№ 1795
гр. Варна, 10.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Цвета Б. Б.
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Б. Въззивно гражданско дело №
20253100500282 по описа за 2025 годИ.
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Oбразувано e по пет въззивни жалби срещу Решение № 2994 от
09.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 11222 по описа за 2018 г. на Районен съд
– Варна, с което е прието за установено в отношенията между И. Н. П. и В. Б.
К. при участието на третото лице помагач на страната на ответника Д. Е. Е., че
ищцата е собственик на 7,05 кв.м идеални части от апартамент № 3 с адрес в
град Варна - ул. “**************“ № 17 ет.2, състоящ се от входно антре,
дневна с кухня-трапезария, спалня, баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи
на същия етаж № ***********.5.2, под обекта № ***********.5.12, №
***********.5.15, № ***********.5.11 и над обекта № ***********.5.5,
целият с площ от 61,69 кв.м, а с идеалните части – 74,13 кв.м, с
идентификатор ***********.5.3, заедно с изба № 8 с площ от 7,15 кв.м и
7,6012 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и
е осъдена ответницата да предаде посочените идеални части на ищцата на
основание член 108 от ЗС, като е отхвърлена претенцията за разликата до
претендираната ½ идеална част от обекта; прието е за установено в
отношенията между И. Н. П. и Т. Х. Т. и Т. Н. Т., че ищцата е собственик на
2,08 кв.м идеални части от гараж № 3 с адрес в град Варна - ул.
“**************“ № 17 с идентификатор ***********.5.15, при съседи на
същия етаж № ***********.5.12 и над обекта № ***********.5.3 и №
***********.5.2, целият с площ от 36,80 кв.м, а с идеалните части – 43,77 кв.м
и 4,2596 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
и са осъдени ответниците да предадат посочените идеални части на ищцата на
основание член 108 от ЗС, като е отхвърлена претенцията за разликата до
претендираната ¼ идеална част от обекта, продадена от Д. Е. Е. в полза на
ответниците; прието е за установено в отношенията между И. Н. П. и В. С. О.,
че ищцата е собственик на 6,77 кв.м идеални части от апартамент № 1 с адрес
в град Варна - ул. “**************“ № 17 ет.2 с идентификатор
1
***********.5.1, при съседи на същия етаж № ***********.5.2, под обекта №
10135.3515..737.5.14, ***********.5.13 и над обекта № ***********.5.4,
целият с площ от 59,63 кв.м, а с идеалните части – 71,19 кв.м и 7,0630 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и е
осъдена ответницата да предаде посочените идеални части на ищцата на
основание член 108 от ЗС, като е отхвърлена претенцията за разликата до
претендираната ½ идеална част от обекта, продадена от Д. Е. Е. в полза на
ответника; допуснато е на основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в
полза на И. Н. П. на прехвърления с договор за покупко-продажба
обективиран в нотариален акт /НА/ № 11, том ІІ, рег.№ 4056, нот.д.№ 203 от
02.12.2014 г. от Д. Е. Е. на В. Б. К. апартамент № 3 с адрес в град Варна - ул.
“**************“ № 17 ет.2, състоящ се от входно антре, дневна с кухня-
трапезария, спалня, баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи на същия етаж
№ ***********.5.2, под обекта № ***********.5.12, № ***********.5.15, №
***********.5.11 и над обекта № ***********.5.5, целият с площ от 61,69
кв.м, а с идеалните части - 74,13 кв.м и с идентификатор № ***********.5.3,
заедно с изба № 8 с площ от 7,15 кв.м и 7,6012 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, след приспадане на собствените на
П. 7,05 кв.м идеални части за сумата от 30 314,03 евро, която купувачът И. Н.
П. следва да заплати на В. Б. К. в едномесечен срок от влизане в сила на
решението; допуснато е на основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в
полза на И. Н. П. на прехвърлените с договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 15, том ІІ, рег.№ 4140, нот.д.№ 207 от 02.12.2014 г. от Д.
Е. Е. на Т. Х. Т. и Т. Н. Т. ½ идеална част от гараж № 3 с адрес в град Варна -
ул. “**************“ № 17 с идентификатор № ***********.5.15, при съседи
на същия етаж № ***********.5.12 и над обекта № ***********.5.3 и №
***********.5.2, целият с площ от 36,80 кв.м, а с идеалните части – 43,77 кв.м
и 4,2596 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
след приспадане на собствените на П. 2,08 кв.м идеални части за сумата от 2
280,16 евро, която купувачът И. Н. П. следва да заплати солидарно на Т. Х. Т.
и Т. Н. Т. в едномесечен срок от влизане в сила на решението; допуснато е на
основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на И. Н. П. на
прехвърления с договор за покупкопродажба, обективиран в НА № 149, том І,
рег.№ 3250, нот.д.№ 146 от 24.08.2017 г. от Д. Е. Е. на В. С. О. апартамент № 1
с адрес в град Варна - ул. “**************“ № 17 с идентификатор №
***********.5.1, при съседи на същия етаж № ***********.5.2, под обекта №
***********.5.14, № ***********.5.13 и над обекта № ***********.5.4,
целият с площ от 59,63 кв.м, а с идеалните части – 71,19 кв.м и 7,0630 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, след
приспадане на собствените на П. 6,77 кв.м идеални части за сумата от 54
294,46 лева, която купувачът И. Н. П. следва да заплати на В. С. О. в
едномесечен срок от влизане в сила на решението; осъдена е В. Б. К. да
заплати на И. Н. П. сумата от 1 655,79 лева на основание член 78 от ГПК;
осъдени са Т. Х. Т. и Т. Н. Т. да заплатят на И. Н. П. сумата от 707,79 лева на
основание член 78 от ГПК; осъдена е В. С. О. да заплати на И. Н. П. сумата от
1 655,79 лева на основание член 78 от ГПК; осъдена е И. Н. П. да заплати на В.
2
Б. К. сумата от 1 282,50 лева, на Т. Х. Т. и Т. Н. Т. сумата от 675 лева, на В. С.
О. сумата от 497,94 лева, разноски по делото на основание член 78, алинея 3
от ГПК.
Във въззивната жалба на И. Н. П. се излага, че решението е
неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения,
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва
изводите на съда в обжалваното решение по иска с правно основание член 108
от ЗС, а именно: че НА № 90 от 09.09.2005 г. за учредяване право на строеж е
симулативен, тъй като прикрива договор за замяна под условие, както и че
ищцата е собственик при условия на СИО само на 7,05 кв.м идеални части от
апартамент № 3, на 2,08 кв.м идеални части от гараж № 3 и на 6,77 кв.м
идеални части от апартамент № 1, които са получени над размера на
обезщетението от 167,84 кв.м, а не на претендираните ½ идеална част от
процесните обекти. Счита, че първоинстанционният съд погрешно е достигнал
до извода, че ищцата е станала съсобственик при условия на СИО само на
31,79 кв.м идеални части от всички обекти, позовавайки се на уговорката в
раздел II, точка 6 от договора за възлагане на строителство. Посочва, че ВРС
не е изложил мотиви въз основа на кои факти и доказателства е достигнал до
този извод, не е съобразил и представените по делото фактури, нареждания и
разписки, представляващи доказателства за извършени плащания от ищцата
чрез нейния баща и получени от строителната фирма за осъществяване на
строителството, както и заключението на назначената ССчЕ. Твърди, че
момента на придобиване на правото на собственост върху вещните права за
осъществяване на бъдещо строителство е по време на брака между И. П. и Д.
Е.. Въззивницата е придобила собствеността върху вещните права по силата
на покупка на правото на строеж при заплащане на цена. Срещу парични
средства, заплатени от съпрузите, е осъществено и фактическото строителство
на обектите, за които тези права са закупени. В жалбата се излага още, че са
представени доказателства за действително платени и получени от
строителната фирма средства – за продажбата на правото на строеж и за
фактическото строителство. Твърди се, че произходът на средствата е семеен и
трите обекта са придобити в режим на СИО, поради което ищцата притежава
половИ.та от собствеността и на това основание има правото да изкупи за тази
част продадените на трети лица процесни имоти. По отношение на иска с
правно основание член 33, алинея 2 от ЗС жалбоподателката счита, че
неправилно установената фактическа обстановка и формираните въз основа
на нея погрешни правни изводи по иска с правно основание член 108 от ЗС са
довели и до неправилно определяне на условията за изкупуване на процесните
имоти. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от В. Б. К.
чрез адвокат П. М., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат
подробни съображения за опровергаване доводите на въззивника. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно и за присъждане на разноски.
3
Депозиран е също отговор от Д. Е. Е. чрез адвокат Н. Ж., в който са
изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Моли за оставянето й без уважение.
Постъпил е и отговор от Т. Х. Т. и Т. Н. Т. чрез адвокат Д. П., с който
се оспорва подадената от И. Н. П. въззивна жалба, като се излага, че същата е
неоснователна и необоснована. Излагат се подробни съображения, с които се
оспорват изложените във въззивната жалба оплаквания срещу
първоинстанционното решение. Моли се въззивната жалба да бъде оставена
без уважение и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове, както и за присъждане на разноски за двете
инстанции.
Депозиран е също отговор от В. С. О. чрез адвокат Д. П., с който се
оспорва подадената от И. Н. П. въззивна жалба, като се излага, че същата е
неоснователна и необоснована. Излагат се подробни съображения за
опровергаване доводите на въззивника. Моли за оставяне на въззивната жалба
без уважение и за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове, както и за присъждане на разноски в двете
инстанции.
Във въззивната жалба, депозирана от Д. Е. Е., се излагат съображения
за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост
на обжалваното решение. Излага, че първоинстанционният съд е излязъл
извън очертания в исковата молба и твърденията на страните предмет на
делото и разпределената доказателствена тежест в процеса, като е обсъждал
като основание за възникналата СИО между ищцата и ответника Д. Е.
възмездно придобиване на 31,79 кв.м, съгласно член 6 от договор за възлагане
и проектиране на строеж от 27.10.2004 г. Оспорва изводът на съда в тази
насока. Жалбоподателят твърди, че на 11.02.2005 г. с нотариален акт за
покупко-продажба Х. И. М. и съпругата му Д. Д. М.а заедно със съсобственика
си Д. Е. са прехвърлили на „Жоел“ ЕООД правото на собственост върху общо
100 кв.м от дворното място, като съгласно сключен на 27.10.2004 г. договор за
възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда, насрещната престация
не е парична, както е описана в договора, а е конкретизирано задължение на
дружеството да построи със свои сили и за своя сметка и да предаде на
прехвърлителите конкретно посочени в договора обекти. Посочва още, че НА
№ 146 от 14.02.2005 г. за възмездно учредяване на право на строеж на
процесните имоти за сумата от 734,55 лева, на който основава правата си
ищцата като придобити възмездно в режим на СИО, е нищожен поради
абсолютна симулация, тъй като страните по него не са имали намерения да
уреждат възмездно отношенията си, а същите са уредени в посочения договор
от 27.10.2004 г. и НА № 118 от 14.02.2005 г., видно от които е налице пълна
трансформация на лично имущество на Д. Е. и ищцата няма принос за
придобиване на процесните имоти. Посочва се още, че знанието на ищцата за
сключените договори е видно от споразумението, с което е приключило
бракоразводното дело между нея и Д. Е., в което са уредени имуществените им
отношения при прекратяване на брака, а именно – че страните нямат взаимни
4
претенции от имуществен характер. По отношение на иска с правно
основание член 33, алинея 2 от ЗС за изкупуване на ½ идеална част от
процесните имоти жалбоподателят излага, че ищцата е пропуснала
двумесечния срок за предявяване на претенцията, поради което същият е
неоснователен. Оспорва събраните по делото гласни доказателства в тази
насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени, както и присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не са постъпили отговори.
Постъпила е и въззивна жалба от В. С. О. в частта от решението, с
която ВРС приема за установено в отношенията между И. П. и В. О., че
ищцата е собственик на 6,77 кв.м идеални части от апартамент № 1 и осъжда
ответницата да предаде посочените идеални части на ищцата на основание
член 108 от ЗС, като е допуснато на основание член 33, алинея 2 от ЗС и
изкупуване в полза на ищцата на посочения имот за сумата от 54 294,46 лева.
Излага се, че решението в тази част е неправилно поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и необоснованост. Въззивницата посочва, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по правния спор в рамките,
очертани от ищцата в исковата молба, като погрешно е възприел, че И. П. и Д.
Е. са закупили идеални части в процесната сграда по време на брака им, тъй
като такива твърдения не са въвеждани от страните, нито са събирани
доказателства в тази насока. Твърди, че по делото не е изследван и въпроса за
паричната стойност на придобитите според съда по време на брака 31,79 кв.м,
както и дали цената им съответства на сумите по трите фактури, представени
от ищцата и дали точно с тези плащания са заплатени посочените идеални
части. В жалбата се излага още, че не са обсъдени всички доказателства по
делото, което е довело до постановяване на неправилно решение. Посочва се,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между ищцата и Д. Е. е
възникнала СИО за 31,79 кв.м общо за трите процесни имота, тъй като видно
от съдържанието на договора от 27.10.2004 г., целта на собствениците на
земята е била да възложат строителството на сграда, в която да получат като
обезщетение самостоятелни обекти в своя изключителна собственост, каквото
изявление се съдържа и в точка 3 от НА № 90/2005 г., където изрично е
посочено, че обектите, върху които се учредява право на строеж
„представляват индивидуална собственост на суперфициара Д. Е. Е., който
може да се разпорежда индивидуално с тях.“ Следователно принос за
реализиране на строителството на процесните обекти има единствено Д. Е.,
тъй като само той е вложил лично имущество, за да бъде построена сградата и
процесните имоти в нея. Посочва се още, че видно от споразумението между
ищцата и Д. Е., сключено по бракоразводното дело между тях, са уредени
имуществените последици от развода и страните заявяват, че нямат претенции
от имуществен характер. Въззивницата намира също, че неправилното
решение по иска с правно основание член 108 от ЗС е довело до неправилен
извод по отношение на иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС.
Отделно от горното е изложено, че искането за изкупуване на процесните
5
имоти е направено извън преклузивния двумесечен срок от узнаване на
разпоредителните сделки. В тази връзка и изслушаните свидетелските
показания следва да бъдат преценени при условията на член 172 от ГПК. Иска
се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, или делото да бъде
върнато за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
С допълнително становище въззивницата е изложила и съображения
за недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се произнесъл в
повече от заявеното в исковата молба - ищцата е поискала изкупуване на ½
идеална част от апартамент № 1 на основание член 33, алинея 2 от ЗС, а съдът
е допуснал изкупуването на целия апартамент след приспадане на собствените
й 6,77 кв.м идеални части. Моли за обезсилване на обжалваното решение в
тази част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не са постъпили отговори.
Депозирана е и въззивна жалба от Т. Х. Т. и Т. Н. Т. чрез адвокат Д.
П., в която се излагат съображения за неправилност на постановеното решение
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивниците твърдят, че
първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение искането за
разпит трима свидетели, поискани с отговора на исковата молба за доказване
симулативността на сделката, обективирана в НА № 90, том IV, рег.№ 6843,
нот.д.№ 637 от 09.09.2005 г., като по този начин е ограничена тяхната защита.
Излага се още, че ВРС не се е произнесъл и по направеното възражение за
частична нищожност на сделката, обективирана в НА № 90 от 09.09.2005 г.
като привидна по отношение на договорената между страните продажна цена,
прикриваща комутативен договор за прехвърляне право на собственост и
учредяване право на строеж срещу задължение за строителство и прехвърляне
на самостоятелни обекти в новопостроената сграда вместо плащане. В тази
връзка въззивниците са поискали от съда да разкрие относителната симулация
на сделката и на основание член 17 от ЗЗД да прогласи действителността на
прикритото съглашение, както и да се приложат правилата на прикритото
съглашение, като се приеме, че в изпълнение на сделката, Д. Е. не е вложил
парични средства със семеен произход, а лично имущество, поради което
процесният имот – гараж № 3 не е СИО, макар и придобит по време на брака с
ищцата, тъй като не е налице съвместен принос при реализиране на
строителството. Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело и до
постановяване на неправилно решене по член 108 от ЗС. В жалбата се посочва
още, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по правния спор в
рамките, очертани от ищцата в исковата молба, като погрешно е възприел, че
И. П. и Д. Е. са закупили идеални части в процесната сграда по време на брака
им, тъй като такива твърдения не са въвеждани от страните, нито са събирани
доказателства в тази насока. Твърди, че по делото не е изследван и въпроса за
6
паричната стойност на придобитите според съда по време на брака 31,79 кв.м,
както и дали цената им съответства на сумите по трите фактури, представени
от ищцата и дали точно с тези плащания са заплатени посочените идеални
части. Въззивниците твърдят също, че не са обсъдени всички доказателства по
делото, което е довело до постановяване на неправилно решение. Посочва се,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че между ищцата и Д. Е. е
възникнала СИО за 31,79 кв.м общо за трите процесни имота, тъй като видно
от съдържанието на договора от 27.10.2004 г., целта на собствениците на
земята е била да възложат строителството на сграда, в която да получат като
обезщетение самостоятелни обекти в своя изключителна собственост, каквото
изявление се съдържа и в точка 3 от НА № 90/2005 г., където е изрично
посочено, че обектите, върху които се учредява право на строеж
„представляват индивидуална собственост на суперфициара Д. Е. Е., който
може да се разпорежда индивидуално с тях.“ Следователно принос за
реализиране на строителството на процесните обекти има единствено Д. Е.,
тъй като само той е вложил лично имущество, за да бъде построена сградата и
процесните имоти в нея. В жалбата се излага още, че видно от споразумението
между ищцата и Д. Е., сключено по бракоразводното дело между тях, са
уредени имуществените последици от развода и страните заявяват, че нямат
претенции от имуществен характер. Въззивниците намират също, че
неправилното решение по иска с правно основание член 108 от ЗС е довело до
неправилен извод по отношение на иска с правно основание член 33, алинея 2
от ЗС. Отделно от горното е изложено, че искането за изкупуване на
процесните имоти е направено извън преклузивния двумесечен срок от
узнаване на разпоредителните сделки. В тази връзка и изслушаните
свидетелските показания следва да бъдат преценени при условията на член
172 от ГПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, или делото да бъде върнато
за ново разглеждане. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
С уточняваща молба въззивниците са конкретизирали, че обжалват
решението само в частите, с които е прието за установено в отношенията
между И. П. и Т. и Т. Т.и, че ищцата е собственик на 2,08 кв.м идеални части от
гараж № 3 и са осъдени ответниците да предадат посочените идеални части на
ищцата на основание член 108 от ЗС, като е допуснато на основание член 33,
алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на ищцата на ½ идеална част посочения
имот за сумата от 2280,16 евро. Въведени са и допълнителни съображения за
недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се е произнесъл в
повече от заявеното в исковата молба, а именно – ищцата е поискала
изкупуване на ¼ идеална част от гараж № 3, а съдът е допуснал изкупуване на
½ идеална част от същия след приспадане на собствените й 2,08 кв.м идеални
части. Моли за обезсилване на обжалваното решение в тази част и делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от И. Н. П.
чрез адвокат С. К., с който същата се оспорва. Излагат се подробни
съображения за опровергаване доводите на въззивниците.
7
Постъпила е и въззивна жалба от В. Б. К. чрез адвокат П. М. в частта
от решението, с която ВРС е приел за установено, че И. П. е собственик на
7,05 кв.м от апартамент № 3 и е осъдил ответницата да предаде владението
върху тях на основание член 108 от ЗС, като е допуснато на основание член 33,
алинея 2 от ЗС изкупуване на описания недвижим имот от ищцата за сумата от
30 314,03 евро. Излага се, че решението в тази част е неправилно поради
неточно прилагане на материалния закон, допуснати процесуални нарушения,
немотивираност и превратна преценка на събрания по делото доказателствен
материал. Въззивницата посочва, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по въпроси, които излизат извън обхвата на спора, тъй като
ищцата твърди, че правото й на собственост е придобито вследствие на
реализирано възмездно право на строеж, а не на доводи за придобити идеални
части от жилището в резултат на последващото им закупуване по време на
брака. Твърди се още, че наличието на уравнителна клауза в договора за
строеж по никакъв начин не променя правното основание, на което е
придобита собствеността върху процесния апартамент № 3. Същата е в
резултат на учредено право на строеж върху притежаван от съсобствениците
поземлен имот, следователно е осъществено разпореждане с лично
имущество. Неравенството в престациите е породило единствено задължение
за последваща компенсация за тяхното уеднаквяване, но не и за прехвърляне
на процесните 31,79 кв.м. Въззивницата намира, че при липсата на доказано в
хода на процеса плащане, то липсва и съвместен принос на съпрузите.
Представените в хода на процеса фактури и разписки не установяват, че
извършените плащания са по повод договора за възлагане и проектиране на
строеж. Посочва се още, че видно от подписаното споразумение между
ищцата и Д. Е., сключено по бракоразводното дело между тях, са уредени
имуществените последици от развода и страните заявяват, че нямат претенции
от имуществен характер. В жалбата е изложено, че дори и да се приеме, че
действително са заплатени средства за допълнителните идеални части и част
от тях да са били семейни, то е следвало да бъде направена съпоставка каква
част е придобита в резултат на трансформация и каква при съвместен принос.
Намира също, че изходът на спора по иска с правно основание член 108 от ЗС
е обусловил и този по иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС.
Отделно от горното, в жалбата е посочено, че се поддържа и направеното пред
първоинстанционния съд възражение за неспазване на предвидения в член 33,
алинея 2 от ЗС преклузивен срок. Оспорват се и събраните в хода на процеса
гласни доказателства в тази насока. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции. В условията на евентуалност е направено и възражение за
прекомерност по член 78, алинея 5 от ГПК.
С молба въззивницата е въвела допълнително съображения за
частична недопустимост на обжалваното решение, тъй като съдът се е
произнесъл извън формулирания петитум на исковата молба и е допуснал
изкупуване на основание член 33, алинея 2 от ЗС на целия апартамент № 3,
вместо на поисканите ½ идеална част от него. Моли за обезсилване на
8
решението в тази част.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не са постъпили отговори.
С Решение № 56/05.02.2025г. по гр.д. № 2054 по описа за 2023г. на
ВКС е отменено въззивно решение № 810/23.06.2022г. по в.гр.д. № 650/2021г.
по описа на Варненския окръжен съд, образувано по повод гореизброените
въззивни жалби, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Варненския окръжен съд.
В мотивите ВКС е посочил, че се установява симулативността и на
двата договора, обективирани в нотариални актове- както на НА № 64 от
11.02.2005г., с който Х. М., Д. М.а и Д. Е. са продали на „Жоел“ ЕООД
/първите двама по 25 кв.м идеални части, а третият – 50 кв.м. идеални части/
от посоченото по-горе дворно място за сумата от 2 280 лева, за която е
записано, че е изплатена изцяло и брой на продавачите, така и на договора за
учредяване право на строеж в съсобствен имот, обективиран в НА № 90 от
09.09.2005г., с който Х. М., Д. М.а и „Жоел“ ЕООД са учредили на
съсобственика си Д. Е. право на строеж върху общия имот за описаните по-
горе два апартамента и ½ идеална част от гараж за сумата от 734,55 лева, за
която е записано, че е изплатена изцяло и брой на учредителите.
Посочено е също, че при повторното разглеждане на делото настоящата
инстанция следва да назначи съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която, след проверка на строителната документация в дружеството –
изпълнител „Жоел“ ЕООД и съпоставка на договора за възлагане и
проектиране на строеж на жилищна сграда от 27.10.2004г., да установи каква е
била площта на всеки от трите обекта, която Д. Е. е следвало първоначално да
получи като обезщетение в замяна на прехвърлените ид. части от дворното
място и учреденото право на строеж, и по какъв начин се разпределя /между
тези 3 обекта/ договорената в повече в чл. 6 от договора квадратура 31.79 кв.м.
При липсата на запазена строителна документация, в.л. следва да отговори на
поставения въпрос, извършвайки проучвания и анализ на приложимата в
периода м.10. 2004г.- 2005г. методика, по която се е изчислявал размерът на
обезщетението, получавано от собствениците на земята при прехвърляне на
собственост върху дворно място срещу задължение на строителя да изгради
сграда за своя сметка, в която собствениците да получат индивидуални
обекти, като съобрази конкретните данни по делото. Вещото лице следва да
даде и заключение относно средната пазарна цена за строителство на
квадратен метър на процесните имоти /в степента им на завършеност, посочен
в раздел III от договора/ за периода 2005г. - 2006г. /когато е издадено
удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата/, за да се извърши
преценка дали твърдените за дадени от бащата на ищцата суми в размера,
установен от доказателствата по делото, съответства на надвишаващата
квадратура от 31.79 кв.м. /до договорената степен на завършеност/, или са
вложени в довършителни работи. Въз основа на заключението на експертизата
и изложените по-горе съображения, въззивният състав следва да извърши
преценка относно частта от процесните имоти, представляващи лично
имущество на ответника Е., да формира извод относно характера на
9
надвишаващата го част, след което да се произнесе по основателността на
предявените искове по чл. 108 и чл. 33, ал.2 ЗС.
Ето защо следва да бъде назначена съдебно-техническа експертиза,
която да даде отговор на посочените по-горе въпроси.
Като взе предвид изложеното, съдът, на основание чл. 267 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА извършване на съдебно-техническа експертиза, която да
даде отговор на следните въпроси:
1. След проверка на строителната документация в дружеството –
изпълнител „Жоел“ ЕООД и съпоставка на договора за възлагане и
проектиране на строеж на жилищна сграда от 27.10.2004г., вещото лице
да установи каква е била площта на всеки от трите обекта, която Д. Е. е
следвало първоначално да получи като обезщетение в замяна на
прехвърлените ид. части от дворното място и учреденото право на
строеж, и по какъв начин се разпределя /между тези 3 обекта/
договорената в повече в чл. 6 от договора квадратура 31.79 кв.м. При
липсата на запазена строителна документация, вещото лице следва да
отговори на поставения въпрос, извършвайки проучвания и анализ на
приложимата в периода м.10. 2004г.- 2005г. методика, по която се е
изчислявал размерът на обезщетението, получавано от собствениците на
земята при прехвърляне на собственост върху дворно място срещу
задължение на строителя да изгради сграда за своя сметка, в която
собствениците да получат индивидуални обекти, като съобрази
конкретните данни по делото.
2. Вещото лице следва да даде заключение относно средната пазарна цена
за строителство на квадратен метър на процесните имоти /в степента им
на завършеност, посочен в раздел III от договора/ за периода 2005г. -
2006г. /, когато е издадено удостоверението за въвеждане в експлоатация
на сградата/, за да се извърши преценка дали твърдените за дадени от
бащата на ищцата суми в размера, установен от доказателствата по
делото, съответства на надвишаващата квадратура от 31.79 кв.м. /до
договорената степен на завършеност/, или са вложени в довършителни
работи.
УКАЗВА на И. Н. П. да внесе сумата от 600 лева – депозит за
възнаграждение за вещо лице, и да представи доказателства за това в
едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ Танислав Х.в Онцов за вещо лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
12.05. 2025г. от 14:00 ч., за която дата и час да бъдат призовани страните,
включително и по телефона.
10
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД представяне на доказателства от
И. Н. П. за внесен депозит за вещо лице.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11