Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

град Добрич, 23.04.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добричкият районен съд, Наказателно отделение, петнадесети съдебен състав, на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

секретар Милена Александрова,

като разгледа докладваното от Съдия Момчева а.н.д. № 1118 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К.Ц.П. ЕГН **********, чрез адвокат Й.А. от ВАК срещу НП № 538404/24.09.2020г., издадено от Директор на офис Добрич при ТД на НАП - гр. В., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 4 ал. 3 т. 2 буква „а“ от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5 ал. 4 и чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на основание чл. 355 ал. 1 от КСО е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище – жалбата е неоснователна, наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

При извършена документална проверка на 14.08.2020г. в ТД на НАП гр. В., офис Добрич, органът по приходите е констатирал следната фактическа обстановка: субектът в качеството си на самоосигуряващо се лице не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП гр. В., офис Добрич Декларация Обр. 6 м. 13 за дължимите осигурителни вноски за отчетната 2019г. в законоустановения срок – до 30.04.2020г.

Декларация Образец 6 е подадена с вх. № 08002207027229/14.08.2020г. с декларирани дължими вноски за ДОО – 59.20 лева, ДЗПО – 20.00 лева и Здравно осигуряване – 32.00 лева.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение и съобразно материалите в административнонаказателната преписка, било издадено Наказателно постановление № 538404/24.09.2020г. на Директор на офис Добрич при ТД на НАП гр. В., с което на П. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 / петдесет/ лева, на основание чл. 355 ал. 1 от КСО за нарушение на чл. 4 ал. 3 т. 2 б. „а“ от Наредба № Н - 13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетелите по АУАН, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни за това, органи и в хода на административно наказателното производство, не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. В настоящият случай санкцията по чл. 355 ал. 1 от КСО е наложена за неподаване в срок на Декларация обр. 6 м. 13 от самоосигуряващо се лице, обстоятелство установено по безспорен начин.

Съгласно чл. 355 ал. 1 от КСО, който наруши разпоредбите на чл. 5 ал. 4 и чл. 6 ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5 ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по - тежко наказание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че Декларация обр. 6 м. 13 от самоосигуряващо се лице жалбоподател на практика не е била подадена в законоустановения срок - до 30.04.2020г., такава е подадена по - късно - на 14.08.2020г. - вх. № 08002207027229/14.08.2020г.

Описаното нарушение се потвърждава от разпита на актосъставителя и свидетелите по АУАН и от приобщените към делото писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя и на свидетелите по АУАН, поради обстоятелството, че същите са последователни, логични и непротиворечиви.

Като неоснователно се преценява от настоящия състав, твърдението на жалбоподателя за допуснато от административнонаказващия орган нарушение по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. На първо място, според законодателното решение, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая, нарушителят е открит при подаване на декларацията, т.е. през м. август 2020г., от друга страна нарушението е извършено през м. май, а АУАН е съставен на 14.08.2020г. Следователно, при съставяне на акта не е изтекла една година от извършване на нарушението. Още повече, че /видно от чл. 34 ал. 1 от ЗАНН/, този срок за нарушения по част трета от КСО е регламентиран на две години от извършване на нарушението, а към датата на съставяне на акта, този срок не е изтекъл.

Неоснователни са и наведените доводи от жалбоподателя за маловажност на санкционираната деятелност. В ЗАНН липсва дефиниция на посоченото понятие, по силата на препращащата разпоредба на чл. 1 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл. 93 т. 9 от НК, съгласно който текст, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. По делото, няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по - ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Процесната деятелност категорично не може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с по - ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, още повече, че деецът е подал декларацията със закъснение от почти четири месеца. Неизпълнението на това задължение само по себе си е предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на виновното лице, доколкото това бездействие е прогласено за противоправно деяние с характер на административно нарушение в санкционната разпоредба на чл. 355 ал. 1 от КСО. В случая бездействието, изразяващо се в неизпълнение на императивна материалноправна норма е продължило почти четири месеца, предвид което не са налице основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на закона. Освен това, в тази връзка следва да се има предвид и особения характер и значимост на охраняваните с посочените норми обществени отношения, изхождайки от предвидения от законодателя размер на санкциите. Това налага извод, че административната санкция е наложена при безспорно установено и доказано административно деяние, като видът и размерът на наказанието са съответни на степента и тежестта на нарушението.

Съгласно чл. 355 ал. 1 от КСО който наруши разпоредбите на чл. 5 ал. 4 и чл. 6 ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5 ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по - тежко наказание. В случая правилно административнонаказващият орган е наложил минимално предвидения размер на административното наказание глоба. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., със закон за изменение и допълнение на ЗОДОВ е изменен ЗАНН, като с § 9, ал. 5 е прието че, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В горния смисъл и съгласно чл. 37 ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган по делото в размер на 100 лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на ТД на НАП гр. В..

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПОТВЪРЖДАВА НП № 538404/24.09.2020г., издадено от Директор на офис Добрич при ТД на НАП - гр. В., с което на К.Ц.П. ЕГН ********** за нарушение по чл. 4 ал. 3 т. 2 буква „а“ от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5 ал. 4 и чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ на основание чл. 355 ал. 1 от КСО е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв.

ОСЪЖДА К.Ц.П. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТД на НАП гр. В. сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37 ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                 

 

Председател:

/Мариана Момчева/