Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Хасково 25.06.2019 г.
Хасковският
окръжен съд………………………...наказателна колегия
В открито заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Милена Петева
ЧЛЕНОВЕ : 1.Боряна Бончева
2.Филип Филипов
При секретаря В.К.……………………..………….и с участието на
Прокурора…Делчо Лавчев…..……., като изслуша
докладваното от съдията Филипов……………………ЧНД № 377….
по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 17 от Закона
за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ във връзка с чл. 16 от
Европейската конвенция за екстрадиция /ЕКЕ/.
Образувано е по искане на
прокурора от Окръжна прокуратура – Хасково, към което е приложена молбата на
съдебните власти на Република Т. за екстрадиране на лицето Н.К., гражданин на *****.
В искането се твърди, че молещата държава е изпълнила всички изисквания на
чл.12 от ЕКЕ и чл.9 от ЗЕЕЗА. Към молбата за екстрадиция били приложени копие
от валидни заповеди за задържане, издадени от Трети второинстанционен
наказателен съд в гр.Е., Р Т., с които бил постановен арест на лицето по повод
обвинение за престъпления по чл.149 ал.1 б.“б“, “г“,, „д“ и „и“, чл.116 ал.1 и
ал.4 и чл.119 ал.1 б.“б“ и б.“в“ от Турския наказателен кодекс, както и чл.109/2,
3 b,чл.109
ал.1, 2 и 3 б.“а“ и ал.4 от Наказателен закон 5237 на Република Т.. В искането
се посочва още, че молбата за екстрадиция съдържала пълно описание на
престъплението, предмет на образуваното наказателно производство, като
предвиденото наказание за това престъпление било не по-малко от една година
лишаване от свобода, а за най-тежкото от описаните деяния законът на молещата
държава предвиждал наказание „лишаване от свобода за срок от 15 години“.
Преписката съдържала и копия от приложимите разпоредби от турските наказателни
закони. Било изпълнено и условието за двойна наказуемост на описаните в молбата
престъпления, доколкото изложението сочело, че се касае за деяния, съставомерни по чл.199 ал.1 т.1 и 2, чл.142а ал.1 и чл.143а
от НК на Република България. Молбата за екстрадиция била предадена по надлежния
ред – съгласно Правилата на Интерпол за предаване на данни и изразена готовност
за последващото й потвърждаване и по дипломатически
път. Тя изхождала от компетентен орган и затова подлежала на разглеждане от
съда. Искането на прокурора е същата да бъде уважена.
В съдебното заседание
прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково поддържа своето становище, както и
изложените в сезиращия съда документ съображения за редовност на молбата за
екстрадиция и липсата на основания за прекратяване на производството или за
отказ да бъде удовлетворена постъпилата молба за екстрадиция.
В съдебно заседание поисканото
лице дава съгласие за незабавна екстрадиция след информиране за последиците от
това изявление и потвърждаването му чрез положения подпис в съдебния протокол,
в който съгласието беше вписано.
Защитникът на поисканото за
екстрадиция лице подкрепя становището на своя доверителка и потвърждава
информираността му относно последиците от даденото съгласие за незабавна екстрадиция.
Съдът, след преглед на
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Производството е образувано по
искане на прокурора от Окръжна прокуратура-Хасково, направено въз основа на преписка,
образувана пред Върховната касационна прокуратура по реда на чл.14 ал.1 от ЗЕЕЗА. Към тази преписка са приложени всички документи, описани в чл.9 ал.1 от ЗЕЕЗА. На първо място преписката съдържа официална молба от съдебните власти на
Република Т. за екстрадиция на лицето Н.К., родена на *** г. в *****. Според
молбата екстрадицията на лицето се иска с цел реализиране на предприето спрямо
него наказателно преследване в молещата държава и издадени в тази връзка заповеди
за задържане от 20.05.2019 година по дело № 2019/2141 и дело № 1029/2292 на
Трети Второинстанционен наказателен съд в гр.Е.. В
молбата е декларирано, че престъпленията, за разследването на които
екстрадицията се иска, нямат политически или военен характер. Заявено е също,
че на заподозряната ще бъдат
предоставени всички гарантиращи правата й възможности, регламентирани както във
вътрешното право на молещата страна, така и в международните актове, които Република
Т. е приела. Формулирана е и декларация относно спазване на принципа на
особеността чрез изразената готовност за предприемане на наказателно
преследване за престъпления, различни от описаните в молбата за екстрадиция,
само при изрично съгласие от страна на изпълняващата държава. Искането за
екстрадиция е аргументирано с получените от съдебните власти на Република Т.
данни, че заподозряната е била задържана
на територията на Република България, което приложените по делото
доказателства действително установяват.
Към молбата са приложени копия от заповеди за задържане от 20.05.2019г.
и 24.05.2019 година, първата издадена по дело № 2019/2141, а вторите две – по
дело № 2019/2292 по описа на Трети второинстанционен
наказателен съд-Е.. В съобразителната част на тези актове е прието, че Д. е
обвинена в извършване на „квалифициран грабеж“ /престъпление по чл.149 ал.1 от
Наказателния кодекс на РТ./, „лишаване от свобода чрез използване на принуда,
заплашване или хитрост“ /престъпление по чл.109 ал.2 от НК на Р.Т./ и в „квалифицирано
нарушаване неприкосновеността на жилище“ /чл.116 ал.4 от НК на РТ./. Посочено е
в същите, че материалите по делото сочат на обосновано съмнение за участие на
исканото за екстрадиция лице в извършването на тези престъпления. Фактическото
описание на последните се съдържа в представения препис от „Протокол за
разглеждане на досието“ по следствено дело № 2019/21985, според който: На
19.05.2019 година около 24,00-01,00 часа в дома на пострадалите Д.С. и З.С.влезли
три маскирани лица, които наредили да им бъдат предоставени 1 млн. евро и 1
млн. щатски долара; обитателите на дома
казали, че не разполагат с такива суми, след което били завързани от
извършителите с тиксо и пластмасови скоби; извършителите им наредили да съобщят
къде се намира ключа за касата в къщата и след като пострадалите не изпълнили
това разпореждане, им бил нанесен побой; по-късно извършителите сами намерили
ключа на касата, от която взели 10 000 евро и 10 000 щатски долара,
както и множество златни бижута на обща стойност около 10 млн. турски лири. След
това извършителите напуснали дома. В същия протокол от следственото дело се
отбелязва, че в резултат на предприетите следствени действия, в това число и
разпознаване от пострадалите на едно от маскираните лица и изследване на
пръстов отпечатък, като извършител на престъплението била установена Ю.Д.,
която на 22.05.2019 година била задържана. Относно останалите заподозрени лица,
в това число и Н.К., се посочва, че тяхното участие е установено след преглед
на „камерни данни, данни
от съобщителната система и от базова станция“.
Към молбата за екстрадиция са
приложени още извлечения от наказателните разпоредби, по които описаните в
досието деяния са били квалифицирани. Копие от нормите, уреждащи давността не
се предоставя, но в молбата е заявено, че давностните
срокове са нормативно уредени в разпоредбата на чл.66 ал.1 от Наказателния
закон 5237 на Република Т. и за въпросните престъпления погасяващият
наказателното преследване срок се равнява на 15 години. В тази връзка се
конкретизира, че в случая давността ще изтече на 19.05.2034 година.
При така описаната фактическа
обстановка съдът счита, че в случая са налице предпоставките за допускане
екстрадицията на исканото от молещата държава лице. Както вече се посочи, молбата
за екстрадиция съдържа всички реквизити, посочени в чл.9 ал.2 от ЗЕЕЗА
/съответно чл.12 от ЕКЕ/. Не се констатират основания за недопустимост на
екстрадицията поради гражданнство, имунитет,
предоставяне на убежище или наказателна неотговорност съгласно националното ни
законодателство. Макар по делото да са налице данни, че към момента на
задържането К. е пребивавала в специализиран център за временно настаняване на чужденци,
нито се твърди, нито се представят доказателства за предоставяне на мерки за
хуманитарна закрила или убежище към момента, в който молбата за екстрадиция е
била получена. На следващо място - описаните в молбата за екстрадиция деяния
представляват престъпления, както по закона на молещата държава, така и по
Наказателния кодекс на Република България. Представените с молбата извлечения
от Наказателния кодекс на Република Т. установяват наказуемостта на деянията, за
които против лицето е предприето наказателно преследване, като предвидените за
тях санкции са: „лишаване от свобода от десет до петнадесет години“ /за
престъплението по чл.149 ал.1 от НК/, „лишаване от две до седем години“ /за
престъплението по чл.109 от НК/ и „лишаване от свобода от една до три години“ /за
престъплението по чл.116 от НК/. Фактическото изложение на престъпното
поведение сочи, че то представлява престъпление и съгласно Наказателния кодекс
на Република България, защото изпълнява
обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.199 ал.1 т.1 от НК
– „грабеж в големи размери“, както и на престъпленията по 142а ал.1 от НК /“противозаконно
лишаване от свобода“/ и чл.170 ал.2 от НК /“нарушаване неприкосновеността на жилище,
извършено нощем от две или повече лица“/ . Наказанията за тези престъпления са
съответно „лишаване от свобода от пет до петнадесет години и конфискация“, „лишаване от свобода до шест години“ и
„лишаване от свобода от една до пет години“. Така предвидените наказания според
националния ни закон и закона на молещата държава обуславят от една страна
наличието на изискващия се съгласно чл.5 ал.1 от ЗЕЕЗА санкционен минимум, а от
друга кореспондират с давността за наказателното им преследване съгласно
приложимите разпоредби в двете държави.
Според Наказателния кодекс на Република България възможността за
наказателно преследване се погасява след изтичането на петнадесет години за
престъплението по чл.199 ал.1 т.1 от НК /чл.80
ал.1 т.2 от НК/ и десет години за престъпленията по чл.142а ал.1 от НК и
по чл.170 ал.2 от НК /чл.80 ал.1 т.3 от НК/. Съгласно правилото на чл.80 ал.3
от НК началото на давностния срок е момента на довършване на престъплението, а
той в случая е 19.05.2019 г. Това, в съчетание с нормативната уредба на
молещата държава относно давността, сочи отсъствие на посочените в чл.7 от ЗЕЕЗА /чл.3 и чл.10 от ЕКЕ/ пречки за екстрадиция, доколкото според посоченото
в молбата давностният срок за наказателно преследване,
чието начало е 19.05.2019 година /момента на извършване на деянието/, се
равнява на 15 години и ще изтече на 19.05.2034 година, т.е. към настоящия
момент погасяващото наказателното преследване основание категорично не е
настъпило и съгласно закона на Република Т..
Освен липсата на изтекла давност за
реализиране на наказателната отговорност, няма основание да се приеме, че в
случая са налице някои от пречките, посочени в чл.7 от ЗЕЕЗА /чл.3 от ЕКЕ/,
обосноваващи отхвърляне на молбата за екстрадиция. Деянието, за което се иска екстрадицията, няма
политически или военен характер, а от друга страна по делото не бяха събрани
каквито и да е доказателства, че лицето би било подложено на преследване поради
раса, религия, гражданство, етнос или религиозни убеждения. Налице е обаче
декларация, че в хода на наказателния процес молещата държава ще се придържа
към международните стандарти, охраняващи правото на защита и ще съблюдава
спазването на специалния принцип по чл.14 от ЕКЕ, като при разкриване и на
други извършени от лицето престъпления ще поиска изричното съгласие на
изпълняващата държава преди да предприеме наказателно преследване. Декларирано е още, че
ще бъдат обезпечени процесуалните права на екстрадирания, а също и прилагането
на стандартите, уредени в ЕКЗПЧОС и другите международни актове, по които
Република Т. е страна. В този смисъл следва да се очаква, че не съществува риск
положението на екстрадираната да бъде утежнено поради раса, религия,
гражданство, етническа принадлежност или политически убеждения, както и че в
предстоящото наказателно производство ще бъдат гарантирани правата й и най-вече
правото на справедлив процес, а изпълнението на евентуално наказанието,
свързано с лишаване от свобода, ще бъде в съответствие с общоприетите пенетенциарни правила без заплаха от насилие, изтезание,
жестокост и нечовешко или унизително отношение.
За престъплението, в чието извършване К. е
заподозряна, не е провеждано наказателно преследване в Република България и не
е постановявана присъда. Законодателството на молещата държава не предвижда
смъртно наказание, поради което представяне на предвидените в чл.9 ал.3 т.5 от ЗЕЕЗА гаранции не е необходимо. Не се откриват и някои от посочените в чл.8 от ЗЕЕЗА относителни основания за отказ да бъде уважена молбата за екстрадиция:
престъплението не е подсъдно на българския съд и в Република България не е било
образувано и прекратено наказателно производство за него; същото не е извършено
извън територията на молещата държава. Не са налице и основания за отлагане на
екстрадицията или за временна екстрадиция – чл.18 от ЗЕЕЗА.
С оглед на изложените съображения, съдът
счита, че молбата за екстрадиция на лицето Н.К. е основателна и следва да бъде
уважена. По отношение на същото лице следва да бъде постановена мярка “задържане под стража” до окончателното
приключване на екстрадиционното производство чрез фактическото предаване на
молещата държава.
Водим от горното и на основание
чл. 17 ал.7 от ЗЕЕЗА, съдът
Р Е Ш И
:
По молбата на Републиканската
Главната прокуратура на град Е., Република Т. от 23.05.2019 година до
Министерството на правосъдието на Република България: ДОПУСКА екстрадиция
на лицето Н.К. /N.K./, родена на
*** г. в *****, гражданин на *****, в молещата
държава Република Т. за реализиране на наказателно производство за престъпления
по чл.149 ал.1 б.“б“, “г“,, „д“ и „и“, чл.116 ал.1
и ал.4 и чл.119 ал.1 б.“б“ и б.“в“ от Турския наказателен кодекс, както и
чл.109 ал.1, 2 и 3 б.“б“ и ал.4 от Наказателен закон 5237 на Република Т.,
извършени на 19.05.2019 г. в град Е., Република Т..
ВЗЕМА по отношение на Н.К. /N.K./, родена на
*** г. в *****, гражданин на ***** мярка за неотклонение ”задържане
под стража” до окончателното приключване на екстрадиционното
производство чрез фактическото предаване на лицето.
Решението не
подлежи на обжалване.
Препис от решението незабавно да се
изпрати на Министъра на правосъдието за
уведомяване на молещата държава Република Т. и на Върховна касационна
прокуратура на Република България за издаване на постановление за изпълнение на
екстрадицията.
Председател:
Членове: 1. 2.