РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 7.02.2020Г,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното си заседание на 9.12 през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Велизар Бойчев
при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД №2075 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
R. V. от РТурция е подал жалба против наказателно постановление №38-0001332/8.10.2019г., издадено от началника на ОО"АА"- гр.Русе, с което на основание чл.93б, ал.6, т.З от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от АЕТR му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. и на основание чл.93б, ал.6, т.З от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от АЕТР му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв.
Жалбоподателят излага съображения, че в хода на досъдебното производство по делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и иска отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата- ИА"АА" твърдят, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 7.10.2019Г, около 22.40 часа, жалбоподателят управлявал товарен автомобил с рег.№ЕJ40DВ и прикачено към него полуремарке с рег.№СL377SD в гр.Русе, с които извършвал международен превоз на товари. Автомобилът бил оборудван с дигитален тахограф. Била му извършена проверка от контролните органи на ОО"АА", която завършила с ауан, с който започнало настоящото производство. Впоследствие с атакуваното наказателно постановление лицето било наказано за две нарушения по чл.93б, ал.6, т.З от ЗАП за това, че „дневния период на почивка от 3 часа и 6 минути е с 474 минути по-кротък от очакваното. Период на почивка от 11 последователни часа е
трябвало да бъдат ползвани 21.09.2019г." и за това, че „дневния период на почивка от 4 часа и 15 минути е с 405 минути по- кротък от очакваното. Период на почивка от 11 последователни часа е трябвало да бъдат ползвани 13.09.2019г.".
Тази фактическа обстановка съдът намира за категорично установена от събраните по делото доказателства и води до следните правни изводи:
Досежно нарушението по т.1 от наказателното постановление;
В хода на досъдебното производство по делото са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място по делото липсва коректно обвинение за нарушение, което да предполага реализирането на адекватна защита. Описани са някакви очаквания за почивка на софтуера на наказващия орган, след което е дадена продължителност на задължителна, според администрацията, почивка на 21.09.2019г. Няма обвинение за изпълнително деяние, което да ангажира отговорността на лицето какво в действителност е сторило то- дали е намалило продължителността на почивка и на коя почивка-дневна, седмична, намалена или нормална, като за неспазване на правилата относно всички тези различни почивки, се предвиждат различни нарушения, с различни елементи от съставите им и различни размери на наказанията. Няма и време на извършване на нарушението, като в обвинението, съставено от две самостоятелни изречения, във второто от тях, само се излага твърдение, че на 21.09.2019г. трябвало лицето да почива 11 последователни часа, без да се упомене някаква връзка с предното изречение, в което е дадено, че почивал, неясно кога, някакво време. Не съществува и никаква яснота, а и административнонаказващия орган не се е аргументирал, в случай че това е действителната му воля, която е напълно недопустимо да се гадае, защо лицето е наказано за намаляване на нормалната си дневна почивка, в кой период между седмичните почивки е тази почивка и имал ли е през този период друга намалена дневна почивка, тъй като съгласно чл.8, §.5 от АЕТR водачът има право на три намалени дневни почивки между всеки две седмични почивки и намаляването на намалена дневна почивка и нормална такава са различни нарушения, водещи до различни санкции. При липсата на мотиви досежно изложеното от съда няма как да се провери правилността на волята на административнонаказващия орган и защо приема, че лицето е осъществило именно процесния състав на нарушение, а не този по чл.93б, ал.7 от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от АЕТR, Поради всичко изложено наказателното постановление в тази му част се явява неправилно и следва да се отмени.
Досежно нарушението по т.2 от наказателното постановление:
В хода на досъдебното производство по делото са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място по делото липсва коректно обвинение за нарушение, което да предполага реализирането на адекватна защита. Описани са някакви очаквания за почивка на софтуера на наказващия орган, след което е дадена продължителност на задължителна, според администрацията, почивка на 13.09.2019г. Няма обвинение за изпълнително деяние, което да ангажира отговорността на лицето какво в действителност е сторило то- дали е намалило продължителността на почивка и на коя почивка-дневна, седмична, намалена или нормална, като за неспазване на правилата относно всички тези различни почивки, се предвиждат различни нарушения, с различни елементи от съставите им и различни размери на наказанията. Няма и време на извършване на нарушението, като в обвинението, съставено от две самостоятелни изречения, във второто от тях, само се излага твърдение, че на 13.09.2019г. трябвало лицето да почива 11 последователни часа, без да се упомене някаква връзка с предното изречение, в което е дадено, че почивал, неясно кога, някакво време, Не съществува и никаква яснота, а и административнонаказващия орган не се е аргументирал, в случай че това е действителната му воля, която е напълно недопустимо да се гадае, защо лицето е наказано за намаляване на нормалната си дневна почивка, в кой период между седмичните почивки е тази почивка и имал ли е през този период друга намалена дневна почивка, тъй като съгласно чл.8, §.5 от АЕТR водачът има право на три намалени дневни почивки между всеки две седмични почивки и намаляването на намалена дневна почивка и нормална такава са различни нарушения, водещи до различни санкции. При липсата на мотиви досежно изложеното от съда няма как да се провери правилността на волята на административнонаказващия орган и защо приема, че лицето е осъществило именно процесния състав на нарушение, а не този по чл.936, ал.7 от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от АЕТR. Поради всичко изложено наказателното постановление и в тази му част се явява неправилно и следва да се отмени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №38-
0001332/8.10.2019г, издадено от началника на ОО"АА"- гр.Русе, с което на R. V. от РТурция на основание чл.93б, ал.6, т.З от ЗАП във вр. чл.8, §.2 от АЕТR е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. и на основание чл.93б, ал.6, т.З от ЗАП във вр. чл.8,
§.2 от АЕТR му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕ |