РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№969/12.6.2020г.
гр. Пловдив, 12.06.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 272 по
описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на Община Пловдив против Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 3/03.12.2019 г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, с който са установени
задължения на Община Пловдив, като оператор/собственик/ на регионално депо за
неопасни отпадъци, разположено в землището на с.Цалапица с комплексно
разрешително № 355-Н0/2008г. общо в размер на 10 981,44лв. главница за
м.декември 2013г. и 2 196,29лв. лихва за периода 01.02.2014г.-
24.07.2019г.
Жалбоподателят моли да се отмени
оспорвания акт, тъй като установените задължения са погасени по давност или
евентуално да се обяви за нищожен поради липса на компетентност. Претендира
разноски.
Ответникът Директор на
РИОСВ-Пловдив оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По срочността на жалбата
съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание.
Не се спори, че община
Пловдив е оператор /собственик/ на регионално депо за неопасни отпадъци с
комплексно разрешително № 355-Н0/2008г.
Не се спори относно
количествата декларирани и депонирани отпадъци за 2013г.
На 24.07.2019 г. Директорът
на РИОСВ – Пловдив е отправил до община Пловдив покана за доброволно изпълнение
на сума в общ размер от 10 981,44лв. главница и 2 196,29лв. лихви, от
които 2 649,54лв. дължими отчисления по чл.60 от Закона за управление на
отпадъците/ЗУО/ за месец декември 2013г. и 8331,90лв. дължими отчисления по
чл.64 от ЗУО за месец декември 2013г. В поканата е посочено, че лихвите са
изчислени за периода от 01.02.2014г. – 24.07.2019г., когато е отправена
поканата за доброволно изпълнение.
С Писмо от 12.09.2019г. на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК, жалбоподателят е уведомен за започване на
производство по издаване на акт за установяване на публичното държавно вземане.
Въз основа на горното и въз
основа на документите относно количествата депонирани отпадъци и констативен
протокол от проверка на място е издаден оспорения АУПДВ, с който е установено
по основание и размер задължение на общината по чл.60,ал.1 от ЗУО за
предоставяне на обезпечение,покриващо бъдещи разходи по закриване и
следексплоатационни грижи на площадката на депото, и по чл.64,ал.1 от ЗУО за
отчисления на база количество депонирани отпадъци. Видно от таблиците в мотивите
на АУПДВ е, че задълженията са единствено и само за м.декември 2013г. изчислени
на база количество депонирани отпадъци и с посочен размер на отчисленията на
тон.
За фактите относно
количествата депонирани отпадъци и размера на задълженията страните и не
спорят.
Твърди се от жалбоподателя и
това е главното му възражение, че установените задължения са погасени по давност.
Възражението е неоснователно.
Отчисленията по чл.60,ал.1 и чл.
64, ал. 1 от ЗУО, съответно по чл.4 и чл.20 от НАРЕДБА № 7 от 19.12.2013 г. за
реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и
отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, се превеждат от собственика
на депото ежемесечно по банкова сметка *** последно число на месеца за
предходния месец, а при забавяне на преводите, задълженото лице дължи законна
лихва за всеки просрочен ден, но не повече от 20 на сто от дължимата сума. При
забавяне на преводите общината дължи законна лихва за всеки просрочен ден, но
не повече от 20 на сто от дължимата сума. Тоест, за м.декември
2013г.,задълженията са били платими през м.януари 2014г.,а длъжникът-общината е
изпаднала в забава с изтичането на месеца или на 01.02.2014г. Съгласно
разпоредбата на чл. 171 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането
на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. Т.е. за отчисленията за м.декември 2013г.
задължението е възникнало през м.януари 2014г. и срокът за погасяване на публичното вземане е
започнал да тече от 01.01.2015 г. и изтича на 31.12.2019 г., към която дата
процесния АУПДВ вече е бил издаден и на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК давността
е била прекъсната.
Ето защо съдът намира,че
възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Неоснователни са и останалите
възражения.
Оспорения АУПДВ е издаден от
компетентен орган при условията на заместване. За последното по преписката са
представени доклад на зам.министър на околната среда и водите, заповед №
РД-186/05.07.2018г. на директора на РИОСВ и заявление за ползван платен годишен
отпуск, изрично посочени и в самия АУПДВ. Съгласно нормата на чл.60,ал.6 и
съответно на чл. 64, ал.8 от Закона за управление на отпадъците, дължимите суми
за невнесени отчисления се определят с акт за установяване на публично държавно
вземане, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
от Директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. В случая депото за
неопасни отпадъци се намира на територията на община Родопи, която е включена в
териториалния обхват на РИОСВ – Пловдив, съгласно Правилника за устройството и
дейността на регионалните инспекции по околна среда и водите.
При издаване на АУПДВ са спазени
изискванията за съдържание на акта, включително за излагане на фактически и
правни основания, като не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Актът се съставя въз основа на писмени
доказателства, включващ документи относно количествата депонирани отпадъци;
съответния документ по чл. 35 ЗУО; констативни протоколи от проверка на място
на собственика на депото и/или лицето, което го стопанисва, при необходимост от
подобна проверка и покана към собственика на депото за доброволно изпълнение.
В случая изискванията на Наредба
№ 7 от 19.12.2013 г. са спазени, АУПДВ е издаден въз основа на изискуемите
документи, а размерът на отчисленията е определен въз основа на извършена
проверка на място, обективирана в приложения по преписката констативен
протокол. Спазено е и изискването за
отправяне на покана за доброволно изпълнение.
С оглед на това и, доколкото не са
налице никакви други възражения относно начина на определяне на размера на
задълженията,а и като констатира,че при определяне на последния органа е
спазвал изискванията на приложимата наредба, съдът намира,че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед изхода
от спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, което при приложение на чл.78 ал.8 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за правната помощ, е в размер на 200 лева.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Община
Пловдив против Акт за установяване на публично държавно вземане № 3/03.12.2019
г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, с който са установени задължения на Община
Пловдив, като оператор/собственик/ на регионално депо за неопасни отпадъци, разположено
в землището на с.Цалапица с комплексно разрешително № 355-Н0/2008г. общо в
размер на 10 981,44лв. главница за м.декември 2013г. по чл.60,ал.1 и по
чл.64,ал.1 от Закона за управление на отпадъците и 2 196,29лв. лихва към
24.07.2019г.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на
РИОСВ-Пловдив сумата от 200/двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението на страните пред ВАС на Р България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: