Р Е Ш
Е Н И Е
№149
гр. Хасково, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Цвета Пазаитова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
исково адм.дело № 645 по
описа на Административен съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на К. К. К.,
подадена чрез процесуален представител, против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –
Хасково за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ
размер от 20 000 лева.
В исковата молба се твърди,
че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0271-000247/03.06.2021 г., по отношение на К.Д.К. било разпоредено временно
отнемане на свидетелство за регистрация на МПС – „Опел Астра“ с * **** **и
отнемане на 2 бр. регистрационни табели с № * **** **за срок от 6 месеца.
Заповедта била обжалвана и било
образувано административно дело № 392/2021 г. по описа на Административен съд -
Стара Загора. С влязло в сила решение от 10.12.2021 г. съдът отменил заповедта
за налагане на принудителна административна мярка като незаконосъобразна.
С договор за
покупко-продажба от 01.04.2021 г. К. К. К. придобила посочения лек автомобил, като целта на покупката била
свързана с факта, че на 08.02.2021 г. същата придобила удостоверение за
регистрация на животновъден обект, намиращ се в с.У., обл.Хасково.
Придобиването на такова удостоверение било свързано със задължението за
полагане на грижи за отглеждане на животните в животновъдния обект. За да се
стигне до животновъдния обект от местоживеенето на К. ***, било необходимо да
се изминат около 45 км. Покупката на този автомобил била свързана с
транспортирането на К. и на няколко работници ежедневно от гр. Г. до
животновъдния обект. След покупката на автомобила ежедневно К., която била
правоспособен водач, заедно с работниците изминавали горепосоченото разстояние
със закупения автомобил. След издаване на заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка от 03.06.2021 г., моторното превозно средство,
собственост на К., не било възможно да бъде използвано за тези нужди. Тъй като
в регистрирания животновъден обект имало животни, а именно 2 бр. коне, К. била
принудена да ползва транспортните услуги на свой близък, който всеки ден
транспортирал К. *** до животновъдния обект в с. У. и обратно. За извършената
услуга К. ежедневно му заплащала сумата от 100 лв., включваща в себе си гориво,
смазочни материали, време, гуми и др. Тази услуга била извършвана срещу
заплащане не по малко от 130 пъти за времето, когато действала заповедта за
налагане на принудителна административна мярка.
През 2018 г. и 2019 г. С. Ц. К. придобил
чрез покупко-продажба в гр. Приморско на ул*** апартамент
и студио, находящо се на ул.„***. Жилищата били придобити по време на
сключения граждански брак между него и К.Д.К.. След покупката на жилищата всяка
година през лятото те се отдавали под наем. За наемателите се грижело цялото
семейство. Грижите включвали поддръжка, пране на бельо, почистване, боядисване,
дезинфекциране и др. Тъй като съпругът на К. започнал да се занимава с друга
дейност, в началото на 2021 г. тези грижи били прехвърлени на К.. За целта
семейството решило да закупи автомобил, който да бъде използван, освен за
полагане на грижи за животновъдния обект, и за полагане на грижи за
горепосочените имоти.
Преди активния период още от
средата на м. май 2021 г. К. ежеседмично пътувала до жилищата в гр. Приморско,
за да може да ги подготви за предстоящия сезон. След издаване на заповедта за
налагане на принудителна административна мярка от 03.06.2021 г. възможността й
да пътува с лек автомобил „Опел Астра“ с * **** **била отнета. За целта тя започнала
да използва транспортните услуги на семеен познат, който, когато се налагало,
извършвал транспортни услуги от гр. Г. до гр. Приморско и обратно. За периода
от 03.06.2021 г. до 01.10.2021 г. той извършил минимум 20 такива услуги. За
всяка услуга К. му заплащала сумата в размер на 250 лв.
За времето, през което
действала отменената заповед за прилагане на принудителна административна мярка,
К. претърпяла страдания от емоционално и психическо естество. Същата не могла
да реализира трудовите си намерения, използвайки личния си автомобил. Самият
факт, че не можела да използва личния си автомобил по предназначение й действал
негативно и я тласкал към психическо страдание. Ежедневно се притеснявала, че е
възможно колата, която ги транспортира и нейният водач да не извършат тази
услуга. Особено много се притеснявала за животните, отглеждани в животновъдния
обект. Само един ден отсъствие щял да окаже пагубно влияние върху тях. Отделно
фактът, че има издадена заповед за принудителна мярка бързо се разгласил в
населеното място, където живее и по този начин се уронили престижа,
достойнството и честта на нея и семейството й. Много трудно й е било да
възстанови доверието в хората. Въпреки нейните обяснения, че е станала грешка
голяма част от хората не й повярвали.
С оглед на така изложеното,
ищцата моли съдът да осъди Областна дирекция на МВР - Хасково да й заплати
обезщетение за причинените й нематериални вреди, представляващи болка,
страдания, чувство на безсилие, злепоставяне пред обществото, близки и приятели,
стрес, притеснение, тревожност, загуба на самочувствие, изгубване на доверие в
институциите, отражение върху емоционално и психическо състояние, безсъние, в
размер на 2 000 лв. и обезщетение за причинените й материални вреди в размер на
18 000 лв., включващи в себе си: транспортни разходи от гр. Г. до гр. *** и обратно
в размер на 5 000 лв., транспортни разходи от гр. Г. до с. У., обл. Хасково и
обратно в размер на 13 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – гр.Хасково, в депозирано по делото писмено
становище, посочва, че исковата
молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Твърди, че за да
бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и
доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили
вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. В случая не се
установявало, че от незаконосъобразно приложената принудителна административна
мярка ищцата е претърпяла твърдените имуществени вреди. С отнемането на СУМПС
не се ограничавало правото на собственост върху МПС, като прилагането на
процесната ПАМ се свързвало с изземване на свидетелството за управление на МПС,
а не със спирането на автомобила от движение и отнемане на свидетелството за
регистрация на МПС. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез
представителя си в съдебно заседание, изразява становище за частична
основателност на предявената искова претенция.
Съдът, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0271-000247/03.06.2021 г., издадена от младши
полицейски инспектор в Участък Симеоновград, Районно управление - Харманли при
ОД на МВР - Хасково по отношение на К.Д.К. е наложена на основание чл. 171, т. 2а,
б. ”а” от ЗДвП принудителна административна мярка - „временно отнемане на
свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели № Х2238КН
до прекратяване на регистрацията в срок от 6, а именно 180 дни“.
Заповедта е обжалвана от К.Д.К.
и в тази връзка е образувано административно дело № 392/2021 г. по описа на
Административен съд - Стара Загора. С влязло в сила на 10.12.2021 г. Решение № 452/10.12.2021
г. по делото съдът е отменил заповедта за налагане на принудителна
административна мярка като незаконосъобразна, като е приел, че същата не
съдържа всички изискуеми от закона реквизити, а именно не била посочена ясно и
еднозначно наложената принудителна административна мярка. От разпореденото с
обжалваната заповед „временно отнемане на свидетелството за регистрация на МПС
и два броя регистрационни табели * **** * до прекратяване на
регистрацията в срок от 6, а именно 180 дни“ не можело да бъде установено дали
с нея се налага ограничителната мярка - „Прекратяване на регистрацията на МПС“,
или единствено се извършват отразените фактически действия - „временно отнемане
на свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели“, за
срок до прилагането на ПАМ. Прието е, че този диспозитив на заповедта създава
неяснота относно разпоредените правни последици и не само нарушава правото на
адресата на акта да разбере какви задължения му се вменяват, съответно какви
права му се ограничават, но прави невъзможно и настъпването на правния
резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. На второ
място, съдът е приел, че обжалваният акт се явява фактически и правно
необоснован, липсвали ангажирани доказателства, установяващи описаната в
обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка, възприета като
основание за прилагане на принудителна административна мярка.
За установяване на твърденията
в исковата молба за причинени вреди, по искане на ищцата бяха допуснати до
разпит свидетелите К.Г.Д.и Б. Д. Р.. При разпита си в съдебно заседание свид.Д. заяви, че
познава ищцата отдавна. Работил за нея заедно с вуйчо си и сина си, когато тя правила
обор за коне в У.. Работата продължила около четири-пет месеца през лятото на 2021
г. От гр. Г. до с. У. пътували с лека кола „Опел Астра“, собственост на Б.,
който бил и шофьор на автомобила. Той ги вземал сутрин в 7:00 часа и вечер ги
връщал. К. пътувала всяка сутрин и вечер с тях. Съпругът й бил в Германия. Работили
седем дни в седмицата. Не ходели, само ако валял дъжд – това се случвало
два-три пъти в месеца. Карал ги Б., защото били свалили номерата на колата на К.
и нямало с какво да ходят до обекта. Свидетелят не знае дали К. плащала на Б.
за този превоз. Предполага, че му е плащала. Започнали да работят там в
началото на лятото. Тогава К. ги карала с нейния „Опел“, а после, когато
свалили номерата, тръгнали с Б.. Свидетелят не може да си спомни кога точно се
е случило това. Пътували с него, докато свърши работата на обекта, до около началото
на октомври.
Свидетелят Б.Д.Р.заяви при
разпита си в съдебно заседание, че от началото на месец юни до октомври извършвал
транспортни услуги за К. и мъжа ѝ. Свалили номерата на колата й, нямало с
какво да се придвижва и тя го помолила да я превозва до село и до морето.
Свидетелят извършвал превоз от гр. Г. до с. У. и от гр. Г. до гр. П.. Сутрин
тръгвали от гр. Г. към 07:00 - 07:30 часа, карал двама-трима работници и К. до
конюшнята в с.У., а после вечерта ги връщал. Свидетелят извършвал тази услуга
срещу заплащане. Уговорката била ищцата да поеме разходите до селото, около 100
лв. отиване и връщане - за гориво, консумативи, масла и т.н. Карал работниците
почти всеки ден, понякога и в събота и в неделя.
Освен до с.У. свидетелят
карал К. *** минимум 20 пъти. Сутрин
карал работниците до с.У., след това тръгвал за гр. П. и вечер ги
вземал. Там тя имала два апартамента, на които се правело освежаване и
свидетелят помагал. За това пътуване от гр. Г. до гр. П. и обратно
тя му плащала по около 230 - 250 лв. За труд не бил вземал пари. Не били
издавани документи, всичко било на приятелски начала, на доверие. При всяко
осъществяване на услугата К. му плащала. Автомобилът, с който осъществявал тази
услуга, бил собственост на свидетеля – „Фолксваген Пасат“, комби, 2002 г. Дотогава
свидетелят работил в чужбина и точно се бил върнал в България, нямал работа.
С оглед цялостното изясняване на делото
от фактическа страна, по същото бе назначена съдебно-оценителна експертиза. В първоначално
депозираното заключение, изхождайки от транспортното разстояние между гр. Г. и
гр. П.,
транспортното разстояние между гр. Г. и с. У., област Хасково, средната цена за
литър гориво за процесния период от м.юни до м.октомври 2021 г., с оглед
показанията на разпитания по делото свидетел и показанията му за заплащаните му
суми за извършваната услуга, вещото лице посочва, че разликата между стойността
на транспортната услуга за осъществен превоз със собствения на свидетеля . от гр. Г. автомобил от гр. Г. до
гр. П.
и съответно от гр. Г. до с.У., обл. Хасково през процесния период (18 000 лв.),
с разходите, които ищцата би направила, ако бе осъществила този превоз със
собствен транспорт с процесния автомобил (2 451,72 лв.) възлиза на 15 548.28
лв.
Доколкото в това заключение стойността
на транспортната услуга за осъществен превоз със собствения на свид. Р. автомобил е посочена като
идентична с тази, заявена от свидетеля в съдебно заседание, съдът не прие това
заключение и даде възможност на вещото лице да допълни заключението си
съобразно поставената му задача, като посочи каква е стойността на
транспортната услуга за осъществен превоз със собствения на свид. Р. автомобил,
като се вземат предвид идентични показатели с тези, взети предвид при
изчисляването на стойността на превоза
със собствен транспорт, като посочи отделно и начислената печалба от
осъществилото превоза лице.
В депозираното в тази връзка допълнително
заключение на вещото лице се сочи, че стойността на транспортната услуга за
осъществен превоз със собствения на свидетеля Р. лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ възлиза на около 2 668.76 лв.
Разликата между стойността на
транспортната услуга за осъществен превоз със собствения автомобил на свидетеля
Р. („Фолксваген Пасат“) по дестинациите гр. Г. - гр. П. - гр. Г. и гр. Г. - с. У.,
обл.Хасковска - гр. Г., през процесния период, с разходите, които ищцата би
направила, ако бе осъществила този превоз със собствения си автомобил („Опел
Астра“) възлизала на 552.00 лв. Начислената (реализирана) печалба от лицето, осъществило
транспортните услуги с лек автомобил Фолксваген Пасат възлизала на около 15 331.24
лв.
По делото са представени и съответно
приети писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост на ищцата,
в режим на съпружеска имуществена общност, върху лек автомобил „Опел Астра“ с
рег.№ * **** ** (Договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 01.04.2021 г. и Удостоверение
за сключен граждански брак от 30.04.2010 г.), жилище – апартамент, находящ се в
П.(Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10, том II, рег.№ 1622, дело № 196/2019 г.) и
студио в П.(Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53, том IV, рег.№ 4566, дело № 524/2018 г.).
Представено е и Удостоверение за регистрация на животновъден обект №
ЛС-2595/08.02.2021 г., издадено на К.Д.К. във връзка с животновъден обект:
лично стопанство, намиращ се в с.У., обл.Хасково.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице, поради което отговорността се характеризира като обективна и
безвиновна. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се
установява наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответната
страна.
Безспорно по делото бе доказано, че
първият елемент от посочения фактически състав е налице, с оглед влязлото в
сила съдебно решение за отмяна на незаконосъбразен административен акт (заповед
за прилагане на принудителна административна мярка), с който акт временно са
отнети свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели № *
**** **. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. ”а” от ЗДвП, издадена от младши
полицейски инспектор в Участък Симеоновград, РУ - Харманли при ОД на МВР –
Хасково, е отменена изцяло като незаконосъобразна с влязло в сила на 10.12.2021
г. Решение № 452/10.12.2021 г., постановено по административно дело № 392/2021
г. по описа на Административен съд - Стара Загора.
Следователно, налице е първият елемент
от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Установен е правопораждащият
правото на обезщетение юридически факт.
По отношение на другите две предпоставки
– наличието на вреди и пряката и непосредствена връзка между тях и
незаконосъобразния административен акт, съдът приема следното:
Съобразно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ,
отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да бъде
ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи
и длъжностни лица. С оглед изложеното в Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г.
по т. д № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС - държавата отговаря за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането, като отговорността е обективна и не
е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. В същото тълкувателно решение, задължително за съда, се
посочва, че държавата не отговаря за вреди, ако увреждането е причинено по
изключителна вина на пострадалия, като в този случай се изследва доколко
поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го
освобождава от отговорност. Вредата представлява накърняване имуществото на
правните субекти или на техни неимуществени блага, като обезщетение се дължи за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
В настоящото исково производство са
предявени два обективно съединени иска - за обезщетяване на претърпени неимуществени
вреди в размер на 2 000 лева и на претърпени имуществени вреди в общ размер от 18
000 лв. под формата на претърпени загуби - извършени разходи за заплащане на
транспорт от гр. Г. до с.У. и обратно в размер на 13 000 лева и от гр. Г. до
гр. П. и обратно в размер на 5 000 лева. Така твърдените вреди подлежат на
репариране, ако са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразния
административен акт и при доказване, че ако този акт не бе издаден, вредата
реално е нямало да настъпи, като в тежест на ищцата бе да докаже действителното
настъпване на вредите в търсения размер и на посоченото основание.
В тази връзка настоящата инстанция
намира претенцията за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди
в размер на 2 000 лв. за неоснователна, а твърдяните вреди - за недоказани по
основание и размер. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за
конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая в хода на
производството не бе установено засягане в гореописания аспект, което да
обоснове основателност на претенцията за обезщетение. Приобщените доказателства
по делото в тяхната съвкупност не установиха негативни преживявания за ищцата,
които да обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ. Действително процесната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка е отменена като
незаконосъобразна, но при отсъствието на доказателства за причиняването на
неимуществени вреди на ищцата като един от елементите от фактическия състав на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, няма основание за ангажиране на отговорността на
ответника. Фактът на отмяната на незаконосъобразната ЗППАМ сам
по себе си не може да обуслови ангажирането на отговорността на държавата в
посочената насока. Настоящата инстанция намира, че отмяната на един
административен акт, поради неговата незаконосъобразност, не презумира
отговорност на държавата за настъпили вреди. Необходимо е да се докаже реалното
настъпване на тези вреди, за да може да се определи и съответния техен паричен
еквивалент. Това обаче също
не е достатъчно, а следва вредите да са пряка и непосредствена последица, тоест
да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния акт. В случая
ищцата не ангажира доказателства, установяващи твърденията й, изложени в
исковата молба, за претърпени страдания от емоционално и психическо естество, за
уронване на престижа, достойнството и честта на нея и семейството й в резултат
на незаконосъобразната заповед. Ето защо предявеният иск за заплащане на сума в
размер на 2 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за
обезщетяване на имуществени вреди следва да бъде отбелязано следното:
Издаването на незаконосъобразната
заповед, която впоследствие е била отменена от съда, несъмнено е лишило ищцата
за периода на действие на заповедта от възможността да ползва собствения си лек
автомобил, доколкото същият е бил със снети регистрационни табели и с отнето
свидетелство за регистрация на МПС, в който случай процесният лек автомобил не е
могъл да бъде легитимно управляван по пътищата, отворени за обществено
ползване, не само от ищцата, но и от което и да е друго трето лице.
В тази връзка ищцата твърди, че от
незаконосъобразния административен акт са й причинени имуществени вреди, доколкото
за процесния период се е наложило да ползва възмездно по облигационно правоотношение
услугите на трето лице и съответно автомобила, собственост на това трето лице, за
осъществяване на транспорт по две основни направления – гр. Г. – с. У. (130
пътувания) и гр.Г. – П.(20 пътувания). Тоест същата претендира обезвреда на
вреди под формата на претърпени загуби, доколкото при сключването на договор,
по силата на който ищцата ползва автомобила на трето лице и услугите на това
лице като шофьор, за това ползване в процесния период на противоправната
дерегистрация същата дължи насрещна престация, която води до реално намаляване
на нейното имущество. В тази връзка по делото бе установено, че изземването на
регистрационните табели и свидетелството за регистрация на МПС изцяло е лишило
ищцата от възможността да ползва лекия си автомобил за периода от 03.06.2021 г.
до 10.12.2021 г., тоест за период от 190 дни. Претенцията й обхваща период от
общо 150 дни, която честота на пътуванията (почти ежедневно) и периода на
осъществяването им (от м. юни до м.октомври) съдът намира за установена с оглед
ангажираните по делото гласни доказателства и липсата на насрещно доказване от
ответната страна, което да опровергае тези твърдения. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че в случая се касае не до предполагаема вреда от реализиране
на други облаги или ползи (например от отдаване под наем или продажба), които
биха довели до увеличаване на имуществото на собственика, а до реална вреда,
която е резултат от невъзможността да упражни правото си на собственик в пълен
обем за времето, през което не е могла да ползва автомобила си. Отговорността
на ответника е основана на принципите за реализиране на деликтната безвиновна
отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която обхваща обезщетяване на всички
причинени вреди по чл. 4, ал. 1 от същия закон. Тези вреди са преки, защото
няма по-типична, нормално настъпваща и логична негативна последица от постановената
заповед от това, че ищцата практически не е била в състояние да упражни правото
на собственост върху лекия автомобил в пълен обем. Освен преки, тези вреди са и
непосредствени, защото са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. В този смисъл налице е и третата материалноправна предпоставка за
ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предявената
искова претенция в частта й за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Относно размера на причинената
имуществена вреда, следва да бъде отбелязано следното:
Претенцията на ищцата, изразяваща се в
искане за цялостно възмездяване на направените разходи във връзка с
осъществените пътувания по посочените две дестинации е логично необоснована. В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че ищцата би направила разходи за
гориво, масло, гуми, поддръжка на автомобила и други, свързани с транспорта, и
при положение, че осъществяваше тези пътувания със собствения си лек автомобил.
В този смисъл от претендираната сума следва да бъдат извадени разходите, които
ищцата би направила във връзка със същите пътувания за претендирания период,
ако процесната ПАМ не бе издадена. Видно от
констативно-съобразителната част на приетата по делото експертиза, разликата
между стойността на транспортната услуга за осъществен превоз със собствения
автомобил на свидетеля Р. по дестинациите гр. Г. - гр. Приморско - гр. Г. и гр.
Г. - с. У. - гр. Г., през процесния период, с разходите, които ищцата би
направила, ако бе осъществила този превоз със собствения си автомобил, възлиза
на 552 лв. Начислената печалба от лицето, осъществило
транспортните услуги, от своя страна, възлиза на около 15 331 лв.
В тази връзка следва
отново да бъде посочено, че субективното право на обезщетение възниква, само ако
претърпените загуби са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление,
като под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична,
нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, тоест които са
обусловено следствие от незаконосъобразния административен акт. В случая
печалба, надвишаваща около пет-шест пъти разходите за дейността (видно от
заключението на вещото лице стойността на услугата възлиза на 2 668.76 лв., а
печалбата на 15 331.24 лева) настоящата инстанция
намира за неразумно завишена и противоречаща на житейската и пазарна логика, още
повече, че самият свидетел заяви, че за труд не му е било плащано. В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че изборът на ищцата да ползва услугите на
именно това лице и да заплати исканата сума не се намира в пряка
причинно-следствена връзка с незаконосъобразния акт. Ищцата несъмнено е
разполагала с възможността да намери по-изгоден превоз, който да покрива
разходите за дейността и разумната печалба. Преценката за ангажиране на точно това
лице, съответно разходите, които са реализирани за тези услуги, е била изцяло в
правомощията на ищцата. Решението й за ангажирането на свид.Р. да осъществи
исканата услуга, е резултат на нейна суверенна преценка и не произтича пряко от
невъзможността да ползва автомобила си, респективно не може да обоснове
отговорност за вреди от незаконосъобразната заповед в размер, надвишаващ
разходите за дейността и разумната печалба. В този смисъл ангажирането именно на
свидетеля Б. Р. и заплащането на исканите от него суми, не е типична, нормално
настъпваща и необходима последица от незаконосъобразния акт и не предполага
пряка обвързаност между двете събития.
В тази връзка и за определяне на точния размер на
подлежащите на обезщетяване вреди, като взе предвид, че
искът е доказан по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът
намери, че следва да приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК. В тази хипотеза съдът има две възможности: или
да определи размера по своя преценка, или да назначи експертиза. В случая съдът
намери, че дължимото обезщетение за лишаването на ищцата от възможността за
ползването на автомобила й следва да бъде определено, като сумата, посочена от
вещото лице като разходи за превоза (2 668.76
лева) бъде
ползвана като показател за определяне на доказаната по основание, но не и по
размер претенция, като върху тази сума бъде начислена 50 % печалба или сумата
от 1 334.38 лева.
С оглед на това, настоящата инстанция намира, че претендираните
имуществени вреди, които могат да бъдат възприети като пряка последица от
отменения административен акт за ищцата възлизат на 1 886.38 лева,
представляващи сбора от сумата в размер на 552 лева (разликата между стойността
на транспортната услуга и разходите, които ищцата би направила при
осъществяване на транспорт със собствения си автомобил) + начислена печалба от 50
% върху разходите за транспорта, които са в размер на 2 668.76 лева (1 334.38
лева).
Предвид тези
съображения, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищцата обезщетение
за причинените й имуществени вреди в размер на 1 886.38 лева, като за разликата
до пълния предявен размер от 18 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде уважено и акцесорното искане за
заплащане на лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото следва да бъде
уважено и искането на ищцата за присъждане на направените в настоящото
производство съдебни разноски. В случая се претендира присъждане на сумата от 10
лв. - държавна такса, 600 лева – възнаграждение за вещо лице и 1 500 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 17.02.2022 г. Последното, на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ
от ЗОДОВ, съдът определя на 157.20 лева, съобразно уважената част на исковата
претенция. Така общият размер на дължимите на ищцата разноски по делото възлиза
на 767.20 лева.
Въпреки частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, доколкото липсват данни ответникът да е бил
защитаван от юрисконсулт. Такъв не се е явил в съдебно заседание, а
представеното по делото писмено становище
изхожда от Директора на ОДМВР – Хасково.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ХАСКОВО, да заплати на К. К. К., ЕГН :
**********,***, сумата от 1 886.38 лева (хиляда осемстотин осемдесет и шест лева
и 38 ст.) - обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от
незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0271-000247/03.06.2021 г., издадена от младши полицейски инспектор в Участък
Симеоновград, Районно управление - Харманли при ОД на МВР - Хасково,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен
размер от 18 000 лева като НЕДОКАЗАН ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К. К. К., ЕГН : **********,***, против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО иск за сума в размер на 2 000 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000247/03.06.2021 г.,
издадена от младши полицейски инспектор в Участък Симеоновград, Районно
управление - Харманли при ОД на МВР – Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ХАСКОВО да заплати на К.
К. К., ЕГН
: **********,***, деловодни разноски в размер на 767.20 лева (седемстотин
шестдесет и седем лева и 20 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от получаване на съответното съобщение.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: