Решение по дело №1721/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 953

 

                                               гр. Пловдив,13.07.2017г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                                 ПОЛИНА  БЕШКОВА

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №1721  по описа за 2017г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на  И.  А.  С. ***,  ЕГН  **********,  против  постановление за  възлагане  от  08.06.2017г.,  издадено  по  изпълнително  дело  №20178280400093  по описа  на  ЧСИ  Драгомира  Митрова,  рег.  №828,  с което  на  Д.  Н.  Ш.  е  бил възложен  поземлен имот си идентификатор  56784.523.1274  и  сграда  с  идентификатор  56784.523.1274.1.  В  жалбата  се  твърди,  че обжалваното  постановление  за  възлагане  е  незаконосъобразно,  като  се  излагат  следните  доводи:  че  предметът  на  публичната  продан  е  бил  неправилно  конкретизиран,  тъй  като  е  налице разделна  съсобственост  между  поземления  имот  и  построената  в  него  сграда, които  обаче  са  били  изнесени  на  публична  продан  с  обща  начална  цена;  че съдебният  изпълнител  е  ограничил  действията  на  жалбоподателката като  наддавач,  тъй  като  тя  е  била  лишена от възможност  да  участва  в публичната продан  само  за сградата;  че  до  16.06.2017г.  по  изпълнителното  дело  липсвало постановление  за възлагане  от  08.06.2017г.  като валиден  документ;  че  спрямо лицето,  обявено  за  купувач  на  имота-  Д.  Ш.,  който  има  качеството на взискател  по  изпълнителното  дело,  не  е  била  проведена  процедурата  по  чл.495  от  ГПК;  че  след  оттегляне  на  направеното  от  него  първоначално  наддавателно  предложение  за  сумата  от  381615  лв.  той е  бил  обявен  за  купувач  по  следващото  си  наддавателно  предложение  за  сумата  от  301800  лв. с резолюция  на  ЧСИ  върху  молбата  му,  като  липсвал протокол  по  чл.434  от ГПК;  че  обявеният  за  купувач  Д.  Ш.  не  е  бил  уведомен  редовно  за  това  обстоятелство;  че  липсвали  доказателства  да  са  били  изпълнени  законовите  условия  за възлагането,  тъй  като  липсвали  протокол  за  обявяването  на  Д.  Ш.  за  купувач,   извършено  от  ЧСИ  разпределение,  документ  за  заплатена  сума  и  доказателства,  че  плащането  е  в  срок.  По  така  изложените съображения  се  иска  отмяна  на  обжалваното  постановление  за  възлагане.      

         Ответните  страни  по  жалбата-  Н.  Д.  Ш.,  Д.Н.  Ш.,  Н.  Д.  Ш.,  чрез  пълномощника  си  по  делото  адв. И.  М.,   са  подали  писмени възражения,  с които  оспорват  същата и  искат  оставянето  й  без уважение. 

Ответната  страна  по жалбата  Е.  Г.  С.  не взема  становище  по  същата.          

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.      

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  е  подадена  в  срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК, изхожда  от  страна,  която  има  качеството  на  взискател    по  изпълнително  дело  и  е  участвала  като  наддавач,  и  е  насочена  срещу  издадено  по изпълнителното  дело  постановление  за  възлагане  на  продаден  на публична  продан  недвижим  имот,  което съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.3  от  ГПК  може  да  се  обжалва.    

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.3  от  ГПК  постановлението  за  възлагане  може  да  се  обжалва    от длъжника  поради  това,  че  наддаването  при  публичната  продан  не  е  извършено  надлежно  или  имуществото  не  е  възложено  по  най- високата  предложена цена.    Съгласно  задължителните  указания,  дадени  в  т.8  от  Тълкувателно решение  №2/2013г.  на  ОСГТК  на  ВКС,  част  от  наддаването  са  действията  на  съда  и  страните  във  връзка  с  подадените  тайни  наддавателни  предложения  в  продължение  на  пълния  срок  за  това,  действията  на  страните  с  право  на  изкупуване,  както  и  действията  на  съдебния  изпълнител  и  купувачите  при  провеждане  на  наддаването  с  явни  наддавателни  предложения  с  фиксирана  стъпка,  като  надлежното  им  извършване  подлежи  на  проверка  по  жалба  срещу  постановлението  за  възлагане. Обявяването  на купувач  следва  наддаването,  но  то  подлежи  на  проверка  само  доколкото  е  довело  до  възлагане  не  по  най- високата  предложена  цена.  Връчването  на  поканата  за  доброволно  изпълнение,  оценката  на  имуществото   и  разгласяването  на  проданта  подготвят,  но  не  са  част  от  наддаването, поради  което  излизат  извън предмета  на  проверка  при  обжалване  на  постановлението  за  възлагане. 

С  оглед  на  така  дадените  задължителни  указания  следва  да  се приеме,  че  изложените  в  жалбата  доводи  за  незаконосъобразност  на  постановлението  за  възлагане  поради  определяне  на  една  обща начална  цена  за  поземления  имот  и  сградата  са  извън  предмета  на  проверка  от съда при  обжалването  му,  поради което  и  не  подлежат  на  разглеждане.  Неоснователен  е  и  доводът  за  липсата  на подписано  постановление  за  възлагане,  тъй  като  такова  е  налице в представеното  заверено копие  от  изпълнителното  дело,  а  отделно  от  това  същото  е  представено  и  в  оригинал  към   писмените  мотиви  на  съдебния  изпълнител.  В  случай,  че такова  липсва, както  се твърди  от  жалбоподателя,  то  жалбата  би  била  без предмет.  В  тази връзка неоснователно  се  явява  и  съдържащото  се  в  жалбата  искане  за  оспорване  на  постановлението  за  възлагане  на  основание  чл.193  от  ГПК.  Същото  съставлява  официален диспозитивен  документ и  процедурата  по  чл.193  и  чл.194  от  ГПК  по отношение  на  него  би  била  приложима  в  случай,  че  се  заявява  оспорване  на  положения на  него  подпис,  каквото  обаче  липсва,  тъй като  от  страна  на  жалбоподателката  се твърди,  че същото  е  невярно, тъй като  е  неподписано.  Неоснователен е  и  доводът  за  липсата  на  протокол  по  чл.434 от  ГПК  за  обявяването  на  лицето  Д.  Ш.  за  купувач  по  второто му  наддавателно  предложение. Видно  от  изпълнителното  дело,  същият е бил  обявен  за  купувач  с надлежно писмено  разпореждане  на  съдебния  изпълнител  върху  молбата  му,  с  която  оттегля  първото  си  наддавателно  предложение.  Изискването  на  разпоредбата на  чл.434  от  ГПК  за  изготвянето  на  протокол със  съответните  реквизити  се  отнася  за  удостоверяване на предприети  или  извършени  от  съдебния  изпълнител  изпълнителни действия,  а  не  за  постановени  от  същия  разпореждания.  Независимо  от  това  съгласно  цитираните  по-  горе  задължителни  указания,  дадени  в   т.8  от  Тълкувателно решение  №2/2013г.  на  ОСГТК  на  ВКС,  обявяването  за  купувач  подлежи  на  проверка  само  доколкото  е  довело  до  възлагане  не  по най- високата  предложена  цена,  което  в  случая  не  е  налице,  тъй  като  с  второто  наддавателно  предложение  на  Д.  Ш.,  по  което е  бил  обявен  за купувач,  е  предложена следващата  най- висока  цена  на  изнесения на  публична  продан  имот.  Неоснователни  са  и  доводите  за  липсата  на   доказателства  за  наличието  на  законовите  условия  за  възлагането.  Видно  от  приложеното  към  писмените  мотиви  на  съдебния  изпълнител  платежно нареждане,  на  07.06.2017г.,  т.е.  в  рамките  на  едноседмичния срок след получаването  на  съобщението  за  обявяването  му  за купувач,  Д.Н.  Ш.  е  внесъл по сметка  на  съдебния изпълнител  сумата от  301800  лв.,   която   е  предложил с второто  си  наддавателно  предложение.  При  това положение   са  били  налице основанията  на  чл.496, ал.1  от  ГПК  имотът  да  му  бъде  възложен  с постановление  на съдебния  изпълнител,  което  е  сторено.  Действително,  доколкото  лицето,  обявено за  купувач, има  качеството  на взискател,  то  съгласно  разпоредбата  на  чл.495 от  ГПК  съдебният  изпълнител  е  следвало  да  изготви  разпределение, с  което  да  му  укаже    каква  част  от  предложената продажна  цена  следва  да внесе.  Липсата  на  такова  обаче  по никакъв  начин  не  е  засегнало  правата  на  останалите  съделители,  включително  и  на  жалбоподателката,  тъй  като  взискателят,  обявен за купувач,  е внесъл  пълния  размер  на предложената  от  него  продажна  цена,  включително  и  частта,  съответстваща  на  неговия дял  от  имота.     

Предвид  горното  се налага изводът, че по делото  не  се  констатират  нарушения  при  провеждането  на публичната продан,  които  съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.3  от  ГПК и задължителните  указания  по  тълкуването  и  прилагането  й,  дадени  в  Тълкувателно решение  №2/2013г.  на  ОСГТК  на  ВКС,  да  съставляват основание  за  обжалване  и  отмяна  на  постановлението  за  възлагане.   

Предвид  горното  жалбата е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение.

С  оглед  неоснователността  на  подадената  жалба  и  направеното  от  ответните  страни  по  жалбата  Н.  Д.  Ш.,  Д.Н.  Ш.  и  Н.  Д.  Ш.  искане  за  присъждане  на  разноски  жалбоподателката  следва да  бъде  осъдена  да заплати  на всеки  от  тях  направените по  делото  разноски  за  адвокатско  възнаграждение  в  размер  на  по  800  лв.      

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на   И.  А.  С. ***,  ЕГН  **********,  против  постановление за  възлагане  от  08.06.2017г.,  издадено  по  изпълнително  дело  №20178280400093  по описа  на  ЧСИ  Драгомира  Митрова,  рег.  №828,  с което  на  Д.  Н.  Ш.  е  бил възложен  поземлен имот си идентификатор  56784.523.1274  и  сграда  с  идентификатор  56784.523.1274.1.

ОСЪЖДА  И.  А.  С. ***,  ЕГН  **********,  да заплати  на  Н.  Д.  Ш.,  ЕГН  **********,  сумата  от 800  лв.-  разноски  по делото.

ОСЪЖДА  И.  А.  С. ***,  ЕГН  **********,  да заплати  на  Д.  Н.  Ш.,  ЕГН  **********,  сумата  от 800  лв.-  разноски  по делото.

ОСЪЖДА  И.  А.  С. ***,  ЕГН  **********,  да заплати  на  Н.  Д.  Ш.-  С.,  ЕГН  **********,  сумата  от 800  лв.-  разноски  по делото.

 Решението не подлежи на обжалване.

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ :       

                                     

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         

 2.