Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.11.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
м.с. Димитринка
Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Симеонова в.гр.дело № 5797 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.02.2020 г. по гр.дело № 37862/19
г., СРС, ГО, 61 с-в е осъдил „Д.з.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да плати на основание чл.411 КЗ на „З.Е.” АД, ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление:***, следните суми: сумата 1415,18лв.,
представляваща платено по застраховка „Каско”-застрахователна полица № 00500100201278/17.05.2017г. обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 21.11.2017г., за което е образувана щета № ********** по
описа за 2017г. на „З.Е.” АД, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба- 02.07.2019г., до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 165 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 07.04.2018г,- 01.07.2019г., сумата
от общо 557
лв., представляваща направени пред настоящата инстанция
разноски, от които 107 лв., представляваща направени пред настоящата инстанция
разноски, изразяващи се в платена държавна
такса, сумата 300лв.,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, изразяващи се в
платен депозит за възнаграждение на
вещо лице, сумата 50лв.,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, изразяващи се в
платен депозит за възнаграждение на свидетел на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
С определение от 03.06.2020 г, по гр.д. № 37862/2019 г., СРС, ГО, 61 състав
е изменил решение № 41956 от
16.02.2020г., постановено по гр.д. № 37862 по описа за 2019г. на Софийския
районен съд в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като е осъдил „Д.з.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да плати на „З.Е.” АД, *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата 241лв.,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Д.з.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р. с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че СРС неправилно е преценил всички доказателства по
делото, в резултат на което е стигнал до погрешно заключение относно
основателността на предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение
от „Д.з.” АД. В
хода на първоинстанционното производство не е проведено пълно и главно
доказване по отношение на твърдяната отговорност от водача на т.а. „МАН 26-533“
за реализиране на процесното събитие и за причиняване на вредоносния резултат
от същото. Протоколът за ПТП не е годен да установи причините и
обстоятелствата, при които е реализирано процесното ПТП, доколкото длъжностното
лице, съставило същия, не е възприело лично и непосредствено тези
обстоятелства. Относно механизмът за осъществяване, Протоколът за ПТП не е
официален документ и не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Нещо повече, от схемата за ПТП, съдържаща се в
Протокола се установява, че основна причина за реализирането на процесното ПТП
е противоправното поведение на водача на л.а. „Дачия Логан“, изразяващо се в
неправилно паркиране и нарушение разпоредбите на чл.98, ал.1, т.6 и чл.94, ал.4
от ЗДвП. От друга страна, съдът не следва да кредитира заключението на вещото
лице, досежно механизма на ПТП, доколкото вещото лице се е ограничило в тази
част от заключението си да пресъздаде дословно съдържанието на Протокола на
ПТП, без да вземе предвид спецификите на пътния участък и без да съобрази
габаритите на товарната композиция и мястото, където е бил паркиран л.а. „Дачия Логан“.
Предвид
гореизложеното моли съда да отмени процесното решение на СРС и да бъде
постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, ведно със законните последици. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемото дружество З.“Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори Й.Х.и Р.Б., чрез
пълномощника по делото адвокат С.Б. от САК оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително адвокатско
възнаграждение.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и допустимо, поради
което поради което въззивният съд дължи
произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.410 във
вр. с чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от З.“Е.“ АД, ЕИК ******* срещу „Д.з.” АД, ЕИК ******* за плащане на сумата от 1415,18лв., представляваща платено по застраховка „Каско”-застрахователна
полица № 00500100201278/17.05.2017г. обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 21.11.2017г., за което е образувана
щета № ********** по описа за 2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба- 02.07.2019г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 165 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 07.04.2018г,- 01.07.2019г., както и за присъждане на разноски по делото.
Ищецът З.“Е.“ АД твърди, че на
21.11.2017 г. е настъпило ПТП в гр.София, на бул. „Брюксел“ в района на бензиностанция Лукойл между товарен автомобил марка МАН 26.533,
ДК №********, и прикачено към него ремарке, управлявани от Г.А.А.и лек
автомобил марка Дачия Логан, ДК № ********, паркиран от З.Д.Д., собственост на
„С.Б.“ ЕООД. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1706907 от 21.11.2017г. от служителите на отдел
„Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи, който е бил
подписан без забележки от водача Г.А.А.. В същия е посочено, че водачът на
товарен автомобил марка МАН 26.533 при навлизане в района на бензиностанция
Лукойл, реализира ПТП с паркирания от лявата му страна лек автомобил марка „Дачия
Логан“, ДК № ********. Посочено е, че причината за ПТП е поведението на водачът
на т.а. „МАН“, който е предприел маневра завой надясно към бензиностанция
„Лукойл“, вследствие на което ударил паркиралия от лявата му страна л.а. „Дачия
Логан“.
На водача Г.А.А. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№ 0256199 /21.11.2017г. на Столична дирекция на вътрешните работи, като от
надлежните органи е установено, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП. Органите на полицията са посетили мястото на произшествието и са
установили мястото, където е бил паркиран лек автомобил марка „Дачия Логан“, ДК
№ ********, съответно са установили габаритите на товарен автомобил марка МАН
26.533, ДК №********, широчината на пътните ленти и възможността на завой на
това място от страна на товарния автомобил. Установени са и уврежданията по
двете МПС от съприкосновението между тях.
За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил ищцовото
дружество, където е била образувана щета № ********** по описа за 2017г.,
платена от ищцовото дружество, което по
този начин се е суброгирало в правата на
увреденото лице.
Ответникът „Д.з.” АД, ЕИК ******* е оспорил исковете
като неоснователни. Релевирало е и доводи за съпричиняване.
По делото е била
допусната и приета като неоспорена съдебно- автотехническата
експертиза/САТЕ/, от която се
установява, че причината за ПТП е поведението на водачът на т.а. „МАН“, който
при извършване на маневра завой надясно за навлизане в района на бензиностанция
„Лук Ойл“, не оставил безопасно странично разстояние с паркиралия от лявата му
страна л.а. „Дачия“. Ударът е бил предотвратим за водача на т.а. „МАН“ при
преминаване на безопасно странично разстояние при извършване на маневрата.
Налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите по л.а.
„Дачия“ вреди, чиято средна пазарна стойност възлиза на 2830,36 лв.
От
правна страна:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с
чл.411 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования
срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на право
пораждащ фактически състав, включващ следните елементи: -
1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца
като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/
заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на
предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при осъществяване
изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние, противоправност,
настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.45,
ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение
между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Настоящата
инстанция приема, че по делото са налице всички предпоставки на цитираните
норми.
Процесното застрахователно събитие
е ПТП, при което е причинено на застрахования „С.Б.“ ЕООД при ищеца З. „Е.“ АД непозволено увреждане. Механизмът на ПТП е
установен не само от Протоколът за ПТП от 21.11.2017 г., подписан без забележки
от водача Г.А.А., но и от представеното по делото искане за заплащане на
застрахователно обезщетение и от приетата САТЕ. В протокола
за ПТП е посочено, че водачът на товарен автомобил марка МАН 26.533 при
навлизане в района на бензиностанция Лукойл, реализира ПТП с паркирания от
лявата му страна лек автомобил марка „Дачия Логан“, ДК № ********, като причината
за ПТП е поведението на водачът на т.а. „МАН“, който е предприел маневра завой
надясно към бензиностанция „Лукойл“, вследствие на което ударил паркиралия от
лявата му страна л.а. „Дачия Логан“. Протоколът за ПТП представлява официален документ
с материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице
изявления и действия-чл.179, ал.1 ГПК. Както е посочил СРС, „макар и автоконтрольорът
да не е станал свидетел на събитието и изводите му нямат обвързваща доказателствена
сила, той е посетил местопроизшествието и е съставил схемата на ПТП съобразно
констатираната от място пътна обстановка, като е отразил видимите щети на
увредения автомобил, настъпили в причинна връзка с описания механизъм на ПТП.“ Според
трайната практика на ВКС, независимо, че протоколът за ПТП не представлява
официален свидетелстващ документ относно механизма на настъпване на
произшествието, същият съдържа извод на назначен от държавата експерт относно
начина на настъпване на пътно-транспортното произшествие, даден по установен в
нормативната уредба ред, поради което този протокол представлява доказателство
с голяма степен на достоверност относно описаните в него факти и до
установяване на различен механизъм на произшествието се предполага, че то се е
случило по описания в протокола начин.
Съобразно приетата по делото САТЕ щетите
на застрахования при ищеца автомобил съответстват на механизма на ПТП, описан в
протокола и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно
събитие. Вещото лице сочи, че от
техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства може да се
направи извод, че причината за настъпването на процесното ПТП е поведението на
водача на товарен автомобил марка МАН 26.533, ДК №********, който при
извършване на маневра за завой надясно за навлизане в района на бензиностация
„Лукойл“, не е оставил безопасно странично разстояние с паркирания от лявата му
страна лек автомобил марка Дачия Логан, ДК № ********. Ударът е бил
предотвратим от страна на водача на товарен автомобил марка МАН 26.533, ДК №********
при преминаване на безопасно странично разстояние при извършване на маневрата.
В съдебно заседание от 19.11.2019г. вещото лице пояснява, че в близост до
мястото, където е бил паркирал лек автомобил марка „Дачия Логан“, няма знаци забраняващи паркирането на МПС.
Най-вероятно водачът на товарен автомобил марка МАН 26.533 е имал възможност да
съобрази габаритите на превозното средство с разстоянието, което е трябвало да
измине и широчината на пътното платно в този участък. Причината за настъпването
на произшествието не е в ползвателя на лек автомобил марка „Дачия Логан“, ДК № ********,
защото то е било паркирано, а водачът е бил извън МПС. Водачът на товарен
автомобил марка МАН 26.533 е можел да спре, да изчака да се появи водачът на
лекия автомобил и да не настъпи ударът. Също така водачът Г.А.А. е имал
възможност да мине така, без значение дали ще се качи на някой от бордюрите, че
да не закачи лекия автомобил. От техническа гледна точка причината за
произшествието е поведението на водача на товарния автомобил.
Изводът е, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на
товарен автомобил марка МАН 26.533 Г.А.А., довело до настъпване на
пътнотранспортното произшествие от 21.11.2017г. В конкретния случай не е оборена
презумцията за вина на водача Г.А.А. за настъпване на произшествието и
причинените от него вреди. Водачът в нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП с поведението си създава опасности и пречки за движението, като
причинява имуществени вреди, не спазва задълженията си по чл. 20, ал. 1 да
контролират непрекъснато управляваното пътно превозно средство, като с
поведението си предизвиква процесното ПТП. Водачът на товарен автомобил марка МАН
26.533 е нарушил и разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като при извършването
на маневрата за завой надясно преди да започне маневрата не се е убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, и при извършване на
маневрата не се е съобразил с положението на паркираното МПС.
Що се отнася до размера
на дължимото
застрахователно обезщетение, то същият се определя към момента на настъпване на застрахователното събитие и
зависи от причинените вреди. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не
може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната му цена/ към деня на
настъпването на събитието. Същият е правилно определен от съда съобразно приетата по
делото САТЕ, а и не се оспорва във въззивната жалба.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемото
дружество направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 341 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 16.02.2020 г. по
гр.дело № 37862/19г. на СРС, ГО, 61 с-в.
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Р. да заплати на З. “Е.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори Й.Х.и Р.Б., чрез пълномощника по делото адвокат С.Б. от САК направените разноски за въззивната инстанция във вид на адвокатско възнаграждение
в размер на 341 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.