Разпореждане по дело №321/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 97/11.11.2013 година, постановено по гр.дело № 516/2013г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Г. М. Г. и П. П. Г. от гр. Кърджали срещу К. И. Т. от гр. Кърджали иск по чл. 50 ЗЗД за сумата в размер на 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 232лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на инцидент на 13.03.2013г., предизвикан от кучето, собственост на К. И. Т., като недоказан.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от Г. М. Г. и П. П. Г. чрез представителя им по пълномощие. Излагат подробни съображения във връзка с оплакванията за необоснованост на обжалваното отхвърлително решение и постановяването му в противоречие с материалния закон. Молят същото да се отмени като незаконосъобразно и вместо това предявените искове да се уважат изцяло. Претендират присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание за жалбодателите се явява представителя им по пълномощие, който поддържа жалбата.

Отговор на въззивната жалба от ответника К. И. Т. от гр. Кърджали чрез назначения му особен представител А. В. Я. АК-Кърджали не е постъпил.

В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди като правилно.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и субективно съединени искове за претърпени от ищците неимуществени и имуществени вреди, произтичащи от инцидент, предизвикан от кучето на ответника К. И. Т. на 13.03.2013г. в гр. Кърджали, с правно основание чл. 50 ЗЗД, както следва: 1. за ищеца Г. М. Г. – сумата в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, включващи преживени болки и страдания вследствие причинени от собственото куче кръвонасядания и охлузвания на кожата на горните крайници; преживени стрес, страх, притеснения при нападението на собственото му куче и от състоянието на кучето след нахапването му от кучето на ответника и 100 лв., имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение на собственото куче; 2. за ищцата П. П. Г. – сумата в размер на 500 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдание, в резултат на причинени от собственото куче разкъсно – контузни рани и охлузвания на кожата на дясната ръка; преживени страдания от състоянието на кучето след нахапването му от кучето на ответника и 132 лв., имуществени вреди, представляващи разходи по лечение на кучето.

От фактическа страна по делото се установява, че на 13.03.2013г. около 22.00 часа ищецът Г. М. Г. разхождал собственото нему и на съпругата му П. П. Г. куче, порода „болонка”, мъжко, бяло на цвят, отговарящо на име „Ж.” в градинката зад блок № 8 на ул. „С. в гр. Кърджали. Болонката била водена на повод от ищеца. По врема на разходката болонката била нападната от кучето, собственост на ответника К. И. Т.- немска овчарка на име Марк, като кучето било свободно пуснато- без повод и намордник. Немската овчарка се затичала и нахвърлила върху болонката внезапно, без да бъде предизвикана с нищо от ищеца и воденото от него куче, като започнала да дави и хапе болонката. Ищецът се навел и хванал болонката, за да я вдигне на ръце и предпази от немската овчарка. Вдигайки я на ръце бил нахапан от болонката в областта на китките на двете си ръце. В този момент притичал собственикът на немската овчарка – ответникът Т., който хванал и дръпнал своето куче. Ищецът пренесъл на ръце пострадалото куче до дома си и при отваряне на входната врата на апартамента от ищцата П. Г., болонката се нахвърлила срещу нея и я ухапало в областта на китката на дясната ръка. Още същата вечер пострадалите ищци посетили Бърза помощ- Кърджали, където раните им били обработени и превързани. На 15.03.2013г. ищците посетили Клиника за дребни животни в гр. Стара Загора, където на болонката била направена рентгенова снимка и хирургична обработка на раната.

Горната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства: съдебномедицински удостоверения № 71 и № 72 от 19.03.2013г., изд. от д-р М., от които се установяват телесни увреждания в областта на горните крайници на ищците и потвърдени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието по делото; от епикриза № 36/15.03.2013г. на кучето, собственост на ищците, изд. от Клиника по дребни животни към Ветеринарно-медицински факултет, Тракийски университет- Стара Загора, в която е описано състоянието на болонката при прегледа: ухапна рана в лявата гръдна област и раневи отвор; наличие на следи от зъб антагонист без наличие на раневи отвор; болезненост и ненормална подвижност на кожата по цялата гръдна област и от двете страни - двустранно отслояване на кожата и подкожните тъкани от мускулите на гръдния кош; касови бележки и квитанции за разходи във връзка с преглед и лечение на кучето; констативен протокол от 28.03.2013г., съставен от Община Кърджали на ответника, от който е видно, че ответникът отглежда куче- немска овчарка и писмо изх. № 94-Ж-79-/1//12.04.2013г. до ищеца от Община Кърджали за резултат от извършена проверка по повод инцидента с кучетата. Въззивният съд кредитира изцяло и показанията на свидетелите Д. Р. и П. П., кои‗о сочат, че са видели пострадалото куче след инцидента – превързано между задните и предните крака, бинтовано, скимтящо. Свидетелите сочат също така, че ищците гледат болонката от около година и половина, че са силно привързани към нея, полагат ежедневни грижи за нея, станала е част от семейството им. Били са изключително стресирани и притеснени от това, че е пострадала; притеснявали се, че няма да се възстанови. От друга страна, свидетелите установяват, че немската овчарка е на ответника Т., че той я пускал да се разхожда свободно, не била агресивна към хората, но била такава към други животни- котки, бездомни кучета, вкл. домашни.

При така възприетата фактическа обстановка съдът приема следното: установява се по делото, че ответникът е собственик на куче, порода немска овчарка, и като такъв следва да я извежда на разходка, респ. да я контролира така, че да не допуска същата да вреди на други животни и хора. Собствеността, респ. задължението за осъществяване на постоянен надзор над кучето, се установява както от свидетелските показания, така и от констативен протокол от 28.03.2013г., съставен от Община Кърджали, отдел ТРДОК, като по делото не са събрани други доказателства, които да опровергават този извод. От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява също така, че на процесната дата кучето на ответника е нападнало и ухапало кучето на ищците в областта на гърдите; както и че болонката ухапала ищците в областта на горните им крайници така, както е описано по-горе. Въз основа на тези факти, съдът приема, че ищецът Г. е преживял стрес, страх от нападението над собственото му куче от кучето на ответника, в негово присъствие; както и притеснение, страдание във връзка със здравословното състояние на своето куче след това, което спряло да се храни, скимтяло, не можело да се движи. Ищцата Г., която не е присъствала на инцидента, но е възприела състоянието на съпруга си и кучето непосредствено след това, също е преживяла силно притеснение, напрежение, страх. Безспорно също така по делото е, че вследствие ухапването на ръцете им от собственото им куче, ищците са преживели болки и страдания, неудобства във връзка с обикновените им ежедневни дейности и работата, която изпълняват.

За да се ангажира отговорността по чл. 50 ЗЗД следва да са налице следните предпоставки: настъпила вреда от вещ /животно/, поради самия характера на вещта /животното/, за която отговаря собственикът/лицето, под чийто надзор се намира, причинна връзка между вредата и действието на вещта /животното/, респ. поведението на собственика – действие или бездействие, в резултат на което е причинена вредата, вина на собственика, която се презумира. Предвид това съдът приема, че преживените болки и страдания от ищците вследствие ухапванията от собственото им куче не подлежат на възмездяване от ответника поради липса на един от елементите на състава на непозволеното увреждане от вещ /животно/, а именно - не се доказва по делото, че проявената агресия от страна на пострадалото куче към собствениците му и ухапването им по ръцете от същото, е следствие на проявената към него агресия, нападение и ухапване от страна на кучето, собственост на ответника. Т.е. по делото не са събрани доказателства, в тежест на ищците, от които да се установява причинна връзка между поведението на пострадалото куче към собствениците му, вследствие на което те са претърпели телесни увреждания в областта на ръцете от една страна и от друга страна - нападението на кучето на ответника над болонката. Ето защо претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ухапването от собственото куче е неоснователно и по отношение на двамата ищци.

Основателно се претендират неимуществени вреди от ищците във връзка със здравословното състояние на кучето им след нападението му от страна на кучето на ответника. В тази връзка, установява се по делото, че ищците отглеждат отдавна пострадалото куче, то живее с тях, полагат ежедневни грижи за него, привързали са се, то е техният домашен любимец. Ухапването му от кучето на ответника силно ги е притеснило. Кучето спряло да се храни, да се движи. Това принудило ищците да търсят специализирана ветеринарна помощ за животното. Ищецът освен това изживял стрес и при внезапното и с нищо непредизвикано от страна на неговото куче нападение от кучето на ответника, като последното започнало да дави и хапе пострадалото куче; ищецът се изплашил за живота на своето куче и поради агресията на нападащото куче и несравнимата разлика в големината на породите им. Тези неимуществени вреди, - преживян стрес от нападението на немската овчарка /от първия ищец/, притеснения, емоционален дискомфорт, страх във връзка със здравословното състояние на пострадалото куче – болонка от двамата ищци, - подлежат на обезщетение от страна на ответника. Доколкото настоящият въззивен състав признава право на ищците да бъдат обезщетени за претърпени вреди вследствие на това, че е пострадало собственото им куче от нападение на друго куче, се налага посочване на допълнителни аргументи в подкрепа на изводите си, а именно: кучето на ищците е пострадало поради недостатъчен надзор над кучето, причинител на увреждането, от страна на собственика му и пускането му свободно да се разхожда. Макар законът да приравнява причинените от животно вреди с тези, причинени от вещ, то в конкретния случай става въпрос за вреди от неимуществен характер, причинени на ищците вследствие на това, че собственото им куче е пострадало. Неимуществени вреди се претендират от ищците за техните собствени негативни изживявания във връзка с доказания факт, че тяхното куче е било обект на нападение и пострадало от кучето на ответника. Да се отрече това, че при отглеждането на домашен любимец в дома не се създава взаимна привързаност, че собствениците не изпитват притеснения, емоционален дискомфорт при влошаване на здравословното състояние на такъв домашен любимец /с уговорката, че всеки конкретен случай е различен и подлежи на индивидуална преценка/, би противоречало на нормалните житейски стандарти. В случая е нарушена общата забрана да не се вреди другиму /ищците/ поради недостатъчен надзор от ответника над собственото му куче, при което се задейства и принципът за обезщетение на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, и каквито настъпили вреди за ищците са безспорно установени по делото. Ето защо, при спазване на принципа за определяне на обезщетение по справедливост, на ищеца се следва обезщетение в размер на 350 лв. за претърпени неимуществени вреди от нападението над собственото му куче от кучето на ответника и 250 лв. - обезщетение за ищцата.

С оглед на изложеното дотук, се явява основателен и доказан по размер искът за причинени имуществени вреди в размер на 132 лв., представляващи направени от ищцата разходи във връзка с лечението на кучето в Клиника за дребни животни гр. Стара Загора, видно от приетите като доказателство копия от 2 бр. квитанции и касов бон. Искът за причинени имуществени вреди в размер на 100 лв., предявен от ищеца Г. за направени разходи за лечение на кучето, е недоказан, тъй като представеното в тази връзка копие от фактура – известие № 1/21.03.2013г., издадена на ищеца от ДИАГЕО ЕООД гр. Кърджали за извършени на 21.03.2013г. медицински услуги на куче с чип *65300 не установява, че тези медицински услуги, фактурирани на 21.03.2013г., са предоставени на кучето на ищеца за станалия на 13.03.2013г. инцидент, още повече, че в исковата молба се твърди, че кучето първо е било прегледано от ветеринарен лекар в гр. Кърджали /ДИАГЕО ЕООД гр. Кърджали/, т.е. на 13 или 14.03.2013г. най-късно, защото на 15.03.2013г. е било на преглед в Клиниката за дребни животни, а фактурата е издадена по-късно, освен това не е придружена с касов бон, установяващ плащане.

По изложените съображения предявените обективно и субективно съединени искове за присъждане на неимуществени и имуществени вреди на ищците за претърпения на 13.03.2013г. в гр. Кърджали инцидент със собственото им куче, пострадало от кучето на ответника, са частично основателни и следва да бъдат уважени съобразно изложеното по-горе.

Съобразно уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски, както следва: на ищеца, от направените разноски общо в размер на 719.40 лв. /165 лв.- държавни такси, 236 лв.- за особен представител, 60 лв.- за вещо лице, 40 лв.- А. възнаграждение и 18.40 лв.- банкови комисионни/, при уважен иск в размер на 350 лв. - разноски в размер на 157.36 лв. За ищцата - от направените разноски общо в размер на 428.70 лв. /150 лв.- държавни такси, 100 лв.- за особен представител, 60 лв.- за вещо лице, 102 лв.- А. възнаграждение и 16.70 лв. - банкови комисионни/, при уважен иск в размер на 382 лв. - разноски в размер на 291.75 лв.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 97/11.11.2013г., постановено по гр.д. № 516/2013г. по описа на Районен съд - Кърджали в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Г. М. Г. от гр. Кърджали, ул. „С. №, бл. , вх.., ЕГН * срещу К. И. Т. от гр. Кърджали, ул. „П. № вх., ап., ЕГН * иск по чл. 50 ЗЗД за сумата в размер на 1 600 лв. /1500 лв. неимуществени вреди и 100 лв. имуществени вреди/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на инцидент на 13.03.2013г., предизвикан от кучето, собственост на К. И. Т. до размера от 350 лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА К. И. Т. от гр. Кърджали, ул. „П.Я. № 1. вх. Б, .1, ап.12, ЕГН * да заплати на Г. М. Г. от гр. Кърджали, ул. „С. № 4, бл., вх. Б, А., ЕГН * по предявения иск по чл. 50 ЗЗД сумата в размер на 350 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инцидент на 13.03.2013г. в гр. Кърджали, предизвикан от кучето, собственост на К. И. Т., както и направените по делото разноски в размер на 157.36 лв.

ОТМЕНЯ решение № 97/11.11.2013г., постановено по гр.д. № 516/2013г. по описа на Районен съд-Кърджали в частта му, с която е отхвърлен предявеният от П. П. Г. от гр. Кърджали, ул. „С. № , бл., вх. Б, А., ЕГН * срещу К. И. Т. от гр. Кърджали, ул. „П. № 1. вх. Б,, ап., ЕГН * иск по чл. 50 ЗЗД за сумата в размер на 632 лв. /500 лв. неимуществени вреди и 132 лв. имуществени вреди/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на инцидент на 13.03.2013г., предизвикан от кучето, собственост на К. И. Т. до размера от 382 лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА К. И. Т. от гр. Кърджали, ул. „П.Я. № 1. вх. Б, .1, ап.12, ЕГН * да заплати на П. П. Г. от гр. Кърджали, ул. „С. №, бл., вх. Б, А., ЕГН * сумата в размер на 382 лв., от които 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 132 лв.- имуществени вреди от инцидент на 13.03.2013г. в гр. Кърджали, предизвикан от кучето, собственост на К. И. Т., както и направените по делото разноски в размер на 291.75 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, извън отменената.

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.