Р Е Ш Е Н И Е
Номер 01.03.2022 година Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.12. 2021
година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: Антонина Николова
като разгледа докладваното от
съдията ТАНЕВА
т.д. № 161 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се
посочва, че ищците С.А.А. /лично/, К.С.А., В.С.А. и А.С.А. /действащи със
съгласието на своя баща С.А.А./ са наследници на починалата, вследствие на ПТП Д.В.М.,
на 36 години.
Ищцата А.С.А. е
направила оттегляне на иска и производството по отношение на същата е
прекратено с определение от 19.11.2020 г. по т.д. № 1326/2020 г. по описа на ОС
– Стара Загора.
На
30.06.2018 г., около 16:40 часа, по път ***, общ. *** се движил лек автомобил „***“,
с peг. №***, управляван от водача Р.К.Р., който нарушил правилата за движение
по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещият
се по пътната си лента л.а. „***“, управляван от водача Г.Н.А.. Вследствие на
настъпилото ПТП е починала возещата се в л.а. „***“ Д.В.М., на която са причинени
телесни повреди, довели до настъпването на смъртта й.
По
случая било образувано ДП №ЗМ-840/2018г. по описа на РУП- К., прокурорска
преписка по описа на ОП-Стара Загора, което към настоящия момент е висящо и не
е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на
ПТП са допуснатите от водача Р.К.Р. нарушения на правилата за движение по
пътищата, който при движението си загубил контрол над автомобила, навлязъл в
лентата за насрещно движение, при което се блъснал челно в насрещно движещият
се по пътната си лента л.а. “***“. С оглед на изложеното, ищците твърдят, че в
случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Р.К.Р. и
настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Д.В.М..
За
увреждащия автомобил „***“ с peг. № ***, управляван от водача Р.К.Р. имало
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
BG/22/117002664816/05.10.2017 г., със срок на валидност една година, считано от
05.10.2017 г. до 05.10.2018 г. със ЗК “Лев Инс“ АД, гр. София. По силата на
този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000
000 лв„ която сума представлява минималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2017 г.
В
конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищците са предявили
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК “Лев Инс“ АД, като са
представили всички документи, с които разполагат. По заведената преписка
застрахователя с писмо с изх. №8767/10.08.2018 г. е отказал да изплати
застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, считат, че в случая са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК “Лев Инс“ АД за
причинените неимуществени вреди на ищците.
Посочва
се, че ищецът С.А. е съпруг на починалата Д.М.. Двамата са имали щастлив семеен
живот, изградили са дълга и хармонична връзка, създали са и са отгледали три
деца. Двамата са живели в много обич и разбирателство, подкрепяли са се много,
били са познати като добро семейство и отговорни родители, били са винаги
заедно. С. загубва съпругата си в най-хубавите и щастливи години от съвместния
им живот, когато най-много се нуждае от нейната подкрепа и опора за да
отглеждат и възпитават децата си, починалата му липсва много, тя е неговият
най-близък човек. Имали са общи планове да отглеждат заедно децата си, да
продължат живота си заедно, не е допускал, че нещо може да ги раздели. С
причинената загуба той останал без опората, подкрепата и любовта на жената до
себе си. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на
любимия човек предизвикват силни емоционални изживявания, които тормозят ищеца.
Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и
неописуеми и ще го съпътстват през целия му живот.
Посочва се, че
ищците К.С.А., В.С.А. са синове на загиналата. Като нейни деца, същите търпят
много болки, страдания и изключително тежко причинената смърт на тяхната майка.
Д. е била в добро здравословно състояние, била е
дейна, активна млада жена, която се е грижила за семейството си и е поддържала
цялото домакинство. Всички в семейството са поддържали много близки отношения,
разбирали са се, като и взаимно са си помагали. Никой не е очаквал смъртта й и несвоевременната
загуба е огромен шок и трагедия за семейството. Моралните страдания, търпяната
скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през
целия им живот. Загубата на майка им, се отразява изключително негативно на здравословното
и емоционалното им състояние, търпят много болки и страдания във връзка с
причинената смърт.
Несвоевременната,
неочаквана и безвъзвратна загуба на Д. е особено трагично обстоятелство, което
завинаги променя живота на семейството.
С
оглед на изложеното, ищците считат, че причинените им болки и страдания следва
да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение
и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и
изобщо нематериалните последици от извършеното деяние. В исковата молба се
посочва, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача на
увреждащия автомобил Р.К.Р., а за причинените от него вреди отговаря ответникът
по делото ЗК “Лев Инс“ АД. Изложени са съображения, че съгласно чл. 432 от КЗ
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците
налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на
обезщетението за причинените неимуществени вреди. Считат, че претендираната
сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително претърпените болки и страдание от причинената смърт на тяхната
съпруга и майка, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната
компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК “Лев Инс“ АД да
заплати на ищците обезщетения за причинените им неимуществени вреди, както
следва:
-на
С.А.А., действащ лично и като баща и законен представител на К.С.А. - сумата от
200 000 лв., за причинените му неимуществени вреди от смъртта на съпругата
му Д.В.М.;
Претендират
законна лихва върху сумата, считано от 08.07.2018г.-датата на която изтича
срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр с.чл.430, ал. 1 от КЗ до окончателното
изплащане.
Претендират
направените по делото разноски в това число и адвокатски хонорар.
Във
връзка с указанията на съда е постъпила молба от ищците, с която се уточнява
петитума на исковата молба, относно какво обезщетение се иска за С.А.А., лично
и като баща и законен представител на К.С.А., а именно: сумата от по 200 000
лева за всеки за причинени неимуществени вреди от смъртта на съпругата и
майката Д.В.М.;
Посочва
се, че с исковата молба се претендират искове от по 200 000 лева за всеки от
ищците за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
доверителите ми болки и страдания, вследствие на причинената смърт на Д.В.М..
В
законоустановения срок е постъпил отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва вината на сочения за
деликвент водач на лек автомобил марка “Т.“, модел “***“, с peг. № ***,
противоправността на неговите действия, описания в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП. Посочва, че към момента на депозиране на отговора не е
приключило досъдебното производство, образувано по повод настъпилия пътен
инцидент. Обстоятелството, че е налице висящ процес не се отричало от
процесуалния представител на ищците.
Оспорва
размера на предявените искове за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди.
Не
оспорва валидността на застрахователна полица № BG/22/117002664816 за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
по отношение на лек автомобил марка “Т.“, модел “***“, с peг. № ***, към датата
на ПТП.
Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е пътувала в лек
автомобил марка “***“, модел “Астра“, с peг. № СТ 2701 КК, без поставен
обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от Закона за
движението по пътищата.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищците молят предвид
обстоятелството, че ответното дружество не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, съдът да
обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорват
всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни
и недоказани.
Считат,
че неоснователно ответникът оспорва механизма на процесното ПТП, вината на
водача на увреждащия лек автомобил Р.Р. и противоправността на извършеното от
него деяние.
Следва
да се отбележи, че механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното
увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето производство.
Независимо от посоченото, видно от всички приложени по делото писмени
доказателства, както и от обстоятелствената част на исковата молба, е
достатъчно ясно посочен механизма на ПТП. А представеният по делото Констативен
протокол за ПТП, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с
материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя
издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е
нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви
документи са представени от участниците в произшествието. В този смисъл се
позовават на съдебна практика. Допълват, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен
от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила.
Предвид
и факта, съгл. чл. 45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, с
оглед установената презумпция за вина, считат че не е в тежест на ищците да
доказват обстоятелства от механизма.
Заявяват,
че в исковата молба са посочили, че срещу виновния водач Р.Р., видно от
записването в самия протокол за ПТП, е образувано ДП № 284-ЗМ-840/2018 г. по
описа на РУП-К. и в тази връзка ищците са направили доказателствено искане.
Във
връзка с възраженията на ответника относно вината на водача на увреждащия лек
автомобил, посочват, че в гражданското право за да се приеме, че има вина по
см. на чл. 45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в сила
присъда по наказателно дело. Излагат съображения, че тази презумпция е въведена
в гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори
наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ.
решение, в гражданското производство може да не се обори установената
презумпция за вина. Присъдата има действие само относно конкретни текстове по
ЗДвП, във връзка с чл.343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на
правилата за движение, установени от гражданския съд. В тази връзка се позовава
на съдебна практика.
Считат,
че неоснователно ответникът възразява, че предявените искове за неимуществени
вреди били в завишени размери. Твърдят, че същите са съобразени от една страна
с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищците
вследствие смъртта на тяхната близка Д.М., а от друга страна - с броя на
пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2018 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Относно
оспорването на ответното дружество за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата и починала вследствие процесното ПТП Д.М.,
ищците вземат становище, че същото е неоснователно. Считат, че наведеният от
ответника довод за съпричиняване - непоставяне на обезопасителен колан, е
голословен и неподкрепен с никакви доказателства. От представените писмени
доказателства няма данни, от които да се направи извода, че пострадалата е
извършила нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат.
Отговор
на допълнителната искова молба от страна на ответното дружество не е постъпил.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Не е спорно, че ищците С.А.А. /съпруг/, К.С.А.
непълнолетен /син/, действащ със съгласието на своя баща С.А.А. и В.С.А. син/ са
наследници на Д.В.М., видно от удостоверение за наследници №
45/03.07.2018 г.
Безспорно е установено, че на 30.06.2018
г., около 16:40 часа, по път ***, общ. *** се движил лек автомобил „***“, с
peг. №***, управляван от водача Р.К.Р., който нарушил правилата за движение по
пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещият се
по пътната си лента л.а. „***“, управляван от водача Г.Н.А.. Вследствие на
настъпилото ПТП е починала возещата се в л.а. „***“ Д.В.М., на която са
причинени телесни повреди, довели до настъпването на смъртта й.
За лек автомобил марка „***“ с peг. № ***, управляван
от водача Р.К.Р. е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
BG/22/117002664816/05.10.2017 г., със срок на валидност една година, считано от
05.10.2017 г. до 05.10.2018 г. със ЗК “Лев Инс“ АД гр. София.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците
са предявили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК “Лев
Инс“ АД гр. София, получена от застрахоавателя на 13.07.2018 г., видно от
известие за доставяне № ИД PS 6100 00NFS G, по която е образувана щета № 0000-1000-01-18-7552.
От писмо № 8767/10.08.2018 г. се установява, че ЗК
“Лев Инс“ АД гр. София е отказало изплащане на застрахователно
обезщетение.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява, че Вертикалната сигнализация в двете
посоки за движение е следната:
Пътен знак А40 „Внимание! Участък с концентрация на
ПТП”
Пътен знак А15 „Опасност от хлъзгане”
Пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост
по-висока от означената”. Означена е скорост 70 км/ч
Пътен знак А39 „Внимание! Други опасности”.
Хоризонталната маркировка на платното ПЛАТНО за
движение е единична непрекъсната линия тип Ml, която разделя двете пътни ленти.
Мястото на удара между л.а. Т. ***, с peг. № ***, и
л.а. ***, с peг. № СТ 2701 КК върху платното за движение се намира:
-по ширина на пътното платно-на около 2,30 м южно от
ориентира т.О.
-по дължина на пътното платно-на около 32,00 м източно
от ориентира т.О.
Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на
л.а. ***.
Пострадалата Д.М. е била пътник на задна седалка в
лекия автомобил „***”, като няма травматични увреждания по трупа, които да са
характерни за поставен предпазен колан.
При първоначалния удар, тялото на пътничката Д.М. се е
изместило напред и наляво спрямо надлъжната ос на автомобила, към мястото на
удара. Контактувало е със задната част на облегалките на предните седалки в
автомобила и вътрешния интериор на купето. Ако е пътувала с поставен
обезопасителен колан, би се ограничило движението на тялото напред.
В конкретния случай пострадалата нямало да получи
същите травми при процесното ПТП, ако е била с поставен обезопасителен колан,
но травмите със сигурност щели също да бъдат множествени, тъй като автомобила
освен удар е претърпял и преобръщане непосредствено след първоначалния удар, а
дали би настъпил летален изход не може да се твърди.
След анализ на данните по-горе и резултатите в
констативно- съобразителната част на заключението, може да се направи извода,
че механизма на ПТП е следният:
На 30.06.2018 год. около 17.00 часа по ПП-1-6 в посока
запад, към гр. К. със скорост около 61 км/час се е движил л.а. *** с peг. № СТ
2701 КК и водач Г.А.. По същото време в обратна посока със скорост около 90
км/час се е движил л.а. Т. Корола Bepco с peг. № *** и водач Р.Р.. Пътният
участък бил прав, а видимостта е била неограничена. В зоната на км. 331+50°
водача на л.а. Т. е навлязъл в северната пътна лента - лентата за насрещно
движение и на около 32 м източно и 2.3 м южно от т. О е настъпил удар с насрещно
движещия се л.а. ***. Ударът и за двата автомобила е бил в предните им леви
състави -челен кос, приплъзващ по левите състави на л.а. ***. Надлъжната ос на
л.а. *** е била разположена успоредно на надлъжната ос на платното за движение
с предна част насочена в посока запад като десните състави на автомобила са се
намирали на около 1 м южно от северния край на платното за движение. Надлъжната
ос на л.а. Т. е била разположена на около 4 градуса в ляво спрямо надлъжната ос
на платното за движение с предна част насочена в посока североизток.
След първоначалния удар л.а. *** се е отклонил надясно
спрямо посоката си на движение, навлязъл е в северния банкет където са
настъпили контакти в предпазната еластична ограда - мантинелата. В резултат на
този удар, автомобилът е извършил сложни движения, въртейки се наляво около
хоризонталната и вертикалната си ос, обърнал се е по таван и се е установил
така в покой на около 21,70 м източно и на около 3,00 м южно от ориентира т.О.
На това място е фиксирано петното с размери 70/80 см, описано в протокола за
оглед, формирано от счупени автомобилите стъкла и множество дребно и
едрогабаритни отломки от автомобилите. С цел провеждане на спасителни действия
на пътуващите в него, автомобилът е бил обърнат на колела, както е описан в
протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица.
След първоначалния удар л.а. Т. се е завъртял наляво
около вертикалната си ос и е продължил движението си напред и наляво спрямо
посоката си на движение. Установил се е на около 50 м от мястото на удара, в
северната пътна лента, като предните му състави са били в посока североизток,
така както е нанесен в мащабната скица.
В резултат на ПТП Д.В.М., която е била пътник в л.а. ***
е получила тежки травматични увреждания, довели до настъпването на смъртта й.
Времето за движение на л.а. Т. от момента, в който е
навлязъл в насрещната пътна лента и е бил опасност за водача на л.а. *** и е по - малко от общото необходимо време за
спиране на л.а. ***, т. е водачът на *** не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП.
Водачът на л.а. Т. е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като не навлиза в пътната лента за насрещно движещите се ППС,
в която се е движил л.а. ***.
Техническата причина за настъпване на конкретното ПТП
е навлизането на л.а. Т. в лентата за насрещно движение, което се дължи на
субективните действия на водача му.
Технически правилно е водачът да контролира
непрекъснато превозното средство, което управлява и да запази разположението на
автомобила в южната пътна лента.
ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. Т. е
контролирал непрекъснато МПС, което управлява и не е навлязъл в лентата за
насрещно движение, по която се е движил л.а. ***.
Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото
тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от
инерцията. Използването на предпазните колани предотвратява придвижването на
намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно възможното им
стълкновение с частите на интериора или с други пасажери, а също така
гарантира, че пасажера ще се намира на положение, гарантиращо безопасно
отваряне на въздушната възглавница. Освен това предпазният колан се разтяга
малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната
енергия на пътника.
Другата функция на обезопасителния колан е да предпази
пътуващите при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не
позволява телата на пътуващите да се ударят във вътрешната част на купето и
също така не позволява изпадане на телата от автомобила, ако се счупят
стъклата, ако отворят се вратите и т.н.
Починалата Д.М. вследствие на ПТП-то е получила тежка
гръдна травма, непосредствена причина за смъртта й , както и травми в областта
на главата, лицето и крайниците. В случая използването на предпазен колан няма
възпиращо действие при движението на тялото встрани.
Вещите лица уточняват в съдебно
заседание, че тялото на пострадалата е получило удар от седалката на шофьора и
причината за смъртта е гръдна травма, като има счупване на седем ребра отляво
което обяснява механизма на политане на тялото наляво. Възприемането, че
пострадалата е била на пода зад седалката, е след като колата се е преобърнала
и е била върната обратно на гумите от хората, които са обърнали колата. Затова
тялото е попаднало между двете седалки. Не може да се каже дали при удара е
било там. Тялото е намерено между седалките след като колата е обърната, а това
което е установено, че в ляво има счупени седем леви ребра, а в дясно – едно.
Не са налице точни данни за самото
разстояние на деформация на облегалката на шофьора и близостта и до задната
седалка.
Посочват, че е имало самоволно
движение на тялото на пострадалата напред и наляво, т.е. тя е била без поставен
предпазен колан по време на удара и тялото свободно се е движело в купето на
автомобила. Тъй като първоначалният удар е бил отпред, приплъзващ левите
състави на автомобила, а пострадалата е заемала мястото зад водача, т.е. в
лявата част откъм мястото на удара, първоначално тя е контактувала и с вътрешния интериор на купето отляво, т.е.
има движение на тялото и в страни. Веднага след първоначалния удар автомобилът
се отклонява и вдясно по посока на движението,
той се удря в мантинелата, после има въртене от ново в ляво по
вертикалната, по хоризонталната ос на автомобила и следва преобръщане. След
удара автомобилът е установен с тавана надолу. Вследствие на спасителните
мероприятия той е обърнал на гумите си и пострадалата се е оказала на мястото,
където я възприема свидетеля.
Тъй като коланът няма възпиращо
действие при движението на тялото встрани, а тук имаме движение в дясно и после в ляво,
преобръщането също е в ляво, предвид, че първоначалният удар е челен и кос и
приплъзващ левите състави, пострадалата е контактувала с вътрешния интериор на
купето, но няма данни в каква степен. Движението не е само напред и назад, а и
наляво и надясно, така, че при всички случаи е контактувала с интериора на
купето дори и с предпазен колан.
Вещите лица уточняват, че само
горната част на тялото би се движила, ако е била с колан, предвид това, че
първоначалният удар е челен, тогава бедрения клон на колана задържа тялото. Ако
беше с колан само на горната част на тялото щяло да има движение – торс, глава
и горни крайници. Не може да се посочи в какъв интервал се е движило тялото,
дори е възможно изхлузване на тялото до определена част. Има случаи, когато се
изхлузва тялото от бедрения клон, при последователни движения на тялото наляво,
надясно и преобръщане на автомобила, тъй като при първоначалния удар коланът се
и разхлабва, той не залепя тялото веднага, да за да удължи времето на спиране и
след това започва движение на тялото встрани, съобразно конкретната ситуация.
Не може да се отговори какъв е този
толеранс, тъй като зависи доколко е изправен този колан, има и стареене на
материала. Няма данни дали е подновен този предпазен колан, каква е неговата
изправност. Категорично конкретно в настоящия случай, пострадалата е била без
предпазен колан в момента на удара.
Деформациите на колата се виждат на
снимките от фотоалбума от произшествието. На снимка № 7 се вижда, че изцяло
липсва лявата врата, където предна и лява част са деформирани и са влезли
навътре в купето, даже външната част на задна лява врата е намерена изпаднала
настрани. Само външната облицовка на вратата е изпаднала, не цялата врата,
което показва, че ударът е бил много силен.
Вещото лице Т.П.
уточнява в съдебно заседание, че не може да се каже, съобразно
обективните данни по делото, че не би настъпил летален изход при пострадалата,
ако беше поставила предпазен колан, тъй като пак щеше да я има травмата на
гръдния кош, но нямаше да бъде челно лява, а щеше да бъде лява. Отделно не може
да се каже дали при преобръщане тялото нямаше да удари главата, тъй като в
конкретния случай няма тежки черепномозъчни травми при пострадалата.
Никой не може да отговори на този въпрос, защото най-бързо пострадалите при ПТП
умират от шийните травми. Ако имаше поставен предпазен колан, би могло да се
получат черепномозъчни и шийни травми. Не мога да посочи дали ако починалата
беше с поставен предпазен колан, нямаше да се стигне до летален изход.
Вещото лице инж. Т.П. също посочва,
че ако има поставен предпазен колан, тялото се концентрира на седалката и
тогава движенията щяха да бъдат в шийната област. Освен това има и деформация
на тавана, така, че не би могло да се даде категоричен отговор дали би настъпил
летален изход ако пострадалата беше поставила предпазен колан.
От показанията на свидетелите
Зорница Кирилова Стоянова и Ицко Славов Славов се установява, че
семейството е било задружно и сплотено. Пострадалата и съпругът й са имали
топли и любящи отношения, като са били много привързани един към друг. Помагали
са и споделяли отговорността в
ежедневните грижи за децата, които са посещавали учебни заведения.
Описва ги като грижовни родители и децата винаги били спретнати и чисти. Сочи,
че са понесли тежко смъртта на пострадалата, като бащата е поел изцяло грижите
за децата и те били много привързани към него.
От показанията на свидетеля Г.Н.А. се установява, че
същият е управлявал л.а. ,,***‘‘, като на предна дясна седалка е пътувала
съпругата му, а на задната седалка зад шофьорската седалка е пътувала
пострадалата. Посочва, че ударът с другият лек автомобил е непосредствено след
спускането от моста от с. Д. към гр. К.. Твърди, че ударът е бил в предна лява
част на автомобила, който се е преобърнал и описва щетите по автомобила -
деформирана лява страна, цялата предница, страничната част, цялата задница бяха
деформирани. Вратите били смачкани, стъклата счупени. Цялата предница от лявата
страна е била деформирана. Сочи, че е
бил притиснат от двигателя на автомобила и волана, като седалката му е била
изместена назад и е притиснала пострадалата.
От показанията на свидетеля Р.К.Р. се установява, че същият е управлявал л.а. ,,Т.‘‘, като посочва, че
пътната настилка е била суха и ПТП е настъпило в светлата част от денонощието.
Твърди, че се е движил с 90 км.ч. и ударът е реализиран около осовата линия на
платното. Не сочи конкретна причина за ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Безспорно е, че към датата на процесното ПТП – 30.06.2018
г. за лек автомобил марка „***“ с peг. № ***, управляван от
водача Р.К.Р. е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
BG/22/117002664816/05.10.2017 г., със срок на валидност една година, считано от
05.10.2017 г. до 05.10.2018 г. със ЗК “Лев Инс“ АД гр. София.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са
предявили претенцията, която е получена от застрахователя с обратна разписка на
13.07.2018 г. за изплащане на обезщетения пред ЗК “Лев Инс“ АД гр.
София.
По случая е заведена щета с щета №
0000-1000-01-18-7552 без да е
изплатено застрахователно обезщетение, по която застрахователят е изискал документи. Не е осъществено плащане по
същата. Поради това
съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза
причините за настъпване на ПТП са субективните действия на водача ,,л.а. Т.‘‘,
който е навлязъл в лентата за насрещно движение. Технически правилно
е водачът да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява и да
запази разположението на автомобила в южната пътна лента.
ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. ,,Т.‘‘ е
контролирал непрекъснато МПС, което управлява и не е навлязъл в лентата за
насрещно движение, по която се е движил л.а. ***.
С оглед изложеното съдът намира, че с това поведение
водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
където е посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и са длъжни при движението си да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да
контролират във всеки момент ППС, което управляват. Водачът на лек автомобил
марка л.а. ,,Т.‘‘ е нарушил и разпоредбата на чл. 16 от ЗДвП - на пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
С оглед
изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на л.а. ,,Т.‘‘ са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи
извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД
не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на исковете за неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
По отношение на С.А.А.:
Съдът съобрази отношенията между ищеца и пострадалата,
които са били съпружески, сплотени и любящи, като двамата са участвали във
възпитанието и отглеждането на децата им. Загубата на любим човек е винаги
болезнено събитие, но в случая ищецът е лишен от не само от съпругата си, но и от партньор, участващ активно в съзряването на
децата им. Безспорно ролята на двама родители като фигури, участващи в живота
на децата е от изключително значение за правилното им физически и
психологическа съзряване. Ищецът е лишен от моралната подкрепа и грижа, която
пострадалата е проявявала към него като партньор и баща на децата. Не без
значение е и факта, че същата е била
трудово ангажирана и е помагала финансово в отглеждането на децата.
Съдът като взе предвид претърпените от ищеца болки и
страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на
неговата съпруга е в размер на по 200 000
лв.
По отношение на К.С.А. непълнолетен,
действащ със съгласието на своя баща С.А.А. и В.С.А..
В случая, съдът взе предвид, изключително близките отношения
между ищците и тяхната майка, с която са
поддържали постоянни и топли отношения. Привързаността била силна и взаимна, съществували
отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и
дете, силна духовна близост и уважение. Чувството на безпомощност пред
безвъзвратното отнемане на майката е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява
неимоверни страдания. Съдът счита, че несъмнено загубата на родител и то по
такъв непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки и страдания и прави
преждевременната му загуба особено тежка. Връзката “майка – деца” освен кръвна
е и емоционална и житейски предполага, че физическата загуба на майката би
причинила в най-голяма степен страдания на нейните деца.
Ето защо, съдът като взе предвид претърпените от
ищците болки и страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищците вследствие на смъртта на тяхната майка е в размер на 200 000 лв. за всеки
един от тях.
Ответното дружество е направило възражение за
съпричиняване от страна на вредоносния резултат от
пострадалата, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването
на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за
настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка
между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В настоящия случай
е установено, че пострадалата
е била без поставен обезопасителен колан.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
Според
уточненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание, не
би могло да се даде категоричен
отговор дали би настъпил летален изход ако пострадалата беше поставила
предпазен колан.
Поради това съдът
приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в
рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
ищците претендират лихва за забава от датата на уведомяване на ответното
дружество – 08.07.2018 г. От представените доказателства се установява, че на 13.07.2018
г. ответното дружество е уведомено за
настъпване на застрахователното събитие. Следователно съдът като съобрази горепосочените
разпоредби приема, че 13.07.2018
г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява
лихва за забава, като за период от 08.07.2018 г. до 12.07.2018 г. искът за
законна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие
е посочено, че процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. –
3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., като адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 5 530 лева.
Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при
спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К.
за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищците е в размер 6 636 лева
с ДДС за всеки един от тях.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх“ №
51Д следва да бъде осъден да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 24 000 лв. за държавна такса, както и сумата от 500 лв. за
възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н ,,Студентски‘‘
бул. "Симеоновско шосе" № 67А да заплати на С.А.А., ЕГН **********
*** сумата от 200 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта
на неговата съпруга Д.В.М., настъпила при ПТП на дата 30.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 13.07.2018 г. до окончателното й изплащане,
платими по банкова сметка ***: *** ,,***‘‘ ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за
периода от 08.07.2018 г. до 12.07.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н ,,Студентски‘‘
бул. "Симеоновско шосе" № 67А да заплати на К.С.А., ЕГН ********** *** /действащ
със съгласието на своя баща С.А.А./ сумата от 200 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта
на неговата майка Д.В.М., настъпила при ПТП на дата 30.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху обезщетението, считано от 13.07.2018 г. до окончателното и изплащане, платими
по банкова сметка ***: *** ,,***‘‘ ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за
периода от 08.07.2018 г. до 12.07.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н ,,Студентски‘‘
бул. "Симеоновско шосе" № 67А да заплати на В.С.А., ЕГН *********** *** сумата от
200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени от смъртта на неговата майка Д.В.М., настъпила при ПТП на дата 30.06.2018
г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 13.07.2018 г. до окончателното и изплащане, платими по банкова
сметка ***: *** ,,***‘‘ ЕАД като
ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за
периода от 08.07.2018 г. до 12.07.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н ,,Студентски‘‘
бул. "Симеоновско шосе" № 67А да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен
адрес: ***, офис № 10 адвокатско възнаграждение в размер на 6 636 лева
с ДДС за осъществена
безплатна адвокатска помощ на С.А.А..
ОСЪЖДА ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н ,,Студентски‘‘
бул. "Симеоновско шосе" № 67А да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен
адрес: ***, офис № 10 адвокатско възнаграждение в размер на 6 636 лева
с ДДС за осъществена
безплатна адвокатска помощ на К.С.А. /действащ
със съгласието на своя баща С.А.А./.
ОСЪЖДА ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н ,,Студентски‘‘
бул. "Симеоновско шосе" № 67А да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен
адрес: ***, офис № 10 адвокатско възнаграждение в размер на 6 636 лева
с ДДС за осъществена
безплатна адвокатска помощ на В.С.А..
ОСЪЖДА ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н ,,Студентски‘‘
бул. "Симеоновско шосе" № 67А да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 24 000
лева за държавна такса, както и сумата от 500 лв. за възнаграждения на вещи
лица, платена от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :