РЕШЕНИЕ
№ 3491
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.З. М.
при участието на секретаря АЛ. Г. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. З. М. Административно наказателно дело
№ 20211110215122 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Я. В. П. срещу Наказателно постановление №
21-4332-019843 от 01.10.2021 г., издадено от началник сектор в ОПП-СДВР, с
което на Я. В. П., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5,
пр. 4 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева за
нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
В подадена жалба се излагат доводи за отмяна на оспореното
наказателно постановление. Сочи се, че възприетата от наказващия орган
фактическа обстановка не кореспондира на обективната истина. Навежда се,
че другият участник в настъпилото пътнотранспортно произшествие е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, което е
допринесло за крайния резултат. Обобщава се, че доколкото жалбоподателят
се е движел по път с предимство, то следва, че същият не е осъществил
виновно така вмененото му нарушение.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят П., редовно призован, явява се лично. Същият се
представлява от адв. Колев, с представено по делото пълномощно, който моли
наказателното постановление да бъде отменено, придържайки се към
изложеното в жалбата.
Въззиваемата страна – началник на сектор към ОПП-СДВР, редовно
1
призована, не се явява, не изпраща представител. В писмени бележки се
излагат съображения, че оспореното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и се моли същото да бъде потвърдено. Претендира се
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподател е Я. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
ж. к. „Надежда – I”, бл. 150, вх. в, ет. 10, ап. 158, правоспособен водач,
притежаващ СУМПС № *********, валидно до 12.10.2028 г.
На 14.09.2021 г. около 23:15 часа, в гр. София, по бул. „Генерал Данаил
Николаев“, жалбоподателят П. управлявал лек автомобил модел/марка „БМВ
530 Д“, с рег. № СВ 6403 РР. Пътното платно се състояло от три пътни ленти, а
жалбоподателят П. се движел в средната пътна лента с посока на движение от
ул. „Мадрид“ към бул. „Сливница“. Времето било ясно, с добра видимост, а
пътната настилка била суха, без неравности. Зад него, в лявата пътна лента, се
движел лек автомобил модел/марка „Мини Джон Купър Уъркс“, с рег. № СВ
1292 АС, управляван от свидетеля К. Т.. Приближавайки номер 7а на бул.
„Генерал Данаил Николаев“, жалбоподателят П. подал светлинен сигнал, за да
сигнализира, че възнамерява да се престрои в лявата пътна лента.
Жалбоподателят П. започнал да навлиза в съседната пътна лента, когато
настъпил сблъсък в страничната задна част на управлявания от него лек
автомобил и предната част на управляваното от свидетеля Т. превозно
средство.
Водачите на моторните превозни средства, слезли от тях, констатирали,
че в задната част на управлявания от жалбоподателя автомобил – в областта на
бронята, левия калник и стоп са налице щети, както и били констатирани
такива по предната броня, калник и фарове на управлявания от свидетеля Т.
автомобил. След което водачите на двете превозни средства ги изместили на
безопасно място и подали сигнал за случилото се на Единния европейски
номер за спешни повиквания 112.
На място пристигнал екип на ОПП-СДВР, в състав свидетелите Р. Г. и Л.
Н., които установил самоличността на водачите на МПС, снели сведения от
тях, огледали автомобилите, а след което пристъпили към изготвянето на
протоколи за настъпилото ПТП.
При тази хронология свидетелят Р. Г. съставил акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 440519/15.09.2021 г., в който приел
за установено, че на 14.09.2021 г., в гр. София, по бул. „Генерал Данаил
Николаев“, с посока на движение от бул. „Мадрид“ към ул. „Сливница“,
жалбоподателят Я. П. е управлявал лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. № СВ
6403 РР и срещу номер 7а, поради частично навлизане в съседната пътна
лента не пропуснал и реализирал пътнотранспортно произшествие с попътно
движещия се лек автомобил модел/марка „Мини Джон Купър Уъркс“, с рег. №
СВ 1292 АС, което квалифицирал като нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
2
Актът бил връчен на жалбоподателя, който го приел без възражения.
При идентично описание на нарушението и неговата правна (цифрова)
квалификация, началник сектор към ОПП-СДВР издал оспореното
наказателно постановление № 21-4332-019843/01.10.2021 г., с което на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя П. административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът установи възприетата и описана по-горе фактическа
обстановка, въз основа на приобщените доказателства и доказателствени
средства, съдържащи се в: показанията на свидетелите Р. Г., Л. Н. и К. Т., 2
броя декларации, протокол за ПТП № 1776384/15.09.2021 г. и скица към него,
справка картон на водача, Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г., акт за
встъпване в длъжност, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
От така събраната доказателствена съвкупност еднопосочно се извежда
дата, място на настъпване на ПТП, както и участниците в него. За горните
факти надлежен източник на информация се явяват показанията на
разпитаните свидетели, както и съставената на място документация –
протоколи за ПТП и скица към тях.
В тази последователност от показанията на свидетелите Г. и Н., се
извеждат действията, които са осъществили в качеството си на служители на
ОПП-СДВР, във връзка с подаден сигнал за настъпило пътнотранспортно
произшествие. Макар и слабо информативни, съдът кредитира показанията
им, доколкото се потвърждава, че именно те са посетили мястото на
настъпване на инцидента, а след което свидетелят Г. е пристъпил към
съставянето на процесния акт.
Въпреки горното обаче съдът намира, че доказателствената съвкупност
е противоречива относно основния въпрос в настоящото производство, а
именно механизмът на настъпване на деянието. Видно от декларациите
попълнени от двамата участници в настъпилото произшествие се разкрива
единство само относно това, че са се движили по бул. „Генерал Данаил
Николаев“, както и броят на пътните ленти на платното за движение. От там
нататък и двете страни представят различна възстановка на процесните
събития.
В хода на съдебното следствие, свидетелят Т. не съумя в детайли да
възпроизведе своите спомени относно дата, час, място и регистрационни
номера на двете превозни средства, които празноти, както беше посочено, се
запълват от попълнените на място декларации и съставен протокол за ПТП и
скица към него. Относно механизма на настъпване на пътнотранспортното
произшествие обаче свидетелят Т. сочи, че се е движел в лявата пътна лента и
се е изтеглил вляво, за да предотврати удара с автомобила, управляван от
жалбоподателя. Горното, сравнено с материалните щети, установени и при
двата автомобила, както и данните описани от жалбоподателя в декларация за
ПТП, обаче опровергават възможността инцидентът да е настъпил по
възприетия от наказващия орган начин.
3
От приложените фото изображения не се конкретизира кога са
съставени, поради което и съдът не използва същите като годно писмено
доказателство. От друга страна в протокола за ПТП са описани щетите,
установени по двата автомобила, непосредствено след настъпване на
инцидента.
Не са установени очевидци, както и записи от камерите за видео
наблюдение, от които да се изведе скоростта на движение на двата
автомобила, възможността на всеки от водачите да възприеме другия,
моментът, от който това е било реално възможно, отстоянието им от мястото
на удара, а с оглед изминалия период от време, това не би могло да бъде
осъществено. От друга страна в протокола за ПТП са описани щетите,
установени по двата автомобила, непосредствено след настъпване на
инцидента. Видно и въпреки поставената към вещото лице инж. Б. С. задача за
изготвяне на експертиза, същата сочи, че единствено върху данните снети от
двамата водачи не би могло да се установи точният механизъм на настъпване
на инцидента, както и в поведението на кой от двамата водачи се корени
причината за неговото реализиране.
Воден от горното съдът намира, че не са налице преки или верига от
косвени доказателства, които по категоричен начин да водят до единствения
възможен извод, че настъпилото ПТП е в резултат на виновно осъществено от
страна на жалбоподателя нарушение на правилата за движение по пътищата.
От правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е
основателна.
Двата основни за настоящото производство акта – АУАН и НП са
издадени от материално и териториално компетентни органи, при
съблюдаване на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г., касаещи актосъставителя, както и чл. 189, ал. 12 от ЗДвП,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г.,
относими към компетентността на наказващия орган. При изготвянето им е
спазена изискуемата от закона писмена форма, същите са надлежно връчени
на жалбоподателя, при съблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на
разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП, съгласно която: „При извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат
две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна
лента.“
В настоящия случай съдът намира, че възприетата в АУАН, респективно
и в НП фактическа обстановка не бе подкрепена от събрания доказателствен
4
материал, а напротив бе оборен механизмът на реализиране на ПТП, както и
неговият автор. Задължение на административнонаказващия орган е на
основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да прецени не само законосъобразността на
акта, но и неговата обоснованост и при наличие на спорни обстоятелства да
осъществи допълнителни действия по разследването, а не да изгради своите
изводи единствено върху информацията, споделена от един от участниците в
ПТП, доколкото същият е и пряко заинтересован от изхода на делото, а
изложеното от него не намира подкрепа в останалия доказателствен материал.
От събраните доказателства се извежда с категоричност, че
жалбоподателят се е движел в средната пътна лента и подавайки светлинен
сигнал е предприел действия за преминаване в лявата пътна лента по посоката
му на движение. Безспорно е задължение на водача, който има намерение да
направи каквато и да е маневра, преди да я започне да се убеди, че няма да
създаде опасност за движение и че преценката за безопасността на
движението трябва да се извърши преди маневрата и само след като водачът
се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на възможност да се
появи такава опасност, с оглед мястото на пътното платно и времето, за което
може да се осъществи маневрата.
В конкретния случай обаче не бяха доказани всички елементи от
конкретната пътна обстановка, както и поведението на другия участник в
пътния инцидент, от които по безспорен начин да се изведе, че
жалбоподателят е предприел маневра, без да се убеди, че същата ще бъде
осъществена по безопасен за него и останалите участници в движението
начин. Не се изключва възможността и наведените от жалбоподателя
твърдения, че свидетелят Т. се е движел с несъобразена скорост, а видно от
протокола за оглед на ПТП се извежда, че щетите по превозните средства са
настъпили странично в предната лява и съответно в задната част на двата
автомобила, от което следва, че жалбоподателят все още не е бил навлязъл в
пътната лента и от същия не е могло да се очаква да предвиди, че другият
водач няма да намали скоростта, въпреки реализиралата се пътна обстановка,
а именно при надлежно подаден светлинен сигнал. Не са налице достатъчно
доказателства, от които да се изведе, че жалбоподателят не е пропуснал
движещия се в лявата пътна лента автомобил, което да е станало причина за
настъпване на инцидента. Доколкото отговорността на жалбоподателя не
следва да почива на предположения и житейска логика, а върху надлежно
събран доказателствен материал, както и поради липсата на своевременно
осъществени действия от наказващия орган в тази насока, то съдът намира, че
нарушението не е безспорно доказано и оспореното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, право на
разноски има жалбоподателя П., но липсва такова искане от негова страна,
поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
От друга страна, сторените по делото разноски от бюджета на съда
следва да бъдат възстановени от въззиваемата страна, доколкото с
5
поведението си е причина за образуване на делото.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-019843 от 01.10.2021
г., издадено от началник сектор в ОПП-СДВР, с което на Я. В. П., ЕГН
**********, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати на Софийски районен съд, сумата в
размер на 100.00 (сто) лева, представляваща разноски за вещо лице по
допусната експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6