МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 116/06.07.2018 година по НОХД №2572/2018 г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт по Досъдебно производство № 4635 3М-392/2015 г. по описа на РУ
Приморско, Пор. №4376/2015г. по описа на Районна Прокуратура гр.Бургас срещу И.Н.М.
- ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно
образование, пенсионер, неженен, неосъждан, за това, че:
за
времето от 20:30 часа на 17.12.2015 г. до 07:50 часа на 18.12.2015 г. в с. Я. п.,
обл. Б., в С. д. № ... – Д. з. в. х. с ф. у.”, чрез нанасяне на удари с юмруци
по лицето, причинил на Н. К. С. ЕГН ********** средна телесна повреда,
изразяваща се в мозъчна контузия в резултат на което е настъпило разстройство
на здравето, временно опасно за живота и множество фрактури на лицеви кости
/долна челюст вдясно, многофрагментно счупване на дясна ябълчна кост, синуси и
носни кости/, довели до трайно затруднение на дъвченето и речта за срок от
около 1-1,5 месеца, като уврежданията са причинени по начин, особено мъчителен
за пострадалия - престъпление по чл.131,
ал.1, т.5, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по
реда на глава XXVII НПК, като при
условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на
основание чл.372, ал.4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените
самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е
предаден на съд подсъдимият М. Моли съда да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия за
виновен и по отношение на същия да бъде определено наказание „Лишаване от свобода” след
редуцирането му по чл.58а НК в размер на 3 години, изпълнението на което да
бъде отложено на основание чл.66 НК с определяне на изпитателен срок. Като
аргумент в тази насока се изтъква лошото здравословно състояние на подсъдимия,
водещо до невъзможност за ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода”.
Защитникът
на подсъдимия - адв.С., също излага аргументи в насока налагане на подзащитния
му на условно наказание „Лишаване от свобода“. Счита, че адекватно на
осъщественото от подсъдимия деяние се явява налагането на същия на наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 2 години, което да бъде редуцирано при
приложение на чл.58а НК на 1 година и 4 месеца, чието изпълнение да се отложи с
определяне от съда на изпитателен срок.
Подсъдимият
М., редовно призована, се явява в съдебно заседание, като заявява, че съжалява
за стореното, а действията му са били предизвикани от раздразнение. По
отношение на вида и размера на наказанието което да му се наложи, същият се
придържа към заявеното от защитника му.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
И.Н.М. - ЕГН **********, е роден на ***г***. Същият
е българин, български гражданин, със средно образование, пенсионер, неженен,
неосъждан.
На 16.12.2014 г. в „Отделението по съдова
хирургия“ на МБАЛ – гр.Б. е извършена ампутация на ляв долен крайник на
подсъдимия И.М., поради гангрена. По същото време е установено, че той страда
от заболяване - захарен диабет, във връзка с което му е назначено и лечение.
През м.01.2015 г. М. отново постъпва в същото отделение на болницата с диагноза
артериална емболия и тромбоза и на 13.01.2015 г. е извършена ампутация и на
дясната му подбедрица.
Към датата на изписването му подсъдимият бил бездомен
и без постоянна работа, тъй като докато бил в пияно състояние по-рано запалил
къщата си. По тази причина и с оглед влошеното му здравословно състояние, след
изписването му от болничното заведение на 15.01.2015г., той бил настанен в находящия
се в с. Я. п. „Д. з. в. х. с ф. у.“, чийто директор е св. Г. Я.
През време на престоя му в дома М. се
държал арогантно с персонала и с останалите му обитатели. Той заплашвал
персонала, че „ще ги изкорми“, „ще ги запали“, „ще ги убие“, не позволявал на
санитарите да се доближават до леглото му и хвърлял храната си на пода.
Поведението му било причина за негова хоспитализация в Център за психично
здраве „Проф. Д-р И. *** за периода 22.12.2015 г. - 11.01.2016 г., инициирана във
връзка с постъпила прокурорска преписка. Поставената в хода на лечението в
психиатричното заведение диагноза на М. била „емоционално нестабилна личност“.
Съобразно Експертно решение №0866/28.05.2007г. пострадалият Н. К. С. също бил
настанен в социалния дом в с.Я. п. Същият бил с диагноза „сурдиталис билатералис“
и „леко изразена органично-мозъчна промяна на личността“. От малък той имал
смущение в слуха и изостанал в психомоторното си развитие, като завършил
четвърти клас в помощно училище. С. също бил лекуван в Център за психично
здраве „Проф. Д-р И. *** за алкохолна злоупотреба.
В стая № ... на С. д. в с.Я. п., разположена на втория етаж на сградата, били
настанени четири лица - подсъдимият И.Н.М., св. И. Х. И., пострадалият Н. К. С.
и св. А. А. З. И.М. се придвижвал в инвалидна количка, поставена до леглото му.
Той се качвал и слизал от нея самостоятелно и добре се обслужвал сам. От своя
страна Н. С. бил напълно неподвижен, като имал и нарушения в говора и слуха. От
четирите настанени в стаята лица подвижен бил единствено свидетелят А. З.
Леглата на пострадалия С. и на подсъдимия се намирали на разстояние около 1,5
метра едно от друго.
На 17.12.2015г.
подсъдимият М. излязъл от стаята с инвалидната си количка и се насочил към
банята. Връщайки се, той минал покрай леглото на Н. С. и се обърнал към него с думите: „Ти с лайна ли
ще ме цапаш?“, придружени с ругатни. М. спрял с количката до леглото на С.,
който бил обърнат с лице към вратата, и започнал да му нанася множество удари с
юмруци в областта на лицето. Горните събития се развили в периода от 20.30 ч.
на 17.12.2015 г. до 07.50ч. на 18.12.2015 г.
На 18.12.2015г. в 07.50 часа свидетелките Д. В. и Н. В. - санитари в дома,
влезли в стая № ..., за да оставят закуска на настанените в нея лица. Св. В. се
насочила първоначално към подсъдимия М., за да му остави мляко, но той заявил,
че не го иска. След това В. отишла и до леглото на Н. С., за да остави закуска
и за него. Тогава тя видяла, че цялото лице на С. било в кръв, каквато имало и
по завивките и блузата, с която той бил облечен. Дишането на лицето било тежко,
с прохърквания. Свидетелките В. и В. незабавно уведомили за състоянието на С. директора на дома - св. Г. Я. Тя на свой ред веднага посетила стая № ...
След като се уверила в лошото състояние на С., тя предположила, че именно
обвиняемият М. му е нанесъл побой, с оглед агресивното отношение на последния спрямо
всички в дома. По тази причина Я. го попитала, дали той е нанесъл побой над С.,
на което получила утвърдителен отговор. И.М. разяснил, че Н. С. си хвърлял
памперса на земята и го е изцапал с изпражнения, когато минавал покрай него с
инвалидната си количка. По тази причина той му нанесъл удари с юмруци. В
действителност пострадалият Наско С. бил напълно неподвижен и е бил с поставен
памперс.
В по - горепосочения период от време от 20.30 часа на 17.12.2015г. до 07.50
часа на 18.12.2015г. св. А. З., който също, бил настанена в стая № ..., след
леглото на Н. С., дочул ругатни от обвиняемия М. Непосредствено след това, той
чул и шум от боричкане. Зидаров обаче не се обърнал, за да види какво се
случва, тъй като се страхувал от М. Когато санитарките влезли в стаята, той чул
от тях, че на Н. С. е нанесен побой.
За случая св. Я. подала незабавно сигнал в РУ - Приморско, както и за
изпращане на екип за спешна помощ. Наско С. бил приет по спешност в МБАЛ „Б.“
ЕООД на 18.12.2015 г. в общо тежко състояние, с оток на меките тъкани на лицето
и множество фрактури на лицевия череп. Същият е изписан на 12.01.2016 г. с
клинично подобрение след проведеното лечение. След завръщането му в дома той
бил настанен в друга стая, като се намирал във видимо добро състояние, имал
апетит и бил в ясно съзнание.
Според заключението на вещото лице по изработената съдебномедицинска
експертиза № 35/2015 г. Н. С. е получил множествени фрактури по лицеви кости
/долна челюст в дясно, многофрагменто счупване на дясна ябълчна кост, синуси и
носни кости. Вещото лице посочва, че описаните увреждания отговарят да са
получени по механизма на удари с твърди тъпи предмети - юмруци в областта на
лицето.
На 22.01.2016г., около 09.00 часа св. Г. Я. влязла в стаята на Н. С. и
установила, че той е неконтактен. Повикала екип на спешна медицинска помощ и
той бил приет в МБАЛ „Б.“ ЕООД - гр. Б., където починал на 23.01.2016 г. Според
ИЗ № 556/2016 г. на ОАИЛ МБАЛ „Б.“ поставената диагноза е кома с неуточнена
етиология и редица придружаващи заболявания.
Според заключението на
вещите лица по назначената входа на ДП тройна съдебномедицинска експертиза,
непосредствена причина за смъртта на Н. К. С. е остра сърдечна и дихателна
недостатъчност, развили се от исхемичния мозъчен инфаркт и множеството инфаркти
на мозъка.
Вещите лица посочват също така, че мозъчният инфаркт и мозъчната
мултиинфарктна енцефалопатия нямат пряка причинна връзка с нанесените удари на
пострадалия в периода от 17-18.12.2015 г. Констатира се също така, че мозъчният
кръвоизлив е отзвучал напълно и няма причинна връзка с мозъчния инфаркт. Според
заключението на експертите, настъпилата смърт на 23.01.2016 г. не се намира в
причинна връзка с причинените увреждания, в резултат на нанесените от
обвиняемия юмручни удари.
В хода на разследване е изготвена допълнителна съдебномедицинска
експертиза, вещите лица по която посочват, че към датата на деянието Н. К. С. е
бил болестно приведен в безпомощно състояние, като уврежданията са му причинили
болки и страдалия. Имайки предвид неговото състояние, експертите приемат, че нанесените
му телесни увреждания са причинени по особено мъчителен за него начин.
С оглед психичната годност на подсъдимия да участва пълноценно в
наказателното производство в посоченото процесуално качество, е назначена и
изработена съдебно-психиатрична експертиза. Според заключението на
съдебномедицинския експерт, И.М. не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ - гр.Б.,
но е лекуван с диагноза „Емоционално нестабилна личност“. Към момента на
извършване на деянието, или пък след извършването му, не е страдал от душевно
заболяване, което не би му позволило да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си. Вещото лице поддържа становището, че И.М.
не страда от душевно заболяване, което да нарушава базисните му психични
годности, може да участва пълноценно в наказателното производство и да
изтърпява наказание „Лишаване от свобода“.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: протоколи
за разпити на св. А. А. З., св. Д. П. В., св.И. Х. И., св.Г. Д. Я., св.Й. Н. С.,
св.А. Т. Б. и св.Н. В. В., протокол за доброволно предаване от 18.12.2015г.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 18.12.2015 г. ведно с фотоалбум,
писмо от МБАЛ „Б.“ ЕООД с приложена медицинска документация относно лечението
на лицето Н. К. С. /т.1 от ДП, л.26-276/, съдебномедицинска експертиза на труп №19/2016г., протокол за оглед на труп /аутопсия/ от 24.01.2016г.,
съдебномедицинска експертиза №35/2015г., протокол
№13/11.02.2016г. за съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства, съдебно-психиатрична експертиза от 16.02.2016г., тройна
съдебномедицинска експертиза №578/2016г. в едно с албум, съдебномедицинска
експертиза №362/2017г., удостоверения за наследници, протокол за доброволно
предаване в едно с документация относно здравословното състояние на И.Н.М. /т.3
от ДП, л.116-125/, препис-извлечение от акт за смърт, справка за съдимост, приложените веществени
доказателства, както и от другите множество приложени по делото писмени
доказателства.
Съдът намира, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно категорично установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава
на тях своите фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин
както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият
съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява,
че от обективна и субективна страна подсъдимият М. с деянието си е осъществила
състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като за времето от 20:30 часа на 17.12.2015г. до 07:50 часа на
18.12.2015г. в с. Я. п., обл. Б., в С. д. № ... – Д. з. в. х. с ф. у.”, чрез
нанасяне на удари с юмруци по лицето, причинил на Н. К. С., ЕГН: **********
средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчна контузия в резултат на което е
настъпило разстройство на здравето, временно опасно за живота и множество
фрактури на лицеви кости /долна челюст вдясно, многофрагментно счупване на
дясна ябълчна кост, синуси и носни кости/, довели до трайно затруднение на
дъвченето и речта за срок от около 1-1,5 месеца, като уврежданията са причинени
по начин, особено мъчителен за пострадалия.
В настоящият
случай М. се явява годен субект на вмененото му във вина престъпление.
Безспорно се установява в тази връзка от изготвената в хода на ДП
съдебно-психиатрична експертиза, че същият е разбирал свойството и значението
на извършеното, като е имал способност да ръководи постъпките си.
ОБЕКТИВНА
СТРАНА
Обект на престъплението са обществени отношения, свързани със здравето и телесната
неприкосновеност на гражданите. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението, нанасяйки удари с юмруци в областта на лицето на пострадалия.
В резултат на това С. е получил травматични увреждания, които представляват
разстройство на здравето. Същите са пряка и непосредствена последица от ударите
на подсъдимия т.е. налице е причинната връзка между нанесените удари и
причиненото увреждане. Конкретно причинените на пострадалия увреди са както
следва:
-
мозъчната контузия,
представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота;
-
счупването на долна челюст и на
ябълчна кост, водещи до трайно затруднение на дъвченето и говорено;
-
счупването на носните костици, съставляващо
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Описаната медикобиологична квалификация на получените от пострадалия
увреждания е с характеристиките на средна телесна повреда, съобразно чл.129, ал.2 от НК.
В същото време съгласно Постановление №
2/1957г. на ВС начин, особено мъчителен за пострадалия е този, който причинява
изключително страдание на жертвата. В настоящият случай са налице данни, че
увреждането на здравето е причинило болки и страдания на пострадалия по - големи
от типичните за този вид. В този смисъл квалификацията на деянието на
обвиняемия по чл.131, ал.1, т.5 от НК е обусловена от вида и броя на телесните
увреждания, механизмът на причиняването им и продължителността на побоя. В тази
връзка съдът възприе и становището на вещите лица по изготвената
съдебномедицинска експертиза, които приемат, че с оглед безпомощното състояние
в което се е намирал пострадалия, фактът че е неподвижен и с нарушения в слуха
и говора, на същия са причинени увреждания имено по особено мъчителен за него
начин.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна деянието е извършено
умишлено. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е
искал настъпването на общественоопасните последици. Този извод се налага от
начина, по който е причинено увреждането. Нанесените удари в областта на лицето,
обективират целта на М. да причини именно такива увреждания. Той е съзнавал
общественоопасния характер на действията си и е предвиждал общественоопасните
последици от своето поведение. Във волево отношение е искал и е целял
настъпването на тези последици. Същият пряко е целял причиняването на средна
телесна повреда, което е изводимо от факта, че е насочил ударите си именно към
главата на пострадалия, явяваща се изключително уязвима част от човешкия
организъм.
Подсъдимият е
изградил у себе си също така представи, че осъщественото от него въздействие е
особено мъчително за пострадалия, който с оглед здравословното си състояние не
може да се защити и да потърси помощ.
По вида и
размера на наказанието:
Съобразно
принципа за законоустановеност на наказанието следва да се вземе предвид
визираната в закона санкция, за престъпленията по чл.131, ал.1, т.5,
вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, която е
„Лишаване от свобода” от две до десет години. Съобразно принципа за
индивидуализация на наказанието следва да се отчетат степента на обществената
опасност на дееца и деянието. Съдът, като преценява обществената опасност на
дееца, счита, че се касае за личност с невисока степен на обществена опасност.
В подкрепа на този извод на съда е обстоятелството, че настоящата престъпна
деятелност е първа такава за подсъдимия. Същият е на зрялата възраст от шестдесет
години, като до момента не е осъждан и липсват данни за други негови
противообществени прояви. Освен горното следва да се има предвид и че М. е лице
с влошено здравословно състояние и затруднения в придвижването /с два
ампутирани крака/, като по отношение на него се констатира и емоционална
нестабилност, която макар да не е от естество да обоснове наказателна
неотговорност, няма как да не бъде взета предвид при преценка обществената
опасност на деянието и дееца. В същото време подсъдимият демонстрира
критично отношение към деянието си и изразява съжаление за стореното.
Все пак по отношение на подсъдимия М. са налице и отегчаващи
вината му обстоятелства. Степента на обществена опасност на деянието в случая е
висока, тъй като същото е насочено срещу изключително значима ценност –
здравето и живота на гражданите. Пострадалият е възрастен човек, лишен от
възможност да извършва телодвижения, с нарушения в слуха и говора, което го
поставя в невъзможност да се защити или да извика помощ. Подсъдимият е нанесъл
множество удари в областта на главата на пострадалия, която без съмнение е изключително
уязвима част от тялото на човека, а нанасяните в тази област удари могат да
имат значително и трайно отражение върху здравето му. Проявената агресия е
непредизвикана от страна на пострадалия, който на свой ред се е намирал в тежко
здравословно състояние, в което не е можел да противодейства на нападението. В
насока завишаване размера на наложеното наказание и фактът, че на С. са
нанесени няколко на брой телесни увреждания, след което същият е оставен да
лежи в безпомощно състояние и без възможност за получаване на медицинска помощ
цяла вечер.
Предвид всичко изложено, съдът се съобрази с целите на
наказанието предвидени в чл.36 НК,
като отчете всички по-горе изложени обстоятелства, счете, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание при условията чл.54, ал.1 НК,
при превес на смекчаващите обстоятелства
под средния размер, а именно четири години и шест месеца „Лишаване от свобода”
и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи
на подсъдимия наказание в размер на три години „Лишаване от свобода”. Съдът
намира, че така определеното наказание е съобразено с конкретната обществена
опасност на дееца и деянието и ще постигне целите както на генералната, така и
на индивидуалната превенция спрямо подсъдимия.
В случая
са налице и материално-правните предпоставки за приложение на института на
условното осъждане спрямо подсъдимия М. От една страна, определеното с този
съдебен акт наказание „Лишаване от свобода“ е в размер на три години. От друга страна, към датата на деянието подсъдимият
е бил неосъждан. Освен това съдът счита, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпява
ефективно наложеното му наказание от 3 години „Лишаване
от свобода“, тъй като не е личност с изключително висока степен на обществена
опасност. При извършване преценка относно начина, по който следва да се изтърпи
наказанието „Лишаване от свобода“ съдът отчете и здравословното състояние на
подсъдимия. Същият е лице със 100 % инвалидност, поради което и с оглед на
факта, че е с два ампутирани крака, се нуждае от асистенция при придвижването и
ежедневни грижи за здравето му. Ето защо и съобразно нормата на чл.66, ал.1
и ал.2 НК
съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде определен изпитателен срок от 5
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3
и ал.4 НПК
когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по обвинението, за което е признат за виновен. Ето защо, при осъждане без оправдаване по
едно или повече обвинения, подсъдимият дължи възстановяване на същите в пълен
размер. Така мотивиран съдът се произнесе относно направените в хода на
наказателното производство съдебно-деловодни разноски в смисъл, че:
- осъди
на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия И.Н.М., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД МВР гр. Бургас сума в размер на 792,27 (седемстотин деветдесет и
два лв. и двадесет и седем ст.) лева, представляваща направените в досъдебното
производство разноски, както и държавна такса в размер на 5,00 (пет) лева за
служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд гр. Бургас.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.