№ 474
гр. София , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503324 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2063 от 16.03.2020 год., постановено по гр.д.№ 7317/2018 год. по описа на
СГС, ГО, 10-ти състав, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
да заплати на М. П. С. сумата от 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
29.09.2017 год., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2017 год. до окончателното
изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълният размер от 120 000
лева. Със същото решение са разпределени и разноските в производството.
Решението е обжалвано от ответника ЗД „Бул Инс” АД в осъдителната част за сумата от над
5 000 лева до пълния размер от 40 000 лева, като се излагат доводи за неправилно
приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер е силно завишен и несъответства
на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Правят се оплаквания още, че
съдът неправилно е приел липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с
което искът да бъде отхвърлен над сумата от 5 000 лева. Претендират се разноските по
делото.
Решението е обжалвано и от ищеца М. П. С., чрез процесуален представител в
отхвърлителната част над сумата от 40 000 лева до пълният размер от 120 000 лева. Твърди
се, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на чл. 52 от
1
ЗЗД, като съдът не е отчел съдебната практика по подобни случаи, както и индивидуално
преживените от ищеца болки и страдания. Иска се отмяна на решението в обжалваната част
и уважаване на иска до пълния размер. Претендира адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението е обжалвано и от третото лице помагач Г. Д. В., като се излагат доводи за
неправилност, поради това, че не са отчетени правилно болките и страданията на ищеца.
Отделно от това се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
пострадалия е знаел, че се качва при неправоспособен водач. Моли за отмяна на решението
и постановяване на ново с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
Въззиваемите депозират отговори с които взаимно оспорват жалбите на противната страна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. В тази връзка са неоснователни
доводите на третото лице помагач за постановено решение при недопустима искова молба.
Обстоятелството, че пред застрахователя е предявена претенция за плащане на обезщетение
в определен размер, но обвързва страната да предяви пред съда иск за същия размер. В този
смисъл за допустимост на иска за обезвреда против застрахователя на делинквента е
обусловено единствено от обстоятелството да е предявена претенция и резултатът от нея да
не е удовлетворителен за пострадалия.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Пред първоинстанционният съд са установени елементите от фактическия състав на чл. 432,
ал.1 от КЗ - валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното
дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие,
причиняване на вреди на пострадалия, причинната връзка между противоправното деяние,
вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения механизъм
на произшествието.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Изслушана е пред първоинстанционният съд комплексна съдебно-медицинска експертиза
изготвена от вещи лица неврохирург и офталмолог, от която се установява, че ищеца,
вслествие на произшествието е получил черепно-мозъчна травма, преценена след болнично
лечение като мозъчно сътресение с контузия на главата, начален общомозъчен едем /оток/,
2
охлузвания на лицето, болка в областта на шията и дясната раменна става и болка в десен
глезен. След произшествието пострадалият е постъпил в МБАЛ „Христо Ботев“ АД, Враца,
направени са му изследвания, не са извършвани интервенции, изписан е след 3 дни като
клинично здрав - на 29.09.2017 г. Не е установено в резултат на черепно-мозъчната травма
да има остатъчни явления и последици, не е имало пълна загуба на съзнанието, нито
временна опасност за живота на пострадалия, имало е временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Пострадалият е получил оток на очните дъна, в резултат на което
централното зрение временно се е понижило, 10 дни след травмата се е ориентирал добре по
зрителната таблица, не се установява последващо влошаване зрението на ищеца. Няма
данни състоянието на очите да е проследявано, няма представени очни прегледи, поради
което, съдът приема, че пострадалият не е претърпял краткотрайно или дълготрайно
увреждане на очите, което да е продължило след периода на възстановяване /около 10 дни/ и
да е налагало лечение.
Прието е и заключение на съдебно-медицинската експертиза, извършена от специалист по
УНГ и от която се установява състояние на след травматично увреждане на
лява тъпанчева мембрана, тимпаносклероза на лявото ухо и неврит на слуховите нерви, в
резултат на които е налице слухова загуба от 38,8%. В резултат на това увреждане ищецът
не може да чува основно високи честоти, може да чува, но не може да разбира някои
определени думи и срички, които са с високо-честотна характеристика – ч, ш, щ. На едното
ухо слуховата загуба е 35 децибела, на другото – 45 децибела. Към момента ищецът е на
границата за поставяне на слухова протеза, състоянието му подлежи на проследяване, а в
бъдеще няма да може да упражнява професии, свързани с вибрации и шум, т.е. всички
производства, в които има над 85 децибела в работната среда шум ще му бъдат
противопоказни. Последиците са трайни, не се очаква възстановяване от тях и са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел П. Т., баща на ищеца, чиито
показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че пострадалият след
произшествието първоначално не е могъл да познае баща си, виждал размазано, очите го
болели, но е воден само един път на очен лекар и не използва очила, освен това е отслабнал
слуха му, няколко пъти е посещавал офталмолог, станал раздразнителен, спрял да излиза с
приятели. Дава показания, че след произшествието пострадалият е намалил успеха си в
училище - започнал да получава ниски оценки. В тази част съдът не кредитира показанията
на свидетеля, доколкото от представените писмени доказателства от училището, където
ищецът се обучава /л.94-97/, е видно, че успехът на пострадалия не е променен – оценките и
отзивите относно дисциплината му, преди и след произшествието нямат съществени
разлики.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
3
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинските експертизи, че при
пострадалия не е установено в резултат на черепно-мозъчната травма да има остатъчни
явления и последици, не е имало пълна загуба на съзнанието, нито временна опасност за
живота на пострадалия, имало е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Пострадалият е получил оток на очните дъна, в резултат на което централното зрение
временно се е понижило, 10 дни след травмата се е ориентирал добре по зрителната таблица,
не се установява последващо влошаване зрението на ищеца. Няма данни състоянието на
очите да е проследявано, няма представени очни прегледи, поради което, съдът приема, че
пострадалият не е претърпял краткотрайно или дълготрайно увреждане на очите, което да е
продължило след периода на възстановяване /около 10 дни/ и да е налагало лечение.
Отделно от това следва да бъде отчетено, че при пострадалия е било налице състояние на
след травматично увреждане на лява тъпанчева мембрана, тимпаносклероза на лявото ухо и
неврит на слуховите нерви, в резултат на които е налице слухова загуба от 38,8%. В резултат
на това увреждане ищецът не може да чува основно високи честоти, може да чува, но не
може да разбира някои определени думи и срички, които са с високо-честотна
характеристика – ч, ш, щ. Следва да бъде отчетено, че за в бъдеще няма да може да
упражнява професии, свързани с вибрации и шум, т.е. всички производства, в които има над
85 децибела в работната среда шум ще му бъдат противопоказни, като тези последиците са
трайни, не се очаква възстановяване от тях.
Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на
периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - септември 2017 г., лимитите на
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 20 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото
основание.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
4
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото не се спори, че към момента на настъпване на
произшествието делинквента е бил неправоспособен водач. От показанията на разпитания
пред първоинстанционният съд свидетел М. Д. се установява, че ищецът и водачът на лекия
автомобил са се познавали преди инцидента, били доста близки приятели, учили са в едно
училище и често са излизали заедно. Непрекъснато се търсели и това било от години. М.
знаел в кой клас е Г., на колко години е, че кара шофьорски курсове и че няма книжка. М.,
както и всички съученици знаели, че Г. няма книжка, защото няколко пъти му проверявали
резултатите от писмения изпит и знаели, че няма точките. Многократно свидетеля,
делинквента и пострадалия разговаряли и били наясно, че Г. няма книжка и не би трябвало
да кара. М. споделял, че „не му пука, че му е все тази”, а пък Г. гледал да не се налага да кара
автомобил, ако не било крайно необходимо. Всичко това мотивира съда да приеме, че
пострадалия е знаел, че се качва в автомобил, управляван от неправоспособен водач.
Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалия ищец, предприемайки пътуване в
автомобила с ясното знание, че същия е управляван от неправоспособен водач, сам се е
поставила в риск и е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат, като
настоящия състав определя 50 % принос на съпричиняване.
С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 50 % ще следва да
се редуцира определеното обезщетение от 20 000 лева на 10 000 лева, за която сума исковата
претенция на ищеца е основателна.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението
решението в обжалваната му осъдителна част ще следва да се отмени за сумата от 30 500
лева, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от
40 000 лева и действително дължимото обезщетение от 10 000 лева, като вместо това се
исковата претенция за посочената сума следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред първата инстанция в
тежест на ответника разноски за оказана безплатна правна помощ от процесуалния
5
представител на ищеца, съразмерно на отхвърлената част от иска над сумата от 328 лева,
вместо присъдения от първата инстанция размер от 1 750 лева, както и дължимата в полза
на съда държавна такса над сумата от 400 лева, вместо присъдената сума от 700 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника допълнително сумата от 2 233 лева,
разноски за пред СГС, представляващи разликата между присъдните 1 067 лева и
действително дължимите 3 300 лева.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноски за адвокатски хонорар и заплатена държавна такса в
размер на 2 280 лева. Съдът намира релевираното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатения адвотакски хонорар за основателно и редуцира същия до сумата от 1 580 лева,
съобазен с правната и фактическа сложност на делото пред въззивни съд и определения по
Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2063 от 16.03.2020 год., постановено по гр.д.№ 7317/2018 год. по
описа на СГС, ГО, 10-ти състав в частта, в която ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на М. П. С. обезщетение за имуществени вреди от
ПТП, станало на 26.09.2017 г., над сумата от 10 000 лева до 40 000 лева, както и в частта в
която ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да заплати на адв. С. Б.адвокатско възнаграждение над
сумата от 328 лева до 1 750 лева и на правно основание чл.78, ал.6 от ГПК над сумата от 1
100 лева до 2 300 лева, И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. П. С. против ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 26.09.2017 г., в размер на 30 000 лева, представляващи разликата над 10 000 лева до 40
000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА М. П. С. да заплати на ЗД „Бул Инс” АД разноски за производството пред САС в
размер на 2 280 лева, както и за производството пред СГС да заплати допълнително 2 233
лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7