№ 2569
гр. С., 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110100446 по описа за 2022 година
Ищецът Т.С. ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. КР. ЗЛ., ЕГН **********, за заплащане
на следните суми: сумата от 4770,33 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., сумата от 24,35
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва върху посочените суми за периода от 15.10.2021 г. до изплащане на
вземанията, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 799,39 лв. за периода 31.10.2018 г. – 07.10.2021 г., както и мораторна лихва
върху вземането за предоставена услуга дялово разпределение в размер на
4,82 лв. за периода за периода 31.10.2018 г. – 07.10.2021 г.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва количеството и
стойността на начислената и доставена топлинна енергия. Релевира
1
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение с ищеца, тъй като не е нито собственик, нито
вещен ползвател на имота.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С“ ЕООД не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. По делото е представено копие от заповед № А-0-08-
551/09.03.1978 г. на председателя на ИК на СГНС, по силата на която
процесният недвижим имот – апартамент 16, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“,
бл. 17 А, е предоставен на ответницата като обезщетение срещу отчужден
имот. Депозиран е и констативен нотариален акт от 04.02.1986 г./л.81 от
делото/, по силата на който ответницата е призната за собственик на
процесния имот. По делото се приети като доказателство и копие от
декларации по чл.14 ЗМДТ от 21.03.2018 г. и от 10.11.2021 г., от които е
видно, че ответницата е декларирала, че процесният апартамент е нейна
собственост. От така събраните доказателства по делото безспорно се
установява, че ищцата е била едноличен собственик на процесния недвижим
имот през исковия период. В качеството на титуляр на правото на собственост
ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна
енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № 7141.
С доклада по делото с оглед становище на страните, е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че през исковия
период ищецът е начислил и доставил посоченото количество топлинна
енергия на претендираната стойност.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
погасяване на дълга за главницата за топлинна енергия по давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
2
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 15.10.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 08.08.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за периода
01.05.2017 г. – 31.05.2018 г. са погасени по давност – за м.05.2018 г.
задължението е станало изискуемо на 15.07.2018 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.09.2021 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече),
т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 15.10.2021 г.
Извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.06.2018
г. – 30.04.2020 г. От представените съобщения към фактури се установява, че
за този период е начислена топлинна енергия на стойност 4486,64 лв., като
доколкото с доклада по делото е отделено за безспорно, че ищецът е доставил
реално начисленото количество топлинна енергия, то искът следва да се
уважи за сумата от 4486,64 лв. и за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. Искът
следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 4770,33 лв. и за периода
01.05.2017 г. – 31.05.2018 г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява, че за исковия период 01.09.2018 г. –
30.04.2020 г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 24,35 лв., поради което и
3
искът се явява изцяло основателен. Възражението за изтекла погасителна
давност по отношение на това вземане е изцяло неоснователно по изложените
по-горе съображения.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през периода от 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. /за който
период съдът достигна до фактически и правен извод за наличието на главен
дълг/, са приложими новите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.
32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017г., обаче
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура
за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
4
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение,
последният се явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цената на ползваната топлинна енергия.
Предвид изложеното исковете за лихви са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
По разноските
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на
разноски разполагат и двете страни съобразно уважената, респективно
отхвърлената част на исковете. В полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
исковете в размер от 264,93 лв. за настоящото производство - за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по заповедното
производство в размер от общо 130,5 лв. - за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.3 вр. чл.38,ал.2 ЗА на процесуалния представител
на ответника адвокат Н.К. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер от 102,98
лв.
Относно претендираното от процесуалния представител на ответника
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, съдът намира, че
ответникът (неговият процесуален представител) няма право на отделно
адвокатско възнаграждение в заповедното производството за подадено
възражение и такова не следва да му бъде присъждано /в този смисъл
Определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на ВКС, I Т.О.,
Определение № 140/19.03.2020 г. по ч.т.д. №236/2020 г. на ВКС, II Т.О. и др./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че П.
КР. ЗЛ., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.11.2021 г. по ч.гр.д. №
59454/2021 г. по описа на СРС, 48 състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 4486,64
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот - апартамент 16, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 17 А, абонатен №
7141, за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
15.10.2021 г. до погасяването;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 24,35
5
лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.10.2021 г.
до погасяването,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за цена
на доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от 4770,33 лв. и за
периода от 01.05.2017 г. – 31.05.2018 г., иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от
799,39 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода за периода 31.10.2018 г. – 07.10.2021 г., както и иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,82 лв.– мораторна лихва върху цената на
предоставената услуга дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. –
07.10.2021 г.
ОСЪЖДА П. КР. ЗЛ., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, разноски в исковото производство в
размер от 264,93 лв. и разноски по ч.гр.д. № 59454/2021 г. на СРС, 48 състав
в размер от 130,5 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на
основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА на адвокат Н.К. адвокатско
възнаграждение в размер от 102,98 лв.
Решението е постановено при участието на „Т.С“ ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6