№ 433
гр. Бургас, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Галя В. Белева
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500539 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 538 вр. с чл. 278 ГПК и е образувано по
жалба, подадена от децата Т. Д. П. ЕГН ********* и К.Д.П., ЕГН **********,
чрез своя родител и законен представител и с негово съгласие З.А.М., ЕГН
**********, срещу Решение №137 от 16.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
7167 по описа за 2021 г. на Районен съд – Бургас, с което оставена без
уважение молбата на жалбоподателите за отказ от наследство, оставено от
Д.Л.П., ЕГН **********, както и вписването на отказа в съответните книги.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението на БРС е
незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че вписването
на отказа в съответната книга за откази от наследство не включва преценка на
въпроса за действителността на самия отказ, а само придава публичност на
волята на лицата. Изложени са съображения, че отказът от наследство не е
нищожен, тъй като не представлява отказ от субективното право на
наследяване, а отказ от придобиване на наследство, като правото на
наследяване само по себе си е сложно субективно право и съдържа в себе си
две отделни правни възможности - приемане на наследството /направо или по
опис/ и отказ от наследство и всяка една от тях представлява отделен правен
акт, едностранна сделка, чрез която се упражнява самото субективно право на
наследяване. Цитирана е практика на ВКС в този смисъл. Моли се за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се впише
отказът от наследство оставено от Д.Л.П. направен от малолетните деца Т. Д.
1
П. и К.Д.П..
Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен
интерес, в срока по чл. 538, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване отказ
по смисъла на същата разпоредба.
За да се произнесе по жалбата, настоящият съдебен състав обсъди
доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което
приема от фактическа и правна страна следното:
Охранителното производство е образувано по молба на подадена от
К.Д.П., чрез своя родител и законен представител З.А.М. и Т. Д. П., действащ
със съгласието на своята **** З.А.М., с която се прави отказ от наследството,
оставено от техния **** Д.Л.П., бивш жител на гр. ***, починал на **.**.20**
г. Молителите искат отказът им да бъде вписан в особената книга на
районния съд.
Районния съд е отказал вписването на направения отказ от наследство,
като се е мотивирал, че съгласно чл. 130, ал. 4 изр. 1 СК отказа от права от
ненавършило пълнолетие дете е нищожен.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението в
жалбата, че вписването на отказа в съответната книга за откази от наследство
не включва преценка на въпроса за действителността на самия отказ. Отказът
от наследство е формален едностранен акт, който поражда действие от
вписването му в книгата по чл. 49 ЗН. Едностранната сделка –
волеизявлението за отказ е само един от елементите на фактическия състав на
чл. 52 ЗН. За разлика от приемането на наследството, отказът от наследство
не може да бъде извършен извънсъдебно. Съдът в охранителното
производство съдейства на лицата за законосъобразното упражняване на
техните материални права, поради което служебно следи за спазване на
императивните материалноправни норми обуславящи валидността на
волеизявленията.
В цитираното от жалбоподателя Определение № 180/30.10.2019 г. по ч.
гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о., с че отказът от наследство е допустимо да
бъде извършен от ненавършило пълнолетие дете, тъй като не представлява
отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. За да достигне до този извод,
съставът на ВКС е анализирал правото на наследяване като правилно е
посочил, че със смъртта на едно лице неговите наследници получават
възможността да приемат наследството или да се откажат от него. До
момента на извършване на избора наследниците не придобиват конкретни
имуществени права върху наследствената маса, поради което отказът от
наследство не представлява отказ от конкретни имуществени права. Друг
аргумент, който се изтъква, е свързан с хипотезата, в която в наследството
няма активи, а само пасиви. В този случай с приемането на наследството
въобще не се придобиват конкретни права, а само задължения, което не е в
интерес на ненавършилия пълнолетие. На базата на посоченото в цитираното
определение се прави изводът, че „ отказът от наследство не представлява
заявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена от закона
2
възможност за придобиване на такива, по отношение на него разпоредбата на
чл. 130, ал. 4 СК не намира приложение. Още повече тази разпоредба не
следва да се тълкува разширително“. Възприето е, че отказът от наследство,
извършен от ненавършило пълнолетие дете, не може да бъде оставен
единствено на волята на законовия му представител или попечител. С цел
защита на интересите на детето такъв отказ е нужно да бъде преценяван по
реда на чл. 130, ал. 3 СК, от компетентния съд независимо, че той не е
посочен изрично в цитираната разпоредба. Преценката, която следва да
извърши съдът, се характеризира със съпоставяне на пасива и актива на
наследството, подобно на преценката, която би извършило пълнолетно лице,
което е призовано към наследяване.
Според цитираното определение отказът от наследство на ненавършило
пълнолетие лице ще бъде допустим след извършена преценка от съда по реда
на чл. 130, ал. 3 СК, при която се установи, че той е в интерес на детето, т.е.
наследството „не е добро“, тъй като пасивите в наследствената маса
надхвърлят актива.
В съдебната практика е преобладаващо друго разбиране, застъпено в
Определение № 160/5.10.2020 по ч. гр. д. № 2612/2020 г. на ВКС, II г. о. и др.
Според него чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК имат императивен характер и тяхното
разширително тълкуване е недопустимо. Следователно посоченото
изброяването в тях е изчерпателно, а за отказа от наследство не е приложима
разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК. Съставът на ВКС от II г. о. е анализирал
правната същност на този акт, като е възприел, че той представлява
„едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото
на лицето да приеме наследството, т. е. по естеството си той е отказ от право
то да се придобие наследството, оставено от съответния наследодател“. Като
стъпва на тази постановка, съдът е стигнал до извода, че това представлява
отказ от права и попада в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, поради което
е нищожен.
Спорният по настоящото дело въпрос е предмет на Тълкувателно дело
№ 1/2021 г. ОСГК на ВКС, по което липсва произнасяне към настоящия
момент. Въззивния съд намира, че липсва законово основание за спиране на
настоящото производство и с оглед преобладаващата съдебна практика, както
и поради невъзможността при отмяна на обжалваното решение на БРС,
настоящото въззивно решение да бъде обжалвано с касационна жалба пред
ВКС, Решение №137 от 16.11.2021 г. на БРС, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137 от 16.11.2021 г., постановено по ч.
гр. д. № 7167 по описа за 2021 г. на Районен съд – Бургас.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му
на жалбоподателя.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4