Р Е
Ш Е Н И Е
№……
Гр.Ловеч,………...2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти
септември хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ПОЛЯ
ДАНКОВА
при секретаря Христина Христова като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 359 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от С.Д.С. ***, чрез
пълномощника адв.С.С. от ЛАК, против
решение № 64 от 17.04.2019 г., постановено по гр.д. № 208/2017 г. на РС Т. в частта, с която е осъден да заплати
на Г.М.С. на основание чл.59 от ЗЗД сумата 15 124.00 лв., представляваща
стойността на извършени от ищцата разходи за подобрения върху жилищен имот на
ответника, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
72343.500.318.1 по КККР на гр.Т. с площ от 776 кв.м., с която сума ищцата се е
обеднила, а за разликата до пълния претендиран размер на иска до сумата от
24 800.00 лв. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Счита, че
същото е неправилно и необосновано и моли да бъде отменено изцяло или изменено
в обжалваната част. Излага съображения, че искът по чл.59 от ЗЗД е допустим
между бивши съпрузи, когато единият от тях по време на брака е извършил лично и
със свои средства подобрения в недвижим имот, собственост на ответника преди
брака. Цитира показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се
установява изложеното от него в писмения отговор, че той е извършвал подобрения
в имота. На следващо място посочва, че от събраните писмените доказателства е
видно, че той е получавал трудово възнаграждение и е тегли заем, който е
изплащал. Твърди, че по делото не е доказан елемент от фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД, а именно обедняване на Г.М.С. за
сметка на С.Д.С.. Излага, че в обжалваното решение на ТРС не е конкретизирано
кои от вземанията на ищцата са за подобрения, и кои за необходими разноски. На
следващо място навежда и довод, че в решението на ТРС не е посочено в какво
качество Г.М.С. е извършила подобренията и ремонтите - на владелец или на държател. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД за предявяване на
иска по чл.59 от ЗЗД. Моли да му се присъдят и направените по делото разноски
за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от Г.М.С.. В него излага становище, че
въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а решението на ТРС в обжалваната част –
потвърдено, като й се присъдят и направените разноски за въззивната инстанция. Твърди,
че двамата съпрузи са работили и не може да се разграничи приноса на всеки от
тях. Оспорва направеното от въззивника възражение за погасителна давност, тъй
като такова не е правено в процеса. Позовава се и на разпоредбата на чл.115,
ал.1, б”в” от ЗЗД, според която давност между съпрузите не тече. Счита, че
искът й е основателен и доказан, но решението следва да се допълни относно
момента, от който се дължи присъдената сума – 20.03.2017 г.
В съдебно заседание въззивникът се явява
лично и чрез процесуалния си представител адв.С. поддържа въззивната жалба на
изложените в нея основания.
Въззиваемата се явява лично и чрез
процесуалния си представител адв.К. оспорва въззивната жалба и поддържа
подадения отговор.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания.
Ловешкият
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл.
269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и
доводите на страните намира, че
решението на РС – Т. е валидно, но недопустимо в обжалваната част.
От доказателствата по делото се
установява, че производството по гр.д. № 208/2017 г. по описа на РС Т., е
образувано по постъпила искова молба от Г.М.С. против С.Д.С., с която са
предявени два обективно и субективно съединени иска с правно основание чл.34 от
ЗС за делба на придобити в режим на СИО сграда с идентификатор 72343.500.318.2
по КККР на гр.Т. със застроена площ от 22.00 кв.м., сграда с идентификатор
72343.500.318.4 по КККР на гр.Т. със застроена площ от 15.00 кв.м., пристройка
и барбекю, изградени в имот с идентификатор 72343.500.318 по КККР на гр.Т.,
Ловешка област, ул.”К.” № ***, както и на подробно посочени в исковата молба
движими вещи. Предявен е иск с посочено правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД за
сумата 25 600.00 лв., представляваща стойността на извършени от ищцата
разходи за направени подобрения върху жилищен имот на ответника, представляващ
двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 72343.500.318.1 по КККР на гр.Т., изградена върху имот с
идентификатор 72343.500.318 по КККР на гр.Т., с площ на имота 776 кв.м.
С определение от 23.05.2017 г.,
районният съд на основание чл.210, ал.2 от ГПК е постановил разделянето на
предявения иск с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД за сумата 25 600.00
лв. и предявения иск за делба на недвижими имоти и движими вещи в две отделни
производство. Със същото определение на основание чл.118, във вр. с чл.104, т.4
от ГПК ТРС е прекратил производството по предявения иск с правно основание
чл.61, ал.2 от ЗЗД и изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – Ловеч.
След получаване на исковата молба, пред
ОС Ловеч е образувано гр.д. № 287/2017 г. по предявения от Г.М.С. против С.Д.С.
иск с посочено правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД и цена на иска
25 600.00 лв. С определение № 409/09.06.2017 г., съдът е оставил без
движение исковата молба на Г.М.С., като е приел, че същата не отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК и дал едноседмичен срок за
отстраняване на констатираните нередовности. С молба вх. № 5046/27.06.2017 г.
ищцата е отстранила нередовностите на исковата молба и конкретизирала, че
поддържа претенцията си до размер на сумата от 24 800.00 лв. С определение
№ 519/03.07.2017 г., ОС Ловеч на основание чл.118, във вр. с чл.119, ал.1 от ГПК, е прекратил производството по гр.д. № 287/2017 г. по описа на съда и изпратил
същото за разглеждане от РС – Т.. Цитираното определение е обжалвано с частна
жалба от С.Д.С. пред АС – Велико Търново. С определение № 331/08.09.2018 г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 387/2017 г., АС – Велико Търново е потвърдил определение
№ 519/03.07.2017 г. по гр.д. № 287/2017 г. на
ОС Ловеч.
След връщане на делото в РС – Т., с
определение от 01.12.2017 г., постановено в открито съдебно заседание,
първоинстанционния съд е отменил определението си от 23.05.2017 г., с което на
основание чл.210, ал.2 от ГПК е разделено производството по делото и постановил
едно решение по двата обективно и субективно съединени иска.
При тези данни настоящият съдебен състав
намира, че постановеното решение на ТРС в обжалваната част е недопустимо. Характерна
особеност на производството по съдебна делба е неговата двуфазност – всяка от
двете фази приключва с решение. Първата фаза по допускане на делбата, какъвто е
предмета на настоящето дело, цели да се реши между кои лица, относно кои имоти
и при какви квоти ще се извърши съдебната делба. За постигането на тази цел е
допустимо само в тази фаза да се повдигат въпроси като оспорвания на произход, на
осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и
искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения /чл.343 ГПК/. В
тази първа фаза страните могат да оспорват и правото на някое от лицата да
участва в делбата, размера на неговия дял или включването на даден имот в
делбената маса.
В случая, заедно с иска за делба на имущество,
придобито в режим на СИО, от страна на ищцата е предявен и иск за сумата от
24 800.00 лв., представляваща стойността на извършени от нея разходи за
подобрения върху жилищен имот на ответника, представляващ двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 72343.500.318.1 по КККР на гр.Т. с площ от 776
кв.м. При постановяване на решението в обжалваната му част този иск е
квалифициран от районния съд като иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, а от
ищцата в подадената искова молба е посочено правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД. При постъпване на исковата молба в РС Т., правилно съдът е постановил на
основание чл.210 от ГПК разделянето на предявения иск с правно основание чл.61,
ал.2 от ЗЗД и предявения иск за делба на недвижими имоти и движими вещи в две
отделни производства. Впоследствие с определение от 01.12.2017 г., съдът е
отменил това определение, като се е позовал на определение от 03.07.2017 г. по
гр.д. № 287/2017 г. по описа на Окръжен съд Ловеч. В цитираното определение на
ЛОС, което е обжалвано и потвърдено от АС Велико Търново, съдът не е дал
указания за отмяна на поставеното вече определение по чл.210, ал.2 от ГПК, а е
прекратил висящия пред него спор и изпратил делото за разглеждане от РС Т., на
който същото е било родово подсъдно след уточняване на исковата претенция.
Основно правило при обективното
съединяване на искове е, че те трябва да подлежат на разглеждане по един и същ
производствен ред. Доколкото делбата е особено исково производство, с нея не
могат да се съединяват други искове, които се разглежда по общия ред, освен
изрично изброените в разпоредбата на чл.343 от ГПК. С оглед на изложеното
следва да се приеме, че първоначалното съединяване на иск за делба с иск по чл.59
от ЗДД е било недопустимо. Това води до извод, че на основание чл.270, ал.3 от ГПК решението на РС Т. в обжалваната част следва да бъде обезсилено, а делото в
тази част - прекратено.
При този изход на процеса въззивникът С.Д.С.
следва да бъде осъден да заплати на Г.М.С. направените по делото разноски за
настоящето производство в размер на 200.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.270, ал.3 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 64 от 17.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 208/2017 г. на РС Т. в частта, с която С.Д.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на Г.М.С.,
ЕГН ********** на основание чл.59 от ЗЗД сумата 15 124.00 лв., представляваща
стойността на извършени от ищцата разходи за подобрения върху жилищен имот на
ответника, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
72343.500.318.1 по КККР на гр.Т. с площ от 776 кв.м., с която сума ищцата се е
обеднила, а за разликата до пълния претендиран размер до сумата от
24 800.00 лв. иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан и прекратява
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА
С.Д.С., ЕГН ********** *** да заплати
на Г.М.С., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 200.00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.