Р Е Ш Е Н И Е
№ 25 / 21.03.2019г., град Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на пети март, две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Детелина Витанова
Прокурор :
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 338 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба вх.№ 4236/ 13.11.2018г. от И.Б.И., ЕГН – ********** *** против
Наказателно постановление № 905/ 29.10.2018г. на Директора на РДГ – Русе, с
което за осъществено нарушение по чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите на
жалбоподателя е наложена Глоба в размер на 100.00лв., разпоредено е да заплати
обезщетение в размер на 490.00лв. по реда на чл.55, ал.2 от ЗАНН и да заплати
паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението – сумата 792.59лв.
по чл.275, ал.2 от Закона за горите. Жалбоподателя счита издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно и моли за неговата пълна отмяна. Оспорва
описаната фактическа обстановка. Твърди, че сочената кубатура на отсечените
дървета е нереална и не е била установена чрез измервания на место. Твърди, че
не са причинявани вреди, които да подлежат на обезщетяване, като в
наказателното постановление не бил посочен начинът, по който е определен
размерът на обезщетението по чл.55, ал.2 от ЗАНН. Счита, че не се дължи и
паричната равностойност на дървесината, тъй като същата не е била липсваща, а е
била на терен и след това е била продадена и получените от продажбата суми са
били внесени по сметка на РДГ. Твърди, че се касае до маловажен случай и е следвало нарушителят само да бъде
предупреден, тъй като сечта е била извършвана по нареждане на работодателя на
жалбоподателя – фирмата с позволително за сеч в съответния район, а И.Б. няма
други нарушения по Закона за горите.
В съдебно заседание жалбоподателя чрез своя процесуален представител
адвокат М. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по същество.
Въззиваемия Регионална дирекция по
горите – град Русе счита жалбата за неоснователна и чрез своя процесуален
представител моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено.
За РП-Исперих уведомени, не се явява представител и не
вземат становище по жалбата и атакувания административен акт.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
намира за установена следната фактическа обстановка: На 17.09.2018 година
служители на ТП ДЛС „Воден Ири Хисар“ извършили проверка в отдел 127, подотдел
„к“ в землището на село Йонково, обект 1830 предоставен за добив на дървесина
от „Ивел 10“ ЕООД, като установили сеч на 49 броя немаркирани дървета от
дървесен вид Цер. При обхода с проверяващите бил и жалбоподателя И.Б., който
обяснил че той е отсякъл дърветата. На място бил съставен Констативен протокол
Серия СЦДП № 014276/ 17.09.2018г. Въз основа на констатацията на жалбоподателя Б.
бил съставен АУАН № 905/ 18.09.2018г., въз основа на който било издадено
обжалваното наказателно постановление. Отсечената немаркирана дървесина била
установена кубирана на място в обект 1830, като впоследствие била заплатена от
фирмата с позволително за сеч в този обект - „Ивел 10“ ЕООД.
Представено е писмено доказателство – писмо от ТП ДЛС „Воден Ири Хисар“,
видно от което „Ивел 10“ ЕООД е закупило едра дървесина - трупи за бичене 18-29см., дървесен вид –
цер, 5.58 куб.м., от подотдел 127к, като е заплатило сумата 428.32лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на А.А. и
свидетелите по акта Е.Б. и Г.И., както и приобщеният писмен доказателствен
материал съдържащ се в административно-наказателната преписка.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи :
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ на обжалване
адм. акт.
Разгледана
по същество, е основателна.
От формална страна съдът
счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени частично при спазване на
изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това
срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При преценка на законосъобразността на
наказателното постановление следва, обаче, да бъде изследван въпросът дали
описаното в наказателното постановление нарушение е било действително извършено. В конкретният случай
безспорно от свидетелските показания се установява, че пред служителите на
контролният орган жалбоподателят е обяснил, че той е отсякъл 49те броя дървета.
Нарушение по чл.104, ал.1 ,т.4 от Закона за горите може да бъде извършено както
от физическо лице, така и от юридическо лице, предвид разделението, което
предвиждат санционните норми на чл.266, ал.1 и ал.2 от Закона за горите. В
случая административно-наказващият орган е следвало да събере доказателства за
субективният елемент на нарушението, а именно дали жалбоподателят при отсичане
на въпросните дървета е действал по собствени подбуди и мотиви в лично качество
като физическо лице, или действията са били наредени от дружеството, за което И.Б.
е работил, за да се прецени по безспорен и категоричен начин от субективна
страна, че нарушението е извършено от физическото лице, а не от юридическото
лице, което е имало позволение за сеч в дадения подотдел. В конкретният случай
служителите на въззиваемия са се ограничили само до получаване на информация
кой фактически е отсякъл дърветата – Б. е признал пред свидетеля И., че той го
е направил, но не са събрани никакви доказателства дали жалбоподателя е
действал по собствени подбуди и мотиви или така му е било наредено от
работодателя му, което прави административното нарушение недоказано от
субективна страна по несъмнен и категоричен начин. И.Б. е работил за „Ивел 10“ ЕООД и е следвало да бъде изследван въпроса дали дружеството е
било в известност за действията на своя работник, тъй като ако е било в
известност и се е съгласило с тези действия то отговорността следва да се носи
от юридическото лице, за което работи физическото такова. Никой от свидетелите в
проведените разпити не сочи, че такава информация е била събирана от
административно-наказващият орган и в този смисъл нарушението не е установено
по безспорен и категоричен начин. На следващо място незаконосъобразно е било
вменено в отговорност и заплащане на обезщетение по чл.55, ал.2 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган не е посочил никъде в наказателното
постановление начинът, по който е изчислен размерът на това обезщетение, който
не може да бъде произволна величина определена без мотивировка, което
рефлектира в правото на защита на жалбоподателя и конкретно правото му да научи
ясно и точно за какво се налага санкцията за да организира правилна и
законосъобразна защита. И не на последно място – незаконосъобразно е
разпоредено жалбоподателя да заплати паричната равностойност на липсващите вещи
– предмет на нарушението на осн. чл.275, ал.2 от Закона за горите. Цитираната
разпоредба не предвижда такава санкция, а само указва, че такъв вид санкции се
превеждат в бюджета на
Изпълнителната агенция по горите. Не става ясно
въз основа на коя санкционна разпоредба от Закона за горите е постановена тази
санкция, още повече че в производството се събраха доказателства, че вещите не
са били липсващи – били са на място в обект 1830 като впоследствие са били продадени
и заплатени от фирмата с позволително за сеч в този обект - „Ивел 10“ ЕООД. Никъде в
разпоредбите на чл.266, ал.1 и ал.2 от Закона за горите не е предвидено нарушителите да
дължат заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на
нарушението. По тази причина позоваването на чл.275, ал.2 от Закона за горите
за събиране на такива суми е незаконосъобразно.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 905/ 29.10.2018г. на Директора на РДГ –
Русе, с което за осъществено нарушение по чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите
на жалбоподателя И.Б.И., ЕГН – ********** ***
е наложена Глоба в размер на 100.00лв., разпоредено е да заплати
обезщетение в размер на 490.00лв. по реда на чл.55, ал.2 от ЗАНН и да заплати
паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението – сумата
792.59лв. по чл.275, ал.2 от Закона за горите КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните пред Административен съд – Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :