Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260546
гр.Русе, 23.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен
съд IV граждански състав
в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ...........................................
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5941 по описа за 2020 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 221 ал.2 от КТ.
Ищцовата страна ”...“ ЕООД, с предишно наименование “...“, твърдят,
че с Трудов договор № 269/ 17.10.2016 г.,
сключен при условията на чл.68 ал.1 т.1 във вр. с чл.70 от КТ, ответникът
бил назначен в дружеството на длъжност “...“.С Допълнително споразумение №
43/14.03.2017 г. бил променен срокът на предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение от три месеца на 45 дни.Със същото споразумение
договорът станал безсрочен.
Твърдят,
че със Заповед № 228/08.11.2017 г. трудовото правоотношение между страните било
прекратено на основание чл.330 ал.2. т.6 от КТ, поради налагане на работника на
дисциплинарно наказание „Уволнение“.Заповедта била връчена на лицето на 28.12.2017 г., чрез
нотариална покана.Актът на работодателя не бил оспорен, поради което е влязъл в
законна сила.
Твърдят, че до настоящия момент работникът не им е изплатил
обезщетението, което дължи с оглед основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение, формирано по реда на чл. 228 ал.1 от КТ, а именно от последното
брутно трудово възнаграждение на лицето за срока на 45 дневното предизвестие. Сочат,
че в случая това е м.юни 2017 г.Твърдят, че за времето до прекратяване на
трудовия договор работникът е бил в самоотлъчка.Сочат, че в брутното трудово
възнаграждение по чл.228 КТ се включват основното трудово възнаграждение и
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер- предвидими и сигурни,
определени в индивидуалния трудов договор.Твърдят, че в конкретния случай това
е основното възнаграждение на ответника за м.юни 2017 г. в размер на 641,87 лева
и допълнително трудово възнаграждение за стаж и професионален опит от 19,62 лв.
или общо 661,49 лв. за 18 работни дни. Среднодневният размер на обезщетението
за един работен ден определят на 36,75 лв.
Искат ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 1102,50 лв.,
представляваща обезщетение по чл.221
ал.2 от КТ, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба.Търсят се
разноски за производството.
Ответникът Г.И.Г. не се явява в съдебно заседание.Назначеният му
процесуален представител оспорва иска.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от Трудов договор № 269/ 17.10.2016 г., сключен при
условията на чл.68 ал.1 т.1 във вр. с чл.70 от КТ, ответникът бил назначен в
ищцовото дружество на длъжност “...“ при основно трудово възнаграждение от 748
лв. и 0,6 % допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит
за всяка година трудов стаж. С Допълнително споразумение № 43/14.03.2017 г. бил
променен срокът на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от
три месеца на 45 дни.Със същото споразумение договорът станал безсрочен.
На 15.05.2017 г. основната работна заплата на ответника била променена
на 785 лв.
Представена е Заповед № 228/08.11.2017 г.С нея на работника било
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.188 т.3 във вр. с
чл.190 ал.2 от КТ, поради неявяването му на работа в периода 14.08.-18.08.2017
г., без оправдателна причина и без да е информирал прекия си ръководител за
това отсъствие.В акта е посочено, че считано от следващия ден от датата на
връчването му, трудовото правоотношение между страните следва да се счита
прекратено.
Приложена е Нот.покана от 08.11.2017 г. с рег.№ 13121/ 10.11.2017 г. със
заверка на помощник-нотариус при Нотариус рег.№ 618 на НтК.С нея ответникът бил
уведомен, че на основание чл.330 ал.2. т.6 от КТ за нарушение по чл.190 ал.1
т.2 от КТ, при спазени изисквания на чл.189 ал.1 и чл.193 ал.1 и ал.3 от КТ и чл.194
от КТ, му е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение“.Посочено е, че се
прилага Заповед № 228/08.11.17 г.
В разписка на л.59 от дело е посочено, че в периода 10.11.-12.12.2017 г.
длъжностното лице е посетило три пъти адреса на ответника, регистриран в НБД
“Население“, като е залепяло и уведомления.На 28.12.2017 г. нотариусът е
удостоверил връчването на документите.
Справка по чл.62 ал.5 от КТ до НАП била подадена от дружеството на
09.01.2018 г. (л.15).
По делото липсват данни актът на работодателя да е бил оспорен от
насрещната страна.
Приложени са фишове за работни
заплати на ответника, издадени за периода м.юни-м.декември 2017 г. (л.17-л.23).
Назначената в производството
икономическа експертиза, която не се оспорва от страните, след запознаване с
доказателствата по делото, се е произнесла, че размерът на следващото се
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ възлиза на 1 181,40 лв., при последно получено
от работника брутно трудово възнаграждение в пълен размер през м.април 2017 г.
от 708,89 лв.
При така установеното, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.221 ал.2 от КТ, при
дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размера
на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно
трудово правоотношение.
По делото безспорно се
установява, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, като
работникът е заемал длъжността ”...”, при последно определено основно месечно
трудово възнаграждение от 748 лв. и 0,6 % допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит.С подписване на допълнително споразумение към
трудовия договор съконтрахентите постигнали съгласие срокът на предизвестие за
прекратяване на сключения контракт да бъде 45 дни, уговорени в полза на всеки
от тях.
Процесуалният представител на
ответника е оспорил изложените твърдения от работодателя, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено при условията на чл.330 ал.2
т.6 от КТ-дисциплинарно уволнение, поради неявяване на лицето на работа в течение
на два последователни работни дни.
Съдът намира, че ангажираните от дружеството
доказателства сочат на безспорен извод, че на 08.11.2017 г. ищецът е издал
заповед, с която е наложил на работника дисциплинарно наказание “Уволнение“.В последната
е казано също, че трудовото
правоотношение между страните ще се счита прекратено от дата, следваща
връчването на акта.
При спазване процедурата по чл.47
от ГПК, след три посещения на адреса на ответника, регистриран в НБД
“Население“, съвпадащ с посочения по трудов му договор, след залепване на
уведомление и изтичане на 2-седмичния срок от последната дата, нотариус е
удостоверил, че на 28.12.17 г. заповедта на ищеца се счита за връчена. По
делото не се твърди актът да е бил оспорен, поради което от 29.12.2017 г. трудовото
правоотношение между страните трябва да се счита за прекратено на основанието,
заявено по исковата молба.
При това положение ответникът
следва да бъде осъден да заплати на дружеството търсеното обезщетение, тъй като
с поведението си е мотивирал прекратяването на трудовото правоотношение без
предизвестие. Размерът на вземането, което работникът дължи при дисциплинарно
уволнение при безсрочно трудово отношение е определен в закона и той е равен на
размерът на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието.В посочената
стойност обезщетението се дължи, без да е необходимо работодателят да доказва
размерът на настъпили за него вреди.
От назначената икономическа
експертиза се установява, че вземането възлиза в по-висок от заявения от ищеца
размер.Страната не е направила увеличение на иска си, поради което претенцията
следва да се уважи така, както е предявена.Сумата се дължи със законната лихва
от завеждане на делото.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищцовата страна направените разноски за производството.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********,***, да заплати на ”...”
ЕООД, ЕИК *********, с предишно наименование “...“, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Средец, бул.“Цар освободител“ № 8а, ет.2,
представлявано от управителя Л.А., със съдебен адрес:***, офис № 9, чрез адв.М.Б.Б.
***, сумата от 1 102,50 лв.-обезщетение
по чл. 221 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху нея от 16.12.2020 г.,
както и 850 лв.–разноски за производството.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/