Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | ЯНЕВ | |
номер | Вх. № 5817/04.06.2013 г. |
| | |
Постъпила е въззивна жалба от А. „П. И.”, гр. С. против Решение № 390/16.04.2013 г. по гр. дело № 4481/2012 год. на Районен съд – В. Т.. По делото няма данни да е внесена държавна такса, съобразно чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ГПК освобождават се от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски: 1. държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост; 2. Българският червен кръст; 3. общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи - частна общинска собственост. А. „П. И.”, гр. С. е държавно учреждение и не попада в приложното поле на чл. 84, т. 1 от ГПК, тъй като не се касае и за публично държавно вземане. Законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси се определя не от вида правен субект, носител на съдебно предявеното право, а от характера на самото право или от начина на неговата защита - чл. 83, ал. 1 ГПК. В чл. 84 ГПК, макар че заглавието на текста е "Освобождаване в особени случаи", при което се визират определени ищци - държавата и държавните учреждения, Българският Червен кръст и общините, от значение за освобождаване от заплащане на държавни такси се явява пак характерът на правото, чиято защита се търси. За Българския Червен кръст като хуманитарна организация освобождаването от за плащане на такси според чл. 84, т. 2 ГПК е мотивирано от целите на тази организация, която действа изключително в обществен интерес. За държавата, държавните учреждения - чл. 84, т. 1 (първоначалната редакция на текста в ДВ, бр. 59 от 2007 г.), и общините - чл. 84, т. 3 ГПК, освобождаването се отнася до исковете за публични държавни, съответно общински вземания и за права върху вещи, публична държавна, съответно общинска собственост по аргумент на противното от изключението, за което не се предвижда такова освобождаване и конституционното деление на държавната и общинската собственост на публична и частна - чл. 17, ал. 2 от Конституцията. В случая А. „П. И.”, гр. С. като държавно учреждение е страна по спор относно трудово правоотношение, което не може да обоснове публично държавно вземане. Съдът намира, че въззивна жалба от А. „П. И.”, гр. С. против Решение № 390/16.04.2013 г. по гр. дело № 4481/2012 год. на Районен съд – В. Т. следва да се изпрати на Районен съд – В. Т. за изпълнение на процедурата по чл. 260 – 262 от ГПК. По изложените съображения, съдът Р А З П О Р Е Д И : ИЗПРАЩА въззивна жалба от А. „П. И.”, гр. С. против Решение № 390/16.04.2013 г. по гр. дело № 4481/2012 год. на Районен съд – В. Т. на Районен съд – В. Т. за изпълнение на процедурата по чл. 260 – 262 от ГПК. РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: |