О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр. София, 21.08.2020г.
Апелативен
специализиран наказателен съд, IV-ти състав, в закрито заседание на двадесет и
първи август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА
ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
АДЕЛИНА
ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Иванова в.н.ч.д № 419 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото
производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 НПК.
Предмет на
въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з. определение от
24.07.2020г. по НОХД № 1316/20г. по описа на СпНС, 21-ви състав, с което
определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК е прекратено съдебното производство
по делото и същото е върнато на СП. За да постанови горното определение първостепенният
съд е установил наличие на съществени процесуални нарушения, като изрично е
посочил за такова липсата на цялостно отразяване в обстоятелствената част на ОА
на всички съставомерни елементи, в частност липса на описание на твърдените от
държавното обвинение обективирани действия/бездействия на подсъдимите лица и
конкретния принос на всяко едно от тях към твърдения престъпен резултат. Тази си констатация СНС е посочил в един обобщен
лаконичен вид, без нарочна детайлизация в контекста на вменените на подсъдимите
престъпления, като в тази вр. е направил препратка към постановени предходни
съдебни актове на СНС и АСНС, които актове съдържат конкретните съществени
процесуални нарушения и указания за отстраняването им и които актове, доколкото
са влезли в законна сила, се ползват с изискуемия стабилитет и поради това, не
могат да бъдат отменени, респ. не могат да бъдат пренебрегнати изложените в тях
констатации, ползващи се със задължителна сила.
Срещу
определението е подаден частен протест от СП с изложено твърдение за
незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна. Релевират се доводи за бланкетност на отразената в
атакуваното определение аргументация, която поради това се приравнява на липса
на мотивировка и се твърди, че ползваният от решаващия съдебен състав на СНС
подход за препращане към мотиви на предходни съдебни състави е
незаконосъобразен и създава пречки у държавния обвинител за узнаване на
конкретно установените пороци на обвинителната теза, а от там създава пречки и за
тяхното последващо отстраняване.
Съдът, след
като се запозна с изложените в частния протест доводи и след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Частният
протест е процесуално допустим, като подаден от оправомощен държавен орган, в
срока по чл.342 ал.1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен
контрол.Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
АСНС намира за
нужно да подчертае следната фактология:
Производството
по НОХД № 1316/20г. е образувано по повод депозиран ОА против подсъдимите М.Р.
за престъпление по чл.219 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 НК, Я.М. за
престъпления по чл.282 ал.2 пр.2 вр.ал.1 НК и по чл.275 ал.1 НК, С.М. за
престъпление по чл.311 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК и А.Б. за престъпление по чл.311
ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Този ОА е втори по ред, внасян в СНС срещу горните подсъдими
за същите престъпления. При внасянето на първия ОА е образувано НОХД №
4078/19г. по описа на СНС и в хода на проведено на 31.01.20г. разпоредително
с.з. е постановено съдебно определение, с което е прекратено съдебното
производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения, изчерпателно и
подробно изложени в мотивната част на съдебния акт. Същият е подложен на
въззивна проверка по реда на гл.ХХII НПК и с определение, постановено
по в.н.ч.д. № 100/2020г. по описа на АСНС, е потвърден.
Констатираните
съществени процесуални нарушения при това предходно разглеждане на делото в
обобщен вид се изразяват в следното:
1. Липса на
изрично уточнение на времевия период на изпълнение на длъжността Кмет на Община
Септември от страна на подс.Я.М. в контекста на вмененото му престъпление по
чл.282 ал.2 НК, изискващо наличие на специално длъжностно качество на субекта,
като това нарушение рефлектира и върху вмененото на подс.М.Р. престъпление по
чл.219 НК, което като предявено в условията на продължавано престъпление по см.
на чл.26 ал.1 НК би могло да засегне времеви момент, през който подс. Р. е
делегирал своите властнически правомощия именно върху подс.Я.М..
2.Наличие на
определена неяснота във волята на СП относно датата на съставяне на двата
инкриминирани протокола от страна на подс.А. Б. във вр. с престъплението по
чл.311 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК
3.Липса на
пълно и точно фактическо описание на реализираното, респ. нереализирано
поведение от всички подсъдими лица, запълващо от обективна страна процесните
престъпления, а именно:
- относно
подс.М.Р. – „не е упоменато в какво се изразяват действията на Р. къмто Б. и М.
във вр. с неупражняването на достатъчно контрол върху тяхната работа …
неизпълнението на определени задължения от страна на М.Р., произтичащи от
спецификата на работата, която в случая би следвало да е контролна дейност, не
е описана“ ; липса на изрично уточнение и конкретизация на фактите, относими
към деянието по ал.1 на чл.219 НК, изразено в неполагане на достатъчно грижи за
управлението и стопанисването на повереното му имущество посредством заплащане
на СМР по завишени цени, при положение, че в обстоятелствената част на ОА
изрично се сочи, че претендираните СМР (заплатени от Общината) въобще не са
изпълнени, т.е. доколкото в обстоятелствената част липсва детайлизирано и пълно
вписване на фактите относно реалното извършване на конкретни СМР или неизвършването
на такива СМР от страна на изпълнителя по сключения Договор № 117/28.04.17г.,
то липсва фактическа яснота защо въобще се заплаща за неизвършена дейност,
която като такава не би могла да се ползва с оценъчния параметър „завишени
цени“; за установените нарушения СНС в това предходно разглеждане на делото
дори сочи конкретни примери, изводи от съдържанието на внесения ОА.
- Относно
подсъдимите Ст.М. и А.Б. във вр. с процесното престъпление по чл.311 НК - СНС
изрично сочи липсата на изрично уточнение на конкретните СМР (частично
изпълнени или съответно неизпълнени), като същите са вписани само стойностно, а
това съответно рефлектира върху предмета на доказване.
4.Наличие на
значими разминавания и несъответствия между вменените на отделните подсъдими лица
престъпления и то за факти, съотносими към съставомерните елементи, а от там и
към предмета на доказване. Отново при предходното разглеждане на делото СНС,
9-ти състав сочи конкретни примери.
Съобразявайки
всичко гореизложено и съобразявайки текстовото съдържание на обвинителния титул
по НОХД № 1316/20г., въззивният съд възприема за правилен изложения от
първостепенния съд краен извод за неотстраняване от СП на първоначално
констатираните съществени процесуални нарушения при второто внасяне на ОА, които
обаче нарушения е следвало да бъдат ясно и точно формулирани и в атакуваното
определение на СНС от 24.07.2020г., а не да се прави препратка към
констатациите на предходни съдебни състави, респ. в тази последна част
наведеното в частния протест възражение се явява основателно, но не води до удовлетворяване
искането на СП за отмяна на съдебния акт, който по същество е правилен, макар и
необоснован. При това положение
въззивният съд следва да посочи изрично допуснатите съществени
процесуални нарушения, като в тази насока изначално се отбелязва, че в случая
една част от нарушенията са отстранени, но се установяват и други нарушения,
неконстатирани до настоящия момент.
В депозирания
нов ОА апелативният съд приема за отстранено горепосоченото нарушение по пункт
1 – налице е изрично уточнение на времевия момент на изпълнение на съответните
длъжности както от подс.Я.М., така и от останалите подсъдими.
Досежно
нарушението по пункт 2 – АСНС не приема за налично същото.Действително при
фактическото описание на дейността на подс.А. Б. (л.15 от ОА) се сочи, че на
04.05.17г. той заемал длъжността Директор в Дирекция „Транспорт и околна среда“
и на 18.12.15г. е подписал длъжностната си характеристика, като непосредствено
след това в ОА се твърди „на посочената дата той съставил …“ двата
инкриминирани протокола. В тази му част ОА действително има неясно съдържание
относно точния времеви момент, въздигнат в инкриминиран такъв (тъй като се
сочат две отделни дати), но в последствие изрично е уточнено (в 2 отделни пункта)
конкретната дата и място на съставяне на претендираните от държавното обвинение
инкриминирани документи.Т.е. изложеното описание не е прецизно и коректно, но
въпреки това не може да се окачестви за неясно такова, респ. АСНС приема за
отстранено и това второ нарушение.
Останалите
обаче съществени процесуални нарушения не са отстранени от СП и в тази насока
се явява правилен извода на основния съд за неизпълнение на дадените при
предходно връщане на делото указания.
В контекста на
горното се отбелязва, че и при второто внасяне на ОА липсва пълно и точно
фактическо описание на реализираното, респ. нереализирано поведение от всички
подсъдими лица, запълващо от обективна страна процесните престъпления. Т.е.
липсва ясно фактическо обвинение. Това нарушение за всеки един от подсъдимите
по отделно и за всяко едно от процесните престъпления се изразява в следното:
- Относно
подс.М.Р.: На същия е вменено престъпление по чл.219 НК и според обвинителната
диспозиция, същото е реализирано посредством две отделни изпълнителни деяния,
визирани в ал.1 и ал.2 на чл.219 НК, а именно посредством неполагане на
достатъчно грижи за управлението и стопанисването на повереното му имущество и
посредством неупражняването на достатъчен контрол върху работата на лица (в
случая подсъдимите Б. и М.), на които е възложено отчитането на обществено
имущество. Простото вписване в обстоятелствената част на ОА на законовото
съдържание на съответното престъпление не се приравнява на дължимото съгл.
чл.246 ал.2 НПК фактическо описание. Касателно деянието по чл.219 ал.1 НК действително
в ОА (л.4-л.5) се сочи, че подсъдимият е допуснал да се заплатят недължими суми
с платежни нареждания по конкретни фактури за дейности и услуги на завишени
цени – това е единственото уточнение, което обаче не е достатъчно такова.В тази
насока следва да се има предвид ползвания от държавното обвинение термин
„допуснал“, който е лишен от фактическо съдържание – как, кога и при какви
обстоятелства е реализирано това действие; дали се касае за лични действия на
подсъдимия по изплащане на съответните парични суми или за евентуално дадено от
него разпореждане на друго лице (като в контекстта на последното дори би могло
да се обсъди и наличието на т.нар. посредствено извършителство) и т.н. Коментирайки
липсата на фактическо описание на инкриминираното деяние по чл.219 ал.1 НК,
АСНС намира за нужно дебело да подчертае необходимостта от изрично
обстоятелствено пояснение както на действията по неполагане на достатъчни грижи
за управление на общественото имущество, така и на действията по неполагането
на достатъчно грижи за стопанисване на имуществото – в тази вр. нормата
на чл.219 ал.1 НК инкриминира и то в условията на алтернативност неполагането
на грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на общественото имущество, а тъй като с процесния
ОА се претендират и двата аспекта на деянието (и тези относно управлението и
тези относно стопанисването), то следва същите да бъдат запълнени с конкретно
фактическо съдържание, което от своя страна ще внесе яснота във волята на държавния
обвинител, ще разгърне в цялост обвинителната теза и ще даде пълна възможност
на подсъдимия да узнае конкретните инкриминирани факти. Доколкото се касае за
вменено продължавано престъпление, то следва ОА да съдържа обстоятелствена
конкретика за всяко едно отделно деяние, включено в единната престъпна
деятелност по чл.26 ал.1 НК.
Според АСНС,
все още е налично и нарушението, изразено в липса на подробно обстоятелствено
изложение касателно деянието по неупражняване на достатъчно контрол върху
работата на подсъдимите М. и Б.. В изпълнение на дадените с предходен съдебен
акт указания в тази вр. държавното обвинение само и единствено е „добавило“
вложеният смисъл в понятието „контрол“, според тълковния речник, а това не се
отъждествява с обстоятелствено описание на конкретно обективираното поведение.
Необходимо е обстоятелствената част на ОА да съдържа конкретика – кога, как и
при какви обстоятелства е реализирано деянието; в контекстта на законово
използвания термин „достатъчно“ контрол да се посочат факти било то с
упражняване на един повърхностен или частичен контрол, било то с липсата на извършване
на всякакви контролни действия; следва
да се посочи конкретно обективираното от подсъдимия поведение през
инкриминирания период, което поведение се приема за престъпно бездействие от
страна на СП.
В допълнение
на констатираните от СНС (както с предходния съдебен акт, така и с настоящия
протестиран такъв) процесуални нарушения относно коментираното деяние по чл.219
ал.1 НК настоящият въззивен състав отбелязва и други допуснати нарушения. Има
се предвид действието, визирано в пункт 6, което носи абсолютно идентично
съдържание както в обстоятелствената част (л.7 от ОА), така и заключителната
такава. За дата на това деяние, включено в продължаваната престъпна деятелност
е визирана датата 20.08.18г., а за дата на самото действие, запълващо
изпълнителното деяние и изразено в заплащане по банков път и ползване в тази
вр. на платежно нареждане се сочи 04.07.18г. Т.е. установява се едно
несъответствие в датите, което е лишено от обстоятелствено пояснение и поради
това както подсъдимият, така и съдът не могат еднозначно да установят волята на
СП досежно инкриминираната дата. Това разминаване следва да бъде отстранено или
ако горните времеви факти действително запълват обвинителната претенция, то е
необходимо изрично и ясно описание на действията на подс.Р. на всяка една от
двете горепосочени дати.Тук АСНС в скоби отбелязва, че след отстраняване на
горния пропуск и според това, какви точно са приетите за установени от
държавното обвинение факти (относно датата на деянието), то евентуално следва
да се направи уточнение и в самото Постановление за привличане на
обвиняем.
Апелативният
съд в настоящият му състав и в контекста на вмененото на подс.Р. престъпление
по чл.219 ал.3 вр.чл.26 ал.1 НК установява и допуснати от СП нарушения, некоментирани
нито в предходния съдебен акт по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК, нито в
протестирания такъв. Тези нарушения касаят на първо място целия инкриминиран
период на процесното престъпление и на второ място периода на деянието по ал.2
на чл.219 НК.
Целият период
на престъплението е визиран и в обстоятелствената и заключителната част на ОА
като „от месец май 2017г. до месец август 2018г.“, без да е изрично упоменато
„включително м.08.18г.“ и в тази вр. при едно буквално смислово тълкуване се
заключава, че престъпната деятелност е ограничена до края на м.07.18г, респ. не
се включва м.08.18г.Видно обаче от последващото описание на деянията, включени
в продължаваната престъпна деятелност, то последният визиран времеви момент е
отграничен като 20.08.18г. (този по т.6 и т.7).Т.е. установява се едно
несъответствие и вътрешно разминаване, което е относимо към обективен
съставомерен елемент и поради това следва да бъде отстранено. В тази вр. и тъй
като по абсолютно идентичен начин е описано престъплението и в Постановлението
за привличане на обвиняем, то следва горният недостатък да бъде отстранен и в
този акт на разследващите органи.
Както се
отбеляза по-горе, АСНС констатира допуснато съществено процесуално нарушение,
свързано с инкриминирания времеви период и самостоятелно за деянието по ал.2 на
чл.219 НК.Както в обстоятелствената част на ОА, така и в обвинителния
диспозитив е вписано, че деянието по неупражняване на достатъчен контрол е
извършено от подс.Р. за периода 04.05.17г. – 20.08.18г., а при визиране на
отделните деяния, включени в тази престъпна деятелност, хронологически
последната вписана дата е тази на 09.08.18г. (по пункт 13 от диспозицията –
л.23), т.е. наблюдава се едно вътрешно несъответствие при посочването на
обективните съставомерни елементи, доколкото в началото инкриминирания период е
разширен и е по-дълъг в сравнение с времевия момент на твърдените в ОА отделни
деяния, включени в тази продължавана деятелност.
В контекста на
деянието по чл.219 ал.2 НК въззивният съд в допълнение подчертава и следното:
Самото деяние обективно касае контролиране на действия на подсъдимите Б. и М.
по съставяне на определени документи, които са изброени в ОА и конкретизирани,
с оглед датата на съставянето им и с оглед съдържанието им. Посочена е датата
на съставяне на почти всички документи, изключая последните такива, относими
към подс.М..Тези документи са визирани в пункт 15 от обвинителната диспозиция (л.24)
и на л.9 от обстоятелственото изложение,
като е уточнено, че се касае за два протокола „без дата“.При това
положение и доколкото в тези протоколи не е уточнена датата на съставянето им,
възниква въпроса защо СП приема, че инкриминираното поведение на подс.Р.,
касаещо тези два документа е времево обективирано именно през инкриминирания
период.Т.е. тук следва не само да се посочи по един ясен, точен и недвусмислен
начин датата на самото деяние, съотносимо към двата протокола „без дата“, така
и да се изложи пълно, ясно и подробно описание на реализираното поведение на
подсъдимия, касаещо двата недатирани протокола.
При
извършената въззивна проверка на атакувания съдебен акт и в цялост на
материалите по делото, АСНС констатира и неизпълнение на даденото с предходно
съдебно определение указание за пълно уточнение на неверните обстоятелства, удостоверени
от подсъдимите Б. и М. при вмененото им престъпно съставяне на официален
документ по чл.311 ал.1 НК. Даденото указание е свързано с необходимостта не
само от стойностно посочване на СМР, но и с тяхната изрична конкретизация по
същество. И по настоящем в депозирания ОА липсва конкретизация в този смисъл,
която липса се преценява за съществено процесуално нарушение.
Според
въззивния съд, все още в ОА се установяват разминавания и несъответствия в
обвиненията на отделните подсъдими, които разминавания касаят едни и същи обективни
факти и поради това следва да бъдат отстранени. Най-ярък пример (но не
единствен) за горното се явява направеното описание на съдържанието на вменените
на подсъдимите Р. и М. престъпления – за престъплението по чл.219 ал.3 вр.чл26
ал.1 НК относно подс.Р. се твърди неупражняване на контрол върху дейността на
подс.М. при съставяне от страна на последния на определени документи, например
Протокол от 09.05.17г., „в който са отразени немонтирани бетонови колове и
бодлива тел“, а в обвинението за подс.М., касаещо същия този протокол се
твърди, че удостоверява неверни обстоятелства „че са изпълнени СМР на стойност
3 379лв., без ДДС, без тези ремонти реално да са изпълнени“. При липсата
на подробно изложена фактология както съдът, така и подсъдимите са поставени
пред невъзможност да установят дали се касае за едни и същи СМР, респ. дали
претендираните в обвинението за подс.Р. „немонтирани бетонови блокчета и
бодлива тел“ е идентично СМР с това, вписано във вмененото на подс.М.
престъпление и посочено само и единствено стойностно.Доколкото се касае обаче
за един и същи протокол, то би могло да се предполага, че СМР е идентично. Предположенията
обаче са недопустими при изграждане на обвинителната теза.Необходимо е изрична
фактическа конкретизация в контекста на горното и ясно и точно да се посочи
съдържанието на самия протокол, а не фактите да се заместват с изводи на
прокурора. В тази насока ако се приеме, че в процесния ОА се сочат само факти,
в частност относно съдържанието на коментирания протокол от една страна се
твърди, че в същия е отразено неизпълнение на определени СМР, а от друга страна
се говори, че този протокол удостоверява неверни обстоятелства, че съответните
СМР са изпълнени, то се създава един смислов парадокс, възпрепятстващ
правилното възприемане волята на държавното обвинение.Трябва ясно да се посочи
и то без разминавания и за двете отделни престъпления какво точно е
съдържанието на протокола – дали се касае за неизпълнени СМР с посочените
характеристики или се касае за изпълнени такива, които се възприемат от държавното
обвинение за неверни обстоятелства.Тук отново АСНС подчертава, че след
отстраняване на този пропуск и според това, какви точно факти ще бъдат
възприети от СП за такива, запълващи обвинителната теза, би могло да се наложи
изготвянето на нови Постановления за привличане на обвиняем, доколкото
престъплението, срещу което се защитава подсъдимият на ДП следва да е напълно
идентично с това, за което е предаден на съд.
Според
въззивния съд, правилен се явява и отразеният в протестираното определение на
СНС извод (макар и без конкретика) за липса на пълно обстоятелствено описание
на обективираното от подс.Я.М. поведение, съотносимо и към двете вменени му
престъпления.На подсъдимия е повдигнато обвинение за извършени престъпления по
чл.282 ал.2 пр.2 вр. ал.1 НК и по чл.275 ал.1 НК.Касателно първото от тези две
отделни престъпления следва да се посочи, че бланкетът на нормата от НК е
запълнен от конкретни правни разпоредби от ЗФУКПС, ЗМСМА и ЗОП, за които се
претендира от държавното обвинение, че са нарушени от страна на подсъдимия.В
тази насока е налице известно фактическо описание, което обаче е непълно,
доколкото не кореспондира изцяло с горните законови норми – т.напр. СП цитира
за нарушена нормата на чл.116 ал.1 т.3 ЗОП, допускаща при определени условия изменение
на вече сключени договори за обществена поръчка, като вместо в ОА да се посочат
конкретните фактически обстоятелства, съществуващи към инкриминираната дата и
изключващи наличието на условията за изменение на вече сключения договор, се излага
едно голословно твърдение, че подс.Р. още изначално при сключване на самия
договор на 28.04.17г. „е могъл да заложи цена на договора
3 000 000лв.“, като това твърдение не представлява факт от
обективната действителност и същото е неотносимо нито към инкриминираната дата
12.02.18г., нито към поведението на подс.М..Т.е. необходимо е в случая
държавното обвинение да изложи пълно и конкретно описание на обективираната от
подс.М. деятелност, която кореспондира с визираните и твърдени от държавното
обвинение нарушения на посочените норми от други закони, включени в престъпния
състав по чл.282 НК.
Досежно
вмененото на подс.Я.М. престъпление по чл.275 ал.1 НК също липсва
обстоятелствено описание на обективираното поведение, респ. липсва фактическо
обвинение.В тази вр. в обстоятелствената част на ОА (л.11) се сочи факта на
изпълняване от страна на подсъдимия на длъжността Кмет на Общината на датата
23.08.18г., като обаче се прави описание на неговото поведение на дати, които предхождат
инкриминираната такава и на които дати не се сочи подс.М. да притежава
делегирано правомощие аз изпълнение задълженията на Кмет.В обстоятелствената
част на ОА не е вписан нито един факт,
времево съотносим към инкриминираната дата, не се сочи директно извършено от
подсъдимия бездействие, изразяващо се в неоказване на съдействие на следователи
от СО при СП, а по-скоро на фона на направеното описание на дейността му за
предходни дати се излага едно лично заключение на държавния обвинител, че вместо
тези действия, подсъдимият е „следвало да изпълни разпореждането на
следователите и изпрати разходнооправдателните документи на СО-СП за изплащане“.
Отново се подчертава, че личните изводи и умозаключение на държавното обвинение
не могат и не следва да изместват дължимото, според чл.246 ал.2 НПК, фактическо
описание на реализираната деятелност.В тази вр. и в частност относно
престъплението по чл.275 ал.1 НК следва ясно да се посочи какво е
обективираното от подс.М. поведение на инкриминираната дата (а не на предходни
такива).
При всички
гореизложени доводи, АСНС приема за правилен отразения в протестираното
определение на СНС извод за наличие на съществени процесуални нарушения,
доколкото процесният ОА не носи изискуемото съгл. чл.246 ал.2 НПК съдържание. Правилно
първостепенният съд е посочил, че следва всички съставомерни елементи на
престъплението, предмет на повдигнатото обвинение, задължително да намерят
отражение в обстоятелствената част на ОА, тъй като тя поставя фактическите
рамки на обвинението – при наличието на изричен запис само в заключителната
част на ОА се налага изводът за липса на фактическа обоснованост на същия,
което от своя страна рефлектира върху правото на защита на обвиняемия, респ.
представлява съществено процесуално нарушение по см.на чл.249 ал.4 т.1 НПК и
съгл.ТР №2/02г.на ВКС.Тези пропуски са отстраними и това налага връщане на
делото на СП.
При изложените
съображения и на осн.чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 вр.чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1
т.3 НПК, АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 24.07.2020г. по НОХД № 1316/20г. по описа на СНС, 21-ви състав,
с което е прекратено съдебното производство по делото, поради наличие на
съществени процесуални нарушения.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.