№ 287
гр. Варна, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20253100900052 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С. С. Ю., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. Варна, чрез адв. Я. Д., срещу „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, за заплащане на сумата от 32 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.04.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2024г. /датата на
предявяване на доброволната претенция пред застрахователя/ до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1251,40 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата, съставляващи
пропуснати ползи, поради настъпила временна неработоспособност за
периода от 19.04.2024 г. до 24.07.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.01.2025 г. /датата на депозиране на исковата молба в
съда/ до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 18.04.2024 г. около 14:00 ч. в гр.
Варна, ж.к. „Възраждане“ на бул. „Трети март“ в близост до бл. 35 е
реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил
„Пежо 406“ с рег. № ****** и пешеходеца С. С. Ю., ЕГН **********.
Поддържа се, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на
автомобила при следния механизъм - лекият автомобил се движи направо по
посока към ул. „Цар Светослав Тертер“, като не пропуска и отнема
предимството на пресичащата пешеходка С. Ю., движеща се отляво надясно
по обозначена пешеходна пътека на бул. „Трети март“, при наличие на пътен
знак „Д-17“ и хоризонтална маркировка „М 8.1“.
Вследствие на удара пострадалата е повалена на платното за движение
и е получила следните травматични увреждания: травма на главата с охлузна
рана във фронталната област вдясно; травма на лявото коляно с множество
мекотъканни увреждания: парциална лезия на медиалния менискус;
1
комплектна лезия на предна кръстна връзка (ACL); парциална лезия на двата
колатерални лигамента– медиалния и латералния; хондропатия; ставен излив;
мекотъканен оток и костно- мозъчен едем; контрактура на ставата.
В исковата молба се сочи, че непосредствено след настъпилото
транспортно произшествие ищцата е прегледана първично и транспортирана
от пристигналия на местопроизшествието екип на ЦСМП- Варна до СО към
УМБАЛ „Света Анна- Варна“ АД с оплаквания от интензивна болка,
ограничени движения и оток в областта на лявото коляно, както и главоболие.
След снемане на обективния статус на пациента, се констатирала спонтанна и
палпаторна болка, мекотъканен оток, ограничени движения, както и болезнена
екстензия и флексия в областта на лявата колянна става. Предвид състоянието
на пострадалата са й предписани мека имобилизация на левия крак за 4
седмици, покой, елевация на крайника, криотерапия и обезболяваща такава,
както и гел с охлаждащ ефект и придвижване с помощни средства. Твърди се,
че след ПТП ищцата многократно е посещавала специалисти във връзка с
полученото травматично увреждане на лявото коляно с продължаващи
комплексни оплаквания от различен характер. Сочи се също, че пострадалата
е изпитвала силни болки, които се усилвали при опит за движение и поради
които се налагал системен прием на обезболяващи медикаменти. Засегнатото
коляно било оточно, деформирано, невъзможно било извършването на
активни и пасивни движения, продължително стоене, още по-малко
спортуване, вкл. и пълноценно изпълняване на служебните й задължения като
учител. Имобилизацията на левия крак наложила преобладаващо постелен
режим, което довело и до необходимост от чужда помощ, което затруднило
самостоятелното и пълноценно задоволяване на някои битово- хигиенни
нужди и потребности.
Твърди се, че процесното ПТП се е отразило негативно и върху
психиката на пострадалата и е породило перманентно посттравматично
притеснение у нея при последващо пешеходно придвижване в градски
условия. Сочи се също, че вследствие от преживяното пътнотранспортно
произшествие ищцата е изживяла интензивни и негативни преживявания със
силна уплаха и стрес. От момента на инцидента се появили тревожност,
напрегнатост и раздразнителност у ищцата, провокирани от множеството
тежки мекотъканни увреждания на коляното с необходимост от последващо
извършване на операция и продължителния възстановителен период с
временна неработоспособност.
Посочва се в исковата молба, че с оглед на увреденото си обективно
състояние и за целите на оздравителния процес се е наложило ищцата да
използва отпуск по болест общо 97 календарни дни до момента на подаване на
исковата молба. Поради настъпилата временна неработоспособност и респ.
отсъствието й от работно място за периода от 19.04.2024г до 24.07.2024 г.
ищцата е понесла и имуществени вреди, съставляващи обичайно полагащите
й се допълнителни трудови възнаграждения за заеманата от нея длъжност
„учител по български език и литература“ във второ ОУ „Никола Йонко
Вапцаров“- гр. Варна по случай 24- ти май, Денят на светите братя Кирил и
Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската
книжовност в размер на 600 лв., за 1-ви ноември - Ден на народните будители
в размер на 286 лева и за Коледни и Новогодишни празници - 365.40 лева.
Твърди се, че пострадалата е била лишена от всички описани възнаграждения
на обща стойност 1251,40 лева, които са дължими съобразно Наредба № 4 от
2
20.04.2014 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на
образованието и науката, и Вътрешните правила на съответното учебно
заведение.
Посочва се, че към датата на настъпване на събитието отговорността на
водача на лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ****** е застрахована в „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/06/123002912148 с период
на застрахователно покритие от 05.10.2023 г до 04.10.2024 г. Твърди се, че
ищцата е отправила претенция към ответното застрахователно дружество по
реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение,
получена на 14.08.2024г. Изпратени били и допълнителни претенции,
получени на 11.11.2024 г., съответно на 23.12.2024 г. По образуваната
ликвидационна преписка № 430729-52400237 било определено и изплатено
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 18 000 лева и за
имуществени вреди в размер на 719.88 лева, като допълнителните претенции
за имуществени вреди, представляващи пропуснати допълнителни трудови
възнаграждения били отказани изцяло. Твърди се, че извършеното плащане
представлява признание относно основанието на предявения осъдителен иск
за неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ДЗИ- Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител юрк. П. Н.,
представя отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Поддържа се, че исковата молба е допустима, но нередовна и следва
да бъде оставена без движение, защото в разрез с чл. 127 ал. 4 от ГПК не е
посочена банкова сметка, нито е посочен начин за плащане по исковата
претенция.
Не се оспорва валидността на застрахователния договор по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен относно л. а. „Пежо 406“, с рег. №
******, в сила към датата на процесното събитие. Не се оспорва също и
предявяването на извънсъдебна претенция пред застрахователя за изплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
регистрирана като щета с № 43072952400237. Твърди се, че след разглеждане
на претенцията е определено и изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 18000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди и сума в
размер на 719,88 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди. Поддържа, че същото е съобразено със съдебната и
обществена практика относно размера на обезщетенията, поради което счита,
че със заплащането на застрахователното обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди, дружеството напълно е изпълнило
задълженията си към увреденото лице.
В отговора на исковата молба ответникът се противопоставя на
твърдението, че възстановителният период на ищцата от процесното ПТП
продължава, че здравословното ú състояние се е влошило, както и че е дало
отражение на психиката й, понижение в настроението, тревожност и
проблеми със съня. Наред с изложеното, в условията на евентуалност, прави
възражение за съпричиняване, като твърди, че с поведението си пострадалото
лице - пешеходец не е спазило разпореденото от ЗДвП поведение за
пешеходците, а именно – преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
3
на платното за движение; да не навлизат внезапно на платното за движение; да
не пресичат платното за движение при ограничена видимост.
Оспорва се размера на претенцията за неимуществени вреди като
завишен и несъответстващ на обичайно присъжданите суми за обезщетения за
такъв тип травматични увреждания. Наред с това, в условията на
евентуалност, посочва, че предявеният размер не е редуциран с приноса на
пострадалия за настъпването на процесното ПТП, както и с общото
здравословно състояние на пострадалата, преди настъпване на пътния
ицидент, довело до по-тежки за самата нея травми и по-дълъг
възстановителен период. В случай, че ищцата докаже наличието на
твърдяните вреди, поддържа, че видът и интензитетът им не съответстват на
претендирания от ищцата размер.
Предявеният иск за имуществени вреди се оспорва като
неоснователен и недоказан. Поддържа се, че приложената кореспонденция с
работодателя на ищцата не представлява годно доказателствено средство,
както и че липсват доказателства, който ясно да свидетелстват на какво
основание биха се получили претендираните суми, следва ли ищцата да е
отговаряла на определени критерии или зависи от конкретен обем на
извършена работа респективно, положен труд. Наред с това, в случай, че се
докаже основателността на иска, то счита, че размерът следва да бъде намален
с евентуалния принос на ищцата към настъпването на деликта. Оспорват се и
претенциите за лихва като акцесорни на главните искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение,
като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата
на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По
силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат
от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от
01.01.2016г./ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило
4
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните факти: наличието на застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност, сключен относно л. а. „Пежо 406“, с рег. № ******,
в сила към датата на процесното събитие (18.04.2024г.); уведомяване на
застрахователя за изплащане на застрахователното обезщетение по реда на
чл.380 от КЗ; изплатени от ответното дружество на ищцата суми за
обезщетение на неимуществени вреди в размер на 18 000 лв. и имуществени
вреди в размер на 719,88 лв.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за
вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
При липсата на влязло в сила решение по чл. 78а НК в настоящия
случай на установяване пред гражданския съд подлежи факта на неговото
извършване, неговата противоправност и виновността на дееца.
Факта на настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие се установява посредством приетите като доказателства и
неоспорени от страните в процеса официални удостоверителни документи –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №440 от 18.04.2024г. и акт за
установяване на административно нарушение №1263064 от 18.04.2024г. С
наказателно постановление №24-0819-001666 от 25.06.2024г. на водача А. А. е
наложено наказание на основание чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 и ал.1,
т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.119, ал.1 и чл.162, ал.2 от ЗДвП.
С оглед изясняване механизма на настъпване на ПТП, по делото е
изслушано и заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът приема като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно и кредитира в цялост.
Според заключението на вещото лице в автотехническата част в
района на процесното ПТП бул.“3-ти март“ е с две платна за движение, по
едно във всяка посока, като всяко платно е с две ленти за движение, всяко от
които е широка по 3.50 м. Между двете платна има метална ограда, поставена
върху разделителен остров, на мястото на пешеходната пътека няма ограда.
Разрешената скорост на движение е 50 км/час. Пешеходецът е предприел
пресичане на булеварда в посока бл.35 по пешеходната пътека, като първо е
преминал едното платно с две ленти за движение, след което е спрял на
острова и е започнал да пресича второто платно. Навлязъл е в лявата лента за
движение на идващия лек автомобил „Пежо 406“ и е бил ударен. Причина за
настъпване на процесното ПТП според заключението е, че автомобилът не е
пропуснал пешеходеца. Водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати
настъпването на ПТП, като изчака пешеходеца да премине и тогава да
потегли. Разрешената скорост за движение в участъка от пътя, където е
настъпило ПТП, е 50 км/час. Според заключението няма фактически данни на
какво разстояние е бил автомобила, когато пешеходецът е стъпил на пътното
платно. Водачът е имал пряка видимост – около 100м, и при движение с 50
км/час е имал възможност да спре. Пешеходецът се е намирал на средата
/островната лента/ между двете платна, имал е ясна видимост към идващия
5
автомобил. Ако скоростта на автомобила е била по-висока от 5-8 км/час,
пешеходецът би получил много по-големи увреждания.
Въз основа на така изложеното заключение се налага изводът, че
водачът е извършил нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, съгласно която при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Изложените изводи мотивират обосновано становище за противоправния
характер на поведението на водача на лекия автомобил, който е изгубил
контрол над управляваното МПС и не е изпълнил задължението си да спре,
когато възникне опасност за движението, с което е осъществил нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Установява се и наличието на пряка причинно-следствена връзка
между поведението на този водач и настъпването на произшествието, което е
източник на вредите. Съобразно заключението на вещото лице водачът на
МПС е могъл да предотврати или да избегне ПТП, при съобразена скорост
спрямо пътните условия, като изчака пешеходецът да премине и тогава да
потегли.
При установяване факта на извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат причинените имуществени
и неимуществени вреди и техния размер. Вследствие на произшествието
пострадалото лице е получило увреждания, които са описани в представената
по делото медицинска документация и съответно са установени от
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза.
От заключението по СМЕ се установява причинно-следствена връзка
между описаните в исковата молба травматични увреждания и процесното
ПТП. Получените увреждания: навяхване на лява колянна става, парциална
лезия на медиалния менискус – 1 ст., пълно прекъсване на предва кръстна
връзка и частично на двата колатерални лигамента медиалния 2 ст. и
латералния 3 ст. са обусловили трайно затруднение на движенията на лявата
колянна става за повече от 30 дни. Пострадалата е получила също контузия на
главата и охлузна рана във фронталната област вдясно, които са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според
заключението първоначално има силни болки от разкъсаните структури на
колянната става и повишения обем на вътреставна течност, след
обездвижването болките намаляват и след десетия ден са поносими.
Обезболяващи медикаменти е било необходимо да се приемат системно около
7 – 10 дни, след този период инцидентно. Колянната става е била
имобилизирана за 4 седмици с ортеза, през това време и известно време след
това ходеното е с помощта на две патерици. За около 25 дни е препоръчително
ограничаване на двигателния режим. Първоначално пострадалата се е
нуждаела от помощ за извършване на някои от ежедневните дейности,
пазаруване, някои от домакинските дейности, придвижвала се е с две
патерици. Все още не може да използва пълноценно левия си крак, напр. не
може да бяга и ходи бързо поради нестабилността на колянната става, която е
и предпоставка за ускорено развитие на дегенеративни състояния. Походката е
самостоятелна без помощни средства с леко накуцване с левия крак. След
извършване на операция за възстановяване на предната кръстна връзка може
6
да се определи пълния възстановителен период. Възможно е при промяна на
времето или след физическо натоварване да има неприятни усещания в лявата
колянна става.
От показанията на разпитания свидетел, кредитирани изцяло поради
тяхната непосредственост и съответствие със заключението на вещото лице по
СМЕ, се установява, че след инцидента пострадалата е била в шок, един месец
не е можела изобщо да се придвижва, била е с ортеза и непрекъснато се е
нуждаела от чужда помощ. След този период в продължение на два месеца се
е придвижвала с патерици. Правила шест процедури рехабилитация, които
имали ефект. Инцидентът се отразил зле на емоционалното й състояние,
постоянно била подтисната, не можела да спи, страхувала се, че ще остане
инвалид. Понастоящем се налага да ходи на работа с кола, защото не може да
стои по спирките, на работа бързо се изморява, изпитва притеснение да
излиза, да ходи по улиците. Сравнително продължителният процес на
възстановяване безспорно е обусловил негативна промяна в начина й на
живот, предвид и невъзможността да работи през целия период, както и да
спортува, да ходи на разходки.
Въз основа на горното съдът намира за доказани всички
предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от
деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от
противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което били причинени посочените увреждания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го
определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ
и свидетелските показания се установява, че травмите и продължителният
период на възстановяване са причинили болки на пострадалата и са
обусловили състояние на дискомфорт, причинен от невъзможността да се
движи нормално и да работи през този период. От показанията на разпитания
свидетел се установява наличие на негативни психически промени,
изразяващи се в постоянна подтиснатост и тревожност.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно,
че на ищеца са били причинени физически увреждания, довели до болки и
обездвижване през относително продължителен период от време, намира, че
дължимото на пострадалата обезщетение е в размер на 35 000 лв., които съдът
приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди от ищеца. При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от
ищцата болки по време на оздравяването, същественото нарушение в ритъма
на живот, обусловено от периода на обездвижване.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от
ответника за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в
неспазване на разпореденото от ЗДвП поведение на пешеходците – преди да
навлязат на пътното платно, да се съобразят с приближаващите пътни
превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение, да не
навлизат внезапно на платното за движение, да не пресичат платното за
движение при ограничена видимост. Съобразно последователно формираната
практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в: решение №
7
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение № 54/22.05.2012 г. по т. д.
№ 316/2011 г., II т. о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС,
ТК, решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение
№ 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение № 55/30.05.2009 г.
по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във всички случаи в производството по
чл. 226, ал. 1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
В случая от показанията на разпитания свидетел и от заключението
на вещото лице се установява по безспорен начин, че пострадалата е
пресичала на сигнализирана пешеходна пътека, имало е видимост както за
водача, така е за пешеходеца. От заключението на вещото лице се установява,
че автомобилът се е движил с не повече от 5-8 км/час. В показанията си
водачът заявява, че пострадалата е излязла изведнъж на пешеходната пътека,
но видно от описанието на фактическата обстановка, дадено в заключението
по СТЕ, пешеходката е пресякла едното платно с две ленти за движение и едва
при навлизане в третата лента за движение е настъпило процесното ПТП.
Няма данни за препятствие, което да е ограничавало видимостта. Пресичайки
на сигнализирана пешеходна пътека, пострадалата не е имала причина да спре
и да изчака лекия автомобил, който е длъжен да й даде път. Не е имала
причина също така да предположи, че той няма да е в състояние да спре, тъй
като се е движил с ниска скорост. С оглед на всичко изложено се налага
категоричен извод, че липсва установено съпричиняване, тоест действие,
допринесло за настъпване на вредите.
Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе
размер, от който следва да се приспаднат заплатените доброволно от
застрахователя 18 000 лева, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен в размер на 17 000 лв., които в пълна и адекватна степен отговарят на
потребностите на пострадалото лице от обезщетяване и над този размер до
претендирания размер искът следва да бъде отхвърлен.
Наличието на имуществени вреди се доказва от представените по
делото писма от Директора на Второ основно училище „Никола Йонков
Вапцаров“ от 04.11.2024г. и от 17.12.2024г., видно от което през периода на
отсъствието си поради временна неработоспособност пострадалата не е
получила допълнителни трудови възнаграждения: по случай 24 май в размер
на 600 лв., по случай 1 ноември в размер от 214 лв. до 500 лв. и по случай
Коледните и Новогодишни празници – в размер на 234,60 лв. до 600 лв.
Въз основа на така ангажираните доказателства може да се направи
извод, че пострадалата със сигурност би получила посочените допълнителни
възнаграждения, ако през съответния период е била на работа, но не е доказан
конкретния размер на възнаграждение, който е щяла да получи. Няма
основание от писмата да се направи извод, че ищцата със сигурност е щяла да
получи максимален размер, нито е посочен начин за изчисление на конкретно
дължимия на съответния служител размер, поради което претенцията е
основателна, но за минималните размери, посочени в цитираните писма, а
именно в размер от 214 лв. по случай 1 ноември и в размер на 234,60 лв. по
случай Коледните и Новогодишни празници.
Претенцията следва да се уважи в размер на 1048,60 лв., включващ
посочените минимални размери на възнагражденията по случай 1 ноември и
8
по случай Коледните и Новогодишни празници, както и изцяло
възнаграждението, което е предвидено в конкретен размер 600 лв. по случай
24 май. Над този размер до претендираните 1251,40 лв. претенцията следва да
се отхвърли като недоказана.
С оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да
бъде уважено и искането за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният
застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към
увредения, което се покрива от застрахователя на основание функционалната
отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 от действащия
Кодекс на застраховането, приложим спрямо настоящото застрахователно
правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на
застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на
застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования
или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429,
ал.3 от КЗ).
В случая ищецът е претендирал от застрахователя изплащане на
застрахователно обезщетение с претенция, входирана при ответното
дружество на 14.08.2024г. В тях е описано застрахователното събитие и
съответно претенцията за законна лихва следва да бъде уважена от тази дата.
В този смисъл е константната съдебна практика, напр. решение № 10 от
5.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г., III г. о., ГК, определение № 1400
от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 767/2023 г., I т. о., ТК, решение № 50086 от
7.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1859/2022 г., II т. о., ТК, в които се провежда
разграничение между претенцията за изпълнение на задължението на
застрахователя да заплати дължимото от деликвента спрямо увреденото лице
обезщетение за забава на основание чл. 86 във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД с
оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изречение второ от КЗ, а при
непроизнасяне в срока по чл.496 от КЗ и неплащане на застрахователното
обезщетение застрахователят дължи законната лихва за собствената си забава
след изтичането на този срок, което не го освобождава от задължението да
заплати законната лихва, дължима от прекия причинител, каквато е
настоящата претенция.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди претенцията
за заплащане на законна лихва от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане е основателна с оглед правоувеличаващия характер
на исковата молба и следва да бъде уважена.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните съобразно
уважената част от предявените искове на ищеца и отхвърлената част – на
ответника. В съответствие с отправеното искане с правно основание чл.38,
ал.1 от ЗА и представения договор за правна защита и съдействие съдът
определя на адв. Я. Д. адв. възнаграждение в размер на 3310 лв., изчислен при
съобразяване размерите по чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. като ориентир.
Съобразно уважената част от предявените искове в полза на проц.
представител следва да се присъди сума в размер на 1796 лв., а в полза на
ищцата - сумата 1077 лв., вкл. съответна част от заплатената държавна такса и
депозити за вещи лица.
Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски
– 50 лв. внесен депозит за свидетел и 600 лв. депозити по допуснатите съдебни
9
експертизи. Отправено е и искане за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 300 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Внесената
сума за депозит за свидетел не е изплатена поради липсата на отправено
искане и подлежи на връщане. Съобразно изхода от спора в полза на
ответника следва да бъдат присъдени 411,50 лв. пропорционално на
отхвърлената част от предявените искове.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството
държавни такси и платени от бюджета на съда разноски, се събират от
ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимата за производството държавна такса върху
уважената част на исковете в общ размер 722 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Ю., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. Варна, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, претърпени вследствие настъпилото на 18.04.2024г. ПТП в гр.
Варна, жк. „Възраждане“ на бул.“Трети март“ до № 35, причинено от А. А.
като водач на МПС „Пежо 406" с per. № ******, застрахован при ответника по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, в размер на 17 000 лв.
/седемнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от
14.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска до претендирания размер от 32 000 лева, на осн. чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86
ЗЗД ЗАД.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Ю., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. Варна, обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи от
неполучени допълнителни възнаграждения) в размер на сумата 1048,60 лв.
/хиляда четиридесет и осем лева и 60 ст./, претърпени вследствие
настъпилото на 18.04.2024г. ПТП в гр. Варна, жк. „Възраждане“ на бул.“Трети
март“ до № 35, причинено от А. А. като водач на МПС „Пежо 406" с per. №
******, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Гражданска
отговорност“,, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 1251,40 лв., на осн. чл.432 КЗ
вр. чл.45 и 86 ЗЗД ЗАД.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Я. Д. Д., личен №****** към САК,
сумата 1796 лв., представляващи адв.възнаграждение съобразно уважената
част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от
ЗА.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Ю., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. Варна, сумата 1077 лв., представляващи разноски в производството
съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
10
ОСЪЖДА С. С. Ю., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Варна,
ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, сумата 411,50 лв., представляващи разноски в
производството съобразно отхвърлената част от предявените искове, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса в размер 722
лева върху уважената част от предявения иск, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11