РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2448/26.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на петнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Александър Митрев
Петър Касабов
при
секретаря Р.Агаларева и с участието на прокурор
М.Христев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно
дело № 3102 / 2019г., взе предвид следното :
Производство по реда на чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка
чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Пловдив към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
обжалва Решение № 1577 / 22.08.2019г., постановено по АНД № 3847 по описа за
2019г. на Районен съд-Пловдив, с което е отменено НП № 36-0000192/07.05.2019г.
изд. от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, за наложена
на Хеброс Бус АД имуществена санкция в размер на 1000
лв. за нарушение на чл.30 т.1 от Наредба № 2 / 15.03.2002г. на МТС вр. с чл.6 ал.1 от Наредба № Н- 3/07.04.2009г. на МТ, на
основание чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.
Касаторът обжалва решението като
незаконосъобразно с твърдение за установени по безспорен начин извършване на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, при съобразяване
чл.57 ЗАНН. Оспорва извода на ПРС за отсъствие на дата на установяване на
нарушението в АУАН и в НП, което е основание за възприета от ПРС
незаконосъобразност на НП поради нарушение на чл.34 ал.1 ЗАНН.
Ответникът Хеброс Бус
АД се представлява от адв.Хр.М. и оспорва
касационната жалба в писмен отговор. Поддържа, че в АУАН и в НП не е отразена
дата на откриване на нарушителя и на нарушението – вписано е, че нарушението е
установено след извършване на комплексна проверка, но липсва информация кога е
извършена проверката. Налице е и неправилна правна квалификация на нарушението
– според описаната в НП фактическа обстановка следва, че е нарушена
разпоредбата на чл.6 ал.2 от Наредба № Н-3/07.04.2009г., а не на чл.6 ал.1 от
цитираната наредба.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Христев предлага решението да бъде оставено в сила.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна в първоинстанционно
производство против неблагоприятно съдебно решение. След преценка на изложените
в жалбата съображения и като извърши проверка на съдебното решение, съставът
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
1. НП е издадено от орган,
административно наказателната компетентност на който произтича от упълномощаване
със заповед № РД-08-249/15.05.2015г., приложена в адм.нак.преписка /чл.92 ал.2 от ЗАвт.П/.
АУАН № 260176 от 20.03.2019г. e съставен от длъжностно лице /инспектор/ при РД
„АА“-Пловдив, поради което разполага с правомощия от обхвата на/чл.92 ал.1 ЗАвт.П.
Според текстовата част на НП : Нарушението
на Хеброс Бус АД – превозвач с лиценз № 0520 за
обществен превоз на пътници на територията на РБ, се изразява в това, че на
22.03.2018г., около 6.05ч. в гр.Пловдив, не е организирал труда на водача Т.В.Г.по
такъв начин, че той да е в състояние да спазва изискванията за междудневна почивка от минимум 9 последователни часа.
Водачът не е бил в състояние да ползва междудневна
почивка от минимум 9 последователни часа, видно от пътни листа серия ГП-1 №
204919 от 21.03.3018г. и серия ГП-1 № 205001 от 22.03.2018г. – на 21.03.2018г.,
водачът приключва работния ден в 21:41ч., а на следващия ден започва работа в
6:05ч., тоест почива 8 ч. и 24 минути. „Нарушението е установено след извършена
комплексна проверка на фирма „Хеброс Бус” АД.
Фактическата установеност, съдържаща
се в обстоятелствената част на НП е обвързана с правна квалификация – нарушение
на чл.30 т.1 от Наредба № 2 / 15.03.2002г. на МТС вр.
с чл.6 ал.1 от Наредба № Н - 3/07.04.2009г. на МТ, за което е наложена санкция
по чл. чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.
Съгл. чл. 30 т.1 от Наредба
№ 2 от 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и
за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси : „Лицето
по чл. 2 е длъжно 1. да организира труда на
водачите, като спазва нормативно установената максимална продължителност на
работния ден (смяна), междудневната и междуседмичната почивка и прекъсванията в периодите на
управление съгласно Закона за автомобилните превози;”.
Съответно, според чл.6 ал.1 от Наредба № Н - 3/07.04.2009г. на МТ : „ За всеки период от 24 h след края на
предходната дневна или седмична почивка водачът е длъжен да е ползвал дневна
почивка от най - малко 11 последователни часа.” , като във вр.
с посочените 9 часа в НП, се отбелязва, че съгл. чл.6 ал.2 – „Дневната почивка
може да бъде намалена до 9 последователни часа най - много три пъти седмично,
при условие че водачът ползва като компенсация съответната почивка преди края
на следващата седмица.”.
2. Районен съд – Пловдив обосновано
приел за доказана компетентността на административно-наказващия орган и на актосъставителя, позовавайки се на цитираната по-горе
заповед. Във вр. с описание на нарушението, правилна
е преценката на ПРС за отсъствие на дата на установяване на нарушението от
проверяващите органи. Верен е изводът за известност по отношение нарушител и
нарушение към момента на извършване на комплексната проверка, но не е посочена
дата или период от време, на която или в който е осъществена проверката. Изводът
не е опроверган с документация от преписката по издаване на НП или с приложени
допълнително доказателства пред ПРС.
Според ПРС в случая е налице и
неправилна правна квалификация, предвид текстовата част на АУАН и НП – според
посочените факти, превозвачът не е осигурил минимална междудневна
почивка на водача от 9 последователни часа, което представлява нарушение не на
посочената в АУАН и в НП разпоредба – чл.6 ал.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г.,
а на чл.6 ал.2 от същата наредба. И този извод на съда е верен, тъй като
наложената санкция с НП следва да съответства на описаните факти – както
правилно е посочил ПРС, жалбоподателят се защитава срещу фактическите и правни
констатации. При несъответствие между фактическо описание на нарушение и
правната му квалификация, НП е незаконосъобразно, тъй като в случая неточната
правна квалификация не е отстранена от адм.нак.орган.
3. Решението е законосъобразно.
Изводите на ПРС произтичат от фактите, съдържащи се в преписката.
Съдържанието на АУАН и на НП не
разкриват дата на установяване на нарушението : Дата на извършване на
нарушението е посочена – 22.03.2018г., но отсъства дата на установяването му,
предвид липса на информация за дата или период на извършване на комплексната
проверка. При тези данни, не е било обективно възможно ПРС да прецени спазен ли
е срокът по чл.34 ал.1 ЗАНН. АУАН е съставен на 20.03.2019г. – два дни преди
изтичане на едногодишния давностен срок, считан от
извършване на нарушението. Пропускът да бъде отразена дата на откриване на
нарушението / нарушителя, правилно е преценен от ПРС за съществен според конкретиката на данните. Датата на съставяне на АУАН е и
коригирана в обстоятелствената му част, което потвърждава тезата на ПРС – при
отсъствие на данни за дата или период на извършване на комплексната проверка, е
възможно АУАН да е съставен след изтичане на тримесечния срок, считан от
установяване на нарушителя.
Санкционната норма на чл.104 ал.1 ЗАвт.П определя кръга на адм.нак.отговорните лица, поради което в съответствие със закона
тази отговорност е на превозвача по см. на дефиницията - §1 т.5 ДР ЗАвт.П. Тоест, адм.нак.орган не е допуснал грешка в адресата на НП, което не
преодолява изводът за нарушение при определяне правната квалификация на
нарушението, според текстовото му описание. В тежест на административно
наказващия орган е съобразно конкретни правни норми да индивидуализира както
текстовете от закона, които са били нарушени, така и тези по които е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дееца. Изпълнението на това
задължение е елемент от спазване принципа на законосъобразност, несъобразен в
случая – междудневна почивка от минимум 9
последователни часа е изискване не на чл.6 ал.1, а на чл.6 ал.2 от Наредба № Н
- 3/07.04.2009г. на МТ. В тази вр. и в допълнение на
мотивите на ПРС, се съобразява и Т.Р. № 3 от 10.05.2011г. по т.д.№ 7/2010г.,
ОСК, ВАС : „Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е
без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в
наказателното постановление.”. С арг. и от чл.52 ал.4 ЗАНН - Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, като квалификация на
административното нарушение е подвеждане на фактическия му състав /деянието с
неговите фактически белези/ под съответно нарушената норма. Неточната
квалификация /а не липсваща такава/ в акта за установяването му е без правно
значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното
постановление, какъвто не е разглеждания случай. Несъответствие между правна
квалификация на деянието, придадена в АУАН и различна такава в НП не е
самостоятелно основание за отмяна на НП, когато НП съдържа точна квалификация
на нарушението от правна страна, което не е налице и правилно е съобразено от
ПРС.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
XXIII състав
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 1577 / 22.08.2019г.,
постановено по АНД № 3847 по описа за 2019г. на Районен съд-Пловдив .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :