МОТИВИ: Подсъдимият Г.П.С. е
предаден на съд за това, че причинил на
В. Д.Г. с ЕГН: ********** смърт по непредпазливост, настъпила на 05.02.2017г. в
гр.Търговище, вследствие на умишлено нанесена на 31.12.2016г. в гр.Търговище тежка
телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота -престъпление по чл. 124, ал.1 във вр. с чл.128, ал.1 и 2 от НК.
В хода на делото по същество
представителят на търговищка окръжна прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимия С.,
като счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен
и категоричен начин фактическата обстановка и съответната правна
квалификация съгласно внесения за разглеждане
обвинителен акт.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението.
Разпитан от органите на предварителното
производство и в съдебно заседание подс. С.
дава обяснения, но не се признава за виновен.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия счита, че подсъдимият следва
да бъде оправдан поради липса на доказателства за извършеното
престъпление, че след като не е
убедително обвинението в тази част, а
именно, че категорично не е установен извършителя на деянието, само по
предположението, че вероятно подс. като го е ударил по слепоочието му е
причинил тежка телесна повреда, следва да се постанови осъдителна
присъда.Защитата пледира подсъдимия да
бъде оправдан именно на това основание.Защитата алтернативно счита, че , след като подс. е бил обект на сексуално
посегателство, той е също така защитен от института на неизбежната отбрана,
както и всяко телесно посегателство върху личността.
Алтернативно счита, че извършено от подс. е при неизбежната отбрана ,
като следва да се приеме, че да защити своята сексуална цялост подс. е
осъществил отбранително поведение, изразяващо се в един или два удара по
тялото, вероятно и по главата на пострадалия.
Също така защитата на подсъдимия счита, че се касае за едно
случайно деяние. Подс. С. нито е целял да причини телесна повреда, нито
е имал желанието да постигне престъпен резултат.
Повереника на гражданските ищци и частни обвинители пледира подсъдимият С. да бъде осъден с
наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Пледира за
предявените граждански искове да бъдат
уважени в пълен размер.
Предявени са и са приети за
съвместно разглеждане граждански искове:от К. В. Д., като син на пострадалия В.
Д. Г. и
от М.Д.А. – майка на пострадалия В.
Д. Г. против подсъдимия С. на осн. чл.45 от ЗЗД за сумата от по
100 000 лева за всеки от тях обезщетение за причинени неимуществени вреди
следствие причиняване смъртта на В.
Д. Г. , ведно със законната лихва ,
считано от 05.02.2017 година както и направените разноски.
Гражданските ищци
са конституирани и като частни обвинители в процеса.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът установи от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подс.
С. и В. Г. се познавали от около 10 години, но не били близки приятели. В. Г.
бил с 18 години по-голям от подс. С., а и физически значително го превъзхождал.
Известен период двамата са работили при св. Р.С.. На 30.12.2016г. след 21,00ч.
Г. отишъл на гости в дома на подс. С.,***. По същото време в жилището бил и
бащата на подсъдимия – св. П.С.. И Г., и подс. С. вече били употребили алкохол,
като Г. бил изпил 0,5л ракия. Двамата седнали в хола, продължили да се черпят,
слушали музика и си говорили. Св.П.С. за кратко постоял при тях, след което
отишъл в друга стая на апартамента. След като изпили един литър водка, подс. С.
предложил на Г. да остане да преспи в дома му. Около полунощ двамата решили да
спят, като подсъдимия легнал на дивана, а Г. на леглото. Към 2,00ч. Г. отишъл
до спящия С., поставил ръцете си на задника му и започнал да го стиска. Подс.С.
се събудил от усещането, че някой го опипва. Видял, че това е Г., който
продължавал да стиска задните му части. Подс. С. възприел действията на Г. като
израз на желание за полова близост, с която той не бил съгласен. За да отстрани
Г. от себе си и да му попречи да
осъществи намеренията си, подс. С.
нанесъл няколко силни удара с юмрук в
лицето му, поне единият от които
в лявата слепоочна част, съзнавайки, че от такива удари могат да настъпят и
сериозни увреждания в главата. Г. паднал на дивана, а подс. станал и включил
осветлението. Св.П.С. се събудил от шума в хола и отишъл да види какво се е
случило. Когато влязъл в помещението, Г. седял на дивана, като имало кръв по
челото му и устната му отляво била надута. От ударите Г. получил кръвоизлив по твърдата мозъчна
обвивка, но никой не разбрал за това.
Подс. С. бил срещу Г. от другата страна на масата и му се карал. Питал го
„какво правиш бе боклук“. Св. П.С. попитал какво се е случило и Г. му отговорил
„Остави, остави, нищо, ще се оправим“. П.С. изчакал да се поуспокои
обстановката и предложил да извикат такси, за да се прибере Г.. Отначало Г.
отказал, но след това се съгласил. Тримата се качили в пристигналия таксиметров
автомобил, управляван от св. С.С., като бащата П.С. седнал до шофьора, а подс.
С. и Г. на задната седалка. По време на пътуването подсъдимият започнал да пита Г. „защо е направил така“ и
отново го ударил. Когато пристигнали, В. Г. позвънил на брат си –св. Г.Г., в
чийто дом бил отседнал на адрес *** в гр. Търговище, за да му отключи. След
като двамата братя се прибрали в жилището, св. Г.Г. попитал В. защо има кръв по
главата и какво се е случило. В. Г. отговорил, че са го били трима човека, но
отговорът му бил несвързан поради употребения алкохол. На следващия ден В. Г.
отново поддържал версията, че е бит от трима човека. До към 5-6.01.2017г.
състоянието на В. Г. било нормално, хранел се редовно и нямал неадекватни
прояви. След това започнал да става раздразнителен, оплакал се, че в устата има
вкус на гной, започнал да пие болкоуспокояващи. На 10.01.2017г. сутринта В.Г.
започнал да говори неадекватно, а около 22,00ч. брат му го намерил паднал на
земята и извикал бърза медицинска помощ. В. Г. бил приет за лечение в коматозно
състояние. На 12.01.2017г. била извършена трепанация на черепа, при която в
черепната кухина бил установен огромен кръвоизлив. Въпреки проведената
медицинска интервенция на 05.02.2017г. В. Г. починал.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Посочените фактически
обстоятелства се установяват частично от обясненията на подсъдимия, от
свидетелските показания и приложените писмени доказателства- медицински
документи, експертизи и др.
Видно от съдебномедицинската експертиза, причина за смъртта е масивният травматичен
кръвоизлив по твърдата мозъчна обвивка, довел до атрофия на мозъчната кора,
обширно мозъчно размекване в ляво теменно слепоочно и тежък мозъчен отток с
парализа на жизнено важни мозъчни центрове. Травматичният кръвоизлив е в
резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети и добре отговарящи да са
получени на 31.12.2016г.От ударите се е получила разкъсноконтузна рана в лявата
слепоочна област и разкъсване на малък
кръвоносен съд на твърдата мозъчна обвивка, който след разкъсването му е
започнал да кърви и да се събира кръв под мозъчната обвивка, количеството кръв
постепенно се е увеличило, костите на черепа не са позволили разширяване на
обема на черепната кухина и кръвоизливът постепенно е компресирал мозъка, при
което след няколко дни Г. е изпаднал в безсъзнателно състояние. Смъртният
резултат е можел да бъде избегнат при голяма вероятност, ако пострадалият е
потърсил медицинска помощ до 1-2 дни от получаване на черепномозъчната травма.
Получените от ударите масивен
травматичен кръвоизлив по твърдата мозъчна обвивка, довел до атрофия на
мозъчната кора, обширното мозъчно размегчение в ляво теменно слепоочно са причинили на Г. постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за
живота, съставляващо тежка телесна повреда
по см. на чл.128 ал.2 НК.
От
съдебнопсихолого-психиатричната експертиза е видно, че подс. С. има личностово
разстройство- шизоидна форма, което предполага свръхсетивен прочит на всяко
едно чуждо действие спрямо личността му, независимо от това дали то има реално
ощетяващ характер или не. Подсъдимият е личност, която спазва дистанция в
отношенията и възприемаща всяка една близост било то физическа или психическа
като смущаваща.
Полученото тежко нараняване от
един удар, което е безспорно установено, както от първоначалната експертиза,
така и с оглед заключението на комплексната експертиза. Безспорно настъпилия
резултат вследствие на удара и падането е било предвидимо от подсъдимия. В
следствие на което е причинена тежка телесна повреда, която се изразява в
постоянно общо разстройство на здравето с опасност за живота. Действително
счупването на черепните кости с травматичния излив на кръв под твърдата и
меките мозъчни обвивки е болестен процес, който представлява тежка телесна
повреда. При така излятата кръв в твърдите и меки мозъчни стомахчета и
настъпилите мозъчни контузии, дори и вещите лица не могат да дадат категоричен
извод, дали при една своевременна медицинска намеса в най-кратки възможни
срокове би се стигнало до един положителен развой. Самата обстановка, състоянието
на пострадалия, са фактори, които следва да бъдат отчетени.
От заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза в обобщение се установява,
че: по време на деянието подс. С. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване
лека към средна степен.Реализираният агресивен акт представлява афективна реакция от страна на подсъдимия.Не
се установяват характеристики на
категорията физиологичен афект в някоя от разновидностите „силно раздразнение“
или „уплаха“, нито познавателно поведенческа дезорганизация в смисъла на
„смущение“.Отсъствие на умствена недоразвитост, продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието“
означава, че по време на деянието той е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си.
Настоящия съдебен състав счита,
че както е известно от теорията и практиката, защитата е в рамките на
необходимите предели, когато те не са превишени. Тогава сме изправени пред
фигурата на неизбежната отбрана по чл.12,ал.1 НК и деянието не е
общественоопасно. Преценката за необходимостта на пределите на защита и тяхното
превишаване винаги е конкретна, в съобразена с данните по делото.
Съдът намира, че в настоящия
казус не е налице институтът на неизбежната отбрана поради следното: имайки впредвид и душевното състояние на отбраняващия се
подсъдим, предизвикано от нападението, видно от заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, че „Не се установяват характеристики на категорията физиологичен
афект в някоя от разновидностите „силно раздразнение“ или „уплаха“, нито
познавателно поведенческа дезорганизация в смисъла на „смущение“.
Съгласно чл. 12, ал. 3 НК при превишаване
пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение деянието е виновно,
но наказуемо. Това е така, защото в тези случаи деецът се намира в особено
психическо състояние на уплаха или смущение, което е ограничавало в значителна
степен възможността му правилно да прецени обстановката и да се защитава в
пределите на неизбежната отбрана. Тук вината е толкова незначителна, че не е
обществено оправдано да се налага наказание. Разбира се, възможно е някои
деяния, извършени при уплаха или смущение, да бъдат и случайни по смисъла на
чл. 15 НК и въобще да не се констатира вина у дееца- ППВС №12/73г.
Ето защо съдът счита, че не е
налице “ случайно деяние“ или “неизбежна отбрана“, поради което възраженията на
защитата на подсъдимия С. са неоснователни .
Така описаната фактическа
обстановка се доказва и от свидетелските показания на П.С., С.Б. , Г.Г., С.С.,
Р.С. и М.А. , писмените
доказателства и обясненията на
подсъдимия частично.
От изложеното до тук безспорно се
установява от фактическа и правна страна, че
подсъдимия Г.П.С. причинил на В. Д.Г. с ЕГН: ********** смърт по
непредпазливост, настъпила на 05.02.2017г. в гр.Търговище, вследствие на
умишлено нанесена на 31.12.2016г. в гр.Търговище тежка телесна повреда,
изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота
-престъпление по чл. 124, ал.1 във вр. с чл.128, ал.1 и 2 от НК.
Действително подсъдимия не е
желаел настъпването на смъртта, но същият е могъл и е бил длъжен да предвиди
настъпването на вредоносния резултат.
Поради изложеното, съдът призна
подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.124, ал.1,във вр. с чл.
128 ал. 1 и 2 от НК. Съдът приема, че е налице най-тежката форма на вината, че се касае за
умишлено нанесена тежка телесна повреда под формата на евентуален умисъл.
Подсъдимият е целял да нанесе леки телесни повреди, нанасяйки юмручни удари, но
мястото, където ги е нанесъл, близостта от която са нанесени, пострадалият В. е
бил надвесен над подсъдимия, бил е много близко до него, силата на тези удари,
нанасянето в слепоочната област, нанасянето на повече от един удар сочат на
това, че той е имал представа за настъпването и на по-тежко от лека телесна
повреда увреждане, удряйки един човек в слепоочието с юмруци, един зрял човек и
може да носи отговорност за действията си, има представа, че на това място
удряйки могат и да настъпят и по-тежки увреждания и той се е съгласил с
настъпването на тези удари. Затова се касае за евентуален умисъл по отношение
на тежкото телесно увреждане, изразявайки се в постоянно тежко разстройство на
здравето, опасно за живота. От юмручният удар е предизвикан кръвоизлив в
твърдата мозъчна обвивка и този кръвоизлив, се увеличава, притиска се мозъчната
кора и това вече е жизнено застрашаващо и е довело до смъртта.
Съдът приема, че всички събрани
доказателства по категоричен и несъмнен начин установяват виновността на
подсъдимия по предявеното му обвинение и не са налице съмнения, че тази версия,
която се опитва да се прокара в производството, за някакви трима души, които са
причинители на увреждането, не намира упора в събраният доказателствен
материал. Очевидно се касае за неадекватно обяснение, приказки под въздействие
на алкохол, за дезориентираност, каквато би могла да настъпи в следствие на
самото увреждане на пострадалия при обяснението за някакъв побой от повече
лица. Не са налице основания за съмнение в
достоверността и на показанията на бащата на подсъдимия П.С., защото тези
показания изцяло стоварват отговорността върху сина му, а той твърди, че са
били двамата, черпили са се, легнали са после да спят, отишъл е при тях и от
там насетне се качват в таксито, за да закарат пострадалия до жилището на брат му на ул. Трайко Китанчев
.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: При индивидуализация на
наказанието, като смекчаващо обстоятелство, съдът отчете частичните
самопризнания, които прави подсъдимия за това, какво се е случило, като се
има предвид, че причина за конфликта
между подсъдим и пострадал е поведението на пострадалия. Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчете предходната съдимост на подсъдимия С..
Инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок по одобрено споразумение
№ 29/18.03.2014г.на Районен съд гр. Търговище.
Съдът определи наказание под
средният размер, предвиден в състава, което следва да бъде изтърпяно ефективно,
като бъде преведено в изпълнение и наказанието от 4 месеца лишаване от свобода,
наложено със споразумение-№ 29/18.03.2014г.на Районен съд гр. Търговище.
При преценка за начина на
изтърпяване на така определеното наказание от три години лишаване от свобода,
съдът взе предвид следното:Разпоредбата на чл.36 от НК визира три самостоятелни
цели постигането на които съдът следва да следи при определяне на наказанието
за съответното престъпление..Определяща е индивидуалната превенция, но в
зависимост от тежестта на самото деяние равна по тежест е и генералната
превенция.В конкретния случай за постигане целите на чл.36 и за поправяне на
подсъдимия и превъзпитание, както и за оказване предупредително и възпиращо
въздействие върху останалите членове на обществото, съдът счита, че се налага
ефективното му изтърпяване.
Относно гражданските искове:
С признаването на подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл.124 ал.1 от НК, се установиха и
основания за присъждане на обезщетения по чл.45 от ЗЗД за претърпени
неимуществени вреди по справедливост.
По делото са приети за съвместно
разглеждане граждански искове от
наследниците на пострадалия –сина му от предходен брак – К. В.Д. и М.
Д.А. – майка на В. Д.Г. сумата от по 100 000 лева и за двамата.
По отношение на гражданските
искове, на наследниците на
пострадалия- синът му К. В.,
съдът определи тази сума с оглед
показанията на бившата съпруга на пострадалия св. А.Й. тъй като не са поддържали топли
отношения да се срещат и че и неговият
син е разчитал на бащината помощ, както психическа, така и физическа и финансова, тъй като е пълнолетен
и работи.
По отношение на определената от съда сума на майката на
пострадалия М.А. съдът прецени, че се
установи от разпита на свидетелката, че по-скоро пострадалият е очаквал помощ
от своите родители, а не те да са очаквали помощ от него.
Съдът намира, че при така
установените обстоятелства сумата от
10 000 лева за майката на пострадалия - М.А. и 15.000 лева за сина
на пострадалия - К. В. се явява справедливо обезщетение за причинените им болки
и страдания.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,
съдът осъди подсъдимият Г.П.С. сумата от 835,82 лева, представляващи разноски
направени в Досъдебното производство, по сметка на ОД на МВР гр. Търговище,
както и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 600 лева за К. В.Д. и сумата от 400 лева за М.
Д.А. по сметка на Окръжен съд
Търговище , както и да заплати сумата от
1346,46лв. представляваща разноски за
вещи лица.
Съдът осъди подсъдимият С. да заплати на К. В.Д. и сумата от 500 лева представляваща
адвокатски хонорар и на М. Д.А. сумата
от 500 лева представляваща адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си в посочения
по-горе смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: