№ 843
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110214997 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Р. Р. Д., с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-018776/20.09.2022 г. издадено от Г.В.Б. на длъжност
НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със
заповед с peг. № 8121 з-1632/02.12.2021 г., с което на Р. Р. Д., с ЕГН ********** са
наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл.150А ал. 1 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 Т.2 пр.1 от ЗДвП -
глоба в размер на 100лв
2. За нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 Т.1 пр.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 10лв
Така постановеното наказателно постановление е обжалвано от Д., като в жалбата са
изложени доводи, че не е съгласен с фактическите констатации АУАН и правната
квалификация на деянията, сочи бланкетно, че са допуснати процесуални нарушения в хода
на производството пред АНО.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се
от адв. М., който моли съда да отмени обжалваното постановление, излагайки съдържащите
се в жалбата съображения.
Още тук съдът следва да обърне внимание на адв. М., че предмет на контрол по
настоящето дело е единствено описаното по-горе НП, с което са наложени две
административни наказания за две отделни административни нарушения. Във връзка с
посоченото в АУАН управление на МПС с прекратена регистрация, следва да се има
предвид, че е издадено друго Наказателно постановление № 22-4332-021588 от 24.10.2022 г.,
което е предмет на контрол по друго административнонаказателно дело, а именно НАХД
14983/2022, по описа на СРС, НО на доклад на 101-ви състав.
1
Въззиваемата страна – Началник група към отдел "Пътна полиция", СДВР, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна
следното
На 26.08.2022 г. около 13:26 часа в град София по ул. Самоковско шосе с посока на
движение от ул. Павел Красов към бул. Копенхаген жалбоподателят Д. управлявал
мотоциклет марка Дукати СПА М 3 с регистрационен номер СА **** К собственост на
П.Д.Г. с ЕГН: **********. Същият бил спрян за проверка от свидетелите Х. и С., служители
на ОПП СДВР. При извършената справка от свидетелите чрез РСОД и ОДЧ се установило,
че водачът управлява посочения мотоциклет без да притежава СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, същото било със служебно
прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от дата 04.08.2021 г., а при
поискване водачът не представил контролен талон към свидетелството си за управление,
като не го носил в себе си.
Видно от справката картон на водача, същият на 31.08.2016г. с протокол №934 от
31.08.2016 придобил категория А2 към ОДМВР Варна, а по-рано – на 18.04.2013г. бил
придобил категория В. На 06.10.2021г. с АУАН GA4531136 от същата дата му бил отнет
контролният талон към СУМПС, като същият не ми му бил върнат.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Х. и свидетеля С., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (справки относно издадено на водача
СУМПС, справка за издадени актове и НП на водача и заповеди за компетентност), на които
съдът се доверява изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви и
достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Макар и да не възстановиха
спомен за инцидента след предявяване на АУАН същите подкрепят написаното в него.
Липсата на спомен е логична и се обяснява с естеството на заеманите от служителите на
ОПП СДВР рутинни ежедневни задължения. Това обстоятелство, разгледано в светлината на
чл.189, ал.2 от ЗДвП, касаещо доказателствената сила на АУАН установява така възприетата
от съда фактическа обстановка по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът приема, че подадената жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на материалната им и териториална компетентност и при спазване на сроковете по чл. 34
ЗАНН.
Съдът установи, че актът за установяване на нарушението е съставен при спазване
изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел,
който е и свидетел на нарушението, тъй като именно той и актосъставителят са спрели
жалбоподателя при управление на МПС за извършване на проверка. Актът е съставен в
присъствието и на жалбоподателя, предявен му е, подписан е от свидетеля, съставителя и
жалбоподателя, на когото е връчен препис.
2
За нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП
Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на
моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на
чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено се наказва с глоба от 100 до 300 лева.
При издаване на АУАН и НП обаче са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото не са спазени чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, както и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото нарушението не е описано достатъчно ясно и с изискуемите от
закона обстоятелства, за да може жалбоподателят да разбере за какво е наказан, а съдът да
осъществи надлежен контрол върху атакуваното НП. Това е така, доколкото при съставяне
на АУАН актосъставителят, а при издаване на НП административнонаказващият орган са се
задоволили само да посочат, че водачът управлява МПС без да притежава СУМПС, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Изобщо в двата документа
липсва необходимото описание на управляваното МПС, различно от неговите марка и
модел. Липсва посочване на категорията, която според органите на ОПП СДВР е
необходима, за да може правомерно жалбоподателят да управлява точно този мотоциклет.
Липсва посочване дори и на неговите технически характеристики, по които поне
необходимата категория за надлежното му управление да е определяема.
Съгласно чл.150а, ал.2 от ЗДвП за определяне правоспособността на водачите
моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149,
обозначени с латински букви:
1. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория АМ - мотопеди -
двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-
висока от 45 km/h, както са определени в чл. 4, параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС)
№ 168/2013 (категория L1е и категория L2е), с изключение на тези с конструктивна
максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни превозни
средства, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "е" и приложение I от Регламент
(ЕС) № 168/2013 (категория L6e);
2. категория А1:
а) мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125 cm³, с максимална
мощност не повече от 11 kW и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,1 kW/kg;
б) триколесни моторни превозни средства с мощност, която не превишава 15 kW;
3. категория А2 - мотоциклети с мощност, която не превишава 35 kW, и с отношение
мощност/тегло, което не превишава 0,2 kW/kg, като удвоената реална мощност не е по-
голяма от нетната мощност на двигателя;
4. категория А - мотоциклети и триколесни моторни превозни средства с мощност над
3
15 kW:
а) (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) мотоциклети - двуколесни
превозни средства без кош (категория L3e) или с кош (категория L4e), с двигател с работен
обем над 50 cm³, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна максимална скорост, по-
висока от 45 km/h, както са определени съответно в чл. 4, параграф 2, букви "в" и "г" от
Регламент (ЕС) № 168/2013;
б) (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) триколесни моторни средства -
превозни средства с три симетрично разположени колела (категория L5e), с двигател с
работен обем на цилиндъра над 50 cm³, ако е с вътрешно горене, и/или с конструктивна
максимална скорост, по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква
"д" и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013;
5. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория В1 - четириколесни
превозни средства (без тези от категория L6e) с маса без товар не повече от 400 kg
(категория L7e) (550 kg за превозните средства, предназначени за превоз на товари), в която
маса не се включва масата на акумулаторните батерии на електрическите превозни средства
и които имат максимална нетна мощност на двигателя не повече от 15 kW, както са
определени в чл. 4, параграф 2, буква "ж" и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013;
тези превозни средства трябва да отговарят на техническите изисквания, които се прилагат
към триколесни моторни средства от категория L5e, освен ако в нормативен акт са
предвидени отделни технически изисквания за тях;
Видно от АУАН и НП единствено е посочено, че управляваното МПС е мотоциклет, но
цитираната разпоредба разделя мотоциклетите на различни категории на база различни
работни и технически характеристики, които обуславят и различна категория, която водачът
следва да притежава, за да ги управлява. От така словесно описаното нарушение не става
ясно въобще каква категория е следвало да притежава жалбоподателят, за да може да
управлява мотоциклета. Видно е от справката картон на водача, че същият е придобил през
2016г. категория А2, която му дава право да управлява мотоциклети с мощност, която не
превишава 35 kW, и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,2 kW/kg, като
удвоената реална мощност не е по-голяма от нетната мощност на двигателя. От така
описаното нарушение не става ясно дали мотоциклет марка Дукати СПА М 3 отговаря на
тези критерии или не и каква придобита категория се изисква, за да бъде управляван. В този
смисъл нарушението на процесуалните правила при надлежното описание на нарушението е
съществено и непреодолимо, поради което НП следва да бъде отменено в тази му част.
Отделно от това съдът констатира и друго процесуално нарушение, а именно
противоречие между словесното описание на нарушението и дадената от АНО правна
квалификация. Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, респективно от словесното
описание на нарушението АНО е счел, че водачът управлява МПС без да притежава
СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, но видно от
дадената в НП правна квалификация е наказан за това, че управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, доколкото цифрово деянието му е субсумирано под
състава на чл.177 ал.1 Т.2 пр.1 от ЗДвП, а не под състава на чл.177 ал.1 Т.2 пр.2 от ЗДвП,
който предвижда наказание за водач, който управлява МПС без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство. В случая се създава непреодолима в хода на съдебното производство
противоречие межди словесно описание на нарушението и дадената от АНО правна
квалификация, което несъмнено води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя,
респективно накърнява възможността му да разбере за какво нарушение е наказан и го
възпрепятства да организира защитата си. Отделно от това за съда се създават пречки да
осъществи адекватен и пълен контрол върху НП в тази част.
По изложените съображения НП следва да бъде отменено в тази част.
4
За нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
По отношение на второто вменено нарушение-по т. 2 на НП за осъществяване състава на
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на МПС да
носят СУМПС и контролния талон към него. От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е представил на
контролните органи контролен талон към СУМПС. По делото се установи по несъмнен
начин, че към момента на проверката жалбоподателят като водач на превозното средство не
е представил посочения документ, поради което съдът намира, че за така описаното второ
нарушение в АУАН, наказващият орган правилно е санкционирал жалбоподателя на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – за това, че като водач на МПС не носи контролен
талон към СУМПС. Ето защо в тази част, издаденото НП следва да бъде потвърдено.
От субективна страна жалбоподателят е действал при пряк умисъл, доколкото видно от
справката картон на водача контролният му талон е бил отнет на 06.10.2021г. и не му е
връщан, което обстоятелство му е известно. В този смисъл деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си – че управлява МПС без да носи контролния
талон към СУМПС, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици, а именно да не носи в себе си контролния талон на МПС,
въпреки, че е знаел,че същият му е отнет.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП предвижда за извършеното
нарушение глоба в абсолютен размер от 10 /десет/ лв., в който е глобата, наложена на
жалбоподателя. Следователно санкционната норма е приложена правилно от наказващия
орган, при което атакуваното НП следва да бъде потвърдено и по този пункт като правилно
законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с изискванията на материалния
закон и при съобразяване с процесуалните правила.
Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и е представя
доказателства за извършването им, следователно такива не му се следват.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-4332-018776/20.09.2022 г. издадено
от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР,
упълномощена със заповед с peг. № 8121з-1632/02.12.2021 г., в частта, в която на Р. Р. Д.
за нарушение на чл.150а ал. 1 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-4332-018776/20.09.2022г.
издадено от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР, упълномощена със заповед с peг. № 8121з-1632/02.12.2021 г. в частта, в която на Р.
Р. Д. за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лв
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
5
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6