М О Т И В И
Към
присъда № 27 от 19.10.2015 г. по НОХД № 508/2015 г. по описа на СпНС, 7-ми
състав
Специализираната прокуратура е
повдигнала обвинения срещу Б.Г.Т. . Същият е предаден на съд, за това, че:
1. В периода от 22.02.2010г. до 11.07.2010г.
в гр.П., в условията на продължавано престъпление, с цел да принуди Д.Г.Г. да поеме имуществено задължение в размер на 150 000 лева,
го е заплашил с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за
него – „Време е да паднеш на земята
престъпник долен, ще те размажа нищожество, ще си платиш с лихвите“, „Ей,
копеле, този път няма къде да отидеш, аз или ти“, „Ти се бъзикаш с живота си,
накрая си, ако ида в петък и няма преведени пари ще се запознаеш с другия Б.!
Кълна се в майка си, ще умреш измамник долен, от тук нататък аз или ти“, „Ти
ограби мен и семейството ми и се гавриш, ще си платиш копеле мръсно“, „Ако не
ми върнеш парите веднага ще изпълня обещанията“, „имаш последна възможност да
ми върнеш парите и да приключим всичко“,“Ако не ще се видим в ада“,“До края на
седмицата ще се наакаш гей мръсен и ми пиши колко
пари се превел“,“Аз няма какво да губя, но ти ще загубиш откраднатото от мен и
всичко друго“,“Заклевам се че ще стенеш като жена преди да умреш копеле, тази
ти е последната седмица“,“ще се видим на живо като мъже, аз или ти , сбогом
нещастник“, и деянието е придружено със заплаха за убийство - престъпление
по чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
2. За периода от 11.07.2010г. до 06.09.2010г.
в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил Р.Г.Г., чрез заплаха по отношение на самата нея и по отношение
на брат й Д.Г.Г. с думите „ Не ме интересува, какво ще правиш, ако трябва ще те утрепя и ще отида в
затвора“, „Ще спреш да плащаш ли? Ей сега отивам да убия брат ти, мислиш че не
знам къде е ли? Ще Ви изтрепя и не ми пука какво ще стане. Заклевам се в
паметта на майка си и баща си“ да извърши нещо противно на волята си - да му
изплати сумата от 1 270 щатски долара, като е извършила имуществено
разпореждане както следва: на 26.07.2010г. в гр. София й причинил имотна вреда
в размер на 420 щатски долара, на 24.08.2010 г. в гр. София й причинил имотна
вреда в размер на 450 щатски долара, на 06.09.2010г. в гр. София й причинил
имотна вреда в размер на 400 щатски долара, и с това й причинил имуществени
вреди общо в размер на 1 270 щатски долара с левова равностойност 1 969,20
лева, като деянието е придружено със заплаха за убийство по отношение на нея и
на брат й Д.Г.Г. - престъпление по чл. 214, ал.2,
т.1, вр. чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1 от НК.
3. За периода от 29.10.2011г. до
01.08.2012г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага, е принудил Л.Р.Г.,
чрез заплаха по отношение на нея, чрез думите „Давай си ми парите иначе ще те натикам в колата отвън и ще те убия...“
да извърши нещо противно на волята й - да му изплати сумата от 7 500 щатски
долара и двадесет лева и с това й причинил имотна вреда в размер на 7 500
щатски долара с левова равностойност в размер на 11 329.99 лева и двадесет лева
, като деянието е придружено със заплаха за убийство и са й причинени
значителни имуществени вреди, както следва: на 04.11.2011г., в гр.П. й причинил
имотна вреда в размер на 750 щатски долара и 20лева, на 06.12.2011г., в гр.П. й
причинил имотна вреда в размер на 750 щатски долара, на 06.01.2012 г., в гр.П.
й причинил имотна вреда в размер на 750 щатски долара, на 07.02.2012г., в гр.П.
й причинил имотна вреда в размер на 750 щатски долара, на 07.03.2012г., в гр.П.
й причинил имотна вреда в размер на 750 щатски долара, на 04.04.2012г., в гр.П. й причинил имотна вреда в размер на 750
щатски долара, на 08.05.2012г., в гр.П. й причинил имотна вреда в размер на 750
щатски долара, на 07.06.2012г., в гр.П. й причинил имотна вреда в размер на 750
щатски долара, на 06.07.2012г., в гр.П. й причинил имотна вреда в размер на 750
щатски долара, на 01.08.2012г., в гр.П. й причинил имотна вреда в размер на 750
щатски долара, и с това й причинил имуществени вреди общо в размер на 7 500
щатски долара с левова равностойност 11 329.99 лева и двадесет лева - общо на
стойност 11 349.99 лева - чл. 214, ал.2, т.1 и т.2, вр.чл. 213а, ал.3, т.2 и
ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвиненията срещу подсъдимия. Пледира за осъдителна присъда, с която подсъдимият
да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода,
което да бъде към минимума относно деянието по чл. чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1,
вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, а именно две години лишаване от свобода, за престъплението
по чл. 214, ал.2, т.1, вр.чл. 213а, ал. 2, т.1, пр.1 от НК предлага наказанието
- лишаване от свобода да бъде към минимума, а именно две години, а за престъплението
по чл. 214, ал.2, т.1 и т.2, вр. чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1
от НК предлага наказанието - лишаване от свобода да бъде към минимума, а именно
пет години лишаване от свобода. Предлага да не се налага кумулативно
предвидените санкции глоба и конфискация на част от имуществото. Заема
становище, че за трите деяния на подсъдимия Б.Г.Т. следва да се определи едно
общо наказание, а именно най-тежкото от тях - пет години лишаване от свобода,
което да се изтърпи при първоначален строг режим. Предлага да се уважат
гражданските искове в пълния размер.
В съдебно заседание по тяхна молба са
били конституирани в качеството на:
- частен обвинител и граждански ищец Д.Г.Г., с ЕГН: **********. В наказателният процес беше приет за
съвместно разглеждане предявения от него срещу
подсъдимия Б.Г.Т. граждански иск в размер на 5 000(пет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието по
чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва от 13.07.2015 г., както и
направените разноски по делото;
- частен обвинител и граждански ищец Р.Г.Г., с ЕГН: **********. В наказателният процес беше приет за
съвместно разглеждане предявения от нея срещу подсъдимия Б.Г.Т. граждански иск
в размер на 1 270(хиляда двеста и седемдесет) щатски долара с левова
равностойност 1 969,20(хиляда деветстотин шестдесет и девет лева и двадесет
стотинки), представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от
деянието по чл.214, ал.2, т.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 от НК, ведно със
законната лихва от 13.07.2015г. , както и направените разноски по делото;
- частен обвинител и граждански ищец Л.Р.Г.,
с ЕГН:**********. В наказателният процес беше приет за съвместно разглеждане
предявения от нея срещу подсъдимия Б.Г.Т. граждански иск в размер на 7 500(седем
хиляди и петстотин) щатски долара и 20лева с левова равностойност общо11 349,99(единадесет хиляди триста
четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляващи
обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по чл.214, ал.2, т.1 и
т.2, вр.чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.1, пр.1 от НК, ведно със законната лихва
от 13.07.2015г. , както и
направените разноски по делото;
Повереникът - адвокат Т. и
ЧО и ГИ Д.Г.Г. поддържат обвинението срещу подсъдимия
Б.Г.Т., относно престъплението, за което е било поискано конституирането, като
частен обвинител на пострадалия Д.Г.Г., и е предявен
граждански иск, а именно по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК. Частното обвинение излага становище за съставомерността на деянието на
подсъдимия Б.Г.Т. по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
като в тази връзка се предлага да се кредитират показанията на пострадалите,
както и частично обясненията на подсъдимия. Излагат становище, че събраните по
делото доказателства обосновават обвинението по посоченият по-горе текст от НК
и правят искане съдът да осъди подсъдимия, както и да уважи изцяло предявеният
срещу него граждански иск. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител се
солидаризира с предложените наказания от страна на прокуратурата. Гражданският
ищец и частен обвинител Д.Г. счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено
условно наказание.
Повереникът - адвокат Т. и ЧО и ГИ Р.Г.Г.,
поддържат обвинението, срещу подсъдимия Б.Г.Т., относно престъплението, за
което е било поискано конституирането като частен обвинител на пострадалата Р.Г.Г. и е предявен граждански иск, а именно по чл.214, ал.2,
т.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 от НК, като изразяват мнение, че събраните по
делото доказателства обосновават обвинението по посочения текст от НК и се иска
съдът да осъди подсъдимя за това престъпление, както и да уважи изцяло предявения
срещу него граждански иск. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител се
солидаризира с предложените наказания от страна на прокуратурата. Гражданският ищец
и частен обвинител Р.Г. счита, че на подсъдимият следва да бъде наложено условно
наказание.
ЧО и ГИ Р.Л.Р.Г. лично и чрез повереника си адвокат Т., поддържат обвинението, срещу
подсъдимия Б.Г.Т., относно престъплението, за което е било поискано
конституирането, като частен обвинител на пострадалата Л.Р.Г. и е предявен
граждански иск, а именно по чл.214, ал.2, т.1 и т.2, вр.чл.213а, ал.3, т.2 и
ал.2, т.1, пр.1 от НК, като изразяват мнение, че събраните по делото
доказателства обосновават обвинението по цитираният текст от НК и се иска съдът
да осъди подсъдимият, както и да уважи изцяло предявения срещу него граждански
иск. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител се солидаризира с
предложените наказания от страна на прокуратурата.
Защитникът на подсъдимия пледира да бъде
постановена оправдателна присъда. Развива подробни съображения, че не са
събрани доказателства, които да уличават по категоричен начин, че подсъдимият Б.Г.Т.
е извършил престъпленията, в които е обвинен. Счита, че не следва да се кредитират
показанията на свидетелите Д.Г., и че същият е подвел и свидетелките Р.Г. и Л.Г.
относно действителните взаимоотношения с подсъдимия. Счита, че показанията на
свидетелката Л.Г. относно отправените закани не се потвърждават от други
доказателства, поради което не следвало да се вярва, и че това било механизъм
на майката да защити сина си. Сочи, че няма безспорни доказателства, че
изпратените смс-и на свидетеля Д.Г. са изпратени
именно от подсъдимия, тъй като номерата, от които са били изпратени смс-ите не
са били собственост на подсъдимия, а други от смс-ите са били изпратени от
компютър. Предлага да се кредитират единствено показанията на свидетелите С.У.
и А.К.. Според защитника се касае за извършено престъпление по чл.325, ал.5 от НПК, а не за изнудване. Счита, че поради това, че на подсъдимия не е повдигнато
такова обвинение, следва да бъде признат за невиновен по всички повдигнати
обвинения.
Подсъдимият Б.Г.Т. разбира в какво се
състоят повдигнатите срещу него обвинения, не се признава за виновен, дава
обяснения по случая.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Б.Г.Т. с ЕГН ********** е роден на ***г.
в гр.П., живущ в с.г., българин, с българско гражданство, неженен, със средно
образование, неработи, неосъждан.
Свидетелят Д.Г. и подсъдимия Б.Т. се
познавали от дълги години и били съседи в гр.П.. Свидетелят Д.Г. работил, като
инвестиционен посредник в брокерска къща в гр. *. Като разбрал за това, в
периода 2004-2006г. подсъдимия Б.Т. поискал от свидетеля да му съдейства, за да
си регистрира брокерска сметка, чрез която да може да оперира на Фондовата
борса. Свидетелят Д.Г. се съгласил да помогне за откриване на въпросната
сметка. С негово съдействие била открита брокерска сметка на името на
подсъдимия Б.Т. в”*.”-*. На подсъдимия Б.Т. бил изпратен имейл, в който имало
код за достъп, и чрез който можело да се оперира със сметката. Свидетелят Д.Г.
показал на подсъдимия как да борави със сметката, и как да сключва сделки чрез
нея. При тези действия лично подсъдимият Б.Т. използвайки паролата си е отварял
акаунта на сметката. В последствие подсъдимият няколкократно внасял суми по
тази брокерска сметка и с тях оперирал на борсата. Свидетелят Д.Г. в началния
период подпомагал технически подсъдимия при тези операции. В началото на 2007г.
подсъдимият Б.Т. попитал свидетеля Д.Г. дали има познати, които да му
съдействат за теглене на банков ипотечен кредит. Свидетелят Д.Г. го насочил към
свидетеля А.К., който към него момент бил управител на клон на „*“ гр. *.
Свидетелят Д.Г. и подсъдимият отишли през м.април 2007г. в офиса на „* *“ в гр.
*, където се срещнали със свидетеля А.К. и в последствие подсъдимия изтеглил
ипотечен кредит от тази банка, който бил обезпечен с недвижимо имущество. При
тази среща подсъдимият и свидетелят Д.Г., за да улеснят отпускането на кредита,
казали на свидетеля А.К., че подсъдимият има пари, които се управляват от Д.Г.
и чрез тях ще се плащат вноските по искания кредит. Известно време след това
подсъдимият отишъл да работи в *, като преди това на 02.10.2007г. упълномощил
св. Д.Г. да оперира със сметката му в „*“АД /„*”/, с цел да тегли суми от
сметката, който да дава на бащата на подсъдимия, а също така да погасява и
вноските по ипотечния кредит на подсъдимия. Свидетелят Д.Г. на 01.02.2008г.
изтеглил от сметката, като пълномощник на подсъдимия сумите от 800 и 200 щатски
долара.
През 2009г. подсъдимият Б.Т. започнал да
се обажда на свидетеля Д.Г. и да го обвинява, че го е ограбил и си искал от
него да му възстанови загубите пари. Първоначално подсъдимият Б.Т. отправил при
телефонен разговор следните думи към свидетеля Д.Г. - „Искам кръв, върни ми парите, ти ме измами“, „Ти ме измами, върни ми
парите, ще умреш копеле мръсно“, както и закани за физическа саморазправа.
Свидетелят Д.Г. обяснил на няколко пъти на подсъдимия Б.Т., че не го е ограбил,
а търговията на Фондовата борса е рискова дейност и е нормално при спад на
акциите да се губят пари. В началото, свидетелят Д.Г. не приемал заплахите
сериозно.
На 22.02.2010 г. в гр.П. , подсъдимият Б.Т.
започнал да изпраща кратки съобщения на мобилния телефон на свидетеля Д.Г. с № *.
На 22.02.2010г. в 23.59ч., свидетелят Д.Г.
получил текстово съобщение изпратено от подсъдимия Б.Т. със съдържание „Ей копеле този, няма къде да отидеш аз или
ти“- изписано с латински букви, а няколко минути по-късно в 00.18ч.на
23.02.2010г. „смс“ съобщението гласяло – „Време
е да паднеш на земята престъпник долен, ще те размажа нищожество, ще си платиш
с лихвите“ - изписано с латински букви. И двете съобщения били изпратени от
подсъдимия от телефон с номер +*.
На 05.07.2010г. в 21.18ч. в гр.П.
подсъдимият Б.Т. изпратил на свидетеля Д.Г. „смс“ съобщение
с текст „Ти се бъзикаш с живота си,
накрая си, ако ида в петък и няма преведени пари ще се запознаеш с другия Б.!
Кълна се в майка си, ще умреш измамник долен, от тук нататък аз или ти“ -
изписано с латински букви, съобщението било изпратено от телефон с номер +*.
На 06.07.2010г. свидетелят Д.Г.
сигнализирал органите на МВР, тъй като подсъдимият Б.Т. посетил дома му,
започнал да блъска и звъни по входната врата на жилището, и да му казва да
излезе „за да се разберат“. След това
свидетелят видял, че гумите на лекия му автомобил са срязани, поради което
откарал същия на ремонт в сервиз в гр.П.. По-късно същия ден свидетелят Д.Г. и
свидетелката Л.Г. отишли в сервиза да вземат колата. В същият момент на
отсрещната страна на улицата бил подсъдимият Б.Т.. Свидетелят Д.Г. попитал
подсъдимия, защо е срязал гумите, при което подсъдимият Б.Т. започнал да вика „Да се махате от тука, че като Ви подхвана,
досега да съм те утрепал, ако нямаше да ми дължиш пари“.
На
09.07.2010г. в гр.П. подсъдимият Б.Т. изпратил на свидетеля Д.Г. още две „смс“ съобщения едното в 09.23ч. с текст „Ти ограби мен и семейството ми и се гавриш,
ще си платиш копеле мръсно“, а второто в 09.27ч. с текст „Ако не ми върнеш парите веднага ще изпълня
обещанията“ - двете съобщения отново били изписани с латински букви и
изпратени от подсъдимия от телефон с номер +*.
На 10.07.2010г. в 13.09ч. в гр.П.,
подсъдимият Б.Т. изпратил на свидетеля Д.Г. „смс“ съобщение
с текст „имаш последна възможност да ми
върнеш парите и да приключим всичко“, а няколко минути по-късно в 13.12ч. и
второ съобщение с текст „Ако не ще се
видим в ада“ - отново съобщенията били изписани с латински букви, този път
подсъдимият изпратил съобщенията, чрез номер *.
На следващият ден 11.07.2010г. в гр.П.
подсъдимият продължил да изпраща „смс“ съобщения на свидетеля Д.Г.. Първото
съобщение подсъдимият Б.Т. изпратил в 14.42ч. - то било с текст -„харчиш си парите и не ти пука само че не
си преценил че си досегаем ако не видя резултат ще“,
следващите две съобщения били от 14.44ч. с текст –„До края на седмицата ще се наакаш гей
мръсен и ми пиши колко пари си превел“ и“Аз няма какво да губя, но ти ще
загубиш откраднатото от мен и всичко друго“, в 14.46ч. подсъдимият изпратил
още две съобщения първото с текст –„Заклевам
се че ще стенеш като жена преди да умреш копеле, тази ти е последната седмица“,
а второто „ще се видим на живо като мъже,
аз или ти , сбогом нещастник“ - като всички изпратени на този ден съобщения
от подсъдимия били изписани с латински букви, с изключение на последното били
изпратени, чрез номер *, а последното от телефон с номер +*.
На 11.07.2010г. в гр.П., свидетелят Д.Г.
споделил със сестра си - свидетелката Р.Г. за отправяните от подсъдимия Б.Т.
заплахи. Обяснил й, че подсъдимият го обвинявал, че го е ограбил и че го е заплашвал
с насилие, за да плаща пари, които не дължи. Показал й телефона си и тя прочела
намиращите се на него „смс“ съобщения изпратени от подсъдимият. Свидетелката Р.Г.
предложила на брат си да се срещнат с подсъдимия Б.Т. и да се разберат. Срещата
провели по - късно същия ден в заведение при хотел „*“ в гр.П.. Присъствали
подсъдимият Б.Т., свидетелите С.У., Д.Г. и Р.Г.. Подсъдимият Б.Т. се държал
нападателно, твърдял, че Д.Г. го е ограбил, бил измамник и продължавал да иска
пари от него, като твърдял, че свидетелят Д.Г. му дължи сумата от 90000лева.
Свидетелят Д.Г. категорично отричал наличието на каквото и да е задължение към
подсъдимия и отказвал да му плаща каквито и да е пари, като същият искал да си
тръгне от срещата но свидетелката Р.Г. го разубедила. Между подсъдимия и
свидетеля Д.Г. били разменени обидни думи. Подсъдимият отправил следните
реплики към свидетеля Д.Г. „…докато не ми
дадеш парите, няма да те оставя на мира…“. За да не бъде заплашван брат й,
свидетелката Р.Г. се опитала да постигне споразумение с подсъдимия Б.Т..
В последствие свидетелят Д.Г. решил да
смени телефония си номер, за да не бъде заплашван от подсъдимия, което и
направил.
Въпреки, че свидетелката Р.Г. преценила
претенциите на подсъдимия към брат й за неоснователни, решила да започне да плаща
суми на подсъдимия Б.Т.. Това свое решение, свидетелката взела мотивирана от
поведението на подсъдимия Б.Т. и от заплахите, които била прочела в телефона на
брат си. Без знание на брат й, свидетелката Р.Г. се уговорила с подсъдимия Б.Т.,
да му дава суми между 400 и 600 щатски долара всеки месец.
На 26.07.2010г. свидетелката Р.Г. се
обадила по телефона на подсъдимия Б.Т. и се уговорили да се срещнат в гр.П.. На
същият ден двамата се срещнали и тя му предала сумата от 420 щатски долара - на
стойност 635.25 лева по курса на БНБ за деня, а той от своя страна подписал
разписка за сумата.
На 24.08.2010г. в гр.П., свидетелката Р.Г.
се срещнала с подсъдимия Б.Т. и му предала сумата от 450 щатски долара - на
стойност 697.90 лева по курса на БНБ за деня, а той от своя страна подписал
разписка за сумата.
На 06.09.2010г. в гр.П., свидетелката Р.Г.
се срещнала с подсъдимия Б.Т. и му предала сумата от 400 щатски долара - на
стойност 609.58 лева по курса на БНБ за
деня, а той от своя страна подписал разписка за сумата. Левовата равностойност
на цялата сума от 1 270 щатски долара, предадена на подсъдимия Б.Т. от
свидетелката Р.Г. е била 1 969,20 лева според курса на БНБ.
След тези три плащания, свидетелката Р.Г.
споделила с майка си - свидетелката Л.Г. за заплахите, отправяни към брат й от
страна на подсъдимия Б.Т.. Обяснила й, че плаща исканите от подсъдимия суми
единствено, за да не изпълни заканите към брат й и я помолила да й помага за
вноските. Свидетелката Л.Г. разбрала, че подсъдимият Б.Т. е продължил и след
случката, на която присъствала да заплашва, че ще убие синът й, ако не получава
пари. Свидетелката Л.Г. се притеснила от
тези продължаващи заплахи в резултат, на което се съгласила да плаща месечните
вноски. Ежемесечно подсъдимият Б.Т. се обаждал на свидетелката Р.Г., която му
определяла среща във фоайето на пощата в гр.П.. Вместо нея на срещата отивала
майка й - свидетелката Л.Р. и давала парите на подсъдимия Б.Т., за получената
сума подсъдимият изготвял саморъчно написана разписка.
В края на месец октомври 2011г.
подсъдимият Б.Т. не получил навреме плащането от свидетелката Л.Г. и помислил,
че същата ще спре да му дава пари. Афектиран от това обстоятелство на
29.10.2011г., преди обяд, подсъдимият Б.Т. ***, находяща
се до поликлиника „*“, в която свидетелката Л.Г. работела. В този момент в
аптеката свидетелката била сама. Подсъдимият Б.Т. бил много разгневен и се
изправил пред преградата и започнал да крещи „Давай си ми парите иначе ще те натикам в колата отвън и ще те убия...“
и „ …всичко ще счупя тука“. Свидетелката Л.Г. се изплашила от отправените
закани и агресивното поведение на подсъдимия и натиснала „паник“- бутона свързан със СОД при ОДМВР-п. След това свидетелката
излязла пред аптеката, защото се бояла да остане сама с подсъдимия и да не
започне същият да чупи вещите в помещението. Няколко минути по-късно на мястото
пристигнали служителите на СОД при ОДМВР-п, свидетелите А.П. и А.Т., като
забелязали, че свидетелката Л.Г. е видимо уплашена и притеснена. Свидетелката Л.Г.
обяснила, че присъстващият там Б.Т. я е заплашил, че ще я отвлече и убие.
Служителите на сектор СОД към ОД МВР - п – съставили протокол за предупреждение
на подсъдимия, след което той си тръгнал.
След тази случка, уплашена от
отправените към нея заплахи за убийство и отвличане, свидетелката Л.Г.,
съзнавайки, че не дължи пари на подсъдимия Б.Т. взела решение да продължи да плаща
исканите от него суми от по 750 щатски долара на месец. Първоначално
свидетелката Л.Г. искала да сезира прокуратурата за станалият инцидент, но
дъщеря й свидетелката Р.Г. я разубедила,
като и казала, че ако подаде жалба, тогава подсъдимият ще се озлоби и ще
посегне на сина й.
На 04.11.2011г. в гр.П., подсъдимият Б.Т.
и свидетелката Л.Г. се срещнали в сградата на пощата в гр.П.. Там свидетелката,
мотивирана от отправените й заплахи, дала на подсъдимия сумата от 750 щатски
долара - на стойност 1 065.04 лева по курса на БНБ за деня и 20 лева или общо 1
085.04 лева. Подсъдимият взел парите и написал собственоръчно разписка за
сумата и я подписал.
На 06.12.2011г. в гр.П., подсъдимият Б.Т.
и свидетелката Л.Г. се срещнали в сградата на пощата в гр.П.. Там свидетелката
мотивирана от отправените й заплахи, дала на подсъдимия сумата от 750 щатски
долара - на стойност 1 095.17 лева по курса на БНБ за деня. Подсъдимият взел
парите и написал собственоръчно разписка за сумата и я подписал.
На 06.01.2012г. в гр.П., подсъдимият Б.Т.
и свидетелката Л.Г. се срещнали в сградата на пощата в гр.П.. Там свидетелката
мотивирана от отправените й заплахи, дала на подсъдимия сумата от 750 щатски
долара - на стойност 1 148.15 лева по курса на БНБ за деня. Подсъдимият взел
парите и написал собственоръчно разписка за сумата и я подписал.
На 07.02.2012г. в гр.П., подсъдимият Б.Т.
и свидетелката Л.Г. се срещнали в сградата на пощата в гр.П.. Там свидетелката
мотивирана от отправените й заплахи, дала на подсъдимия сумата от 750 щатски
долара - на стойност 1 118.64 лева по курса на БНБ за деня. Подсъдимият взел
парите и написал собственоръчно разписка за сумата и я подписал.
На 07.03.2012г. в гр.П., подсъдимият Б.Т.
и свидетелката Л.Г. се срещнали в сградата на пощата в гр.П.. Там свидетелката
мотивирана от отправените й заплахи, дала на подсъдимия сумата от 750 щатски
долара - на стойност 1 118.04 лева по курса на БНБ за деня. Подсъдимият взел
парите и написал собственоръчно разписка за сумата и я подписал.
На 04.04.2012г.
в гр.П., подсъдимият Б.Т. и свидетелката Л.Г. се срещнали в сградата на пощата
в гр.П.. Там свидетелката мотивирана от отправените й заплахи, дала на
подсъдимия сумата от 750 щатски долара - на стойност 1 116.17 лева по курса на БНБ
за деня. Подсъдимият взел парите и написал собственоръчно разписка за сумата и
я подписал.
На 08.05.2012г. в гр.П., подсъдимият Б.Т.
и свидетелката Л.Г. се срещнали в сградата на пощата в гр.П.. Там свидетелката
мотивирана от отправените й заплахи, дала на подсъдимия сумата от 750 щатски
долара - на стойност 1 126.20 лева по курса на БНБ за деня. Подсъдимият взел
парите и написал собственоръчно разписка за сумата и я подписал.
На 07.06.2012г. в гр.П., подсъдимият Б.Т.
и свидетелката Л.Г. се срещнали в сградата на пощата в гр.П.. Там свидетелката
мотивирана от отправените й заплахи, дала на подсъдимия сумата от 750 щатски
долара - на стойност 1 164.65 лева по курса на БНБ за деня. Подсъдимият взел
парите и написал собственоръчно разписка за сумата и я подписал.
На 06.07.2012г. в гр.П., подсъдимият Б.Т.
и свидетелката Л.Г. се срещнали в сградата на пощата в гр.П.. Там свидетелката
мотивирана от отправените й заплахи, дала на подсъдимия сумата от 750 щатски
долара - на стойност 1 185.16 лева по курса на БНБ за деня. Подсъдимият взел
парите и написал собственоръчно разписка за сумата и я подписал.
На 01.08.2012г. в гр.П., подсъдимият Б.Т.
и свидетелката Л.Г. се срещнали в сградата на пощата в гр.П.. Там свидетелката
мотивирана от отправените й заплахи, дала на подсъдимия сумата от 750 щатски
долара - на стойност 1 192.77 лева по курса на БНБ за деня. Подсъдимият взел
парите и написал собственоръчно разписка за сумата и я подписал.
Общата сума, която свидетелката Л.Г.
дала на подсъдимия Б.Т. в периода от 4.11.2011г. до 01.08.2012г. била 7 500
щатски долара /на стойност 11 329.99 лева, по курса на БНБ за деня/ и 20 лева
или всичко на обща стойност 11 349.99 лева. В този период подсъдимият Б.Т. още
два пъти посетил аптеката, където работила свидетелката Л.Г., но при тези
посещения подсъдимият не отправял заплахи към свидетелката.
През
м.август 2012г. В м. ““ на гр.П. случайно се срещнали подсъдимият Б.Т. и
свидетелите Д.Г. и П. П.. Тогава подсъдимият започнал да обижда свидетеля Д.Г. и
да го заплашва с думите „Боклук ще умреш“,
след това се опитал да го удари. Свидетелката П. П. застанала пред подсъдимия и ударът му
попаднал в горната част на главата на свидетелката, където върху косата и били
поставени слънчевите й очила. От удара очилата паднали на земята и се счупили.
Свидетелят Д.Г. казал, че ще извика полиция, след което подсъдимият си тръгнал.
След като разбрала за случката още същия
ден, свидетелката Л.Г. решила повече да не дава пари на подсъдимия Б.Т..
Чрез надлежно предоставено разрешение
по чл.6 от ЗСРС, от 17.09.2012г. по отношение на свидетелката Р.Г. Г и във
връзка с дадено от лицето съгласие, чрез декларация по чл.12, ал.2 от ЗСРС, за тел. номер /*/,
продължено с разрешение от 11.10.2012г.
/считано от 17.10.2012г./; от 17.09.2012г., по отношение на подсъдимия Б.Г.Т. за
тел.номер /*/, продължено с разрешение от 11.10.2012г.
/считано от 17.10.2012г./; от 17.09.2012г., по отношение на неустановено лице ползващо тел. номер /*/, продължено
с разрешение от 11.10.2012г. /считано от
17.10.2012г./,
до 17.12.2012г. свидетелите и
подсъдимият били контролирани субекти. Чрез тези способи били регистрирани и
съответно записани няколко телефонни разговори между свидетелката Р.Г.,
подсъдимия Б.Т. и свидетелката Ц.Н.. От една
страна такива разговори се провеждали между свидетелките и подсъдимия, а от
друга и между двете свидетелки, като от същите се установяват действителните
отношения между лицата.
С протокол свидетелката Л.Г. доброволно
е предала оригиналите на разписките давани и от подсъдимия Б.Т..
От заключението на приобщената по делото
съдебно икономическа експертиза е видно, че стойността на един щатски долар в
лева към 26.07.2010г. е 1,51251, съответно на 420,00щ.д. левовата равностойност
е 635,25лв.; към 24.08.2010г. стойността на един щатски долар е 1,55089лв.,
съответно на 450,00 щ.д. левовата равностойност е 697,90лв.; към 06.09.2010г.
стойността на един щатски долар е 1,52394лв., съответно на 400,00щ.д. левовата
равностойност е 609,58лв.; към 12.10.2010г. стойността на един щатски долар е 1,41389
лв., съответно на 450,00щ.д. левовата равностойност е 636,25лв.; към
08.11.2010г. стойността на един щатски долар е 1,40535лв., съответно на 450,00щ.д.
левовата равностойност е 632,41лв.; към 10.12.2010г. стойността на един щатски
долар е 1,47677лв., съответно на 450,00щ.д. левовата равностойност е 664,55лв.;
към 06.01.2011г. стойността на един щатски долар е 1,49403лв., съответно на 450,00щ.д.
левовата равностойност е 672,31лв.; към 03.02.2011г. стойността на един щатски
долар е 1,42294лв., съответно на 450,00щ.д. левовата равностойност е 640,32лв.;
към 24.02.2011г. стойността на един щатски долар е 1,42005лв., съответно на 150,00щ.д.
левовата равностойност е 213,01лв.; към 08.03.2011г. стойността на един щатски
долар е 1,40727лв., съответно на 600,00щ.д. левовата равностойност е 844,36лв.;
към 25.03.2011г. стойността на един щатски долар е 1,38564лв., съответно на 100,00щ.д.
левовата равностойност е 138,56лв.; към 06.04.2011г. стойността на един щатски
долар е 1,36771лв., съответно на 700,00щ.д. левовата равностойност е 957.40лв.;
към 19.04.2011г. стойността на един щатски долар е 1,36752лв., съответно на 100,00щ.д.
левовата равностойност е 136,75лв.; към 05.05.2011г.
стойността на един щатски долар е 1,32026лв., съответно на 700,00 щ.д. левовата
равностойност е 924,18лв.; към 21.05.2011г. стойността на един щатски долар е 1,37377лв.,
съответно на 100,00щ.д. левовата равностойност е 137,38лв.; към 08.06.2011г.
стойността на един щатски долар е 1,33888лв., съответно на 700,00щ.д. левовата
равностойност е 937,22лв.; към 09.07.2011г. стойността на един щатски долар е 1,37328лв.,
съответно на 700,00щ.д. левовата равностойност е 961,30лв.; към 06.08.2011г.
стойността на един щатски долар е 1,38172лв., съответно на 700,00щ.д. левовата
равностойност е 967,20лв.; към 23.08.2011г. стойността на един щатски долар е 1,35239лв.,
съответно на 50,00щ.д. левовата равностойност е 67,62лв.; към 10.09.2011г.
стойността на един щатски долар е 1,41552лв., съответно на 700,00щ.д. левовата
равностойност е 990,86лв.; към 07.10.2011г. стойността на един щатски долар е 1,45588лв.,
съответно на 700,00щ.д. левовата равностойност е 1 019,12 лв.; към 25.10.2011г.
стойността на един щатски долар е 1,40525лв., съответно на 50,00щ.д. левовата
равностойност е 70,26лв.; към 04.11.2011г. стойността на един щатски долар е 1,42005лв.,
съответно на 750,00щ.д. левовата равностойност е 1 065.04лв.; към 06.12.2011г.
стойността на един щатски долар е 1,46023лв., съответно на 750,00щ.д. левовата
равностойност е 1 095.17лв.; към 06.01.2012г. стойността на един щатски долар е
1,53086лв., съответно на 750,00щ.д. левовата равностойност е 1 148,15лв.;
към 07.02.2012г. стойността на един щатски долар е 1,49152лв., съответно на
750,00щ.д. левовата равностойност е 1118,64 лв.; към 07.03.2012г. стойността на
един щатски долар е 1,49072лв., съответно на 750,00щ.д. левовата равностойност
е 1 118,04лв.; към 04.04.2012г. стойността на един
щатски долар е 1,48823лв., съответно на 750,00щ.д. левовата равностойност е 1 116,17лв.;
към 08.05.2012г. стойността на един щатски долар е 1,50160 лв., съответно на
750,00 щ.д. левовата равностойност е 1 126,20 лв.; към 07.06. 2012г. стойността
на един щатски долар е 1,55286 лв., съответно на 750,00 щ.д. левовата
равностойност е 1 164,65 лв.; към 06.07. 2012г. стойността на един щатски долар
е 1,58021лв., съответно на 750,00 щ.д. левовата равностойност е 1 185,16лв.;
към 01.08.2012г. стойността на един щатски долар е 1,59036лв., съответно на
750,00щ.д. левовата равностойност е 1 192,77лв. Общо получените суми от Б.Г.Т.
са 17 070 щатски долара в левова равностойност 24 883.77лв., изчислени към
фиксинга на БНБ към датата на съставянето на разписките и 70.00 лв. или общо 24
953.77лева.
От заключението на приобщената по делото
съдебно - техническа експертиза от вещото лице В.С. протокол № 226 от
27.09.2012г. е видно, че представеният за изследване мобилен апарат - обект на
експертизата е стандартен мобилен телефон, марка „Sony
Ericson - W
302“ с ИМЕЙ: *-*-1*, фабрично произведен. Същият е без СИМ-карта. Текстовото
съдържание на съобщенията е следното: 28.May 10:39 – * – New message; 23.Feb 00:18 – +* – Vreme e da padnesn na zemjta prestapnik dolen shte te razmaja nishtojestvo shte sip latish s lihvite; 22.Feb 23:59 – +* – Ei kopele tozi njma kade da utidesh az ili ti; 11.Jul 14:46 – +* – ОТ…shte se vidim na jivo kato maje ili az ili ti zbogom neshtasnik; 11.Jul 14:46 – * – ОТ…zaklevam se che shte stenesh kato jena predi da umresh kopele tazi ti e poslednata sedmica poveche <WSMS>; 11.Jul 14:44 – * – ОТ…az njama kakvo da gubj no ti snte zagibish otkradnatoto ot men I vsichko drugo <WSMS>; 11.Jul 14:44 – * – ОТ…do kraj na sedmicata shte se nakash gei mrsen I mi pishi sms kolko pari sip revel <WSMS>; 11.Jul 14:42 – * – ОТ
…harchish
si
parite
I ne ti puka samo che ne si predcenil che si dosegaem ako ne vidj rezoltat shte <WSMS>; 10.Jul 13:12 – * – OT …ako ne shte se vidim v ada….<WSMS>; 10.Jul 13:09 – * – OT/////////////imash posledna vazmojnost da mi varnish parite I da prikluchim vsichko ! <WSMS>; 9.Jul 09:27 – +* – Ako ne mi varnish parite vednaga shte izpalnj obeshtaniata; 9.Jul 09:23 – +* – Ti ograbi men I semeistvo mi I se gavrish shte sip latish kopele mrasno!; 5.Jul 21:18 – +* – Ji se bazish s jivota si nakraj si ne prinojdavai ako ida v petak I niama pari prevedeni shte se zapoznaesh s drugia boris!Kalnase
v maikasi shte umresh izmamnik dole not tuk natak az ili ti!
От заключението на изготвената по делото
съдебно графична експертиза от вещото лице Б.А., протокол № 203 от 02.10.2013г.
е видно, че ръкописният текст от представените 33 бр. разписки за получени суми
в периода 26.07.2010г. – 01.08.2012г. е изписан от лицето Б.Г.Т., ЕГН **********.
Подписите за „получил/получател“ върху представените разписки за получените
суми са положени от Б.Г.Т..
От заключението от изготвената по делото
съдебно графична експертиза от вещото лице Б.А. – протокол № 95 от 11.04.2014г.
е видно, че подписът за „упълномощител“ в оригинал на
пълномощно рег. № */02.10.20117г., съставено от нотариус № 423 – А.И., е
положен от лицето Б.Г.Т. с ЕГН**********.
От заключението на изготвената по делото
съдебно -почеркова експертиза от вещото лице Н.В. –
протокол № 73 от 21.03.2014г. е видно, че изписаните цифри, дати и години на
бял лист хартия – обект на експертизата, са положени от лицето Д.Г.Г. ***.
От заключението на изготвената по делото
комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза от вещите лица Ц.И.Г.
и В.Г.В. е видно, че: при подсъдимия Б.Г.Т. има данни за Неврастения;
състоянието на подсъдимия Т. не е било пречка да разбира свойството и
значението на деянията си и да ръководи постъпките си в периода 2010-2012г. и
към днешна дата; не може да се постави конкретна дата на началото на психичното
разстройство на Т., но то със сигурност е възникнало в хода на проблемните му
отношения с Д.Г.; заболяването му не води до продължително или краткосрочно
разстройство на съзнанието, което да изключва вменяемостта. То представлява непсихотично психично разстройство, т.е. няма качествени
изменения на психичната дейност на индивида, които да водят до нарушаване на
базисните психични функции за разбиране свойството и значението на постъпките и
възможността за тяхното ръководене.
Видно от приложени справка изх.№*/21.09.2012г.
от „Космо България Мобайл“ ЕАД е, че абонатен номер +* е бил собственост на Б.Г.Т.,
ЕГН **********.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото, доказателствени
материали: отчасти от обясненията на подсъдимия Б.Г.Т.; от показания на
свидетелите Р.Г.Г., А.И.К., П.И.П. и А. С. Т. - кредитирани
изцяло; от показанията на
свидетелите дадени в съдебното следствие и показанията им от досъдебното
производство Д.Г.Г., Л.Р.Г. и А.П.П. - кредитирани от съда в
тяхната съвкупност; от
тези на свидетелките С.И.У. и Ц.С.Н. -
кредитирани от части; от заключението на назначените на досъдебното
производство съдебно икономическа експертиза на вещото лице Л.С.Ц.; от
заключенията по назначените на досъдебното производство съдебно- техническа
експертиза на вещото лице В.В.С.; от заключенията по
назначените на досъдебното производство съдебно графични експертизи от вещото
лице Б.А.А.; от заключенията по назначените на досъдебното
производство съдебно почеркова експертиза от вещото лице Н.В.; от заключението
на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза от вещите лица Ц.И.Г. и В.Г.В., както и от всички
писмени доказателства по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал/ от досъдебното производство,
както следва: в том 1 – тъжба /лист 4-6/; протоколи за доброволно предаване /лист
35-36/; справка изх. № */21.09.2012г. от „Космо България Мобайл“ ЕАД в едно с разпечатка към нея /лист
80-98/; писмо от началник РУ П. с приложена преписка /лист 109-110/; в том 2 -
Жалба /лист 6-9, 19, 24, 67-69/; тъжба /лист 78-80/; протокол за доброволно
предаване /лист 90/; разписки - оригинали /лист 91-123/; лист с изписан текст /лист
140/; пълномощно /лист 147/; справка за съдимост /лист 167/; характеристична
справка /лист 168/; от съдебното производство- справка за съдимост /лист 29/;
извлечение от банкова сметка /***-67/; анкетен лист /лист
156/; удостоверение /лист 157/; от писмените и веществените доказателствени
средства, добити посредством използване на СРС - подслушване (след надлежно
получени разрешения по ЗСРС), материализирани, чрез звукозаписи на телефонни
разговори; записи на телефонни съобщения, всички съдържащи се в приложените по
делото комплект дискове и изготвените за тях протоколи (оформени в специално обособен за целта
папки секретни материали, надлежно предявени на страните в съдебно заседание).
Съдът възприе и кредитира в присъдата си
заключенията на вещите лица по извършените съдебно икономическа, съдебно-
техническа, съдебно графични, съдебно почеркова и комплексна
съдебно психиатрична и психологическа експертизи, като изготвени обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област и кореспондиращи
на останалата доказателствена съвкупност.
Единствено приетата по делото комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие беше
оспорена в едно от заключенията и от повереника на ЧО
и ГИ, но според съдебния състав вещите лица подробно, ясно и с необходимата
компетентност защитиха своите изводи.
Съдът
кредитира приложените по делото ВДС, резултат от прилагани спрямо лицата
специални разузнавателни средства. По отношение на всички тях са спазени
законовите изисквания, въведени както в НПК, така и в Закона за специалните
разузнавателни средства относно реда на допускане, изпълнение и обективиране на
получените от тях резултати. Съдът се позова единствено на записаните и
протоколирани разговори между свидетелката Р.Г. и свидетелката Ц.Н., между
свидетелката Р.Г. и подсъдимия Б.Т., между подсъдимият Б.Т. и свидетелката Ц.Н.
и между подсъдимият Б.Т. и мъж с телефон *. Останалите записани разговори
според съда по никакъв начин не изясняват обстоятелства свързани със предмета
на делото и не са относими към предмета на производството, а и не могат да
послужат за проверка на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите.
Следва да се посочи обаче, че ценените от съда ВДС, резултат от използваните специални
разузнавателни средства, са прилагани в настоящото производство в период последваш
инкриминираният. В тази връзка съдът ползва резултатите от тях с оглед проверка
достоверността на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите.
Съдът приема за достоверни показанията
на свидетелите: Р.Г.Г., А.И.К., П.И.П. и А. С Т.,
като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях при
постановяване на присъдата си. Свидетелските показания на посочените лица не
съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и
съответстват както помежду си, така и с целия останал достоверен доказателствен
материал по делото.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Д.Г.Г., Л.Р.Г. и А.П.П., дадени
в съдебното следствие и показанията им от досъдебното производство прочетени и
приобщени по надлежния ред - преценени в своята съвкупност, като логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото
и се позова на тях при постановяване на присъдата си. Свидетелските показания
на посочените лица съответстват както помежду си, така и с целия останал
достоверен доказателствен материал по делото.
На свидетелките С.И.У. и Ц.С.Н.,
кредитира частично показанията. Като в тези части кредитираните показания съдът
приема за логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото и се
позова на тях при постановяване на присъдата си.
Съдът следва да отбележи, че всички
части от показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, в който се
възпроизвежда информация получена от лицата в резултат на преразказани случки и
разговори, се преценят като производни доказателства и съответно същите се
ползват единствено като контролни факти за преценка достоверността на показанията
на свидетелите респективно обясненията на подсъдимия.
Съдът кредитира частично обясненията на
подсъдимия Б.Г.Т. относно следните заявени от него правно- релевантни факти и обстоятелства: познанството му със
свидетеля Д.Г.; откриването на брокерска сметка в”*.”- * с помощта на свидетеля
Д.Г.; внасянето от страна на подсъдимия на суми в тази сметка за извършване на
борсови сделки; че през периода 2007-2008 година е работил „на морето“, а в
последствие е заминал да работи и живее в А; изпращането на процесните
„смс“ съобщенията на свидетеля Д.Г. с цел да се „стресне малко, да се вразуми“; това че е посетил аптеката, в която
е работила свидетелката Л.Г. „да се
разправя, защото се опитаха да ми спрат парите“; че свидетелките Р.Г. и Л.Г.
не му дължат никакви пари; че разписките приложени по делото са подписани от
него, след което ги е давал на свидетелките Р.Г. и Л.Г. и в тях вярно са
отразени сумите, времето и мястото на плащанията. В тези си части, обясненията
на подсъдимия отговарят на кредитирания, доказателствен материал, поради което
се приемат за достоверни от съда. Относно заявените от подсъдимия
обстоятелства: свързани с начина на опериране с брокерска сметка в ”*л; това,
че не е разполагал с паролата за тази сметка и че паролата я е знаел единствено
свидетелят Д.Г.; че той не е знаел как се извършват банкови преводи и че той
само е придружавал свидетеля в банката, като се подписвал на документите без да
знае съдържанието им; твърдението му, че не е отправял закани към свидетелките Р.Г.
и Л.Г.; че при посещението в аптеката където работила свидетелката Л.Г. не е
отправял закани спрямо нея; че не е имал достъп до сметките си; че не е имало
инцидент при срещата му със свидетелите Д.Г. и П.П. -
в тази си част обясненията на подсъдимия Б.Г.Т. не се кредитират от съда. От
една страна тези част от обясненията на подсъдимия са житейски нелогични,
непоследователни и неубедителни. За съда твърденията на подсъдимия свързани с това,
че не е разполагал с паролата за оперирането с брокерската сметка, а единствено
свидетелят Д.Г. я е знаел и само той е можел да извършва транзакции с нея, че не
е знаел как се извършват банкови преводи и че той само е придружавал свидетеля
в банката, като се подписвал на документите без да знае съдържанието им – в тези
части обясненията на подсъдимия според съда противоречат, както на житейската
логика с оглед интелектуалното нивото на подсъдимия и степента му на образованост
, така и на правилата за боравене с банкови сметки установени в страната, още
повече, че тези части от обясненията се опровергават и от доказателствата, на
които съда е дал вяра. По-конкретно на писменото доказателство -извлечение от
банковата сметка на подсъдимия в „Българска пощенска банка“АД /„Юробанк
България АД Postbank”/, от която е видно, че от 04.10.2006г. до 01.03.2007г., във
„/“ Бургас са извършвани транзакции от подсъдимия, като по тях дори е изписан
номера на личната кара му карта, а и самият подсъдим твърди, че в този период е
работил на „морето“, като за този период от време не се установяват
доказателства свидетелят Д.Г. да е бил в гр. Б. Съдът също така съобрази и
данните от извлечението от тази банкова сметка ***, че всички транзакции извършени
от свидетеля Д.Г., са надлежно отбелязани, именно като извършени от
пълномощника, като са посочени имената на свидетеля. Обясненията на подсъдимия
в тези им части не кореспондират и с другото писмено доказателство, а именно
пълномощното издадено от подсъдимия на свидетеля да борави с горепосочената
банкова сметка, ***.10.2007г. Тези две писмени доказателства напълно оборват
обясненията на подсъдимия, че единствено свидетелят Д.Г. е оперирал със
сметката му, и че само той е придружавал свидетеля в банката, като се е
подписвал на документите без да знае съдържанието им, тъй като от тях се
установява, че в периода от 04.10.2006г. до 01.03.2007г., подсъдимият е
оперирал със сметката си от гр. Б, а същевременно свидетелят Д.Г. *** все още е
нямал пълномощно за сметката, което прави обективно невъзможно твърдението на
подсъдимия. В тази връзка обясненията на подсъдимия се оборват и от показанията
на свидетеля Д.Г.. Съдът взе предвид и обстоятелството, че за периода
20.12.2006г. до 13.05.2009г.,само по тази банкова сметка *** 8000 щатски долара
от ”*.” - Л, като видно от извлечението е, че именно подсъдимият ги е ползвал. Относно,
частите от обясненията на подсъдимия, в който твърди, че при посещението в
аптеката, където работила свидетелката Л.Г. не е отправял закани съда счита, че
тези части от показанията са защитна позиция и същите се оборват от показанията
на свидетелите Л.Г., А.П. и А.Т.. Последните двама свидетели в качеството на служители на сектор СОД към ОД МВР са отишли по повод
сигнала на свидетелката непосредствено след деянието. От една страна те лично
са възприели психическото и емоционалното състояние на свидетелката Л.Г., като
са посочили, че същата е била видимо притеснена и уплашена - което състояние на
свидетелката е в унисон именно с показанията й. От друга страна разказаното от
свидетелката веднага след деянието напълно кореспондира с последяващите показания
на лицето, което съда възприема като контролни факти установяващи
достоверността на показанията на свидетелката Л.Г.. Допълнителен аргумент в
тази насока са и действията на свидетелката Л.Г. свързани със задействане на „паник“ бутона при това посещение на
подсъдимия в аптеката, което обуславя и извода, че свидетелката се е почувствала
застрашена от действията на подсъдимия Б.Т., докато при последяващите посещения
на подсъдимия когато не са били отправяни закани свидетелката не е предприела
такова поведение. Също така съдът приема, че и останалите части от некредитираните
обясненията на подсъдимия Б.Т. се оборват от показанията на свидетелите, на
който съдът е дал вяра, а именно на Д.Г., Р.Г., Л.Г., А.П., П.П.
и А.Т., от заключенията на съдебно - техническа, съдебно графични и съдебно почерковата експертиза, както и от останалите писмените доказателства
приобщени по делото. Също така съдът установява несъответствие в твърденията на
подсъдимия относно взаимоотношенията му със свидетелите Д.Г. и Р.Г., както и намеренията
му спрямо тях и записаните в резултат на експлоатираните СРС телефонни
разговори между подсъдимия и свидетелките Р.Г. и Ц.Н., което е допълнителен
аргумент за некредитиране на тези части от обясненията му. Отделно от това,
тези части от обясненията според съдебният състав, са израз изцяло на защитна
позиция, която не кореспондира с онова, което подсъдимият действително е
извършил. Обясненията на подсъдимия имат двойствена природа - гласно
доказателствено средство и средство за упражняване правото на защита.
Най-заинтересован от изхода на делото е самият подсъдим и тези части от
неговите обяснения са насочени към реализиране право му на защита.
Показанията на свидетеля А.П.П., дадени
в хода на съдебното производство и тези дадени от него в хода на досъдебното производство прочетени
и приобщени по реда на чл. чл.281, ал.4,вр.ал.1, т.2, предл.2 от НПК се
кредитират от съдебният състав в своята съвкупност, като обективни,
незаинтересовани, логични и убедителни, относно заявените от него правно релевантни факти и обстоятелства,
а именно: обстоятелствата свързани с посещението на 29.10.2011г. от свидетеля и
неговия колега свидетеля А.Т., по повод сигнал от „паник“ бутон в аптека в гр.П., в която е била свидетелката Л.Г. и подсъдимият, възприето от него психическото
и емоционалното състояние на свидетелката Л.Г., какви разяснения е дала свидетелката за причината за
задействането на „паник“ бутона и
заканите, които свидетелката непосредствено след случката е посочила, че подсъдимият
е отправил към нея, както и предприетите от тях действия. Съдът приема, че
констатираните непълноти в показанията на свидетеля депозирани пред съдебният
състав се дължат на естествените процеси на забравяне свързани с изминалият
период от време, а не на желание от страна на свидетеля да ги премълчи. Това се
потвърждава и от обстоятелството, че след прочитането на показанията му от
досъдебното производство, свидетелят ги е потвърдил. Показанията на свидетеля
също така са в синхрон и с доказателствената съвкупност, на която съдът е дал
вяра, същите кореспондират с показанията
на свидетелката Л.Г. и А.Т., както и на кредитираните части от обясненията на
подсъдимия. От показанията на свидетеля се установяват факти и обстоятелствата
свързани с посещението на подсъдимия в аптеката, където е работила свидетелката
Л.Г. включително и точната дата, задействането на „паник“
бутона и посочените за това причини от свидетелката
Л.Г., както и емоционалното и психическото състояние на същата и посочените от
нея непосредствено след инцидента съдържание на заканите и от кой е автора на
същите.
Показанията на свидетеля Д.Г.Г., дадени
в хода на съдебното производство и тези дадени от него в хода на досъдебното производство прочетени
и приобщени по реда на чл. чл.281, ал.5,вр.ал.1, т.2 от НПК от НПК, се
кредитират от съдебният състав относно заявените от него правно релевантни
факти и обстоятелства, а именно относно: познанството му с подсъдимия; оказаното
съдействие за откриването на брокерска сметка в”*.”- Л на името на подсъдимия Б.Т.;
даване на технически съвети за извършване на сделките от подсъдимия;
получаването на пълномощно от подсъдимия за сметката му в „Българска пощенска
банка“АД /„Юробанк България АД Postbank”/ и извършените от свидетеля действия;
развитието на отношенията му с подсъдимия и началото на конфликта между тях; отправяните
от подсъдимият закани, получаването на „смс“ съобщенията от подсъдимия и телефонните
номера, от които са получени и изпратени те; какви, кога и къде са били срещите
му с подсъдимия, както и действията на същия; исканата от подсъдимия сума пари
от него при срещата им в заведението при хотел „*" в гр.П. и как е
протекла самата среща, какво е било поведението на подсъдимия и какво е казал;
кога свидетелят е научил за извършените плащания от свидетелите Р.Г. и Л.Г. в
полза на подсъдимия и какво са му разказали свидетелките за тях; какви са били емоционалните
реакции на свидетеля в резултат от отправените закани и какви действия е
предприел и как се е отразили преживяното на свидетеля и неговото семейство. Съдебният
състав счита, че противоречията в показанията на свидетеля при проведения
разпит и последвалата очна ставка със свидетелката С.У. относно това дали на
срещата в заведението при хотел „*“ в гр.П. са били отправяни закани от
подсъдимия и какво е било точното им съдържание, се дължат не на желание от
страна на свидетеля да изнесе неверни факти, а на изминалият период от време и
свързаните с него естествени процеси на забравяне, а също така и на
продължителните конфликтни отношения с подсъдимия в периода, на които
многократно са били отправяни закани от страна последния към свидетеля. Още
повече, че при проведената очна ставка самият свидетел изясни причините за тези
противоречия и добросъвестно изложи обстоятелствата, които помни. На изминалия
период от време съдебния състав отдава и липсата на спомен на свидетеля за
телефонните номера, което е било и основание за частично прочитане на
показанията на същия от досъдебното производство. Съдът също така съобрази и положението
на свидетелят Д.Г., като пострадало
лице, което в съдебното производство е конституирано в качеството на частен
обвинител и граждански ищец. При анализа на показанията му не се установява
съмнение за необективност при излагане на фактите от значение за делото.
Показанията на свидетелят Д.Г.
са последователни,
логични, непротиворечиви и кореспондиращи на останалите кредитирани доказателства,
каквито са показанията на свидетелите Р.Г., Л.Г., П.П.
и А.К., кредитираните части на обясненията на подсъдимия Б.Т., кредитираните
части от показанията на свидетелката С.У., заключенията на съдебно -
техническа, съдебно почерковата експертизи, а също
така и на приобщените писмени доказателства по делото. От показанията на
свидетеля се установяват обстоятелствата около възникване на отношенията му с
подсъдимия, конфликта между тях, времето, мястото и начина, както и
съдържанието на отправените от подсъдимия заплахи и поведението, което
подсъдимият е искал от него свързано с поемане на имуществено задължение,
исканата от подсъдимия в инкриминирания период сума пари, провежданите срещи
между тях, лицата присъствали и резултатите от тях, причинени в резултат на
деянието негативни душевни преживявания, емоционален стрес, психически
дискомфорт и промяна в обичайния му начин на живот.
Съдът кредитира в пълнота показанията на
свидетеля А.И.К. относно заявените от нея правно релевантни факти и
обстоятелства, свързани с отпускането на ипотечен заем на подсъдимия и това, че
свидетелят Д.Г. е оказал известно съдействие за отпускането на този кредит на
подсъдимия. Относно обстоятелството, че в разговора преди отпускане на кредита
подсъдимият и свидетелят Д.Г. са заявили пред него, „че Б. имал пари, които
управлявал Д. и с месечната печалба ще се погасяват вноските“ - съдът кредитира
показанията на свидетеля същите кореспондират с показанията на свидетеля Д.Г. с
вложения в тях смисъл и съдържание, което свидетеля Д.Г. е изяснил в хода на
разпита си. Също така обаче съда съобрази и ситуацията, при която са направени
тези изявления и преследваната с тях цел,
а именно отпускането на ипотечния кредит. Показанията на свидетеля се
кредитират, тъй като са в унисон с останалият доказателствен материал, приет от
съда за достоверен, те са последователни и убедителни.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Р.Г., относно
заявените от нея правно релевантни факти и обстоятелства, а именно относно: узнаването
за конфликтните отношения между подсъдимия и брат й свидетеля Д.Г.; прочитане
от нейна страна на съобщенията изпратени от подсъдимия на брат й; проведената
среща в заведение
при хотел „*“ в гр.П. с подсъдимия, какво е било поведението му и какво е казал;
уговорката му с него да му заплаща суми пари, за да не изпълни заканите към
свидетеля Д.Г.; липсата на задължения към подсъдимия; какви, кога и къде са
били срещите им с подсъдимия и предадените от свидетелката суми; узнаването за
отправените заплахи от подсъдимия и към свидетелката Л.Г.; обстоятелствата
около заплащането на суми от свидетелката Л.Г.; какви са били емоционалните
реакции на свидетеля Д.Г. в резултат от отправените закани и какви действия е
предприел и как се е отразило преживяното на свидетеля и неговото семейство.
Съдебният състав счита, че противоречията в показанията на свидетелката при
проведения разпит и последвалата очна ставка със свидетелката С.У. относно това
дали на срещата в заведението при хотел „*“ в гр.П. са били отправяни закани и
какви са били точните реплики на подсъдимия в тази връзка, се дължат не на
желание от страна на свидетелката да изнесе неверни факти, а на изминалият
период от време и свързаните с него естествени процеси на забравяне. Още
повече, че при проведената очна ставка самата свидетелка изясни причините за
тези противоречия и добросъвестно изложи обстоятелствата, които помни, като
посочи, че именно изминалия период от време е обстоятелството, което води до
липсата на точни спомени за тези спорни обстоятелства. Съдът също така се
съобрази и с положението на свидетелката
Р.Г. на
пострадало лице, което в съдебното производство е конституирано в качеството на
частен обвинител и граждански ищец. При анализа на показанията й не се
установяват съмнение за необективност при излагане на фактите от значение за
делото. Показанията на свидетелката Р.Г. са подробни,
последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи на останалите
кредитирани доказателства, каквито са показанията на свидетелите Д.Г., Л.Г., П.П., кредитираните части на обясненията на подсъдимия Б.Т.,
кредитираните части на показанията на
свидетелките С.У. и Ц.Н., заключенията на съдебно графичните експертизи, а също
така и на приобщените писмени доказателства по делото. От показанията на
свидетелката се установяват обстоятелствата около узнаване за конфликта и
заканите от подсъдимия към свидетеля Д.Г., проведените срещи с подсъдимия,
присъствалите лица, уговорките им, и резултатите от
тях, отправените заплахи от подсъдимия и към свидетелката Л.Г.; липсата на
задължения към подсъдимия; обстоятелствата около заплащането на суми от
свидетелката Л.Г. на подсъдимия, психическото и емоционално състояние на свидетеля
Д.Г. и наличието на промяна в обичайния му начин на живот в резултат на
заплахите от страна на подсъдимия.
Показанията на свидетелката Л.Г., дадени в хода на съдебното производство и тези дадени от него
в хода на досъдебното
производство прочетени и приобщени по реда на чл. чл.281, ал.5,вр.ал.1, т.1от НПК се кредитират от съдебният състав в своята съвкупност относно заявените от
нея правно релевантни факти и обстоятелства, а именно; относно отправените заплахи
от подсъдимия към свидетеля Д.Г. при посещаването им в автосервиза; посещението на подсъдимия на
29.10.2011г., в аптеката в гр.П., където свидетелката работила; поведението на подсъдимия Б.Т. при това
посещение, съдържанието на отправените заплахи към нея от страна на подсъдимия;
предприетото от свидетелката; действия на служителите на сектор СОД към
ОД МВР - п отзовали се на сигнала; какви, кога и къде са били срещите им с
подсъдимия и предадените от свидетелката суми; какви са били мотивите й за
предаване на сумите на подсъдимия; узнаването за инцидента между подсъдимия и сина
й в м.“*“ на гр.П. и свързаното с него решение да преустанови плащането на
сумите на подсъдимия; какви са били емоционалните реакции на свидетеля Д.Г. в резултат
от отправените закани, какви действия е предприел и как се е отразило
преживяното на свидетеля и неговото семейство. Точното съдържание на
отправените от подсъдимия заплахи при посещението му в аптеката, бяха
установени от съда след прочитане на част от показанията на свидетелката от
досъдебното производство. Констатираното известно разминаване между цитираните
закани при разпита пред съда и в тези посочени в досъдебното производство бяха
преодолени, като се установи, че тези неточности се дължат не на желание от
страна на свидетелката да изнесе неверни факти, а на изминалият период от време
и свързаните с него естествени процеси на забравяне. Още повече, че след
прочитането на показанията самата свидетелка ги потвърди и посочи, че
показанията от досъдебното производство са били дадени в по-близък период от
време след събитията и са по-точно цитирани отправените от подсъдимия закани. Съдът
също така установи, че по делото се доказва, че на свидетелката са били
отправени и закани извън тези, за които са налице изложени факти в обвинителния
акт и повдигнатите обвинения, а именно такива свързани с унищожаване и
повреждане на имущество. Доколкото обаче в тази насока не е повдигнато от
страна на прокуратурата обвинение, а това правомощие – преценката дали и в
каква степен следва да се търси реализирането на наказателна отговорност спрямо
привлечените като обвиняеми лица, по конституция е възложено на органите на
обвинението, това обстоятелство се коментира в настоящите мотиви единствено с
оглед пълнотата на изложението. Съдът се съобрази и с положението на свидетелката Л.Г. на
пострадало лице, което в съдебното производство е конституирано в качеството на
частен обвинител и граждански ищец. При анализа на показанията й не се
установяват съмнение за необективност при излагане на фактите от значение за
делото. Показанията на свидетелката Л.Г. са подробни, последователни, логични,
непротиворечиви, почиващи на лични възприятия и кореспондиращи на останалите
кредитирани доказателства, каквито са показанията на свидетелите Д.Г., Р.Г., А.П.
и А.Т. и кредитираните части на обясненията на подсъдимия Б.Т., заключенията на
съдебно графичните експертизи, а също така и на приобщените писмени
доказателства по делото. Специално относно това, че подсъдимият Б.Т. е отправял
заплахи и какво е съдържанието им, при посещението му на 29.10.2011г., в
аптеката в гр.П., находяща се до поликлиника „*“, където свидетелката работила,
съдът дава вяра на показанията на свидетелката Л.Г. по изложените по-горе при
обсъждане на обясненията на подсъдимия аргументи, които е безпредметно да се
повтарят. От показанията на свидетелката Л.Г. се установяват признаците на
състава на извършеното спрямо нея деяние от подсъдимия Б.Т., узнаване за
конфликта и заканите от подсъдимия към свидетеля Д.Г., проведените срещи с
подсъдимия, обстоятелствата около заплащането на суми от свидетелката на
подсъдимия и мотивите й за това, размера на предадените суми на подсъдимия, психическото
и емоционално състояние на свидетеля Д.Г. и наличието на промяна в обичайния му
начин на живот в резултат на заплахите от страна на подсъдимия.
Съдът кредитира частично показанията на
свидетелката С.И.У. относно заявените правно релевантните факти и обстоятелства:
че познава подсъдимия от дете и е близка с него; че е присъствала на срещата в
заведението при хотел „*“ гр.П., това как е протекла тя и какво е било
поведението на лицата на нея; че на срещата са се отправяли обиди между
подсъдимия и свидетеля Д.Г., но не и закани. В тези части показанията на
свидетеля се кредитират, тъй като кореспондират с доказателствата, на който
съдът е дал вяра, същите са убедителни и последователни. Специално за твърдяното
от свидетелката обстоятелството, че свидетелят Д.Г. е признал на срещата, че е
загубил парите на подсъдимия и не може да му ги върне, съдът не кредитира тези
части от показанията, тъй като противоречи на доказателствения материал
кредитиран от съда - показанията на свидетелите Д.Г., Р.Г. и писмените
доказателства по делото, а също така поведението на свидетеля Д.Г. не
кореспондира с признание на задължение, тъй като се установи, че именно
свидетелят Д.Г. е искал да си тръгне от срещата, тъй като е считал, че не дължи
никакви пари на подсъдимия, а и през целия конфликтен период свидетелят е
отричал каквото и да е задължение към подсъдимия. Съдът счита, че в тази си
част показанията на свидетелката са заинтересовани с оглед близките й отношения
с подсъдимия и пристрастността й в спорните отношения между лицата.
Съдът кредитира частично показанията на
свидетелката Ц.С.Н. относно заявените правно релевантните факти и обстоятелства,
свързани с отношенията й с подсъдимия и времето от когато живеят на семейни
начала, телефоните й разговорите със свидетелката Р.Г. относно получаване на
суми от подсъдимия. В тези части показанията на свидетелката се кредитират от
съда, като почиващи на лични възприятия и кореспондиращи на доказателствената съвкупност
кредитирана от съда. Относно обстоятелствата свързани с инцидента през
м.08.2012г. в м. „*“ гр.П. съда не приема твърденията на свидетелката, че
подсъдимият не се е доближавал до свидетелите Д.Г. и П.П.,
и че не е имало конфликт между тях. В тези части показанията на свидетелката
противоречат на кредитираните показания на свидетелите Д.Г. и П. Панова, а също
така показанията на свидетелката в тези части според съда са насочени към
подкрепяне на защитната позиция на подсъдимия с оглед личните отношения между
тях, същите са фрагментарни, неконкретни и изградени в голямата си част от
съждения, а не от възпроизвеждане на фактите и обстоятелствата възприети от
свидетелката. Още повече, че от записаните при използването на СРС разговори ценени
от съда се установява и ролята на свидетелката Ц.Н. при комуникацията с
пострадалите и действителните отношения с тях.
Съдът кредитира в пълнота показанията на
свидетелката П.И.П. относно заявените правно релевантните факти и
обстоятелства, че е съпруга на свидетеля Д.Г., че същият й е споделял за
отправените закани към него от страна на подсъдимия Б.Т. и че подсъдимият е
искал пари от него, че е разбрала от съпруга си и за отправените спрямо него
закани чрез „смс“ съобщения, какви са били емоционалните реакции на свидетеля Д.Г.
в резултат от отправените закани, какви действия е предприел и как им се е
отразило случилото се, обстоятелствата свързани с инцидента през м.08.2012г. в
м. „*“ гр.П. и какво е било поведението на подсъдимия. Показанията на свидетелката
се кредитират, тъй като са в синхрон с останалият доказателствен материал,
приет от съда за достоверен, същите са убедителни, логични и последователни. Съдът
съобрази положението на свидетелката, като съпруга на гражданския ищец и частен
обвинител Д.Г., но при анализа на показанията й не констатира съмнения за
тенденциозност или заинтересуваност в тях. От показанията на свидетелката се установяват обстоятелствата около случката
в м.„*“гр.П., както и психическото и емоционално състояние на свидетеля Д.Г., след
получаване на заплахите от подсъдимия, как това се е отразило на свидетеля и
семейството му и предизвиканите промени в обичайния им начин на живот.
Съдът кредитира показанията на свидетеля
А. С Т. относно заявените от него правно релевантни факт и обстоятелства, а
именно, обстоятелствата свързани
с посещението на 29.10.2011г. от свидетеля и неговия колега свидетеля А.П., по повод сигнал от „паник“ бутон в аптека в гр.П., в която е била свидетелката Л.Г., лице от мъжки пол, психическото и
емоционалното състояние на свидетелката Л.Г. възприето от него. Показанията на свидетеля се
кредитират, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал приет от
съда за достоверен, а именно показанията на свидетелите А.П. и Л.Г., същите са
последователни и са депозирани от незаинтересовано от случая лице. От
показанията на свидетеля се установява, посещението му на
29.10.2011г. със свидетеля А.П.,
по повод сигнал от „паник“ бутон в
аптека в гр.П., в която е била свидетелката Л.Г. и нейното психическото и емоционалното състояние.
От наличните по делото и приети за
достоверни доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със
средствата предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на
деянията, за които е признат за виновен подсъдимият, по време, място, механизъм
и начин на извършване, както и авторството им.
С оглед на така извършеният по-горе
доказателствен анализ, съдът не приема доводите и аргументите на защитата,
които в основната си насока са за недоказаност на обвиненията и за
несъставомерността на деянията. Относно групите доказателства, които съдът е
приел за достоверни и е кредитирал са изложени подробни аргументи по-горе, които
е безпредметно да се преповтарят. Относно становището на защитника на
подсъдимия, че няма безспорни доказателства, че изпратените смс-и
на свидетеля Д.Г. са изпратени именно от подсъдимия Б.Т., тъй като номерата, от
които са били изпратени смс-ите не са били собственост на подсъдимия, а друга
част от смс-ите са били изпратени от компютър. Това становище на защитата не се
споделя от съдебният състав, тъй като от една страна самият подсъдим Б.Т. в
дадените от него обяснения е заявил, че именно той е изпратил „смс“-те на свидетеля Д.Г., а също така е посочил и какво е
искал да постигне с изпращането им. От друга страна в част от текстовете на тези
съобщения е посочено и това, че са изпратени от лице с име „Б.“, каквото е и
името на подсъдимия, смислово текстовете на тези съобщения са свързани именно с
конфликтните отношения между подсъдимия и свидетеля Д.Г.. Тези обстоятелства
преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка водят до извода, че именно
подсъдимият Б.Т. е изпратил „смс“ съобщенията на
свидетеля Д.Г.. Защитникът излага и аргументи, че в случая се касае за
извършено престъпление по чл.325, ал.5 от НПК от подсъдимия, а не до изнудване.
Съдът не споделя и тези аргументи с оглед установените фактически положения по
настоящото дело. Това е така, защото в хода на съдебното следствие се доказа по
безспорен и несъмнен начин, че свидетелят Д.Г. не е имал имуществено задължение
към подсъдимия Б.Т.. Отношенията между двамата свързани със откриване на открита
брокерска сметка на името на подсъдимия Б.Т. в”*.”- * и извършване на финансови
операции с тази сметка от страна на подсъдимия дори и със съдействието на
свидетеля Д.Г. не са били от естеството да породят задължение от страна на
свидетеля към подсъдимия. Въпреки, че от доказателствата по делото не се
установяват такива факти, но дори и да е налице случай, в който инвестиционен
посредник е извършвал сделки на фондова борса от името и за сметка на свой
клиент, в резултат на което да са настъпили загуби за клиента, то липсва
каквото и да е основание загубите на клиента да се възлагат на инвестиционен
посредник и да се възстановяват от него. Тъй като при тези операции инвестиционния
посредник действа от името и за сметка на клиента си и съответно както
печалбите така и загубите са за сметка на клиента. Относно отношенията между
двамата свързани с упълномощаването на свидетеля да борави със сметката на
подсъдимия в „Българска пощенска банка“АД /„Юробанк България АД Postbank”/ -
липсва каквото и да е твърдение от страна на подсъдимия, че свидетелят е
използвал пари от тази сметка не според уговорките им и от това да е възникнало
някакво задължение на свидетеля Д.Г. към подсъдимия, а също така няма и
доказателства за това в материалите по делото. В тази връзка съдът не
установява, в който и да е аспект от отношенията между подсъдимия Б.Т. и
свидетеля Д.Г. да са възникнали имуществени задължения от страна на свидетеля
към подсъдимия, които да са основание за претендираното от подсъдимия задължение.
Поради тези съображения съдът не споделя и аргументите свързани с неправилната
квалификация на деянията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че:
Следва да признае подсъдимия Б.Г.Т. за
ВИНОВЕН, за това, че:
В периода от 22.02.2010г. до
11.07.2010г. в гр.П., с цел да принуди Д.Г.Г. да
поеме имуществено задължение в размер на 90 000 лева го е заплашил с насилие и
други противозаконни действия с тежки последици за него – „Време е да паднеш на земята престъпник долен, ще те размажа нищожество,
ще си платиш с лихвите“, „Ей, копеле, този път няма къде да отидеш, аз или ти“,
„Ти се бъзикаш с живота си, накрая си, ако ида в петък и няма преведени пари ще
се запознаеш с другия Б.! Кълна се в майка си, ще умреш измамник долен, от тук
нататък аз или ти“, „Ти ограби мен и семейството ми и се гавриш, ще си платиш
копеле мръсно“, „Ако не ми върнеш парите веднага ще изпълня обещанията“, „имаш
последна възможност да ми върнеш парите и да приключим всичко“,“Ако не ще се
видим в ада“,“До края на седмицата ще се наакаш гей
мръсен и ми пиши колко пари се превел“,“Аз няма какво да губя, но ти ще загубиш
откраднатото от мен и всичко друго“,“Заклевам се че ще стенеш като жена преди
да умреш копеле, тази ти е последната седмица“,“ще се видим на живо като мъже,
аз или ти , сбогом нещастник“, и деянието е придружено със заплаха за
убийство - престъпление по чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1 от НК, като го е
признал за невинен в това да е осъществил деянието в условията на продължавано престъпление и да е целял да
принуди Д.Г.Г. да поеме имуществено задължение в
размера до 150 000 лева, поради което го е оправдал по повдигнатото му
обвинение в този смисъл.
Според наказателно правната теория и
практика субект на престъплението по основният състав на изнудването по чл. 213а,
ал.1 от НК е всяко наказателно отговорно лице, което с цел да принуди другиго
да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го
заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на
имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или
негови ближни. От обективна страна изпълнителното деяние на изнудването е от такова
естество, че то може да бъде осъществено само чрез действие. То представлява
заплашване, тоест застрашаване с бъдещо деяние. Заплашването представлява
психическо въздействие върху пострадалия, като без значение е дали заплашването
е правомерно или не е. Средствата, с които деецът предизвиква страх у
пострадалия са изчерпателно изброени в закона, а именно: насилие; разгласяване
на позорящи обстоятелства; увреждане на имущество или друго противозаконно
действие с тежки последици за него или негови ближни. Достатъчно е поведението
на дееца да е създало основателен страх у изнудваното лице, че деянието може да
бъде осъществено, без да е необходима висока степен на интензивност на
заплахата. Опасността от осъществяване на деянието може да е по - отдалечен във
времето, като не се изисква непосредствена опасност. От обективна страна за
изнудването по чл. 213а, ал.1 от НК е необходимо престъпният деец да доведе до
знанието на пострадалия, какво точно поведение се иска последният да осъществи.
Това деецът може да направи преди или след заплашването или заедно с него.
Субективната страна на престъплението съдържа два елемента – пряк умисъл и
особена цел. Особената цел, която се преследва от престъпния деец, е да принуди
пострадалият да извърши определени разпоредителни действия или да поеме
имуществени задължения въпреки нежеланието на жертвата да стори това. Квалифицирано изнудване по чл. 213а, ал.2 т.1, пр.1 от НК – е налице, когато деянието е придружено със заплаха
за убийство. При тази форма на психична
принуда самата заплаха за убийство трябва да е отправена към изнудвания, а
същата така заплаха може да се отнася както до неговата личност, така и да е
насочена към друго лице.
В
настоящото производство се доказа по несъмнен и категоричен начин наличието на
всички обективни признаци на състава на престъплението по чл. 213а, ал.2,
т.1, пр.1, вр.ал.1 от НК, а именно отправени заплахи, чрез „смс“ съобщения от
подсъдимия Б.Т. към свидетеля Д.Г. със следното съдържание - „Време е да паднеш на земята престъпник
долен, ще те размажа нищожество, ще си платиш с лихвите“, „Ей, копеле, този път
няма къде да отидеш, аз или ти“, „Ти се бъзикаш с живота си, накрая си, ако ида
в петък и няма преведени пари ще се запознаеш с другия Б.! Кълна се в майка си,
ще умреш измамник долен, от тук нататък аз или ти“, „Ти ограби мен и
семейството ми и се гавриш, ще си платиш копеле мръсно“, „Ако не ми върнеш
парите веднага ще изпълня обещанията“, „имаш последна възможност да ми върнеш
парите и да приключим всичко“,“Ако не ще се видим в ада“,“До края на седмицата
ще се наакаш гей мръсен и ми пиши колко пари се
превел“,“Аз няма какво да губя, но ти ще загубиш откраднатото от мен и всичко
друго“,“Заклевам се че ще стенеш като жена преди да умреш копеле, тази ти е
последната седмица“,“ще се видим на живо като мъже, аз или ти , сбогом
нещастник“ тези съставомерни заплахи съдържат застрашаване с бъдещи
действия и са насочени към осъществяване на психическо въздействие върху
пострадалия да предприеме желаното от дееца поведение. Заплахите попадат в изчерпателно
посочените в закона средства, чрез които дееца предизвиква страх у пострадалия,
а именно насилие и други противозаконни действия с тежки последици за него. Като
заплахите следва да се възприемат и с оглед тяхната последователност и
контекст. Отправените закани на подсъдимия Б.Т. са предизвикали основателен
страх у свидетеля Д.Г., че могат да бъдат осъществени, за което може да се съди
от действията на пострадалия свързани с няколкократно подаване на сигнали до
полицейските органи, психическото му състояние и поведение възприето от
неговите близки. Подсъдимият е довел до знанието на свидетеля Д.Г. и
поведението, което същият следва да предприеме, това е станало
при и след отправянето на съставомерните закани и упражняването на принуда
спрямо свидетеля. Принудата е била упражнена с оглед пострадалият да „признае”
задължение и че ще изплати поисканата сума, което сочи именно на „поемане на
имуществено задължение”. Подсъдимият е довел до знанието на свидетеля Д.Г. и
размера на имущественото задължение, което е искал да бъде поето от него, а
именно 90000 лева. Това е станало при срещата им на 11.07.2010г. в заведение
при хотел „*“ в гр.П.. Налице са и субективните признаци на деянието, както
прекия умисъл, така и особената цел на подсъдимия да принуди пострадалия да
поеме имуществено задължение, въпреки ясно изразеното несъгласие на свидетеля Д.Г.
да стори това. Престъплението по чл. 213а, ал.1от НК е формално, което
означава, че за довършване на същото не се изисква целта да е постигната. Налице
е и квалифицирания признак, че деянието е придружено със заплаха за убийство,
тъй като част от заплахите са за убийство насочени към личността на пострадалия,
а именно „… Кълна се в майка си, ще умреш
измамник долен, от тук нататък аз или ти“ и „Заклевам се че ще стенеш като жена
преди да умреш копеле, тази ти е последната седмица“.
От събраните доказателства без противоречиво
се установява, че именно подсъдимия Б.Т. е автор на деянието по чл.
213а, ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1 от НК, за което настоящият състав го е признал
за виновен. Самият подсъдим в кредитираните части от обясненията си е заявил,
че той е изпращал „смс“ съобщенията на пострадалия, като с тях е искал „…да се стресне малко, да се вразуми“,
като целта на изпращането на съобщенията е била свързана с поемането на задължение
от пострадалия за заплащане на исканата сума. Тези обяснения кореспондират и с
показанията на свидетелите Д.Г., Р.Г., Л.Г.,
заключението на изготвената по делото съдебно - техническа експертиза и
писмените доказателства по делото.
С обвинителният акт на подсъдимия Б.Т. е
повдигнато обвинението по чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1
вр.чл.26, ал.1 от НК, като от прокуратурата е било прието, че се касае за
извършени няколко отделни деяния в условията на продължавано престъпление в
периода от 22.02.2010г. до 11.07.201 г. Съдът като прецени наличните
доказателства по делото установява, че се касае за едно деяние продължило през
целия инкриминиран период. За да е налице продължавано престъпление дееца
следва да е осъществил две или повече деяния, които да осъществяват по отделно
едни или различни състави на едно и също престъпление, като тези деяния следва
да са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината. В случая обаче не се доказва наличие на няколко
отделни деяния, поради обстоятелството, че отправените от подсъдимия Б.Т.
закани са били подчинени на едно решение за постигане на една и съща
съставомерна цел - да принуди Д.Г.Г. да поеме
имуществено задължение в размер на 90 000 лева. Това деяние е осъществено от
подсъдимия, чрез няколко телодвижения включващи изпращането на заплахи, чрез единадесет
„смс“ съобщения на свидетеля Д.Г., като чрез всички тях подсъдимият е целял престъпното
мотивиране на пострадалия да поеме имущественото задължение в размер на 90 000лева.
От събраните доказателства не се установяват такива сочещи изменения на
условията, при които е действал подсъдимия, от което да съдим за ново взето от
него решение, тъкмо обратното в целия инкриминиран период подсъдимия Б.Т. е
действал в едни и същи условия, преследвайки съставомерната цел, което се
потвърждава и от обстоятелството, че едва на 11.07.2010г. при срещната
проведена със свидетелите Д.Г., Р.Г. и С.У. е посочил и конкретна сума, за
която е искал пострадалия да поеме имуществено задължение. В този смисъл е и Решение
93-77- I н.о., според което „Деянието като основание за
наказателна отговорност може да бъде извършено както с едно, така и с две или
повече телодвижения, осъществени последователно в изпълнение на едно решение,
насочено към постигане на една цел. Две или повече деяния ще има само когато
повтарянето на действията става в резултат на ново решение, взето с оглед
изменение на условията, при които се действува“. С
оглед горните обстоятелства поради това, че не се доказва наличие на повече от
едно деяние, съдът е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал да е осъществил
деянието в условията на продължавано престъпление. Съдът е признал за невинен
подсъдимия да е целял да принуди Д.Г.Г. да поеме
имуществено задължение в размера над 90 000 лева до 150 000 лева - каквото е
било повдигнатото обвинение. Това е така, защото от събраните доказателства се
установява, че към инкриминираният период, целта на подсъдимия е била да
принуди свидетеля Д.Г. да поеме имуществено задължение в размер на 90 000 лева,
а не в размер на 150 000лева. Това обстоятелство се установява от разпита на
свидетеля Д.Г. относно размера на сума, за която подсъдимият е искал от
свидетеля да признае, че му дължи, като това е станало при срещата им в
заведение при хотел „/*“ в гр.П., когато е и довършено деянието. Действително в
последствие подсъдимият е заявил на свидетеля Д.Г., че му дължи по-голямата сума,
но това е станало повече от две години след инкриминирания период, при срещата
им в м.“*“ на гр.П. през м.август 2012г. В предвид това, че към периода на
деянието се доказва, че подсъдимият Б.Т. е целял да принуди свидетеля Д.Г. да
поеме имуществено задължение в размер на 90 000лева, то съдът го е признал за
невинен и го е оправдал в частта на обвинението - да е целял да принуди Д.Г.Г. да поеме имуществено задължение в размера до 150 000
лева.
Съдът е признал подсъдимия Б.Г.Т. за ВИНОВЕН,
за това, че:
За периода от 29.10.2011г. до
01.08.2012г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага е принудил Л.Р.Г.,
чрез заплаха по отношение на нея, чрез думите „Давай си ми парите иначе ще те натикам в колата отвън и ще те убия...“
да извърши нещо противно на волята й - да му изплати сумата от 7 500 щатски
долара и двадесет лева и с това й причинил имотна вреда в размер на 7 500
щатски долара с левова равностойност в размер на 11 329.99 лева и двадесет лева
, като деянието е придружено със заплаха за убийство и са й причинени
значителни имуществена вреди, както следва: на 04.11.2011г., в гр.П. й причинил
имотна вреда в размер на 750 щатски долара и 20лева.; на 06.12.2011г., в гр.П.
й причинил имотна вреда в размер на 750 щатски долара; на 06.01.2012г., в гр.П.
й причинил имотна вреда в размер на 750 щатски долара; на 07.02.2012г., в гр.П.
й причинил имотна вреда в размер на 750 щатски долара; на 07.03.2012г., в гр.П.
й причинил имотна вреда в размер на 750 щатски долара; на 04.04.2012г., в гр.П. й причинил имотна вреда в размер на 750
щатски долара; на 08.05.2012г., в гр.П. й причинил имотна вреда в размер на 750
щатски долара; на 07.06.2012г., в гр.П. й причинил имотна вреда в размер на 750
щатски долара; на 06.07.2012г., в гр.П. й причинил имотна вреда в размер на 750
щатски долара; на 01.08.2012г., в гр.П. й причинил имотна вреда в размер на 750
щатски долара, и с това й причинил имуществени вреди общо в размер на 7 500
щатски долара с левова равностойност 11 329.99 лева и двадесет лева - общо на
стойност 11 349.99 лева - чл. 214, ал.2, т.1 и т.2, вр.чл. 213а, ал.3, т.2 и
ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1 от НК.
В наказателно
правната теория и съдебната практика се приема, че престъплението изнудване по
чл. 214, ал.1 от НК се
дефинира като деяние, при което деецът с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага, чрез сила или заплашване принуждава някого да извърши,
да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, и с това причинява
вреда нему или другиму. При това престъпление с физическо или психическо
въздействие върху жертвата субективно се цели от дееца постигането на имотна
облага, която следва да е незаконосъобразна, като се изисква от изнудвания
определено увреждащо го поведение, от което да настъпи имотна вреда за него или
за трето лице. Изпълнителното деяние се изразява в упражняването на принуда,
чрез сила или заплашване от страна на дееца върху пострадалия, за да го насочи
към определено поведение. Елемент от
изпълнителното деяние е довеждането до знанието на пострадалия на желаното от
дееца поведение. Именно вследствие на упражнената принуда изнуденото лице
осъществява поведението, което дееца иска от него. Заплашването се
свежда до психическо въздействие върху пострадалия, като без значение е дали
заплашването е правомерно или не е. Достатъчно е поведението на дееца да е
създало основателен страх у жертвата, че деянието може да бъде осъществено, без
да е необходима висока степен на интензивност на заплахата. Чрез заплашването
върху пострадалия се упражнява психическо въздействие, имащо за цел да
провокира страх у лицето, че ще бъде извършено деяние, годно да изложи на
опасност живота, здравето, честта, имота на заплашения или на някое друго лице,
към което той изпитва положителни чувства, като за съставомерността на деянието
е без значение дали деецът разполага с обективната възможност да осъществи
заплашващото деяние. Опасността от осъществяване на деянието може да е по-отдалечена
във времето, като не се изисква непосредствена опасност. Изнудването по чл.214, ал.1 от НК е резултатно престъпление,
довършено е, когато в причинна връзка, с осъщественото от пострадалият
разпореждане с имуществения предмет, настъпи имотна вреда за него или за друг
правен субект. Субективната страна на престъплението по чл.214, ал.1 НК се
характеризира с пряк умисъл и користна цел. Деецът съзнава, че волята на
пострадалият е насочена против това той да се разпореди с имущественият
предмет, предвижда, че жертвата ще реши да извърши това разпореждане следствие на упражнената
принуда и иска, като пряко цели разпореждането. Престъпният деец предвижда и
неизбежността на имотната вреда, която ще настъпи в резултат на престъпно
мотивирания акт на имуществено разпореждане. Освен това извършителят цели да
набави за себе си или за другиго имотна облага.
Квалифицирано изнудване по чл. 214, ал.2 т.1 вр. чл. 213 а,
ал.2 т.1,
пр.1 от НК – е налице, когато деянието е
придружено със заплаха за убийство. Касае се до форма на психична принуда и
самата заплаха за убийство трябва да е отправена към изнудвания, а същата може
да се отнася до неговата личност или да е насочена към друго лице. Квалифицирано
изнудване по чл. 214, ал.2 т.2 вр. чл. 213а, ал.3 т.2от НК – е налице, когато с
деянието са причинени „значителни имуществени вреди“. Според съдебната практика
/решение
№ 312/2008г. на ВКС/- „значителни имуществени вреди“ са налице,
тогава когато паричната
равностойност на причинената на пострадалия вреда надвишава 14 минимални
работни заплати за страната към датата на увреждането.
В настоящото производство се доказа по несъмнен и
категоричен начин наличието на всички обективни признаци на състава на
престъплението по чл.
214, ал.2, т.1 и т.2, вр.чл. 213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1 от НК, а именно отправени лично заплахи, от
подсъдимия Б.Т. ***, към свидетелката Л.Г. със следното съдържание - „Давай си ми парите иначе ще те натикам в
колата отвън и ще те убия...“. Заплахите са съставомерни, тъй като съдържат
застрашаване с бъдещи действия и са насочени към осъществяване на психическо
въздействие върху пострадалата да предприеме желаното от дееца поведение. Със
заплахите подсъдимият цели, свидетелката Л.Г. да извърши действия, от които да
настъпи имотна вреда за нея. Изпълнителното деяние в случая е осъществено от
подсъдимият, чрез упражняване на принуда във форма на заплашване, за да насочи пострадалата
към това увреждащо поведение, като в случая заплахите са отправени лично от подсъдимия
Б.Т. към свидетелката Л.Г.. Именно в следствие на упражнената принуда
пострадалата предприема и исканото от дееца поведение - заплащането паричните
суми. Отправените закани на подсъдимия Б.Т. са предизвикали основателен страх у
свидетелката Л.Г., че могат да бъдат осъществени, за което може да се съди от
действията на пострадалата свързани незабавното сигнализиране на СОД при ОДМВР-
п, чрез „паник“ бутона находящ се в
аптеката, психическото й състояние на уплаха и притеснението възприето от
служителите на СОД при ОДМВР-п, които са посетили сигнала. Подсъдимият е
упражнил върху пострадалата психическо въздействие, имащо за цел да провокира
страх у лицето, че ще бъде извършено деяние годно да изложи на опасност живота
и здравето на самата нея. Пострадалата
е имала ясна представа за липсата на имуществено задължение към подсъдимия, но
му се подчинила противно на волята си от страх, че ако не го стори ще настъпят
неблагоприятните последици за нейния живот и телесна неприкосновеност. По делото
се доказва безспорно, че имуществените разпореждания в резултат на упражнената
принуда са извършени в периода от 29.10.2011г. до 01.08.2012г., след осъществяване от страна на подсъдимия на изпълнителното
деяние, но доколко се касае за резултатно престъпление то същото е довършено с
настъпване на имотната вреда за пострадалата. Установява се също така, че
всички имуществени разпореждания през инкриминирания период са били осъществени
от пострадалата именно в следствие на отправените спрямо нея заплахи от
подсъдимия и на страховите преживявания, които същите са породили, а не поради
налични имуществени отношения между тях. В настоящият случай изнудването е
довършено, тъй като в причинна връзка с
осъщественото от свидетелката
Л.Г. разпореждане с имущественият
предмет- сумата от 7 500 щатски долара и 20лева, е настъпила имотна вреда за
нея в общ размер на 11
349.99 лева. По делото е установено, че част от
парите, които свидетелката
Л.Г. е предавала на подсъдимия са били получени преди това от дъщеря й
свидетелката Р.Г.. Доколкото парите са движими вещи, то с предаването на
владението им преминава и собствеността върху тях. В тази връзка и причинената
вреда е единствено на свидетелката Л.Г., тъй като предаването на паричните суми
на подсъдимия са се отразили отрицателно единствено върху имуществения патримониум на тази свидетелка, като възникналите облигационните
отношения между свидетелката Л.Г. и свидетелката Р.Г. не са предмет на
настоящото производство. Налице са и субективните признаци на деянието, както
пряк умисъл, така и користна цел. Подсъдимият Б.Т. е съзнавал,
че волята на свидетелката
Л.Г. е насочена против това тя да се
разпореди с имуществения предмет сумата от 7 500 щатски долара и 20лева,
предвиждал е, че пострадалата ще реши да извърши това разпореждане следствие на
упражнената принуда, искал е и пряко е целял разпореждането. Предвиждал и неизбежността
на имотната вреда, която ще настъпи в резултат на престъпно мотивираният акт на
имуществено разпореждане. Подсъдимият е целял да набави за себе си имотна
облага.
Налице е и квалифицирания признак, че деянието е придружено със заплаха за
убийство, тъй като част от заплахите са за убийство насочени към личността на
пострадалата, а именно „…ще те убия“.
Налице е и другия квалифициращ признак по
чл. 214, ал.2, т.2 вр. чл. 213 а, ал.3 т.2 от НК, тъй като с деянието са
причинени „значителни имуществени вреди“ в общ размер на 11 349.99 лева, като
тази стойност е значително по-висока от 14 минимални работни заплати за
страната, към инкриминирания период 29.10.2011г. до 01.08.2012г.
От събраните доказателства без
противоречиво се установява, че именно подсъдимият Б.Т. е автор на деянието по чл.
214, ал.2, т.1 и т.2, вр.чл. 213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1 от НК,
за което настоящият състав го е признал за виновен. Доказателствата в тази
насока се съдържат в показанията на свидетелите Л.Г., А.П., А.Т., Д.Г., Р.Г., частите
на кредитираните обяснения на подсъдимия, назначените по делото съдебно икономическа
съдебно и графични експертизи, както и писмените доказателства по делото.
Съдът е признал подсъдимия Б.Г.Т. за
НЕВИНОВЕН, за това, че:
За периода от 11.07.2010г. до
06.09.2010г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага е принудил Р.Г.Г., чрез заплаха по отношение на самата нея и по отношение
на брат й Д.Г.Г. с думите „ Не ме интересува, какво ще правиш, ако трябва ще те утрепя и ще отида
в затвора“, „Ще спреш да плащаш ли? Ей сега отивам да убия брат ти, мислиш че
не знам къде е ли? Ще Ви изтрепя и не ми пука какво ще стане. Заклевам се в
паметта на майка си и баща си“ да извърши нещо противно на волята си - да
му изплати сумата от 1 270 щатски долара, като е извършила имуществено
разпореждане, както следва: на 26.07.2010г. в гр. София й причинил имотна вреда
в размер на 420 щатски долара; на 24.08.2010г. в гр. София й причинил имотна
вреда в размер на 450 щатски долара; на 06.09.2010г. в гр. София й причинил
имотна вреда в размер на 400 щатски долара, и с това й причинил имуществени
вреди общо в размер на 1 270 щатски долара с левова равностойност 1 969,20
лева, като деянието е придружено със заплаха за убийство по отношение на нея и
на брат й Д.Г.Г. - престъпление по чл. 214, ал.2,
т.1, вр. чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1 от НК.
За да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по
това обвинение, съдът е констатирал, че по делото не се доказва по безспорен и
категоричен начин осъществяване на изпълнителното деяние от подсъдимия Б.Т.. Това е
така, защото липсват категорични доказателства, че подсъдимият е отправил
съставомерни заплахи към свидетелката Р.Г.,
насочени
към осъществяване на психическо въздействие върху нея да предприеме желаното от
подсъдимия поведение. По делото не беше безспорно доказано, че на проведената
на 11.07.2010г. в заведение при хотел „*“ в гр.П. среща, подсъдимият да е
отправял съставомерни заплахи към свидетелката Р.Г. или към брат й
свидетеля Д.Г.. При проведените очни ставки между свидетелите Д.Г. и С.У.,
както и между Р.Г. и С.У. се установи, че поради
изминалият период от време не могат със сигурност да посочат наличието на
конкретни закани отправени от подсъдимия, които съдът може да възприеме като
съставомерни. Единствената безспорно установена реплика от страна на подсъдимия
Б.Т. към свидетеля Д.Г. при проведената среща е „…докато не ми дадеш парите, няма да те оставя на мира…“. Тези думи
според съдебният състав не могат да се възприемат като заплаха за извършване на
деяние, годно да изложи на опасност живота, здравето, честта, имота на свидетеля
Д.Г. и следователно, те не могат да се приемат за съставомерна заплаха. По
делото не са събрани и доказателства за отправяне на закани от страна на подсъдимия
Б.Т. към свидетелката Р.Г. в периода от 11.07.2010г. до 06.09.2010г., в които
тя е предала на три пъти сумата от 1 270 щатски долара с левова равностойност 1
969,20 лева на подсъдимия. Тъкмо обратното за този период свидетелката в показанията
си сочи,че не е била имала проблеми с подсъдимия „…2-3 месеца той беше спокоен…“. Всичко това води до извода, че
липсва безспорно доказано съставомерно поведение на подсъдимия, което да е
мотивирало свидетелката Р.Г. да се разпореди с горепосочената сума.
Действително по делото се доказва, че свидетелката Р.Г. е видяла и прочела
изпратените от подсъдимия на брат й съобщения, но тези обстоятелства не могат
да се приемат за осъществяване на изпълнителното деяние на изнудването, тъй
като от една страна подсъдимият не е предприел действия насочени към узнаване
на тези закани от свидетелката, което е и част от изпълнителното деяние на
престъплението, а и от друга липсват доказателства той да е целял към момента
на изпращането на съобщенията, престъпното мотивиране на свидетелката Р.Г. да
извърши имущественото разпореждане с инкриминираната сума. По делото беше
установено, че посочените в обвинителния акт заплахи са отправяни от подсъдимия
Б.Т. в един по-късен момент, към който свидетелката Р.Г. не е предавала суми на
подсъдимия. От събраните по делото доказателства се установява, че тези заплахи
не са насочени към мотивирането на свидетелката Р.Г. да поеме друго, различно
имуществено задължение, а са целели мотивирането
на свидетелката л. Г. да продължи да плаща на подсъдимия Б.Т. инкриминираните
суми. По тази причина съдът счита, че тези факти не покриват и признаците на
състава на престъпление по чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1 от НК с
пострадало лице Р.Г.. Въпросните факти сочат по-скоро за евентуално осъществено
деяние по чл. 214 от НК за периода след 06.09.2010г. до 01.08.2012г., с предмет
сумите плащани от свидетелката Л.Г., в хипотезата на причиняване другиму /на Л.Г./
имотна вреда, но доколкото липсват такива факти изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и повдигнато такова обвинение от страна на
прокуратурата, то за съда не съществува възможност да се произнесе с настоящата
си присъда по тях. Предвид всичко гореизложено съдът е признал за невинен
подсъдимия Б.Т. и го е оправдал за престъплението по чл. 214, ал.2, т.1, вр.
чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЯТА
За извършеното от подсъдимия Б.Г.Т.
престъпление по чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1 от НК особената част на
материалния закон предвижда наказание “Лишаване от свобода” от две до осем
години и „глоба“ от три до пет хиляди лева.
При индивидуализацията на наказанието за
престъплението по чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1 от НК на подсъдимия Б.Т.,
като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха - чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, тежкото му финансово и семейно положение, изминалият
период от време от извършването на престъплението до реализирането на
наказателната отговорност и установеното психическо заболяване на лицето. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се констатираха. Съдът приема, че изброените
смекчаващи вината обстоятелства са многобройни и при наличието им и най-лекото
предвидено за престъплението наказание от две години лишаване от свобода би се
явило несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК
определи наказание под специалният минимум,
а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. На основание чл.55
ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно предвидено по-леко наказание глоба,
отчитайки и лошото материално положение на подсъдимия Б.Т., който е безработен,
като прецени, че подобно имуществено наказание би надхвърлило целите на 36 НК.
За извършеното от подсъдимия Б.Г.Т. престъпление
по чл. 214, ал.2, т.1 и т.2, вр.чл. 213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1
от НК особената част на материалният закон предвижда наказание “Лишаване от
свобода” от пет до петнадесет години, „глоба“ от пет до десет хиляди лева и „конфискация“
до една втора от имуществото на виновния.
При индивидуализацията на наказанието за
престъплението чл. 214, ал.2, т.1 и т.2, вр.чл. 213а, ал.3,
т.2 и ал.2, т.1, пр.1, вр.ал.1 от НК на подсъдимия Б.Т., като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха - чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, тежкото му
финансово и семейно положение, изминалият сравнително немалък период от време
от извършването на престъплението до реализирането на наказателната отговорност
и установеното психическо заболяване на лицето. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се констатираха. Съдът приема, че изброените смекчаващи вината
обстоятелства са многобройни и при наличието им и най-лекото предвидено за
престъплението наказание от пет години лишаване от свобода би се явило
несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК определи наказание
под специалният минимум, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“. На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно предвидените
по-леки наказания глоба и конфискация, отчитайки лошото материално положение на
подсъдимия Б.Т., който е безработен, като прецени, че подобни имуществени
наказания биха надхвърлили целите на 36 НК.
Относно приложението на чл.23, ал.1 от НК, спрямо подсъдимия Б.Т.:
Тъй като подсъдимият е извършил двете
престъпления, за които е признат за виновен, преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, съдът приема, че са налице основанията на чл.23,
ал. 1 от НК и следва да се определи на подсъдимия Б.Г.Т. ЕДНО ОБЩО, НАЙ-ТЕЖКО
НАКАЗАНИЕ, което в случаят е ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
Поради изложените по-горе смекчаващи
отговорността на подсъдимия Б.Т. обстоятелства съдът намери, че приложението на
чл.24 от НК спрямо него е неоправдано. С оглед пълното постигане целите на
наказанието по чл.36 НК, размерът на определеното общо и най- тежко наказание не
бе увеличен.
Така определеното общо наказание от четири
години и шест месеца “Лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно ефективно,
тъй като не са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.66 от НК за
отлагане на изпълнението му.
На основание чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното
наказание “Лишаване от свобода”, в затворническо общежитие от открит тип, тъй
като подсъдимият Б.Т. не е бил осъждан с наложено наказание “Лишаване от
свобода” и наложеното му наказание е по-малко от пет години „Лишаване от
свобода“.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
В съдебно заседание с протоколно
определение от 15.07.2015г. съдът прие
за съвместно разглеждане в наказателният процес предявения от пострадалия Д.Г.Г. срещу подсъдимия Б.Г.Т. граждански иск в размер на 5 000(пет
хиляди) лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от деянието по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва от 13.07.2015г. , както и направените разноски по делото; от
пострадалата Р.Г.Г. срещу подсъдимия Б.Г.Т.
граждански иск в размер на 1 270(хиляда двеста и седемдесет) щатски долара с
левова равностойност 1 969,20(хиляда деветстотин шестдесет и девет лева и
двадесет стотинки), претендирани, като обезщетение за имуществени вреди,
причинени от деянието по чл.214, ал.2, т.1, вр.чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 от НК,
ведно със законната лихва от 13.07.2015г. , както и направените разноски по делото; от
пострадалата Л.Р.Г. срещу подсъдимия Б.Г.Т.
граждански иск в размер на 7 500(седем хиляди и петстотин) щатски долара и
20лева с левова равностойност общо11 349,99(единадесет
хиляди триста четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки),
претендирани, като обезщетение за имуществени вреди, причинени от деянието по
чл.214, ал.2, т.1 и т.2, вр.чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.1, пр.1 от НК, ведно
със законната лихва от 13.07.2015г. , както и направените разноски по делото.
Съответно частните обвинители Д.Г.Г., Р.Г.Г. и Л.Р.Г. са допуснати
до участие в процеса и като граждански ищци срещу подсъдимия Б.Г.Т..
Основанията на предявените граждански искове е
виновно извършено деяние от подсъдимия и съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД -
всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си
поведение. По настоящото дело са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за
ангажиране гражданската – деликтна отговорност на подсъдимия Б.Т. относно
обвиненията, за който същия е бил признат за виновен. Както всяко престъпление,
така и извършените от подсъдимия Б.Т. посегателства са противоправни,
виновни (извършени при пряк умисъл) и вредоносни.
ЧО и ГИ Д.Г. е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, и между тези вреди и
действията на подсъдимия Б.Т. е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
Размерът на иска зависи винаги от действителните вреди, които във всеки
конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характерът на деянието,
степента на увреждане, вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи
обстоятелства. От събраните по делото доказателства се налага изводът, че
гражданският ищец е претърпял негативни душевни преживявания, емоционален
стрес, психически дискомфорт, които са резултат от инкриминираното деяние, и
които бяха установени по един категоричен начин от гласните доказателствени
средства – показания на свидетелите Р.Г. и Л.Г., П.П.
и Д.Г.. При определянето на размера на обезщетението за ЧО и ГИ Д.Г. и
прилагането на критерия за справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че инкриминираното събитие е нарушило нормалния ритъм
на живот на ищеца. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира
в нужният обем душевните болки и страдания, неудобствата и прочие нематериални
последици възникнали от престъплението. Последните обаче, не се изчерпват само
с изживяното по време на самото деяние, а продължават и след това, поради което
и при определяне размера на обезщетението следва да се отчита още и периода им,
през който ЧО и ГИ е имал отрицателни душевни преживявания, като са засегнати с
деянието, неговата свободна изява и воля, като ищецът е преживявал стрес,
уплаха и неудобства свързани с промяна на обичайното му поведение и начин на
живот.
С оглед на всичко изложено Съдът счете,
че предявеният граждански иск от ЧО и ГИ Д.Г. срещу подсъдимия Б.Т. е
основателен, а съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД , за справедлив размер на
обезщетението се прецени сумата от 2 000 (две хиляди) лева, като оптимален
паричен еквивалент на претърпените от пострадалия душевни болки и страдания. До
пълният предявен размер от 5 000 (пет хиляди) лв., съдът намери иска за завишен
и го отхвърли.
Относно присъдената мораторна лихва по
чл.86 от ЗЗД, съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиго. Вредите настъпват от моментът на
извършване на акта, от които същите произтичат. Съгласно нормата на чл.84, ал.3
от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, което води до извода, че длъжникът е в забава от момента на
причиняване на вредите. Вземането за вреди е парично такова и за забавата му се
дължи законната лихва според чл.86 от ЗЗД от датата на увреждане – тази на
инкриминираното деяние. Доколкото претенцията за лихва е от един по-късен
момент, а именно 13.07.2015г. и поради това, че съда е обвързан с параметрите
на предявеният граждански иск то и следва да присъди законната лихва върху
сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, за която е уважил гражданския иск за
неимуществени вреди именно от датата, от която са претендирани
- 13.07.2015г.
Относно претендираните разноски от
гражданския ищец Д.Г. - доколкото по делото не бяха доказани направени разноски
от гражданския ищец, то и съда не е присъдил такива.
С оглед обстоятелството, че съдът е
признал подсъдимия Б.Т. за невиновен относно престъплението по чл. 214, ал.2,
т.1, вр. чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1 от НК с пострадал ЧО и ГИ Р.Г.Г., то и следва да отхвърли като неоснователен гражданският
иск на Р.Г.Г. срещу подсъдимия Б.Т. граждански иск в
размер на 1 270(хиляда двеста и седемдесет) щатски долара с левова
равностойност 1 969,20(хиляда деветстотин шестдесет и девет лева и двадесет
стотинки), претендирани като обезщетение за имуществени вреди. Това е така
защото в случая не се установява виновно извършено деяние от подсъдимия Б.Т..
За да възникне отговорност за непозволено увреждане, следва да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки – противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина. С оглед констатираната
липса на извършено от подсъдимия Б.Т. противоправно
деяние с правна квалификация по чл. 214, ал.2, т.1, вр. чл. 213а, ал.2, т.1,
пр.1 от НК, липсва първият от елементите от фактическия състав на нормата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което и предявения граждански иск от ЧО и ГИ Р.Г.Г. в размер на 1 270(хиляда двеста и седемдесет) щатски
долара с левова равностойност 1 969,20(хиляда деветстотин шестдесет и девет
лева и двадесет стотинки) претендирани за причинени имуществени вреди
вследствие извършеното от подсъдимия Б.Т. престъпление по чл.214, ал.2, т.1,
вр. чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1 от НК, е неоснователен и съдът го е отхвърлил.
ЧО и ГИ Л.Г. е претърпяла имуществени
вреди от престъплението, като между тези вреди и действията на подсъдимия Б.Т.
е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Налице са предпоставките на
чл.45 от ЗЗД за репариране на вредите, които подсъдимият Б.Т. виновно е
причинил на пострадалата Л.Р.Г.. Съдът намира за основателен предявеният
граждански иск за претърпени имуществени вреди от гражданския ищец Л.Р.Г. в
размер на 7 500(седем хиляди и петстотин) щатски долара и 20лева с левова
равностойност общо 11 349,99(единадесет
хиляди триста четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), тъй като
видно от събраните доказателства за периода от 29.10.2011г. до 01.08.2012г.
подсъдимият Б.Т. е получил от пострадалата горната сума и същият виновно е
извършил престъпление по чл.214, ал.2, т.1 и т.2, вр.чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2,
т.1, пр.1 от НК, с което е причинил като пряка и непосредствена последица
имотна вреда на Л.Г. в размер на 11 349,99(единадесет хиляди триста четиридесет
и девет лева и деветдесет и девет стотинки). Размерът на причинената вреда безспорно
се установява от показанията на свидетелката Л.Г., приложените към делото
оригинали на разписки за предадените суми, заключенията на изготвените по
делото съдебно-оценителна експертиза, съдебно графична експертиза, а и от
кредитираните части от показанията на подсъдимия Б.Т.. При вземането за вреди,
когато се касае за парично задължение‚ се дължи законна лихва по чл.86 ЗЗД от
датата на увреждането – тази на инкриминираното деяние. Доколкото претенцията
за лихва е от един по-късен момент, а именно 13.07.2015г. и поради това, че
съда е обвързан с параметрите на предявения граждански иск то и следва да присъди
законната лихва върху сумата от 11 349,99(единадесет хиляди триста четиридесет
и девет лева и деветдесет и девет стотинки), за която е уважил гражданският иск
за имуществени вреди от датата, от която се претендира - 13.07.2015г.
Относно претендираните разноски от
гражданския ищец Л. Г. - доколкото по
делото не бяха доказани направени разноски от гражданския ищец, то и съдът не е
присъдил такива.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.189, ал. 3 от НПК,
подсъдимият Б.Г.Т. (със снета по делото самоличност) следва да заплати в полза
на държавата по сметка на СпНС, сумата от 1 251.95/хиляда двеста петдесет и
един лев и деветдесет и пет стотинки/ за направените по делото разноски, както
и сумите от 80/осемдесет/лева и 453.99/четиристотин и петдесет и три лева и
деветдесет и девет стотинки/ - 4% държавни такси върху уважените размери на
гражданските искове.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: