РЕШЕНИЕ
№ 1394
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова П.
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Д.
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300502123 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постановено е решение № 1843/25.05.2022 г. по г.д. № 5655/2021 г. по
описа на РС Пловдив, с което е прекратен гражданският брак между Н. К. Г.,
ЕГН ********** и М. И. Г., ЕГН **********, сключен в гр. Пловдив на
16.08.2009 г., като дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за
разстройството на брака има съпругът М. И. Г.; постановено е съпругата Н. К.
Г., ЕГН ********** да възстанови предбрачното си фамилно име „К.“, като на
нея са предоставени ползването на семейното жилище с адрес: гр. Пловдив,
ул. *** и упражняването на родителските права по отношение на родените от
брака деца Ю. Г. ЕГН ********** и Т. М.ов Г. ЕГН **********; определено е
местоживеене на децата при майката; определен е режим за лични отношения
между децата Ю. Г. и Т. М.ов Г. и бащата М. И. Г., както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в
неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; пролетна ваканция на децата през
четните години за периода, който е определен от Министерство на
образованието, от 10.00 ч. на първия ден на ваканцията до 18.00 ч. на
предпоследния ден от нея с преспиване в дома на бащата; Коледната
ваканция на децата през нечетните години за периода, който е определен от
Министерство на образованието, от 10.00 ч. на първия ден на ваканцията до
18.00 ч. на предпоследния ден от нея с преспиване в дома на бащата; първият
1
неприсъствен ден след рождените дни на децата от 10,00ч. до 18,00ч. Децата
следва да се вземат и връщат от дома им. Бащата М. И. Г. е осъден да заплаща
на всяко от децата Ю. Г. ЕГН ********** и Т. М.ов Г. ЕГН ********** чрез
тяхната майка и законен представител Н. К. Г. месечна издръжка в размер на
по 200,00 лв. (двеста лева), считано от подаване на исковата молба –
05.04.2021г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска. М. И. Г. е осъден да заплати на Н. К. Г. сумата от
1025,00 лева (хиляда двадесет и пет лева), представляващи разноски в
производството, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Пловдив сумата от 626,00 лева (шестстотин двадесет и
шест лева), представляваща дължима държавна такса по производството.
Постановено е предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242, ал.1
от ГПК, в частта относно присъдената издръжка.
Депозирана е въззивна жалба от М. И. Г., чрез адвокат Ц. Т., против
решението, в частта, в която е постановено, че вина за разстройството на
брака има съпругът М. И. Г., както и на съпругата Н. К. Г. е предоставено
ползването на семейното жилище с адрес: гр. Пловдив, ***, като са изложени
подробни оплаквания за неговата незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост. Сочи се, че е допуснато съществено процесуално нарушение
доколкото в първоинстанционното производство не е изготвен доклад по
делото в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1, т. 1 и чл. 146, ал. 1, т. 5
от ГПК, като в тази връзка се съдържа искане въззивната инстанция да даде
указания, които да ориентират страните на подлежащите на доказване
релевантни за предявените искове факти, както и кому принадлежи
доказателствената тежест за тяхното установяване. Поддържа се, че поради
това неправилен е изводът на първостепенния съд, че ответникът, сега
жалбоподател, не е ангажирал доказателства за брачна вина на съпругата.
Оспорена е дадената от съда оценка на свидетелските показания, събрани в
първоинстанциоинното производство. Сочи се, че не е отчетено това, че
свидетелката П. не е представила пред съда свои лични впечатления от
жалбоподателя, а предимно е преразказала казаното от самата ищца, като
съдът не е извършил съпоставка на изложеното от всеки от двамата свидетели
и не е посочил кои показания кредитира, доколкото същите са
противоречиви. Поддържа се, че неправилно съдът не е дал вяра на
показанията на свидетеля П., който е пряк очевидец на поведението на
съпруга Г. и неговите родителски качества, още повече, че изложеното от
свидетеля П. опровергава напълно посоченото от свидетелката П. за
извънбрачни връзки на Г. и самия свидетел, включително не е отчетена от
съда личната заинтересованост на свидетелката П. да бъде изслушана от съда
и за брачни провинения на бившия съпруг П. – другият свидетел по делото.
Касателно семейното жилище се поддържа, че жалбоподателят, макар да е
станал собственик на процесното жилище, доколкото на 08.04.2003 г. е
учредил на своята майка Д.Г.Д. пожизнено и безвъзмездно вещно право на
ползване върху същия имот, след като ползвателят е прекратил с нарочна
покана договорката си със съпрузите за безвъзмездно ползване на жилището,
2
към момента на подаване на исковата молба в съда на 05.04.2021 г.,
последното няма статут на семейно и не може да бъде предмет на иск по чл.
56 от СК, тъй като липсва основание за ползването му от когото и да е от
съпрузите, страни в настоящото производство. Поради изложеното се моли за
отмяна на решението в частта относно вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака и в частта за предоставяне ползването на посоченото
жилище и вместо това отхвърляне на предявените претенции.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. К. Г..
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Н. К. Г. против М. И.
Г. иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК, като се претендира
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две
малолетни деца Ю. Г. и Т. М.ов Г., както и определяне на местоживеенето на
децата при майката и се иска да бъде определен подходящ режим на лични
контакти между бащата и децата. Иска се присъждането на месечна издръжка
за всяко дете в размер на по 200,00 лева, считано от 05.04.2021 година –
момента на подаване на исковата молба до съда. Претендира се ползването на
семейното жилище от страна на съпругата и двете деца до навършване на
пълнолетие на същите. Иска се възстановяване на предбрачното фамилно име
на съпругата.
С протоколно определение на 15.11.2021 г. в първото, проведено по
делото открито съдебно заседание, е съединен за съвместно разглеждане и
произнасяне в настоящото производство, предявеният от М. И. Г. против Н.
К. Г. иск със същата правна квалификация, по който е образувано г.д.№
8081/2021 г. на РС Пловдив, с искане да бъде прекратен бракът между
двамата съпрузи по вина на съпругата, като се претендира ползването от
съпруга на семейното жилище, както и на него да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две
малолетни деца, Ю. Г. и Т. М.ов Г., а на майката да бъде определен
стандартен режим на лични отношения с децата, както и да заплаща месечна
издръжка от 200,00 лева за детето Т. и 150,00 лева за детето Ю., считано от
датата на завеждане на исковата молба.
За да постанови решението, в атакуваната му част, районен съд е приел
наличието на брачни провинения на съпруга – поддържане на извънбрачни
връзки и честа употреба на алкохол, които са довели до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака и фактическата раздяла между страните
през март 2021 г., като за неустановени е приел твърденията, че съпругата е
допринесла с поведението си за разстройството на брака. С оглед
предоставяне на съпругата упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака две деца, интереса на последните и липсата
3
на данни съпругата да има в собственост друг имот, е мотивирано
предоставянето на нея ползването на семейното жилище, като за
неоснователни са счетени възраженията на съпруга, че жилището няма
характера на семейно, доколкото от 2015 г. до фактическата си раздяла,
съпрузите и децата са живели в соченото жилище на адрес: гр. Пловдив, ул.
***.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно, а в атакуваната част и допустимо. Относно неговата правилност, в
посочената част, проверката следва да бъде извършена съобразно наведените
в жалбата доводи и при съблюдаване на задължението на съда да следи за
интереса на родените от брака деца, без да има наведени от страните
оплаквания, както и за нарушения на императивни материалноправни норми,
които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено
оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР №
1/2013 на ОСГТК на ВКС.
Предмет на въззивното производство е само спорът относно брачната
вина и ползването на семейното жилище след развода. В останалата част,
решението на първоинстанционния съд, като необжалвано, е влязло в сила.
Относно вината за разстройството на брака:
Страните не спорят, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на съпругата.
Съпругът навежда няколко брачни провинения на съпругата:
предизвикване на чести скандали от страна на съпругата, съпроводени с
отправяне на обидни и унизителни реплики от последната към съпруга както
и заплахи с нож, дори и пред децата; липса на уважение към съпруга и
нежелание за поддържане атмосфера на добро семейство; липса на грижи за
семейството, липса на хигиена в дома и небрежно отношение към
домакинската работа. Тези твърдения обаче остават неустановени от
ангажираните от съпруга гласни доказателства. Свидетелят Д. П. не
пресъздава възприети лично от него факти и обстоятелства относно нито едно
от наведените брачни провинения на съпругата, въпреки че твърди да познава
от дълго време страните и да е посещавал семейното им жилище. Сочи
единствено, че съпругът се е оплаквал пред него за несподеляне на семейните
разходи и за по – малко участие в гледането на децата от страна на съпругата.
Последното обаче не е съпроводено с излагане на конкретни данни, от които
да е възможно да се направи подобен извод. Пресъздадени са единствено
4
думи на жалбоподателя, които както вече се посочи, остават недоказани
твърдения.
На свой ред съпругата предявява, като фактически основания за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, следните провинения на
съпруга: липса на грижи за отглеждането и издръжката на децата,
злоупотреба с алкохол; пренебрежително и обидно отношение; чести
излизания вечер сам с приятели; изневери. Тези брачни провинения на
съпруга се установяват от показанията на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел П. П.. Същата сочи, че много пъти е посещавала
семейното жилище на страните, тъй като бившият съпруг и
жалбоподателят, са близки приятели. Познава добре жалбоподателя и
въззиваемата. Излага преки впечатления за това, че съпругата работи на
няколко места, полага грижи за децата, а жалбоподателят постепенно през
2020 г. започнал да излиза прекалено много с приятели, включително с
бившия съпруг на свидетелката, като излизали в компанията на други жени,
прибирали се късно, а в това време въззиваемата стояла сама вкъщи с децата.
Споделя включително за инцидент, при който жалбоподателят предизвикал
ПТП при шофиране в нетрезво състояние, като сам бившият съпруг на
свидетелката потвърдил пред нея, че жалбоподателят отново е започнал да
пие, както преди години. Не е налице соченото във въззивната жалба
оплакване за заинтересованост на свидетелката П. от изхода на спора и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК коментираните показания
следва да бъдат кредитирани като логични, последователни и
кореспондиращи на останалите, събрани по делото доказателства. Нещо
повече констатира се пълно съответствие между показанията на двамата
свидетели относно данните за излизания на жалбоподателя, в компанията на
свидетеля Д. П. и жени, различни от съпругите на двамата, както и случката с
ПТП с участието на жалбоподателя, след употреба на алкохол. От своя страна
показанията на свидетеля П., в частта, че не му е известно жалбоподателят да
има проблеми с алкохола, не следва да бъдат кредитирани, доколкото така
заявеното е изолирано като данни и противоречи на последващите изнесени
от същия свидетел данни относно случката с ПТП, където не отрича, че
жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол, както и че е
въпрос на лична отговорност защо жалбоподателят не е спрял да пие.
Действително в хода на първоинстанционното производство е допуснато
5
нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и чл. 146, ал. 2 от ГПК, но същото не е
съществено, доколкото от жалбоподателя са ангажирани, съответно в
първоинстанционното производство са събрани, гласни доказателства за
установяване вината за разстройството на брака между страните,
следователно в тежест на жалбоподателя не е възложено доказване на
обстоятелства, за които той не е направил искания за установяването им
(решение № 60213/22.10.2021 г. по г.д.№ 2502/2020 г., 4-то г.о. на ВКС).
С оглед така установеното съдът приема, че по един безспорен и
категоричен начин е установено, че брачните отношения между съпрузите са
дълбоко и непоправимо разстроени, като вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната връзка има единствено съпругът, който с
поведението и с пренебрежителното си отношение и недостатъчно грижи за
семейството си, е довел до пълното отчуждение между съпрузите и до
унищожаване на основите, върху които следва да се гради брачната връзка.
Тези изводи на съда не само, че не се опровергават, а и се потвърждават от
приетото във въззивното производство решение № 1334/19.04.2022 г. по г.д.
№ 7065/2021 г. по описа на РС Пловдив (без отбелязване за това да е влязло в
законна сила), във връзка с водено между страните производство по реда на
ЗЗДН, в мотивната част на което са коментирани данни от разкази на двете им
малолетни деца, относно отношенията между страните.
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Семеен кодекс
„семейно жилище“ е жилището, обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. Запазват значението си и уточненията, дадени
с Постановление № 12/28.11.1971 г. на ВС, относно моментът, към който се
прави преценката – жилището трябва да е обитавано до прекратяването на
брака или до фактическата раздяла на съпрузите. Собствеността върху
жилището не е от значение за неговата квалификация като семейно. То може
да е собствено на съпрузите, на единия от тях, на техни близки или на трети
лица, в което съпрузите живеят под наем или безвъзмездно.
Между страните липсва спор, че от края на 2015 г. до момента на
фактическата им раздяла през март месец 2021 г. те, както и родените от
брака им две малолетни деца, са живели в жилище в гр. Пловдив, ул. ***.
Следователно последното представлява „семейно жилище“ по смисъла на
6
Семейния кодекс и оплакванията във въззивната жалба в противен смисъл, са
неоснователни.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище са
предявили и двамата съпрузи, а и доколкото от брака има две малолетни деца,
съдът е длъжен служебно да се произнесе относно неговото ползване след
развода – чл. 56, ал. 1, изр. последно от СК.
Безспорно е, а и от представените пред районен съд нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 137, том 4, рег. № 4992 от 27.12.2001
г. и Нотариален акт за учредяване вещно право на ползване на недвижим
имот № 153, том 1, рег. № 1429 от 08.04.2003 г., и двата по описа на Нотариус
Нина Добчева, рег.№ 036, с район на действие – РС Пловдив, се установява,
че посоченото жилище е индивидуална собственост на съпруга, върху което в
полза на Д. Г. – майката на съпруга, е учредено пожизнено и безвъзмездно
право на ползване. Последното обстоятелство не е пречка за предоставяне
ползването на жилището в настоящото особено производство, образувано по
иск за развод, като доводите в жалбата относно материалноправния аспект на
учреденото в полза на трето лице право на ползване, са извън неговия
предмет. В случая правото на ползване следва да се предостави на съпругата в
хипотезата на чл. 56, ал. 2 от СК, доколкото с необжалваната част от
първоинстанционното решение родителските права са предоставени именно
на нея, а не се твъдри и установява, тя да разполага с друг жилищен имот. Във
въззивното производство обаче жалбоподателят сочи новонастъпили
обстоятелства и ангажира за тях писмени доказателства – разписка за
връчване на пратка от 23.06.2022 г., с посочен подател Н. Г. и получател Д.
Д.; уведомление за напускане на жилище от 20.06.2022 г. от Н. К. до Д. Д. и
приемо – предавателен протокол от 01.07.2022 г. относно жилище на адрес гр.
Пловдив, ул. *** (л. 22 – л. 25 от делото на ОС). От същите се установява,
както и изрично се признава от въззиваемата в съдебно заседание, че на
01.07.2022 г. съпругата и двете малолетни деца на страните са напуснали
жилището на гр. Пловдив, ул. *** и са се преместили да живеят на адрес: гр.
Пловдив, ул. ***, при майката на съпругата. Съображенията за това са
свързани с предявени срещу въззиваемата претенции за реалното ползване на
семейното жилище от третото лице (майка на жалбоподателя), притежател на
ограничено вещно право на ползване върху него. В съдебно заседание
страната изрично заявява, че поради това вече не претендира за ползването на
7
семейното жилище и не възразява то да се предостави на съпруга.
С оглед на тези новоустановени безспорни между страните
обстоятелства и изрично декларираното от въззиваемата, че се е изнесла от
семейното жилище, настанила се е с двете деца да живее при своята майка и
няма намерение да се върне да живее в него, съдът намира, че въпреки
наличието на предпоставките по чл. 56, ал. 2 от СК, следва семейното
жилище да бъде предоставено за ползване на съпруга. Съображенията за това
са продиктувани от обстоятелството, че макар и лишени от обичайното си
лично пространство и среда, в която живеят, двете деца ще живеят под един
покрив със своята баба по майчина линия, която също може да помага в
грижите по отглеждането им и няма да се откъснат от обичайния си начин на
живот, доколкото продължават да живеят в същото населено място и да се
обучават, както досега.
Предвид посоченото въззивната жалба е основателна в частта за
семейното жилище и в нея първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, като вместо това ползването на семейното жилище, да бъде
предоставено на съпруга М. И. Г.. В останалата обжалвана част - относно
вината за разстройството на брака, предвид пълното съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първостепенния съд, въззивната жалба се
явява неоснователна, а първоинстанционното решение, следва да бъде
потвърдено, като правилно.
С оглед крайния изход от спора не се налага ревизия на присъдените
между страните разноски в първоинстанционното производство, а претенции
за такива в настоящото производство не са предявени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1843/25.05.2022 г. по г.д. № 5655/2021 г.
по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е прието, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът М. И. Г., ЕГН
**********.
ОТМЕНЯ решение № 1843/25.05.2022 г. по г.д. № 5655/2021 г. по описа
на Районен съд Пловдив, в частта, с която ползването на семейното жилище,
с адрес: гр. Пловдив, ул. *** се предоставя на Н. К. Г., ЕГН **********, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
8
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, с адрес: гр. Пловдив,
ул. ***, на М. И. Г., ЕГН **********.
В необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в законна
сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9