Решение по дело №2543/2018 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              /31.07.2019 год., гр. Варна

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

 при секретаря Христиана Тонева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2543 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от «Вирман» ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Я.Я. чрез пълномощника й мл.адв.Б. ***, против Заповед №151-ФК/23.08.2018г на началник Отдел «Оперативни дейности» - Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП- София, с която на осн.чл.186 ал.1 т.1 б.«а» от ЗДДС е приложена ПАМ – запечатване на стопанисвания от дружеството бар-ресторант «Класико», находящ се в гр.Варна, ул.«Княз Николаевич» №6а, и забрана на достъпа до него за срок от 7 (седем) дни. Релевирани са основанията по чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК – твърди се, че продажбата е отчетена с надлежно издаден касов бон, поради което не са налице материалноправни основания за прилагане на ПАМ; че в заповедта липсват задължителните мотиви за определяне продължителността на мярката, което е самостоятелно отменително основание, а определеният такъв от 7 дни е в противоречия с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК; в случая липсва каквато и да било вреда за фиска, а запечатването на обекта за посочения в заповедта период ще причини на дружеството несъизмерими с преследваната цел вреди, т.е противоречие с целта на закона; и незаконосъобразност на заповедта предвид липсата на влязло в сила НП, с което да е установено осъщественото нарушение като основание за прилагане на ПАМ. С тези съображения се претендира отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание мл.адв.Р. и адв.Р. поддържат изцяло жалбата на сочените в нея основания и настояват за уважаването й, позовавайки се и на събраните в хода на съдебното дирене доказателства.

Ответната страна чрез процесуалния си представител ст.ю.к.Т. А.е депозирал писмени бележки с.д.№18188/22.10.2018г, с които оспорва жалбата с аргумент, че в случая са били налице всички основания по чл.186 ал.1 т.1 б.«а» от ЗДДС за прилагане на процесната ПАМ, което е сторено от административния орган в условията на обвързана компетентност; сочи, че прилагането на ПАМ не е обвързано със съставянето на АУАН и издаване на НП, а с обективонот осъществяване на посоченото нарушение в съставения по реда на чл.50 ал.1 от ДОПК констативен протокол – официален документ с обвързваща доказателствена сила; твърди, че срокът на ПАМ се определя по целесъобразност от органа, а в случая той е минимален такъв и е съобразен с тежестта на нарушението. С тези съображения настоява за отхвърляне на жалбата против ЗПАМ, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.08.2018г вечерта свидетелите Б. А. и С.Г. –инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол”, извършили проверка на търговски обект – бар-ресторант „Класико”, находящ се в гр.Варна, ул.„Княз Николаевич” №6а, стопанисван от „Вирман” ЕООД. Заведението разполагало със 180 места на открито и 70 на закрито, като в момента на проверката било пълно с клиенти и доста натоварено. Двамата извършили контролна покупка на обща стойност 22.96лв. (телешки чийзбъргър, порция домашни телешки кюфтенца и две наливни бири), след което около 20:35ч поискали сметката от сервитьорката – св.З.Д., тя им съобщила стойността, след което св.Г. й предал две банкноти от по 20лв, сервитьорката приела плащането и му върнала ресто, но не им предоставила фискален касов бон. Инспекторите изчакали десетина минути, за да получат такъв, и след като това не се случило, се легитимирали първо пред св.Д., след което започнали проверката. Първото действие в нея било да проверят дали все пак не е издаден касов бон, който да не е стигнал до тях – за целта изискали от присъстващия салонен управител да им изведе КЛЕН и междинен финансов отчет от апарата. Това се случило след консултация по телефона с обслужващ ФУ специалист, след което служителката извела и предоставила на проверяващите изисканите документи. Същите са приложени по административната преписка, като дневният финансов отчет е изведен в 20:49ч, т.е. след легитимацията на проверяващите, а от данните в КЛЕН е видно, че в периода 19:26ч -21:02ч не е издаден касов бон от единственото ФУ в обекта на ст-ст 22.96лв, колкото е била тяхната консумация. Инспекторите решили да не засичат касовата и отчетената от ФУ наличност поради факта, че за целта следвало да затворят заведението предвид големия брой клиенти и поръчки – в тази насока са и данните в КЛЕН, от които е видно, че касови бонове са извеждани почти всяка минута. Тези свои констатации проверяващите обективирали в съставения на осн.чл.50 ал.1 от ДОПК ПИП №0277505 от 22.08.2018г, в който като „присъствала” се подписала и свид.Д.; като доказателства към протокола са приложени горецитираните писмени документи, предоставени им от служител на дружеството-жалбоподател. В последствие, в 21:04ч, т.е. след извеждане на КЛЕН с последна регистрирана продажба в 21:02ч, за извършената продажба на ст-ст 22.96лв. бил издаден фискален касов бон от ФУ в обекта, приложен към жалбата и приет като доказателство по делото.

При така установената фактология административният орган приел, че нерегистрирането чрз издаване на фискален касов бон на продажба на ст-ст 22.96лв. на 16.08.2018г, заплатена във брой на сервитьрката, осъществява състав на административно нарушение по чл.25 ал.1 т.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, което се явява основание по см.чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка на осн.чл.186 ал.3 от ЗДДС, и с оспорената си понастоящем заповед наложил такава – запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок от 7 (седем) дни. Като мотиви за продължителността на ПАМ органът посочил тежестта и последиците на извършеното нарушение; местоположението на търговския обект – на оживена улица в центъра на гр.Варна, в активния туристически сезон със значителен поток от клиенти, наличието на 70 места на закрито и 180 места на открито, т.е. капацитетът на заведението; органът се е позовал и на необходимостта от защита на обществения интерес чрез предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения, като приел, че поведението на дружеството с оглед наличните доказателства е насочено срещу установената фискална дисциплина и няма за цел спазване на данъчното законодателство. По отношение на срока на ПАМ органът е посочил, че същият е съобразен с целената превенция и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца и промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, с цел правилно отразяване на оборота и недопускане вреда за фиска.

За установеното нарушение по чл.25 ал.1 т.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН от 29.08.2018г.

Приложениет към жалбата писмени доказателства, приобщени като такива по делото – договор за наем на недвижим имот, съкратени отчети фискална памет, списък на трудовите договори на „Вирман” ЕООД, аналитичен регистър за периода 01.07.2018г -31.07.2018г и приети резервации не установяват релевантни за спора факти, поради което не следва да бъдат коментирани.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, касовият бон за сумата 22.96лв, издаден в 21:04ч, приобщен в хода на съдебното дирене, както и въз основа на свидетелските показания на свидетелите А. и Г. и отчасти тези на свидетелите Д., Я. и И..

По отношение на извършеното и прието от св.Д. плащане във брой съдът кредитира ПИП от 22.08.2018г – от една страна с оглед факта, че същият е съставен на осн.чл.50 ал.1 от ДОПК и представлява официален удостоверителен документ с обвързваща съда доказателствена сила относно отразените в него факти; от друга страна тези факти са отразени в писмен вид непосредствено след осъществяването им вечерта на проверката, и са потвърдени от свидетелите А. и Г. в хода на съдебното дирене, поради което съдът приема, че те представляват най-вярно отражение на обективната действителност така, както се е случила на 22.08.2018г в периода 20:35ч – 21:04ч. Показанията на инспекторите са потвърдени и от св.Д., която не отрича, че е взела паричната сума, представляваща стойността на продажбата, и че не е издала касов бон за нея преди легитимацията на А. и Г.. Показанията на инспекторите и отразеното в ПИП се потвърждават по категоричен начин и от данните в междинния фискален отчет и КЛЕН на ФУ, от чийто сувкупен анализ е видно, че консумацията е заплатена във брой 20:35ч, в 20:49ч след легитимацията на проверяващите е изведен финансовия отчет, и чак в 21:04ч е изведен касов бон за сумата 22.96лв, което несъмнено потвърждава факта, че консумация е извършена, продажбата е заплатена в по-ранен момент, преди легитимацията на проверяващите, и едва след това и след извеждане на докумените от ФУ е издаден ФКБ за нея. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Я. и И. – първият от тях е баща и пълномощник на управителката на дружеството, и ако действително е присъствал в момента на проверката, разговарял е с проверяващите и им е обяснявал, че сметката не била приключена, то би бил отразен като присъстващ в ПИП, което обаче не е сторено, а и инспекторите не сочат изобщо да са разговаряли със служител или присъстващ мъж. Показанията на Я. пък противоречат на тези на свидетеля-очевидец З.Д. относно това дали сервитьорката е знаела каква е сметката на проверяващите и че именно тя им я е съобщила, а не е помолила Я. да го стори; инспекторите не сочат да са разговаряли с нея или дори да е присъствала в момента на проверката, както например разпознават св.Д.; показанията на Я. относно забавяния в поръчките и всички останали детайли не кореспондират и не са подкрепени от последователните, взаимно обвързани и допълващи се показания на тримата присъствали на проверката и отразени в ПИП свидетели, поради което не следва да бъдат кредитирани.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съгласно чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30дни”, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е дружеството да е осъществило нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон, което представлява административно нарушение на чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.1 т.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При това, противно на поддържаното от дружеството-жалбоподател, осъщественото от тях административно нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ е доказано по изискуемия от закона несъмнен и категоричен начин, и то въз основа на представените от самите тях писмени доказателства в хода на проверката – приложените към административната преписка дневен финансов отчет от 22.08.2018г 20:49ч и КЛЕН от ФУ, според които продажба на ст-ст 22.96лв. преди легитимацията на проверяващите не е отчетена чрез издаване на ФКБ. Поради изложеното съдът намира, че в случая е налице материалноправното основание по чл.186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС за прилагане на конкретната ПАМ.

Неоснователно е и възражението за липса на мотиви на оспорената заповед – в цялост и конкретно по отношение продължителността на срока на ПАМ, и то се опровергава с простия прочит на заповедта, където са изложени мотивирани съображения, конкретно касаещи характера на установеното нарушение с оглед индивидуалните особености и на нарушението, и на обекта предивд капацитета и разположението му в централната част на гр.Варна в активния туристически сезон. Доколкото определянето продължителността на ПАМ е в правомощията на административния орган, с оглед изложените мотиви съдът в настоящия си състав споделя становището му, е че този срок на ПАМ - близък до минималния, е мотивиран и е съобразен с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, поради което в случая не е налице липса на мотиви – било относно срока на ПАМ, или относно основанията за налагането й, като самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Не могат да бъдат споделени и твърденията за противоречие на оспорената заповед за прилагане на ПАМ с целта на закона, конкретно – на специалния чл.22 от ЗАНН. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, прилагайки ПАМ по силата на изричното законодателно предвиждане за осъществено нарушение измежду изброените в чл.186 ал.1 от ЗДДС, а след като прилагането на ПАМ е предвидено eх lege, липсват основания да се обсъжда противоречието й с целта на закона по см.чл.146 т.5 от АПК

Не на последно място – в никой от приложимите специални закони – ЗДДС и ЗАНН, а също и в АПК, издаването на АУАН и влизането в сила на НП не е предвидено като положителна процесуална предпоставка за издаване на заповед за ПАМ, понеже производствата по ЗАНН и по АПК са самостоятелни, отделни, развиващи се по различен процесуален ред с приложение на различни материалноправни норми, и никое от тях не е преюдициално спрямо другото. Поради това издаване на оспорената заповед за ПАМ преди издаване на АУАН или НП против дружеството не представлява процесуално нарушение, съотв. и основание за отмяна на заповедта само на това основание. Възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС за преустановяване на ПАМ след заплащане на определената с НП санкция е приложима в различна фаза на производството – при изпълнение на влязлата в сила заповед за прилагане на мярката, а не в тази по оспорването на нейната законосъобразност преди влизането й в сила.

В заключение настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгл.Заповед №ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г на Изп.директор на НАП, в производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания, тя съдържа всички минималноизискуеми за редовността й реквизити по чл.59 от АПК, и материалният закон е приложен правилно при издаването й, поради което липсват основания за ревизия или отмяна на същата.

При този изход на делото претенцията на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна, съответно – тази на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в минималния размер от 500лв. по чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на «Вирман» ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Я.Я., против Заповед №151-ФК/23.08.2018г на началник Отдел «Оперативни дейности» - Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП- София, с която на осн.чл.186 ал.1 т.1 б.«а» от ЗДДС е приложена ПАМ – запечатване на стопанисвания от дружеството бар-ресторант «Класико», находящ се в гр.Варна, ул.«Княз Николаевич» №6а, и забрана на достъпа до него за срок от 7 (седем) дни.

ОСЪЖДА «Вирман» ЕООД – Варна, ЕИК *********, да заплати в полза на ЦУ на НАП-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд – София.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: