№ 915
гр. Бургас, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Г.В.. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120202039 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от Х. Б. В. ЕГН ********** с
адрес: *** с адрес за връчване: *** против наказателно постановление № 22-0769-
000575/11.05.2022г. на Началник Група ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция , с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 3, т. 1
ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се излагат съображения, че са допуснати
съществени процесуални нарушения относно свидетелите, липсвало пълно описание на
обстоятелствата на нарушението, не били предявени доказателства, оспорва се нарушението
да е извършено. Не било ясно описано нарушението, както и липсвали правомощия да се
ангажира отговорността по ЗДвП. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
За наказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Ж..
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
На 27.01.2022г. св. К. В. съставил, в присъствието на двама свидетели, АУАН срещу Х.
Б. В. за това, че на 16.11.2021г. около 14,36 часа в гр. Бургас, ул. „Крайезерна“,
непосредствено преди входа на Пристанище-Бургас терминал Запад, управлявал съчленено
ППС влекач марка „***“ модел „***“ с рег. №*** с две оси и свързано с него полуремарке с
три оси марка „***“ модел *** с рег.№*** и двете собственост на „***“ ООД с ЕИК:***,
натоварено с „***” с обща маса на съчлененото ППС 52700кг. /петдесет и две хиляди и
седемстотин килограма/, което надвишава допустимата максимална маса на ППС за
движение по пътищата отворени за обществено ползване, определена в Наредба №11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства издадена
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно която допустимата
максимална маса за съответното съчленено ППС с посочените брой оси е 40 тона. Акта се
съставил във връзка с преписка №769р-14901 от 2021 г. по описа на ОДМВР гр. Бургас.
1
Прието, че е нарушен чл.139, ал.1, т.2 пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б. А от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни или тежки ППС като се движи
по пътя с ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, установени от
МРРБ, както и с товар представляващ опасност за движението, с което виновно е нарушил
чл.139 ал. 1 т.2 от ЗДвП.
АУАН бил връчен на Х. Б. В., който посочил, че има възражения.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят заявява, че АУАН е съставил въз
основа на представените му документи.
С преписката липсват представени доказателства да е било депозирано писмено
възражение срещу АУАН в срока по чл. 44 ЗАНН.
На 11.05.2022г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган изцяло е възприел фактите описани в АУАН и е приел, че е налице
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на Х. Б. В. е
наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото свидетел В.,
както и от представените писмени доказателства като липсват такива доказателства, които
да са противоречиви. Видно от кантарните бележки, приложени по делото се установява
натоварването на ППС като изложените от св. К. Ванлегов обстоятелства се подкрепят и от
писмените сведения на Х. В..
Не се установиха противоречия и жалбоподателят не представи доказателства, които да
поставят под съмнение изложеното от актосъставителя относно типа на МПС, категория,
количеството допустима максимална маса. По отношение на кантарните бележки следва да
се посочи, че същите се изготвят след замерване от кантар в *** ЕАД, за който е представен
паспорт и е бил проверен.
Разгледана по същество:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата
отмяна. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Не се споделя възражението, че АУАН и НП не са издадени при спазване на
изискванията на закона и органът за издаване на НП не е компетентен. Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и на основание чл.
177, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 и 2 от ЗДвП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон. Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП определени от
министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение
от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на товарите на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да
извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата видимост. Видно от
представена в преписката Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, са определени служби за контрол по Закон за движение по пътищата, които да
издават актове за установяване на нарушения и наказателни постановления във връзка с
осъществявания контрол по ЗДвП. В т.1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
2
Министърът на вътрешните работи е определил компетентност за осъществяване на контрол
по спазване на разпоредбите на ЗДвП на Областните дирекции на МВР и секторите „Пътна
полиция“. В 1.3.2 и 3 от същата заповед са определени и конкретни служители на отделните
структури, които да издават актове за установяване на нарушения и на наказателни
постановления. Изрично е предвидено, че АУАН може да се състави от полицейски
инспектор, а НП да се издаде от началниците на групи в сектор „Пътна полиция“.
Настоящият АУАН е издаден от свидетеля К. В. на длъжност полицейски инспектор в
сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас. Обжалваното наказателно постановление е било
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Бургас, поради
което и АУАН и НП са издадени от компетентен орган.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени предвидените в чл. 34 ЗАНН
срокове.
Неоснователен е доводът във връзка с това, че е допуснато съществено процесуално
нарушение при посочване на свидетелите. В случая актосъставителят посочи, че
нарушението е установено при проверка на документи. Действително съгласно чл. 40, ал. 1
ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. Ал. 3 на същата разпоредба обаче предвижда изключението от тази хипотеза
като е посочено, че при липса на свидетели, присъствували при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. В случая нарушението е установено при извършена проверка по
документи от ОД МВР, поради което и не е могло да бъдат установени свидетели очевидци
на самото нарушение, а АУАН е съставен в съответствие със закона в присъствието на
двама други свидетели въз основа на събраните писмени доказателства.
Този състав счита, че нарушението е описано подробно като е посочена дата, време и
място на неговото извършване, подробно са описани конкретните обстоятелства. Изрично е
посочено, че мястото на нарушението е гр. Бургас ул. „Крайезерна“, непосредствено преди
входа на Пристанище-Бургас терминал Запад, както и всички обстоятелства във връзка с
нарушението. Наказващия орган не се е позовал бланкетно на представената преписка във
връзка с извършената проверка, а подробно е описал обстоятелствата във връзка с
нарушението. Ясно е посочено количеството товар на ППС като това тегло се установява от
представената кантарна бележка при претегляне, докладна записка, сведения на самия
жалбоподател, както и документи, сочещи, че кантарът е преминал проверка. АУАН е бил
предявен на нарушителя.
На следващо място нарушаването на чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗАНН не е съществено, тъй
като не се отразява пряко върху правото на защита на санкционираното лице да разбере за
какво му се налага санкция. Също така, е запознат с представените доказателства имал е
възможност да се запознае с тях и в хода на съдебната фаза, поради което този довод е
неоснователен.
В обобщение, съдът намира, че липсват формални основания за отмяна на
постановлението. В случая наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са
всички съставомерни признаци на нарушението, което се твърди да е извършено, като ясно
и точно са посочени приложимите законови разпоредби.
3
Съгласно чл. 139, ал.1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва
да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението. Чл. 6, ал. 1, т. 3, б „а“ от Наредба №
11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
предвижда, че допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече
оси е 40 t.
Установи се от събраните доказателства, че жалбоподателят В. управлявал ППС –
влекач марка „***“ модел „***“ с рег. № *** с две оси и свързано с него полуремарке с три
оси, марка „***“ с рег. № ***, с обща маса на съчленено ППС 52700кг., при разрешена
максимална маса за съответното ППС до 40 тона. Видно от приложена в преписката
кантарна бележка, на 16.11.2021 г. в 14:42 часа товарът на управляваното от жалбоподателя
съчленено ППС е бил измерен на ***, като масата е била 52700 кг., с което е допуснато
нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2 ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б „а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без
да спазва установения за това ред пътно превозно средство с размери, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Липсват обстоятелства, от които да може да се направи извод, че случаят е маловажен.
Пар. 1, т. 4 от ДР ЗАНН определя, че „маловажен случай“ е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретния случай нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други подобни случаи като е видно,
че не се касае за единично нарушение съгласно останалите представени кантарни бележки.
Отделно от изложеното съгласно чл. 189з ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат
чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
АНО правилно е определил приложимата санкционна разпоредба като наказанието
според този състав е определено при отчитане на отегчаващите и смекчаващите
обстоятелства съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Като
смекчаващо обстоятелство може да се отчете това, че не е бил извършван личен превоз, а
управляваното ППС е било натоварено от товародател. От друга страна са налице
отегчаващи обстоятелства предвид това, че се касае за засягане на важна група от
обществени отношения като се управлява ППС с натоварване над допустимото и се създава
опасност за живота и здравето на всички участници в движението. Освен това са налице
данни, че ППС е управлявано над допустимото натоварване нееднократно, поради което и
според съдебния състав като се отчитат обстоятелства по случая, обществената опасност на
деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, правилно наказващия орган
е определил наказанието глоба в размер на 1000 лева.
В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в съответствие с
процесуалните правила, а нарушението е доказано, правилно е определена санкцията,
наложена на жалбоподателя, поради което обжалваното постановление следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН съдът се произнася по разноските. В
4
конкретния случай НО е бил представляван от юрисконсулт като с писмено становище се
претендира възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедливия
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0769-000575/11.05.2022г. на
Началник Група ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция, Бургас, с което на Х. Б. В. ЕГН
********** с адрес: ***, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 177, ал.
3, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Х. Б. В. ЕГН ********** с адрес: *** с адрес за връчване: ***, чрез адв. К.
да заплати на ОД МВР Бургас сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5