Р Е Ш Е Н И Е
№ 286
гр. Велико Търново, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, първи
касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н. и участието на прокурора Весела Кърчева, разгледа
докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10316/2023 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания.
Делото е
образувано по касационна жалба на И.Ц.К. ***, чрез ***Б.Г. от ГАК, срещу Решение
№ 493 от 26.09.2023г. по НАХД № 20234110200592/2023г. по описа на Районен съд -
Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно
постановление № НП № 21-1275-001601 от 07.11.2022 г. на Началник сектор „ПП“
към ОД на МВР - В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 174,ал.3 от ЗДвП,
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24м., както и на основание Наредба №1з-2539
на МВР е постановено отнемане на 12 контролни точки.
Касаторът оспорва обжалваното решение като неправилно поради противоречие с
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. По същество касаторът излага доводи, че изводите на
въззивната инстанция са направени при неправилна преценка на събраните по
делото доказателства. Твърди, че в момента на проверката от контролните органи
не е управлявал процесното МПС, а е бил на задната седалка на автомобила,
поради което спрямо него не е следвало да бъде извършвана проверка за алкохол с
техническо средство. Счита за недоказано констатираното нарушение и
неосъществен съставът на чл. 174,
ал.3 от ЗДвП. Намира за неверни твърденията в
показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели – полицейски служители
относно извършването на размяна на водача при спиране на автомобила и преди
самата проверка от контролните органи, като подобна фактическа обстановка не
била отразена в АУАН и НП. В този смисъл АУАН и НП не отговаряли на
изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН. От съда се иска да
отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание,
чрез упълномощения *** Г. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя
съдебна практика. Претендира разноски.
Ответникът по касация - Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР -
В. Търново - не се явява и не заема становище по жалбата.
Представителят на ВТОП дава становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита че съдът
правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на това е направил
обосновани изводи за законосъобразност на НП и наличие на предпоставки за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Намира
решението за правилно и по тези съображения предлага да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от
ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна
страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава
същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд правилно е установил следната
фактическата обстановка по делото:
На 28.08.2022 г., в
03.05 часа, в гр. Велико Търново, на ул. „ц.т.с.“, И.Ц.К., като водач на лек
автомобил ”Крайслер Вояджер” с рег. № ***, след като бил спрян за проверка от контролните органи, отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARPM-***за установяване употребата на
алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 085350/28.08.2022г.,
като няма данни за явяването му в СО при МОБАЛ „Ст. Черкезов“ –В. Търново за химическо
лабораторно изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта в указания
времеви период. Съставен е АУАН серия GA № ***от 28.08.2022г., подписан „с възражения“
без да е упоменато какви точни са същите.като доказателства са иззети СУМПС № ***,
контролен талон № ***, СРМПС № ***и два броя рег. табели № ***. Въз основа на
този АУАН е издадено НП №22-1275-001601 от 07.11.2022г. от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико
Търново за налагане на административно наказание „глоба“ за извършено нарушение
по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца. НП е връчено на лицето на 20.03.2023г., което в срока по чл. 59, ал.2
от ЗАНН го е оспорило пред ВТРС.
Въззивният съд извършил
дължимата служебна проверка за законосъобразност, като установил, че АУАН и НП
са издадени от компетентен орган, отговарят на изискванията за форма и
съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч ясно и точно описание на
извършеното нарушение. Прието е, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на НП. С обжалваното
решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно,
като е намерил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен начин се установява от обективна и субективна страна с форма на
вината „умисъл“ извършеното нарушение по ЗДвП. Намерено е, че водач на МПС е
бил именно И.Ц.К., който е отказал
да му бъде направен тест с дрегер от полицейските органи за установяване на
концентрацията на алкохол в издишания въздух. От съда не са кредитирани
показанията на свидетелката П., приемайки, че дългогодишното приятелство с жалбоподателя
будят съмнения в достоверността им, а и същите противоречали на останалите по
делото гласни доказателства. Кредитирани са показанията на изслушаните пред
районния съд друга група свидетели Г., Б., П., Л.- полицейските служители,
преки очевидци на извършване на нарушението и на размяната между пасажера и
шофьора. Прието е, че дадената правна квалификация е правилна, а наложените
наказания са съответни на нарушението и са определени в предвидения от закона
абсолютен размер. Направен е окончателен извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Настоящият състав намира решението за правилно, по
изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната
жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна. Противно на
наведените в жалбата твърдения, настоящият касационен състав намира, че в
обжалваното решение от състава на РС – Велико Търново са обсъдени всички
направени пред него възражения, които по своята същност се свеждат до
недоказаност на вмененото нарушение и са идентични с тези, наведени и пред
настоящия състав, като правилно същите са преценени за неоснователни.
Въззивният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до
правилен извод за законосъобразността на НП. Правилни са изводите, че при
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят до неговата
отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата,
предвидена в ЗАНН.Както в АУАН, така и в наказателното постановление са
достатъчно ясно и точно описани нарушенията, обстоятелствата и доказателствата,
които ги потвърждават. Представената
от процесуалния представител на касатора съдебна практика (съдебно решение на
Адм. съд – София област от 2011г. и на РС – Пловдив от 2023г.) няма
задължителен характер за настоящия състав и освен това са постанови при
различна фактическа обстановка. Принципно е вярно, че несъответствието на АУАН
и НП с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН представлява съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, но в конкретния случай
съставените на касатора АУАН и НП са в съответствие с посочените
разпоредби.
Настоящият касационен
съдебен състав възприема за вярна установената от районния съд фактическа
обстановка и споделя решаващия правен извод на състава на Районен съд – Велико
Търново. От събраните доказателства пред районния съд безспорно се установява,
че на посочените в АУАН и НП дата и място И.К. е бил водачът на процесния
автомобил, поради което и именно на него контролните органи са изискали да бъде
извършен тест за употреба на алкохол с техническо средство. Твърденията в
касационната жалба, че касаторът не е управлявал автомобила преди проверката от
контролните органи, а се е возел на задната седалка на автомобила не са
подкрепени от събраните по делото доказателства. Правилно РС не е кредитирал показанията на св. П.,
приемайки ги за противоречиви на събраните по делото доказателства, а лицето -
заинтересовано от изхода на спора предвид близките отношения с жалбоподателя.
Същата е логично да се
опитва да защити в тези свои показания касатора предвид приятелските отношения,
които имат. РС е интерпретирал
правилно показанията на другата група разпитани свидетели – на актосъставителя
и свидетеля по акта - мл. автоконтрольор Б.и мл. автоконтрольор Г., и на
колегите им - св. П.и св. Л., които са
непротиворечиви, логични и съответстват на приобщените по делото писмени
доказателства. Фактическата
картина, изградена въз основа на тях, е реална и дава логични обяснения на
случилото се. И четиримата полицейски служители са присъствали в момента, в
който К. е заел мястото на водача и е потеглил с МПС, което се е случило на
осветен участък като свидетелите непосредствено са възприели този факт, подробно
описан в показанията им пред въззивния съд. Макар при последвалото спиране за
проверка на мястото на водача да се е намирала св. П., в безпротиворечивите си
показания св. Б.и св. Г., категорично заявяват, че след спирането за проверка на
автомобила на касатора е последвала размяната между И.К. и св. П.. преки
очевидци която на практика е заела мястото на проверка, за да заблуди органите
и проверка да бъде извършена спрямо нея като водач. Двамата свидетели са преки
очевидци и подробно са описали поведението на двете лица в автомобила, като
няма основание същите да се приемат за недостоверни.
Налице е пълно
съответствие между описанието на нарушенията от фактическа страна и нарушената
законова разпоредба, а приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение. Нарушението е от
категорията на т. нар. "формални нарушения", като за съставомерността
му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се изисква единствено отказ от страна на водач на
съответното моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с тест за
установяване на употреба на алкохол и/или наркотични вещества или неизпълнение
на предписание за даване на проби за химико-токсикологично изследване за
установяването употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е
необходимо настъпването на каквито и да било общественоопасни последици. От
субективна страна, деянието е извършено виновно, като касаторът е извършил
нарушението при пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че следва да изпълни
указанията на контролния орган и да бъде тестван за употреба на алкохол с
предложеното му техническо средство или да даде кръв за лабораторно изследване
за установяване на употребата на алкохол, но съзнателно е отказал да стори
това. Правилно е определен размерът на наложените кумулативно наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС, като са определени заложените в санкции.
Санкционната норма предвижда
абсолютен размер.
Не следва да се обсъжда
и евентуалното прилагане на чл. 28 от ЗАНН, предвид цитираната вече разпоредба
на чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), действаща
към момента на извършване на деянията (04.03.2022г.) и изключваща преценката за
маловажност за нарушения по ЗДвП.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора, от ответника
по касация не се претендират разноски, при което такива не следва да му бъдат
присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 493 от 26.09.2023г. по НАХД №
20234110200592/2023г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.