойност, за да може да се извърши анализ на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В противоречие с посочената разпоредба митническите органи не са анализирали релевантните за установяване сходство в стоките обстоятелства – съставните им материали, качеството, репутацията им, търговската марка, респ. оказват ли и как влияние при формиране на цената им. Не е извършен анализ и относно различните производители на стоките по използваните за сравнение митнически декларации, което обстоятелство е релевантно по аргумент от чл. 141, § 5 от Регламента за изпълнение.

Констатираните от органите на митническата администрация обстоятелства – че договорът с продавача е съставен на български език, че извършеното разплащане не кореспондира с указания във фактурата начин на плащане, както и че плащането по фактурата е заявено и осъществено след започване на проверката, преценени поотделно и в съвкупност, не са достатъчни за отхвърляне на декларираната договорна стойност.

Обстоятелството в какъв срок и кога конкретно е извършено плащането, като самостоятелен довод, е ирелевантно, тъй като договорната стойност по смисъла на чл. 70, § 1 от МК е както реално платената, така и подлежащата на плащане цена. Още повече, че в случая елементите на доставката – определената по вид стока, количество и цена, договорената и подлежаща на плащане цена за нея, вкл. условия на доставката, се установяват по безспорен начин от представената към митническата декларация фактура, а митническите органи не оспорват нейната автентичност, което изрично е посочено в мотивите към обжалваното решение.

Видно от представения договор за покупко-продажба на стоки плащането може да се извършва в брой или по банков път, а съгласно клауза № 10 плащането може да се договаря за всяка една отделна доставка. Неоснователни са изводите на митническия орган, че след като във фактурата е записано „плащане срещу стоки“, това означава плащане в брой, а не по банков път. Представената фактура № EGK2021000000303 е издадена на 20.12.2021 г., т.е. в деня на натоварване на стоките и изпращането им към получателя. В същата е посочено, че плащането ще се извърши при доставена стока, което не изключва плащане по банков път, а и в самата фактура е посочена банковата сметка на изпращача на стоката, което обосновава извод, че по тази фактура плащането е уговорено по банков път. Освен това отразяването на процесната фактура в счетоводството на жалбоподателя не е спорно между страните по делото.

Обстоятелството, че договорът за покупко-продажба е сключен на български език е ирелевантно към определянето на митническата стойност и проверката за нейната достоверност. Представеният договор е подписан от представител на турското дружество и на него е поставен печат. Същият не е оспорен от ответната страна и следва да бъде кредитиран в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.

По отношение на посоченото в обжалваното решение, че са установени надплатени суми към EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE SID TICARET Ltd., Турция над издадените от тях фактури в размер на 28 826,45 EUR съдът намира, че нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното такова, са представени доказателства, които да обосновават този извод на митническите органи. В тежест на административният орган е да докаже, че в действителност е налице превеждане на суми, несъответстващи на стойностите, отразени в представените пред митническите органи фактури, което в настоящия случай не е сторено.

В случая елементите на доставката – определената по вид артикул стока, количество и единична цена, договорената и подлежаща на плащане цена за нея, вкл. условия на доставката, се установяват по безспорен начин от представената към митническата декларация фактура, а митническите органи не оспорват нейната автентичност, което изрично е посочено в мотивите към обжалваното решение.

От друга страна по делото се доказа, посредством заключението по назначената ССЕ, че е налице реално плащане на подлежащата на плащане цена от „Е.Д.Л.Б. “ ООД по търговска фактура № EGK2021000000303/20.12.2021 г., посочена в процесната митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г., като е налице съответствие между платената цена по фактурата и декларираната стойност по MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 година. Установеното в този аспект е в подкрепа на извода, че митническата стойност на внесените стоки следва да бъде договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, по смисъла на чл. 70 от МК, тъй като именно тази стойност отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност, както се изисква съгласно практиката на СЕС.

От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение следва, че тарифното класиране на стоката не е сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките, поради което неоснователно процесуалният представител на ответника сочи, че при прилагането на правилото по чл. 74, § 2, буква б) от МК е достатъчно стоките да са с един и същи код по ТАРИК.

С Решение от 9 юни 2022 г., Baltic Master, С-566/20, EU:C:2022:457, т. 56, СЕС е приел, че член 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (Регламент № 2913/92) трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са „подобни“ по смисъла на член 142, § 1, буква г) от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 46/1999, спадат към същия код по ТАРИК.

Тълкуваната разпоредба на чл. 31, § 1 от Регламент № 2913/92 е съответна на чл. 74, § 3 от действащия МК Регламент (ЕС) № 952/2013, според която когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1 – на база идентични или сходни стоки, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби, посочени в букви а) до в).

Не този метод за определяне на митническа стойност е приложен в случая, поради което неоснователно за база при митническото остойностяване са използвани стоки, които са класирани с един код, но за които не е извършен анализ и не е аргументирано и доказано да са сходни на подлежащите на остойностяване.

Преценката за сходство и съпоставимост в търговското равнище и в количествата, се дължи самостоятелно и кумулативно и винаги следва да бъде мотивирана с конкретни доказателства, защото само така може да се идентифицират и отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, да се обоснове тяхното влияние върху стойността, както и необходимостта от извършване на съответната корекция, съответно липсата на такава, а в случая не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище.

Обстоятелството, че стоките по процесната митническа декларация и по декларацията на третото лице са с произход от Република Турция и са внесени на територията на Република България, т.е. има съпоставимост на пазара, на който се търгуват, не е достатъчно. Липсата на подобно изследване и неизлагането на мотиви в тази връзка прави недопустимо определянето на митническата стойност по приложеното от митническите органи вторично правило на чл. 74, § 2, буква б) от МК, поради което в обжалваната част решението се явява незаконосъобразно. В изложения смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 2282/12.02.2020 г. по адм. дело № 9217/2019 г.; Решение № 2655/22.03.2022 г. по адм. дело № 6898/2021 г.; Решение № 3464/12.04.2022 г. по адм. дело № 7622/2021 г.; Решение № 9714/28.09.2021 г. по адм. дело № 3917/2021 година.

При така допуснатото нарушение и като се съобрази как е изчислена приложената митническа стойност, основателно е възражението в жалбата, че същата е необоснована.

С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на стока № 14 „Трикотажни обагрени платове от памук – 6392 кг поз. 39,40 РС=422“ по митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г. и е определил нова такава съобразно митническа декларация на трето лице, Директорът на ТД Митница Варна в Агенция Митници е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, за чието извършване са представени доказателства, общо в размер на 1430 лева, от които: 50 лева – държавна такса /л. 7 от делото/; 300 лева – депозит за изготвяне на ССЕ /л. 42 от делото/; 1080 лева – адвокатско възнаграждение /л. 10 и 11 от делото/. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е в размер на 900 лева + 180 лева ДДС, предвид минималния размер без ДДС в размер на 1 053,36 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на Е.Д.Л.Б. “ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Девня, № 8, офис 110, Решение рег. № 32-352259/17.10.2022 г. към MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция Митници, в частта, с която е oтказано да бъде приета декларираната от дружеството митническа стойност на стока с позиция № 14 „Трикотажни обагрени платове от памук – 6392 кг поз. 39,40 РС=422“ по митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г.; определена е нова митническа стойност на стока № 14 в размер на 49 985,44 лева; извършени са корекции в клетки 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16 на митническа декларация MRN 21BG002002063077R3/22.12.2021 г.; установени са нови размери на дължимите държавни вземания; определени са за досъбиране допълнителни държавни вземания за ДДС /В00/ в размер на 7 533,64 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като на основание чл. 104, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност е разпоредено вземането им под отчет.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати в полза на „Е.Д.Л.Б. “ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Девня, № 8, офис 110, сумата в размер на 1430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд на Република България.

	Съдия: