№ 288
гр. Бл. , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200500213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.К.Т., в качеството си на особен
представител на Н. ХР. М. (ответник в първоинстанционното дело), срещу Решение
№908794 от 11.11.2020 г., постановено по гр.д.№39/2019 г. по описа на РС-Бл., в частта, с
която, на основание чл.415 от ГПК, съдът е признал за установено по отношение на
ответницата Н. ХР. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Бл., ул.“Бр.“ №20, вх.“А“,
ет.8, ап.23, че дължи на „АСВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.„Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Юл.Хр-Юрг.,
следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№2203/18 г. по описа на РС-Бл., произтичащи от Договор
за заем „CrediGo” №,,,,,,,, и Договор за допълнителни услуги към заем CrediGo №,,,,,,,,,
сключени между „М.кр.” АД и Н. ХР. М. на 11.07.2017 г., прехвърлени от страна на „М.кр.”
АД по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015 г. в полза на „АСВ” ООД, както следва: сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева),
представляваща главница по договора за заем, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
в Районен съд-гр.Бл. (03.09.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението; сумата
от 451, 68 лв. (четиристотин петдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 11.08.2017 г. (падеж на
1
първа неплатена погасителна вноска) до 11.07.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); сумата от 177, 18 лв. (сто седемдесет и седем лева и осемнадесет стотинки),
представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 12.08.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 03.09.2018 г. Решението се обжалва и в частта относно
разноските, възложени в тежест на жалбоподателката.
В жалбата се поддържат съображения, че решението е неправилно, постановено при
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, и е необосновано.
Посочва се, че изготвения по делото доклад не отговаря на изискванията на чл.146, ал.1, т.2
и т.5 и ал.2 ГПК. Твърди се, че неправилно съдът е определил правната квалификация само
чрез посочване на съответните законови текстове без да дефинира приложимите правни
институти, произтичащи от заявеното с исковата молба. Навежда се, че разпределението на
доказателствената тежест е извършено само с оглед твърденията на ищеца, не и на тези на
ответната страна, по отношение на които съдът бил посочил единствено, че ответникът носи
тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба. Съдът не бил
вменил в тежест на ищеца да установи, че при сключване на заемния договор е предоставил
на ответницата необходимата преддоговорна информация съгласно изискванията на чл.5
ЗПК. Не били дадени указания относно направеното в отговора възражение срещу
твърдението на ищеца, че по договора липсва плащане от страна на ответницата. В жалбата
се твърди още, че в нарушение на разпоредбата на чл.202 ГПК съдът не е извършил
преценка на заключението на вещото лице-счетоводител заедно с другите доказателства по
делото. Игнорирано било обстоятелството, че това заключение е оспорено от ответната
страна, както и факта, че експертът е работил единствено на база извлечения, представени
от „М.“ АД и „АСВ“ ЕАД.
На следващо място, в жалбата се поддържа, че с решението е нарушена разпоредбата на
чл.32 ЗПК, като съдът не бил отчел обстоятелството, че длъжникът е погасил предсрочно
задължението си в същия ден, когато е направено плащането от кредитора, като се посочва,
че поради извършеното плащане ответницата не дължи както възнаградителна, така и лихва
за забава. В тази връзка се твърди, че било видно от представеното по делото извлечение от
сметката на Н. ХР. М. за периода 11.07.2017 г.-12.07.2017 г., че на 11.07.2017 г. същата е
превела на „М.“ АД сумата от 3000 лв. по посочената в договора сметка в „Банка ДСК“ ЕАД
с основание „заем №5332“. Ето защо се поддържа, че дори и да се приеме, че е налице
договор за цесия на процесното вземане, сключен между ищеца и „М.“ АД, то последното
дружество е прехвърлило на „АСВ“ ЕАД вземане, което не съществува, поради погасяване
чрез изпълнение. В жалбата се посочва още, че решението е необосновано и защото съдът не
е отчел обстоятелството, че ищецът не се легитимира като взискател в заповедното
производство, тъй като цесията не е породила действие поради неспазване на разпоредбата
на чл.99, ал.4 ЗЗД – да бъде съобщена на длъжника.
На следващо място, особеният представител на жалбоподателката поддържа, че съдът не е
изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства и доводи на страните, които са
2
от значение за решаване на делото. В тази връзка се поддържа, че е игнорирана
информацията, представена с писмо изх.№ И-1120-1/12.03.2020 г., съдържаща се в
извлечението от сметка с IBAN ***** на името на ответницата. Необоснован бил и изводът
на съда, че ответникът не е доказал плащането на претендираната сума. Необоснован бил и
изводът за дължимост на претендираната договорна лихва в размер на 451, 68 лв. за периода
11.08.2017 г.-11.07.2018 г., както и за основателност и изискуемост на акцесорното вземане
на ищеца за мораторни лихви. В заключение се посочва, че от установените по делото
доказателства се установило, че не е налице задължение на длъжника поради извършено
плащане.
Поддържа се също така, че решението е неправилно и в частта относно разноските.
С оглед горните съображения се моли за отмяна на атакуваното решение, в обжалваната му
част и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове като
неоснователни.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна
– „АСВ“ ЕАД, чрез юрк.Н.Цв., в който се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба и се моли за потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно. Претендира се и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, в
това число и юрисконсултско възнаграждение.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателката Н.М. се представлява от особения представител – адв.К.Т., която
поддържа съображения за основателност на жалбата и моли за отмяна на
първоинстанционното решение в атакуваната част. Моли също така за присъждане на
възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство на
жалбоподателката.
В откритото съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, въззиваемата
страна – „АСВ“ ЕАД, редовно призована, не изпраща процесуален представител. С молба,
депозирана преди о.с.з. заявява, че изцяло поддържа отговора на въззивната жалба на
основанията, посочени в него.
Бл.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на
постановеното от районния съд решение в частта, с която искът е уважен, поради което
съдът я намира за допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
3
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми. Съдът счита, че обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо в обжалваната част, като постановено при наличието на положителните и липса
на отрицателните процесуални предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваната част е и правилно, а жалбата е
неоснователна, по следните фактически и правни съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд правилно, поради което
съдът препраща на основание чл.272 ГПК към изложената от него фактическа обстановка.
При анализа на събраните по делото доказателства, правилно РС е установил, че между
„М.кр.“ АД, ЕИК .......... и въззивника Н. ХР. М., ЕГН **********, е бил сключен Договор за
заем CrediGo №,,,,,,,,/11.07.2017 г., по силата на който в полза на последната кредиторът е
предоставил в заем сумата от 3000 лв., при подробно уговорените условия, вкл. в
погасителен план, неразделна част от договора. С т.2 от договора длъжникът е удостоверил
получаването на въпросния заем, като видно от платежно нареждане за вътрешнобанков
превод от 11.07.2017 г. (л.163 от първоинстанционното дело), че Н. ХР. М. е усвоила
кредита, получавайки в брой сумата от 2790,00 лева, след приспадане на уговорена
еднократна такса в размер на 210,00 лева. Договорът е сключен за срок от 12 месеца, като в
същият са уговорени още договорни лихви и такси (вж. т.2 от договора).
Видно от Общите условия към Договор за заем CrediGо от 01.01.2017 г. е, че съгласно
раздел VI „Права и задължения на страните”, заемополучателят се задължава редовно и
навреме да изплаща на „М.кр.” АД погасителните вноски, указани по размер, брой и падеж
в съответните клетки в Договора CrediGo или в приложен към него погасителен план.
Уговорено е, че погасителните вноски включват част от главницата и част от лихвата,
дължима за времето на ползване на заема, както и пропорционално разпределени части на
други компоненти, в случаите когато има такива (като например такси и други), като същите
са платими ежемесечно на датите, посочени в погасителния план, който е неразделна част от
Договора CrediGо. Съгласно т.19 от Общите условия при забава на дължима погасителна
вноска за всеки календарен ден от забавата заемополучателят дължи законната лихва за
забава, а видно от т.43 от Общите условия – Договорът CrediGo се прекратява автоматично
при неплащане от заемополучателя на две месечни вноски и считано от падежната дата на
втората непогасена вноска.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. между
„М.кр.” АД, с ЕИК: .........., в качеството си на цедент, и „АСВ” ООД, с ЕИК: *********, в
качеството си на цесионер, е уговорено, че „М.кр.” АД регулярно ще прехвърля на „АСВ”
4
ООД станали ликвидни и изискуеми вземания срещу заплащане на покупна цена от страна
на цесионера, като вземанията ще бъдат индивидуализирани в опис във вид и форма на
Приложение №1. Уговорено е също така, че новите вземания ще бъдат прехвърляни при
спазване условията на посочения рамков договор на месечна база, като следващите
вземания се индивидуализират от страните в ново Приложение №1, като със съставянето,
изпращането и потвърждаването му, същото става неразделна част от рамковия договор.
Съгласно т.2.1.3. от Рамковия договор вземанията, предмет на договора за цесия, произтичат
от договори за заем и договори за допълнителни услуги по предлагани от цедента кредитни
продукти със закъснения на погасителните вноски по тях, като длъжниците по всички
вземания са физически лица. Видно от §4 „Прехвърляне на вземанията” е, че
прехвърлителният ефект върху вземанията по всяко регулярно прехвърляне настъпва след
като цесионерът потвърди получаването на месечния опис от цедента – по аргумент на т.4.1.
Съгласно т.4.4. от договора за цесия цесионерът се задължава от името на цедента и за своя
сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия,
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, като също така цесионерът се задължава да изпрати писмените
уведомления до длъжниците по всяко регулярно прехвърляне в рамките на 6 месеца от
датата на прехвърляне.
Впоследствие между „М.кр.” АД и „АСВ” АД са сключени Анекс №1 (11.12.2015 г.), Анекс
№2 (08.04.2016 г.) и Анекс №3 (16.12.2016г.) към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., от които се установява, че страните се споразумели, че
срокът на действие на Договора за цесия се удължава с още 12 месеца, считано от 22.01.2017
г.
Представено е извлечение от Приложение №1/10.11.2017 г., в което в графа под №232
фигурира името на длъжника Н. ХР. М. по процесния Договор за заем от 11.07.2017 г., с
посочена общо дължима сума по заема към датата на продажба – 5 251,68 лева.
От приобщеното по делото Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от
ЗЗД №Д-17-00227-1/10.11.2017 г. към Д-15-00010-1 е видно, че „М.кр.” АД, на основание
чл.4.1. от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г.,
потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от „М.кр.” АД на 10.11.2017
г., които вземания са индивидуализирани в Приложение №1/10.11.2017 г., представляващо
неразделна част от Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
Посочено е, че вземанията, обективирани в Приложение №1/10.11.2017 г. са прехвърлени от
финансовата институция „М.кр.” АД на „АСВ” ЕАД изцяло и с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, където има такива, включително всички лихви. На
основание визираното в чл.99, ал.3 от ЗЗД задължение на цедента по сключения на
16.01.2015 г. Рамков договор за цесия (прехвърляне на вземания) е да уведоми всички
длъжници за извършеното прехвърляне на вземания, за което същият упълномощил „АСВ”
ООД, включително и да извършва всички необходими правни и фактически действия с
оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, съгласно приобщените по
5
делото 2 броя пълномощни (л.24 и л.25 от първоинстанционното дело).
По делото е приобщено Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия)
с изх.№УПЦ-П-МКР/,,,,,,,, от 15.11.2017 г., адресирано до ответницата от „М.кр.” АД, чрез
„Агенция за събирания на вземания” ЕАД, видно от което съдържание ищцовото дружество
уведомява ответницата за извършената на 16.01.2015 г. цесия между цедента „М.кр.” АД и
цесионера „АСВ” ООД, с правоприемник – „АСВ” ЕАД, като се установява, че към
15.11.2017 г. задължението на М. по Договор за паричен заем №,,,,,,,,/11.07.2017 г., възлиза
на 5 273,68 лева, включително начислена лихва за просрочие. В тази връзка видно от
известие за доставяне /л.31 от първоинстанционното дело/, изпратено до адреса на
ответницата, посочен в договора за заем, чрез Български пощи, уведомителното писмо е
неполучено поради „Непотърсена пратка”.
Служебната справка в ТР действително сочи въззиваемото дружество за правоприемник на
цесионера.
Установява се от Съобщение с изх.№И-1120#1 от 12.03.2020 г. на „Първа инвестиционна
банка” АД, че титуляр на банкова сметка с IBAN № *****, открита на 08.10.2007г., е
ответницата Н.М., като към съобщението е приложено движение и наличности по
горепосочената банкова сметка за периода от 11.07.2017 г. до 12.07.2017 г. Според
приложеното движение по споменатата сметка, на 11.07.2017 г. „М.кр.“ АД е наредил по
горепосочената сметка на Н.М. сумата от 2790 лв., с посочено основание – „Усвояване на
кредит 5332.0000-8933“. Освен това, в движението по сметката е посочено, че на същата
дата – 11.07.2017 г., Н.М. е наредила по сметка BG84STSA93000020459176, с получател
„М.кр.“, сумата от 3000 лв., с посочено основание – „Заем номер 5332“ (вж. справката на
л.188 от първоинстанционното дело).
Според съдебно-счетоводната експертиза остатъкът от задължението на Н. ХР. М., с ЕГН:
**********, по Договор за заем CrediGo № ,,,,,,,, от 11.07.2017 г. към 03.09.2018г. – датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, е в размер на 5428, 86 лева, като по
видове задължението е както следва: главница – 3000,00 лева; възнаградителна договорна
лихва за периода от 11.08.2017 г. до 11.07.2018 г. – 451,68 лева; застрахователна премия за
периода от 11.08.2017г. до 11.07.2018 г. – 1 800,00 лева и законова лихва за забава от
12.08.2017 г. до 03.09.2018 г. – 177,18 лева. Вещото лице посочва, че с платежно нареждане
от 11.07.2017 г. „М.кр.” АД е превело сумата от 2 790,00 лева (3000,00 лева – 210,00 лева,
представляваща еднократна такса по договора) по сметка на Н. ХР. М. с №***** в „Първа
инвестиционна банка” АД. Констатирано е от експерта, че посоченото в платежното
нареждане основание за превода е „Усвояване на кредит № 5332.00008933. Н.М.”, като
преводът е направен от банкова сметка №BG96FINV91501015574236 – също в „Първа
инвестиционна банка” АД, с титуляр на сметката – „М.кр.” АД.
Според извършената по делото съдебно-графическа експертиза подписите, положени за
„заемополучател”, „клиента” и „застраховано лице” от името на Н. ХР. М., с ЕГН:
6
**********, в Договор за заем CrediGo № ,,,,,,,, от 11.07.2017г., Погасителен план към
Договор за заем CrediGo №,,,,,,,, от 11.07.2017 г., искане за заем CrediGo № ,,,,,,,, от
11.07.2017 г., копие на лична карта, Застрахователна полица за застраховка „Защита”
№МС32014,,,,,,,,, сключен между „М.кр.” АД и Н. ХР. М., с ЕГН: **********, от гр.Бл., ул.
„Бр.”, бл. 20, вх. А, ет.8, ап.23, са изписани от Н. ХР. М., с ЕГН: **********. Посочва се в
експертизата, че ръкописно изписаните текстове в частта „Н. ХР. М.” върху Договор за заем
CrediGo № ,,,,,,,, от 11.07.2017 г., Погасителен план към Договор за заем CrediGo № ,,,,,,,, от
11.07.2017 г., Искане за заем CrediGo № ,,,,,,,, от 11.07.2017 г., копие на лична карта,
Застрахователна полица за застраховка „Защита” №МС32014,,,,,,,,, сключен между „М.кр.”
АД и Н. ХР. М., с ЕГН: **********, от гр.Бл., ул.„Бр.”, бл.20, вх.А, ет.8, ап.23, са изписани
от Н. ХР. М., с ЕГН: **********.
Съдът кредитира заключенията по посочените експертизи, като пълни, обосновани и
компетентно извършени.
Видно от приложените по делото материалите по ч.гр.д.№2203/18 г. на РС-Бл., със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ищцовото ЕАД е поискал и
респ. получил заповед за изпълнение срещу въззивника за различни суми, сред които и
процесните, а именно: сумата от 3 000,00 (три хиляди/ лева, представляваща главница по
Договор за заем от CrediGo ,,,,,,,,, сключен между „М.кр.” АД и Н.Х. Магнушева, като
впоследствие вземанията по този договор са били прехвърлени от „М.кр.” АД в полза на
„АСВ” ООД (правоприемник, на което е „АСВ” АД, понастоящем „АСВ” ЕАД), въз основа
на Приложение №1 от 10.11.2017г. и Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от дата 16.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда (03.09.2018 г.) до окончателното й
изплащане; сумата от 451,68 (четиристотин петдесет и един лева и шестдесет и осем
стотинки) лева, представляваща договорна лихва по Договора за заем за периода от
11.08.2017 г. до 11.07.2018 г.; сумата от 191,14 /сто деветдесет и един лева и четиринадесет
стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.08.2017 г. до 03.09.2018 г.;
сумата от 108,86 (сто и осем лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляваща
внесена държавна такса и сумата от 75,00 /седемдесет и пет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в законоустановения срок ищцовото дружество е
предявило настоящия иск.
При така изложените факти, съдът намира, че правилно районният съд е счел за доказани
предпоставките за признаване съществуването по реда на чл.422 ГПК на заявените вземания
за сумите: 3000 лв., главница по кредитния договор, 451, 68 лв., представляващи договорна
лихва за периода 11.08.2017 г. до 11.07.2018 г. и 177, 18 лв., представляващи лихва за забава
за периода от 12.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2018 г.
Изложените в тази връзка съображения от районния съд се споделят изцяло от настоящият
състав, който препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
7
Неоснователно се поддържа в жалбата, че са допуснати процесуални нарушения от
районния съд, изразяващи се в неправилна квалификация на иска, неправилно
разпределение на доказателствената тежест по делото и едностранна преценка на
заключението на вещото лице счетоводител. От изготвения от районния съд доклад по
делото по чл.146 ГПК е видно, че съдът е определил правилно правната квалификация на
спора и е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти в
процеса. От мотивите на съдебния акт се установява, че съдът е обсъдил събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, поради което изводите за едностранчива
оценка на съдебно-счетоводната експертиза, са неоснователни. От материалите по делото се
установява, че действително особеният представител е оспорил споменатото заключение, но
той не е поискал допълнително или повторно заключение по реда на чл.201 ГПК, поради
което и доводите, че коментираното заключение не следва да се кредитира, при липса на
друго заключение в обратен смисъл, са неоснователни.
Неоснователни са също възраженията на особения представител, че съдът не е отчел
обстоятелството, че длъжникът е погасил задължението си в същия ден, когато било
направено плащането от кредитора, т.е. че на 11.07.2017 г. „М.кр.“ АД е превело на Н. ХР.
М. сумата по процесния договор за заем в размер на 2790 лв., и същевременно на същия ден
(11.07.2017 г.) длъжникът Н. ХР. М. е превела на „М.кр.“ АД сумата от 3000 лв., което
според особения представител се установявало от извлечението от сметка на Н. ХР. М. за
периода 11.07.2017 г.-12.07.2017 г., останало необсъдено по делото. Съдът счита, че така
развитите възражения са неоснователни. Това е така по две причини. На първо място,
защото от внимателния прочит на цитираното извлечение от сметката на длъжника (вж.
л.188 от първоинстанционното дело) се установява, че като основание за първия превод, т.е.
на превода от „М.кр.“ АД към Н. ХР. М. е посочено – „Усвояване на кредит 5332.0000-
8933“, което е и номера на процесния договор за заем, докато като основание за превода от
Н. ХР. М. към „М.кр.“ АД е посочено единствено „заем номер 5332“, т.е. съдът не може да
установи връзка между двата превода, доколкото по втория превод са посочени само
първите четири цифри от номера на заема, а не е посочен целия номер на процесния договор
за заем, и за съда не може да се формира категоричен извод, че основанието по втория
превод е плащане по настоящия договор, предмет на делото, с номер ,,,,,,,,. На второ място,
развитите съображения са неоснователни и защото процесното банково извлечение е частен
документ по смисъла на чл.182 ГПК и следва да се преценява откъм доказателствена сила по
вътрешно убеждение, с оглед всички обстоятелства по делото. И доколкото особеният
представител не е ангажирал други доказателства, установяващи плащане на дължимото по
договора от длъжника, напр. не е поискал назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, която да установи дали с въпросния превод от Н.М. същата е погасила в същия
ден задължението си към „М.кр.“ АД, то съдът приема, че такова плащане не е осъществено,
а възраженията на особения представител в този смисъл, са неоснователни.
Неоснователно се поддържа също така в жалбата, че цесията на процесните вземания не е
8
породила действие по отношение на длъжника- ответницата по предявените искове.
Действително, съобщението за цесията не е връчено на длъжника. Останалата невръчена
пратка обаче, не променя извода, че ответницата е била уведомена за извършената цесия,
тъй като уведомлението е достигането до знанието на ответницата с приложенията към
исковата молба. Този факт, настъпил в хода на производството по делото следва да бъде
съобразен по реда на чл.235, ал.3 ГПК. В съдебната практика е прието, че уведомлението по
чл.99 ал.3 ЗЗД за прехвърлянето на вземането може да бъде извършено от новия кредитор
(цесионера), ако е упълномощен за това от стария кредитор /цедента/ -решение по т.д.
№62/2015г. на ВКС-ТК-Второ т.о., решение №137/2.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014г.-ГК-
Трето г.о.;решение №156/30.11.2015г. по т.д.№2639/2014г.-ТК-Второ т.о. В случая освен
включената в цесионния договор клауза за предоставяне на право на цесионера да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземането, има и изрично упълномощаване за това по
представеното пълномощно. Връчването на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД като
приложение към исковата молба на особения представител на ответницата поражда за нея
предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД действие (вж.решение №114/07.09.2016г. на ВКС-ТК-Второ
т.о. по т.д.№362/2015г.;решение №123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ТК-Второ
т.о.;решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на ТК-Първо т.о.). Връчването на особен
представител е приравнено на връчване на страната (решение №209/28.11.2018г. по т.д.
№2530/2017г. на ТК-Първо т.о.;определение №260/16.05.2019г. по т.д.№1821/2018г. на ТК-
Първо т.о.). Предвид изложеното доводът на особения представител на ответницата за
неизвършено съобщаване на цесията по чл.99 ал.3 ЗЗД, е неоснователен.
Доколкото доводите в жалбата са неоснователни, а вземанията, за които искът е уважен се
установяват от доказателствата по делото и съдебно-счетоводната експертиза, и по делото
не се установи плащане на същите от длъжника, то решението в частта, с която исковете са
уважени, се явява правилно и следва да се потвърди. Като последица от това, решението
следва да се потвърди и в частта относно разноските.
На основание чл.78, ал.8 ГПК,вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП
жалбоподателят дължи на въззиваемото дружество направените по делото разноски пред
настоящата инстанция за юрисконсулт в размер на 100 лв. и 484, 02 лв. за заплатени
разноски за особен представител пред въззивния съд. Или общо сумата от 584, 02 лв. за
разноски по делото.
На особения представител на жалбоподателя – адв.К.Т., следва да се изплати
възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство пред въззивния съд
в размер на 484, 02 лв., внесено с платежно нареждане на л.11 от въззивното дело.
Водим от горните съображения, Бл.ският окръжен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение №908794 от 11.11.2020 г., постановено по гр.д.№39/2019 г. по
описа на РС-Бл., в частта, с която, на основание чл.415 от ГПК, съдът е признал за
установено по отношение на ответницата Н. ХР. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Бл., ул.“Бр.“ №20, вх.“А“, ет.8, ап.23, че дължи на „АСВ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис 4,
представлявано от Юл.Хр-Юрг., следните суми, предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№2203/18 г. по
описа на РС-Бл., произтичащи от Договор за заем „CrediGo” №,,,,,,,, и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediGo №,,,,,,,,, сключени между „М.кр.” АД и Н. ХР. М. на
11.07.2017 г., прехвърлени от страна на „М.кр.” АД по силата на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. в полза на „АСВ” ООД, както
следва: сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща главница по договора за заем,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд-гр.Бл. (03.09.2018 г.) до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 451, 68 лв. (четиристотин петдесет и
един лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва по договор за
заем за периода от 11.08.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
11.07.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 177, 18 лв. (сто седемдесет
и седем лева и осемнадесет стотинки), представляваща лихва за забава по договор за заем за
периода от 12.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2018 г., както и
в частта за разноските.
В останалата част, с която исковете са отхвърлени, решението е влязло в законна сила,
поради необжалването му в установения от закона срок.
ОСЪЖДА Н. ХР. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Бл., ул.“Бр.“ №20, вх.“А“, ет.8,
ап.23, да заплати на „АСВ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.„Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Юл.Хр-Юрг.,
сумата в размер на 584, 02 лв. (петстотин осемдесет и четири лева и две стотинки) –
разноски пред въззивния съд.
ДА СЕ изплати на адв.К.Т. възнаграждение за осъщественото от нея процесуално
представителство на жалбоподателката пред въззивния съд в размер на 484, 02 лв.
(четиристотин осемдесет и четири лева и две стотинки), внесено с платежно нареждане на
л.11 от въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11