РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. гр.Мадан, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20235430100420 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 109 от ЗС.
Ищецът В. К. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В., общ. М., ул.
„****** № 29, чрез пълномощник адв. И. Г., е предявил против Х. А. Х. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В., общ. М., ул. „******“ № **, иск
/изменен в с. з. от ******* г. на основание чл. 214, ал. ГПК за осъждане на
ответника да премахне изградените в имот № ******** по действащата
кадастрална карта на с. В., общ. М., одобрена със Заповед № ******/******г.
на изпълнителния директор на АГКК гр. С., част от мост с дължина – 7,5
метра и широчина – 1,1 метър и част от бетонова площадка за кучета за
кучета с площ от 2,4 кв. м., като и да преустанови преминаването през имот
кадастрален № *******по действащата кадастрална карта на с. В., общ. М.,
одобрена със Заповед № *******/*******г. на изпълнителния директор на
АГКК гр. С., по прекарания от него път със широчина – 4 метра, да премахне
същия в обхвата на имот кадастрален № ******, да рекултивира тези два
имота и да възстанови първоначалното им състояние като ливада.
В исковата молба е посочено, че ищецът е наследник на А. А. А., бивш
жител на с. В. Под № * и № * от решение № ***** от ******г. на ОСЗГ гр. М.
1
на наследодателят му е възстановено право на собственост на ливада от *****
дка., десета категория, м. „*******“, представляваща имот № **** по картата
на землището на с. В. /понастоящем ПИ с идинтефикатор № *********, по
действащата кадастрална карта на с. В./, и ливада от ******* дка., десета
категория, м. „*******“, представляваща имот № *******, по картата на
землището на същото село/понастоящем ПИ с идинтефикатор № ******* по
действащата кадастрална карта на с. В./. Тези два имота са били и са се
ползвали според отреденото им предназначение - като ливади.
Твърди се, че ответникът Х. А. Х., чрез представлявани от него
дружества е собственик и стопанисва Хотелски комплекс „******“, който
комплекс се намира срещу описаните имоти, като ги разделя водно корито.
През ******година, докато ищецът работил извън Р. Б., ответникът без
никакви основания и напълно самоволно е започнал строителни дейности в
описаните по - горе имоти. Изградил мост над дерето, с което е свързал
хотелския комплекс с имотите, изградил е три броя бетонови площадки,
оградил ги е с бетонови блокчета и мрежа и вътре отглежда диви и питомни
животни (кучета и вълк). Направил е бетонова алея и бетонови стълби по
които се достига до поставен от него метален фургон. Сочи, че имотите са
разкопани от багер и в момента изобщо не могат да бъдат ползвани според
своето предназначение. Ответникът отсякъл и съществуващ орех.
Ищецът твърди, че след като се е върнал от Франция направил опит да
проведе разговор с ответника, но такъв категорично му е бил отказан.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Х. А. Х. не е постъпил отговор
на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат И. Г. от АК С.,
който поддържа предявената искова претенция. Излага съображения за
уважаването и по съществото на спора. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът не се явява и не изпраща представител. В представена по
делото молба – становище вх. № *****/*******г., същия е оспорил иска.
Твърди, че съгласно заключението на вещото лице, единия от процесните
имоти - поземлен имот ****** попада в по-голямата си част в речното корито
на реката, което положение е отразено и на представената от ответника
геодезическа снимка на инж. А. С. Според разпоредбата на чл. 11, т. 1 от
2
Закона за водите, водите на реките и принадлежащите им земи са публична
държавна собственост. Счита, че при това положение на осн. чл. 17, ал. 2
ГПК по реда на косвения контрол съдът дължи проверка на
законосъобразността на административните актове на ПК /понастоящем –
Общинска служба земеделие/, когато страната, на която такъв акт се
противопоставя, не е участвала в административното производство по
издаването му и възразява, че не са били налице материалните предпоставки
за реституиране на земеделския имот. При основателност на възражението,
според ответника отпадала легитимация на лицето, което черпи права от
решението, т. е. то не се счита за собственик на имотите по решението на
основание реституция по ЗСПЗЗ. В този смисъл били разясненията в т. 4 на
ТР № 6/10.05.2006 г. по т. гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС. С оглед на това,
ответника счита, че документът, с който ищеца се легитимирал като
собственик на поземлен имот ***** по КККР на с. В., а именно Решение №
******/*******г. на ОСЗГ гр. М., в частта му по т. 7 относно имот – ливада с
площ 0.414 дка в м. „*******“, землище на с. В., общ. М., се явявял нищожен
административен акт поради противоречието му със закона, тъй като не може
да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот, който по закон представлява
публична държавна собственост. Счита, че обстоятелството, че част от моста
през реката и част от бетонната площадка на клетките за кучета попадат в
поземлен имот *******, не променят това положение, тъй като след като не
са били налице предпоставките за възстановяване на целия имот, то такива не
са били налице и за отделни негови части, още повече, че последните попадат
в рамките на бреговата линия към водния обект. Относно останалите
строежи, за които ищеца твърди в исковата молба, че са изпълнени в
поземлен имот *******, с оглед заключението на вещото лице и
представената геодезическа снимка, ответника твърди че е установено, че
същите не са изградени в този имот, а в поземлен имот 1********, който е
собственост на трети лица – първоначално, считано от ****** г. на „******“
ЕООД, ЕИК *******, а считано от ******* г. /т. е. още преди завеждане на
делото/ - на „********“ ЕООД, ЕИК ******, на които дружества ответника е
едноличен собственик на капитала. Това било видно от представената от
ответника справка № ******/******** г., чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за „********“ ЕООД. По отношение на втория
недвижим поземлен имот на ищеца - поземлен имот ******, ответника е
3
признал, че през него е прокарал макадамов път, но сочи, че преди
изграждането му е поискал и получил разрешение да направи това от един от
наследниците на А. А. А. – С. А. А.. По изложените съображения, ответника
моли за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява следното:
С решение на ОСЗГ гр. М. № ******/******г. на А. А. А. – наследодател
на ищецът В. К. А., под № * и № *, е възстановено право на собственост на
ливада от ******* дка, десета категория, м. „******“, представляваща имот
№ ****** по картата на землището на с. В. /понастоящем ПИ с
идентификатор № ***** по действащата кадастрална карта на с. В./, и ливада
от ******* дка, десета категория, м. „*********, представляваща имот №
******* по картата на землището на с. В. /понастоящем ПИ с идентификатор
№ ******* по действащата кадастрална карта на с. В. Двата имота били и се
ползвали според отреденото им предназначение – като ливади.
Съгласно справка от Агенция по вписванията – М. № *******/********
г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за
„*******, ЕИК ********, поземлен имот с идентификатор № ******* който
граничи с имот с идентификатор № *******, е собственост първоначално,
считано от ********г. на „*******“ ЕООД, ЕИК ********, а считано от
*******г. и към момента на „*******“ ЕООД, ЕИК *********, на които две
дружества ответника Х. А. Х. е едноличен собственик на капитала.
От показанията на изслушания по делото св. А. С. – братовчед на
ищецът, се установява, че в средата на месец ******* **** г. при оглед на
имота им намиращ се срещу заведението на комплекс „*******“, чийто
собственик е ответника Х., С. установил, че имота им е завзет, като имало
прекаран път, сложен фургон и направен мост от комплекса към техния имот.
Пътя минавал през двата им имота, от които единия им имот бил
хоризонтално срещу заведението покрай реката, а другия от реката нагоре. На
място С. видял двама работника, които дошли от комплекса и разбрал, че Х.
ги е пратил. Опитал се да направи връзка с Х., като два пъти го търсил да се
разберет, първия път сам, а втория път заедно с ищеца В.. След втория
разговор с Х., той казал, че имата е негов и ги питал какви претенции имат
към имота му, а те му казали, че имота е техен. Според С. те не са спирали Х.
4
да минава през имота, но не са му разрешавали да завземе целия им имот,
както и да прокарва път през имотите. Сочи, че в имота, който е хоризонтално
на комплекса знае, че има подпорна стена /дувар със зидани камъни/ и го
знаят като техен и откакто се помни винаги са го обработвали, като никога са
нямали проблеми.
От показанията на свид. Х. А. се установява, че познава ищеца и
неговите имоти, като в съседство А. има свой имот. В имотите на ищецът, Х.
през лятото на ******* г. започнал да прави кучкарници, гледал и вълци.
Направил и железен мост, за да има достъп до хладилна камера, както и
направил път. Х. имал техника и работници. Никой друг освен Х. не е правил
нищо в имотите на ищеца.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза на инж. Д. С. се установява, че има изместване по КККР /КВС/ на
с. В., като имотите на ответника – имот с идентификатор *******, с площ ***
кв. м. и имот с идентификатор ******с площ *** кв. м., са изместени с около
11 метра в посока юг-югозапад. По данните от КККР в имот с идентификатор
***** попада част от моста с дължина 7.5 метра /общо мостът е дълъг 13
метра/ и част от бетоновата площадка на клетките за кучета – 2.4 кв. м.. През
имот с идентификатор ******** преминава път на земно легло, който заема
28 кв.м. от имота. Останалата част от построеното попада в имот с
идентификатор 1******** който е закупен от ответника, по твърдения на
негов представител, присъствал при огледа. В този имот попада и отсечения
орех. Сумата за премахване на всички съоръжения и за рекултивация на
терена е 3 574 лева. Към заключението вещото лице е представило
комбинирана скица, в която е отразило горните констатации.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 109 ЗС.
В съответствие с постоянната практика на ВКС искът по чл. 109 от ЗС,
предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота
според неговото предназначение. За да бъде основателен и се уважи
5
негаторният иск, необходимо е ищецът да установи по делото, че е
собственик на имота и е налице неоснователно противоправно действие от
страна на ответника в този имот. В настоящия казус ищецът установи своето
право на собственост с представеното решение на ОСЗГ гр. М. за
възстановяване правото на собственост на земи на своя наследодетел.
От събраните по делото доказателства и от заключението на ВЛ по СТЕ
инж. Д. С., се установява, че в имот с идентификатор ******* има изградена
част от мост с дължина 7.5 метра /общо мостът е дълъг 13 метра/ и широчина
1.1 метра, както и част от бетонова площадка на клетки за кучета с площ 2.4
кв.м., а в имот с идентификатор ********е прокаран път на земно легло,
който заема 28 кв. м. от имота.
Поради това съдът приема, че с изградените от ответника мост и
площадка на клетки за кучета, и прокаран път, е навлязъл в имотите на
ищеца.
В случая без правно значение е дали единия от процесните имоти – ПИ
******* в който са изградени част от моста и площадката за кучета, попада в
по-голямата си част в речното корито на реката и дали са били налице
материалните предпоставки за реституиране му. Когато обаче такъв строеж
засяга правата на трети лица, същите могат да претендират неговото
премахване по реда на чл. 109 ЗС. Следователно ирелевантно за спора е дали
документа, с който ищеца се легитимира като собственик на поземления
имот, а именно Решение № ******/********* г. на ОСЗГ гр. М., в частта му
по т. 7 относно имот – ливада с площ 0.414 дка в м. „******“, землище на с.
В., общ. М. се явява нищожен административен акт, поради противоречието
му със закона, както и соченото разяснение в т. 4 на ТР № */10.05.2006 г. по т.
гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, касаещо реституцията на недвижими
имоти, отчуждени по благоустройствени закони - ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ
и ЗС. От събраните гласни доказателства се опровергават и твърденията на
ответника, че е имал съгласие от един от наследниците на собственика на
имота, за прокарването на пътя през другия имот – ПИ № *******.
В настоящия случай установения факт, че изградения мост и площадка на
клетки за кучета, навлизат в единия от имотите, а прокарания път през другия
имот на ищецът е достатъчен за уважаване на исковата претенция. Това така,
тъй като с разполагането на част от моста и част от площадката за кучета,
6
както и прокарването на пътя в съседните имоти на ищеца вече се ограничава
пълноценното ползване на същите, което е недопустимо и същите подлежат
на премахване.
Предвид така изложените аргументи, съдът счита, че предявеният иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед извода за основателност на исковата претенция и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде уважена и молбата на ищеца за
присъждане на сторените от разноски, които съобразно списъка по чл. 80 от
ГПК, са 2100.00 лева, представляващи държавна такса от 100.00 лв.,
възнаграждения на ВЛ от 500.00 лв. и адвокатско възнаграждение от 1500.00
лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. А. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В., общ. М.,
ул. „*******“ № 102, по иска на В. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
с. В., общ. М., ул. „****** № **, чрез адв. И. Г., съдебен адрес: гр. С., ул.
"******" № **, ет. *, с правно основание чл. 109 от ЗС, да премахне
изградените в имот № ****** по действащата кадастрална карта на с. В., общ.
М., одобрена със Заповед № *******/********г. на изпълнителния директор
на АГКК гр. С., част от мост с дължина – 7,5 метра и широчина – 1,1 метър и
част от бетонова площадка за кучета за кучета с площ от 2,4 кв. м., както и да
преустанови преминаването през имот кадастрален № ******** по
действащата кадастрална карта на с. В., общ. М., одобрена със Заповед №
*******/****** г. на изпълнителния директор на АГКК гр. С., по прекарания
от него път със широчина – 4 метра, да премахне същия в обхвата на имот
кадастрален № ********, да рекултивира тези два имота и да възстанови
първоначалното им състояние като ливада.
ОСЪЖДА Х. Ахмед Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В., общ.
М., ул. ******** № ***, да заплати на В. К. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. В., общ. М., ул. „**********“ № **, чрез адв. И. Г., съдебен адрес:
гр. С., ул. "******* № **, ет. *, сумата от 2100.00 лева, представляваща
7
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8