Решение по дело №197/2018 на Административен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 №……

 

гр. Ловеч, 01.11.2018 г.

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на първи октомври   две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ                          

          при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  №  197/2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на  чл. 68  Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

          Образувано е  по жалба  от Затвора гр. Ловеч чрез пълномощник  против  Решение № 164/ 16.04.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация.

          Твърди се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби на закона, поради което се иска отмяната му.

          В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконултско възнаграждение. Моли да не се уважава искането на заинтересованата страна Й.А. за присъждане на адвокатско възнаграждение, а в случай на уважаване на искането прави възражение за прекомерност.

          Ответникът по делото – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище чрез пълномощник. Оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, ако такова се претендира.

          Заинтересованата страна  Й.А.А. – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С писмена молба чрез процесуален представител оспорва изцяло жалбата. Счита същата за неправилна и необоснована. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

          Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.

          Административното производство пред КЗД в рамките на което е издадено обжалваното решение е започнало по жалба от Й.А.А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в която твърди, че бил мюсюлманин и във връзка с религията, която изповядвал бил обиден словесно от Началника на затвора Ловеч, както и че принудително  му е била обръсната брадата с машинка в затвора Ловеч.

 С разпореждане № 758/05.10.2016 г. на Председателя на КЗД е образувана преписка № 293/2016 г. по описа на КЗД, която е разпределена на състав, който да я разгледа. С оглед данните в жалбата и допълнението към нея КЗД е започнала разследване по признак „религия“. За изясняване на фактическата обстановка по случая КЗД в съответствие с изискванията на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. е изискала и приложила по преписката становищата от страните и доказателствата от участниците в производството.

Началникът на затвора Ловеч в своето становище е посочил, че с последното изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), ДВ бр. 20 от 2014 г. е отменен чл. 69 от същия, който е постановявал, че лишените от свобода могат да носят прилично поддържани коси и бради, собствени обувки, а с разрешение на Началника на затвора и собствено горно облекло. Отбелязал е също така, че във  връзка с поведението на лишения от свобода А. е образувана дисциплинарна преписка № 424/10.08.2016 г. и му е наложено дисциплинарно наказание със Заповед № 905/17.08.2016 г., копия от които са приложени към становището. С посочената заповед на  А. е наложено наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни“ затова, че на 09.08.2016 г. в 14.00 часа в Туботделение на СБАЛЛС служител от НОС е констатирал, че Й.А. е с брада, което обяснил с религиозни подбуди. На направената му забележка от служителя и  И „СДВР“ е отвърнал със закани и неуважение към служителите.

В писменото си становище Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез процесуален представител е посочила, че счита жалбата за недопустима по подробно изложени съображения. Освен това оспорва жалбата изцяло като неоснователна с доводи, че не е налице дискриминационно отношение към жалбоподателя.

След приключване на проучването страните са уведомени писмено за възможността да се запознаят със събраните доказателства, да посочат нови доказателства, които искат да бъдат събрани, да изложат всичките си искания и и възражения, да посочат свидетели и да вземат отношение по становищата на другите страни.

От приложените протоколи се установява, че КЗД е провела открити заседания съгласно чл. 60 и сл. от ЗЗД, последното от които е било на 01.03.2018 г., за които страните са били надлежно призовани. В съответствие с чл. 62 от ЗЗДискр. са изслушани исканията на страните и съображенията им по съществото на спора. Предоставена им е възможност в 7-дневен срок да представят писмени заключителни становища.

С обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 164 от 16.04.2018 г., постановено по преписка № 293/2016 г. КЗД е установила на основание чл. 65, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДискр., че затворът гр. Ловеч чрез насилствено обръсване на брадата на жалбоподателя при престоя му в затвора на 09.08.2016 г. е осъществил дискриминация по признак „религия“ по смисъла на чл. 4, ал.2 във вр. чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателя Й.А.А., за което е наложила на основание чл. 80, ал.2 от ЗЗДискр. на затвора гр. Ловеч имуществена санкция в размер на двеста и петдесет лева.  

          За да постанови този резултат, КЗД, трети специализиран постоянен заседателен състав е приел, че жалбоподателят А. е мюсюлманин и изповядва религията „ислям“, за което администрацията на затвора Ловеч е знаела. На 09.08.20`6 г. брадата на жалбоподателя е била обръсната по устно нареждане на служител на затвора Ловеч – Р.Р., инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ (ИСДВР) на IX група. Това е сторено против неговата воля. Прието е, че наличието на признак „религия“ е основание за неблагоприятното третиране на жалбоподателя под формата на принудително обръсване на брадата. При сходна ситуация друг лишен от свобода, който не е мюсюлманин не би бил третиран по същия начин. Ответниците не са представили доказателства, че са обръснали други лишени от свобода по сходен начин. Формиран е извод, че администрацията на затвора гр. Ловеч е осъществила състава на пряка дискриминация на основата на признака „религия“, тъй като е било известно, че А. е мюсюлманин и носи брада по религиозни подбуди, но въпреки това насилствено са го обръснали. Решаващият състав на КЗД е приел, че ответниците в производството не са ангажирали достатъчно доказателства съгласно чл. 9 от ЗЗДискр., че принципа за равно третиране не е нарушен по отношение на жалбоподателя. Посочено е, че в ЗИНЗС и в правилника за прилагането му липсва каквато и да е разпоредба, която да забранява на лишените от свобода да носят бради. Администрацията на затвора гр. Ловеч не е имала правно основание да нарежда на жалбоподателя да се обръсне сам. Съставът на КЗД е счел, че за постигане на целите на чл. 12 от ЗАНН и чл. 2 от ЗЗДискр. следва да се наложи имуществена санкция в размер на двеста и петдесет лева на затвора гр. Ловеч.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Обжалваното в настоящото съдебно производство решение на КЗД е издадено от компетентен орган. В чл. 47 от ЗЗДискр. в тринадесет точки са посочени правомощията и компетенциите на КЗД. Съгласно т.1, КЗД установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице. В т.3 е предвидено, че КЗД налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда преустановяване на дискриминационни практики.

          Според чл.48, ал.1 от ЗЗДискр., Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията, а съгласно ал.2 Председателят на комисията определя постоянни състави, които се специализират в материята по дискриминация: 1. на етническа и расова основа; 2. на основата на пол; 3. на основата на други признаци по чл. 4, ал.1.

          В случая Председателят на КЗД с Разпореждане № 758/05.10.2016 г. е разпоредил образуване на преписка по жалбата на А.. С оглед съдържащите се в жалбата твърдения за дискриминация по признак „религия”, е разпределил преписката на трети специализиран постоянен състав с поименно посочване на трима членове, на които е възложил да определят Председател и докладчик по преписката в определен срок.

          Така определеният специализиран състав на свое заседание е определил  Председател на състава и докладчик по образуваната преписка.

          Решението е постановено в предвидената в чл. 66 от ЗЗДискр. писмена форма и съдържа изискуемите реквизити – наименование на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, в която се определят вида и размера на санкцията или принудителната административна мярка, ако такава се прилага, пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

          Съдът не констатира съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на оспореното решение. Не е допуснато нарушение на правилата, посочени в разпоредбите на чл. 50 – 65 от ЗЗДискр.  С разпореждането за образуване на преписката са дадени указания относно доказателствената тежест, както и относно правата и задълженията им в производството. Уведомени са страните за започване на производството пред Комисията по реда на чл. 26 от АПК. Определеният докладчик по преписката е започнал процедура по проучване в съответствие с разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗДискр. и в тази връзка с писма до конституираните страни е изискал  да представят писмени становища по подадената жалба.

          Докладчикът по преписката е изготвил доклад-заключение до Председателя по преписка № 293/2016 г., с което предлага да се насрочи първо открито съдебно заседание с призоваване на страните и да бъдат уведомени за възможността да се помирят в първото заседание, да посочват нови доказателства и свидетели и т.н.

          Изпратени са писма до страните, с които са уведомени, че проучването по преписката е приключено и им е указана възможността в 7-дневен срок да се запознаят с материалите, както и че до първото по преписката заседание имат право да посочат нови доказателства, да посочат свидетели и вземат отношение по становищата на другата страна. След изтичане на срока за запознаване с материалите, предстои насрочване на открито заседание, за което ще бъдат писмено уведомени. Насрочено е открито заседание, за което страните са призовани.

          Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона.

          Решаващият състав на КЗД е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая  факти при съобразяване на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., регламентираща разпределението на доказателствената тежест –  след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.

          В случая установената от КЗД фактическа обстановка се подкрепя от писмените и гласни доказателства по делото, поради което се възприема от съда като доказана и съответстваща на обективната истина. В обжалваното решение са изложени подробни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Решаващият състав на КЗД е проверил и преценил събраните доказателства в съответствие с изискванията на чл. 36, ал.3 от АПК във връзка с чл. 70, ал.1 от ЗЗДискр. Обсъдени  са становищата и обясненията на страните, както и направените възражения.

          Съгласно чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В ал.1 на чл.4 от този закон са изброени тези признаци – пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

          Според § 1, т.7 от Допълнителните разпоредби  (ДР) на ЗЗДискр., „неблагоприятно третиране” е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал.1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал.1 в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

          Целта на ЗЗДискр. е установяване и санкциониране на осъществено неравностойно третиране по признаците, които са изброени в чл. 4, ал.1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

          КЗД е събрала, проверила и преценила доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност.

          При правилно установена фактическа обстановка, решаващият състав на КЗД е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за осъществена проява на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2 във връзка с § 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр. спрямо  Й.А. по признак „религия“.

          Съдът намира, че КЗД правилно е определила размера на наложената имуществена санкция, като е изложила подробни мотиви в това отношение.

          Възражението в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане от КЗД на представена от затвора гр. Ловеч справка относно закупени от жалбоподателя продукти от лавката на затвора, е неоснователно. С Решение за допускане на доказателства № 56/01.02.2018 г. КЗД е уважила искането на процесуалния представител на жалбоподателя за недопускане на депозираната справка като доказателство по преписката, като е посочила мотиви за това в осем пункта.

          Неоснователни са  възраженията, че не са изяснени всички обстоятелства по спора и не са обсъдени част от възраженията, както и че не са налице всички елементи на посочения фактически състав. Тези твърдения не се подкрепят от доказателствата по делото.

          Събраните в хода на проведеното административно производство доказателства не подкрепят твърденията и възраженията, изложени в подадената жалба, поради което същата е неоснователна, което налага отхвърлянето й.

          При този изход на производството следва да бъде уважено искането на Й.А.А. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

          По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Затвора гр. Ловеч чрез пълномощник  против  Решение № 164/ 16.04.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация.

ОСЪЖДА Затвор гр. Ловеч, ул. „Могила“ № 1, да заплати на Й.А.А., с ЕГН ********** *** сумата от 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.09.2018 г.

Решението  може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховния  административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: