№ 1521
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110163610 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “****” ЕАД против И. Б. М.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение от
10.09.2018 г. по гр. д. № 51909/2018 г. по описа на СРС, 66 състав, а именно: сумата от
6053,89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г. , ведно със законна лихва от 7.8.2018 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 840,86 лв. за периода от
15.9.2016 г. до 26.7.2018 г., сумата от 60,26 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2015 г. до 30.4.2017 г,. ведно със
законна лихва от 7.8.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
вземането за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 12,19 лв.
за периода от 15.9.2016 г. до 26.7.2018 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който твърди, че
между него и ищеца не е налице облигационно отношение. Оспорва исковете по
основание и размер; оспорва да е доставена ТЕ в сочения период в сочените количества
за сочената от ищеца цена.; ТЕ да е измерена правилно въз основа на уредите в имота.
Оспорва да има реално отчитане на топлинната енергия, вкл. относно топломера в АС.
Позовава се на нищожност на осн. чл. 143, ал. 1, т. 18 ЗПП на клаузата на чл. 32 ОУ.
Твърди, че тази разпоредба на ОУ регламентира 1 – месечен срок за подаване на
възражение, като този срок противоречи на чл. 113 ЗЗД. Позовават се на давност.
Възражението за нищожност остана неуточнено въпреки дадени указания по чл. 101
1
ГПК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че че в
исковия период между ответника и ищеца е съществувало облигационно отношение,
по силата на което до топлоснабдения имот с адрес: *****, аб.№ ****, в сочения исков
период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и
цена; че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. По исковете за
вземанията за лихва за забава ищецът следва да докаже и настъпила забава на
ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/. По възражението
за давност в тежест на ответника е да докаже, че е изтекъл срокът, с който законът
свърза погасяването на вземанията по давност, а в тежест на ищеца е да докаже, че са
настъпили основания за спирането/прекъсването на давността.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. Видно от нот. акт за покупко- продажба от 04.10.1994 г.
ответникът е придобил правото на собственост върху имота преди процесния период.
През 2005 г. върху имота е учредена договорна ипотека. Следователно при липса на
проведено насрещно доказване в исковия период имотът е бил собственост на
ответника.
ИД номер на имота е *****.
От заключенията на СТЕ се установява, че сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена. През процесния
период до имота е доставяна ТЕ. Ответникът е потребител /клиент/ на доставяната до
имота топлинна енергия и страна по облигационно отношение с ищеца, без да е
необходимо нарочно изявление, че желае да закупува доставяната ТЕ. Според чл. 150,
ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да са се
възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните за
процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни ОУ.
От заключението на изслушаната СТЕ, което е изготвено въз основа на приети
2
по делото писмени доказателства, се установява начисляваната от ищеца за имота
топлинна енергия да е такава за отопление на имота; енергия, отдадена от сградната
инсталация и енергия за горещо битово водоснабдяване. В имота има 4 бр.
отоплителни тела с ИРРО и щранг лира. Не е поставен водомер. Видно от главните
отчети за исковия период на две дати ответникът не е предоставил достъп до уредите в
имота, а и липсва поставен водомер за топлата вода, поради което са му начислени
суми на база. Според СТЕ начисляваната за процесния период ТЕ за отопление на имот
е начислена в съотвествие с формурата съгласно Наредба № ***. Топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е начислена в съответствие с нормативната уредба,
а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия са
начислявани при спазване поднормативната уредба.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
исковия период по партидата е 6053,94 лв.
Съгласно действалите в началото на исковия период ОУ в сила от 12.03.2014
г. потребителите на ТЕ дължат ежемесечно суми за доставената ТЕ. След 27.06.2016 г.
и в края на исковия период са действали най-новите ОУ на ищеца.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В настоящия случай в началото на исковия период падежът на
всяко от задълженията за плащане на потребената топлинна енергия е последното
число на месеца. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на „****” ЕАД за
доставка на топлинна енергия съставляват периодични плащания по см. на чл. 111, б.
„В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три години. Заявлението е входирано
на 07.08.2018 г. Следователно вземанията, станали изискуеми преди 07.08.2015 г., са
погасени по давност.
Според СТЕ за периода 08.08.2015 г. - 30.4.2017 г. дължимата сума за доставена
ТЕ до имота е 5 662,93 лв., за която искът е основателен.
За периода от 15.9.2016 г. до 26.7.2018 г. законната лихва върху сумата от
5 662,93 лв. е в размер на 785,93 лв., който размер съдът определи на осн. чл. 162
ГПК. За тази сума искът по чл. 86 ЗЗД е основателен, доколкото съгласно
приложимите ОУ от 2016 г. ответникът е изпаднал в забава с изтичането на
предвидения срок.
Искът е основателен и за главницата за дялово разпределение. Съгласно чл.
22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на
изследване по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази
услуга се заплаща на ищцовото дружество ведно с цената на потребената ТЕ. Според
справка на л. 22 за исковия период дължимата сума за дялово разпределение е в размер
на 60,26 лв., колкото претендира и ищецът. Погасени по давност са вземанията за м. 06.
и м. 07.2015 г. Искът е основателен за сумата от 55,02 лв. за периода 01.08.2015 г. -
30.04.2017 г.
3
За периода от 15.9.2016 г. до 26.7.2018 г. се претендира законната лихва върху
сумата от 55,02 лв. В ОУ на ищеца не е предвиден срок за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана
съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана.
Искът следва да бъде отхвърлен за сумата от 12,19 лв.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 155,23 лв. дт, 678,36 лв. депозит за особен представител, 300 лв. депозит за
експертиза, дължат се и 250 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК. Съгласно т. 12
от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422
ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. В хода на заповедното
производство ищецът ищецът е заплатил дт в размер на 139,34 лв. дт, дължи се и юрк
възнаграждение в размер на 50 лв. С оглед уважената част от исковете на ищеца се
дължат 1 291,58 лв. разноски в исковото производство и в заповедното производство
– 176,74 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „****” ЕАД ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, против И. Б. М. ЕГН **********, с адрес
****, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на
5 662,93 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
08.08.2015 г. - 30.4.2017 г. относно топлоснабден имот с адрес: *****, аб.№ ****, ИД
номер *****, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /07.08.2018 г. / до окончателното й погасяване,
мораторна лихва в размер на 785,93 лв. за периода от 15.9.2016 г. до 26.7.2018 г. и
сумата от 55,02 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.08.2015 г. - 30.04.2017 г. , ведно със законна лихва от
7.8.2018 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена
топлинна енергия за горницата над 5 662,93 лв. до пълния предявен размер и за
периода 01.05.2015 г.- 07.08.2015 г., иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за горницата над 785,93 лв. до пълния предявен размер, иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за главница за дялово разпределение за горницата над
55,02 лв. до пълния предявен размер и за периода 01.05.2015 г.- 31.07.2015 г., а иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху вземането за цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 12,19 лв. за периода от 15.9.2016 г. до 26.7.2018 г. – в
цялост, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Б. М. ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на основание чл. 78,
4
ал. 1 ГПК на „****” ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
сумата от 1 291,58 лв. разноски в исковото производство и сумата от 176,74 лв. –
разноски по гр. д. № 51909/2018 г. по описа на СРС, 66 състав.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„****“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5