РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Смолян, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20235440200219 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от „*" * ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, представлявана от управителя *, жалба против наказателно
постановление № 21-2300025/09.05.2023г., издадено от директора на *
гр.Смолян, с което за нарушение чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „*" и Заповед № РД-06-
44 от 22.11.2022г. обн., ДВ, бр.96 от 2022г. за определяне на коефициент на
трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023г. на
основание чл.415в ал.1 във вр. с чл.413, ал.2 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева. Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно да
бъде изменено с налагане на минимален размер на административното
наказание глоба.
В съдебно заседание от името на жалбоподателя, редовно и своевременно
призован, жалбата поддържа процесуалният му представител адв.Н.*.
Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован, в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт * *, който от негово име излага
доводи за отхвърляне на жалбата.
1
*, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище.
След като разгледа жалбата и обсъди събраните писмени и гласни
доказателства, както и дово*е на страните, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице с интерес да обжалва, поради което се
явява допустима.
На 09.02.2023г. служителите на * гр.Смолян гл.инспектори А. Я. и И. Ч.
извършили проверка по спозване разпоредбите на КТ и ЗЗБУТ в стопанисван
от жалбоподателя * цех: сграда – хале, находяща се в поземлен имот *, *.
Установили, че в обекта полага труд лицето * ЕГН **********, назначен на
длъжност „*". Същият попълнил декларация във връзка с трудовото си
правоотношение. Управителят на фирмата бил поканен на 24.02.2023 г. в * с
указание да представи свързаните с трудовото правоотношение на *
документи. На въпросната дата при проверяващите се явил пълномощника на
управителя на дружеството адв.Н.*. От представените от нея документи се
установява, че с трудов договор №34/02.06.2022 г., сключен между
дружеството жалбоподател и *, последният бил назначен на длъжност „*“ на
обект „* цех“ гр.Смолян с място на работа * цех Смолян. Пълномощникът на
дружеството представил застрахователна полица № *за застраховка „*",
сключена от „*“* като застраховащ и *“*“*за застраховка на работници и
служители с трудово правоотношение с фирмата с начало на покритието от
0,00ч. на 10.02.2023 г. до 09.02.2024 г.
На 28.02.2023 г. инспектор А. Я. връчила покана на адв.Н.* в качеството
й на пълномощник на „*" *, с която кани представляващият дружеството В.*
да се яви в * гр.Смолян на 13.03.2023г. в 11,00 часа за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение за нарушение чл.2, ал.1 от
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риска „*" и Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022г. обн., ДВ, бр.96 от 2022г. за
определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности
за прилагане през 2023г., за това, че в качеството си на работодател „*" * не е
застраховало към 09.02.2023 г. за своя сметка за риска „*“ Г.*, който
извършва работа в основна дейност на предприятието принадлежаща към
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния
2
за страната /Ктт за код по НКИД - код „16" по КИД равен на 1,67 при среден
за страната Ктт=0,64/. На 13.03.2023г. в * гр.Смолян от името на дружеството
във връзка с поканата за съставяне на АУАН не се явил представител.
Свидетелят И. Ч. съставил акт за установяване на административно
нарушение №21-2300025/13.03.2023 г. срещу „*" * гр.Смолян в присъствието
на свидетелите А. Я. и Р. *, за това, че при извършена проверка на
09.02.2023г. по работни места, в интервала от време 13:20 часа до 13:45 часа в
обект на контрол: * цех в сграда - хале в поземлен имот №*, ул.„*" - южна
промишлена зона, гр.Смолян, стопанисван от „*" * гр.Смолян и при проверка
по документи на 24.02.2023г. е установено, че дружеството, в качеството си
на работодател не е застраховал към датата на проверката по работни места
09.02.2023г., за своя сметка за риска „*" лицето * ЕГН **********, на
длъжност „*", който извършва работа в основна дейност на предприятието,
принадлежаща към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или
по-висок от средния за страната /Ктт за код по НКИД - код „16" по КИД равен
на 1,67 при среден за страната Ктт=0,64/- нарушение на чл.2, ал.1 от
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риска „*" и Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022г. обн., ДВ, бр.9б от 2022г. за
определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности
за прилагане през 2023г.
В АУАН било посочено също, че нарушението е извършено на
09.02.2023г. по работни места в обекта на контрол: * цех в сграда - хале в
поземлен имот №*, ул.„*" - южна промишлена зона гр.Смолян и
констатирано по документи на 24.02.2023г. в *, бул.„*.
Видно от представената обратна разписка по делото АУАН бил изпратен
за връчване по реда на чл.416, ал.3 КТ, получен бил на 15.03.2023г.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „*" и
Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022г. обн., ДВ, бр.96 от 2022г. за определяне
на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за
прилагане през 2023г., на основание на основание чл.415в ал.1 във вр. с
чл.413, ал.2 КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 200 лева.
3
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите Я., Ч. и *, както и въз основа на приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: ***
Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.1 ЗЗБУТ работещите, които
извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им,
се застраховат задължително за риска "*" за сметка на работодателя при
условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "*", приета от МС, на задължително
застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в
основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния
за страната. Със заповед № РД-06-44 от 22.11.2022г. обн., ДВ, бр.96 от 2022г.
за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически
дейности за прилагане през 2023г., е определен коефициент на трудов
травматизъм по дейности за 2023 г.
Основната дейност на дружеството жалбоподател касае производство на
дървен материал и изделия от дървен материал. В този смисъл основната
дейност на дружеството попада в класификацията на икономическите
дейности под номер 16. Съгласно горепосочената Заповед № РД-06-44 от
22.11.2022г. за 2023 г. е определен среден коефициент на трудов травматизъм
за страната от 0.64, докато в т. 8 от Заповедта за осъществяваната в обекта на
контрол икономическа дейност е определен коефициент на трудов
травматизъм за 2023 г. в размер на 1.67. При това положение е видно, че за
основната дейност на жалбоподателя е определен коефициент на трудов
травматизъм за 2023 г. над средния за страната от 0. 65. Същевременно
работника Г.*, е изпълнявал длъжността "*“, което налага извода, че работата
му е била свързана с осъществяване на дейност, при която съществува
опасност за живота и здравето му. С оглед на това и дружеството-
жалбоподател е следвало да го застрахова за риска "*" съгласно изискванията
на чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане
на работниците и служителите за риска "*". Към момента на извършване на
проверката дружеството не е сключило за своя сметка валидна застраховка,
която да покрива риска "*" за работника Г.*. Такава е била сключена в деня
4
на проверката след извършването й с действие на договора от 0,00 часа на
10.02.2023 г. С оглед на това по безспорен начин се установява, че към датата
на проверката дружеството-жалбоподател не е застраховало работника Г.*, за
риска "*", с което е осъществило административно нарушение по чл. 52, ал. 1
ЗЗБУТ вр. с чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „*" и Заповед № РД-06-44 от
22.11.2021г. обн., ДВ, бр.9б от 2022г. за определяне на Коефициент на трудов
травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023г.
Дружеството жалбоподател е извършило нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност. Деянието е
осъществено чрез бездействие. Според съда при съставяне на акта и
наказателното постановление е допуснато процесуално нарушение, което в
случая обаче не е от категорията на съществените. Нарушението правилно е
описано словесно, но не е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 52, ал.
1 ЗЗБУТ, която вменява именно на работодателя да застрахова работниците.
Няма прчка нарушението да се квалифицира и по чл.2, ал.1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „*" вр. с
Заповед № РД-06-44 от 22.11.2021г. обн., ДВ, бр.9б от 2022г. за определяне
на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за
прилагане през 2023г., но с привръзака след като се посочи чл. 52, ал. 1
ЗЗБУТ. Съдът намира, че това процесуално нарушение не е препятствало
възможността на нарушителя да разбере за какво нарушение се ангажира
отговорността му, предвид това, че е описано ясно словесно и е отстранено
веднага със сключване на застраховка. Освен това следва да се има предвид,
че нарушителят се защитава по фактите описани в санкционния акт, а не
спрямо правната квалификация.
Съгласно чл.413 ал.2 КТ работодател, който не изпълни задълженията си
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи
на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв.
Правилно е приложен привилегирования състав на чл.415в ал.1 КТ, тъй
като след установяването му с АУАН нарушението е отстранено чрез
сключване на застраховка „*“ и от него не са настъпили вредни последици за
работника.
5
Съгласно чл.415в ал.1 КТ за нарушение, което е отстранено веднага след
становяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. По
делото няма доказателства за други нарушения на трудовото законодателство
от същия вид, извършени от дружеството жалбоподател, както и липсват
данни от деянието да са произтекли вредни последици за работника. В с.з.
свидетелите сочат, че дружеството и друг път е санкционирано за такива
нарушения, но доколкото липсват представени влезли в сила наказателни
постановления и съответни мотиви в санкционния акт, съдът намира, че
показанията им в тази част не следва да се кре*ират. Дори да са налице
предходни санкционни актове срещу дружеството, от съществено значение
преди колко години са извършени нарушенията, а такива данни не се
изложиха.Съдът счита, че имуществена санция в размер на 100лв. при
квалифицирането на нарушението като маловажен случай също би
постигнала преследваните цели. Затова наказателното постановление следва
да бъде изменено като наложената на „*" * санкция се намали от 200 на 100
лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 ЗАНН на *
следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената част на жалбата,
а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв.(половината от
минималния размер на юрисконсултското възнаграждение от 80лв.).
Наказаното дружество не претендира разноски по делото.
На основание чл. 63 ал.4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-*/09.05.2023г., издадено от
директора на * гр.Смолян, с което на „*" * ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, ул.„*" №*, представлявана от управителя *, за нарушение
чл.2, ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска „*" и Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022г. обн., ДВ,
бр.96 от 2022г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2023г. на основание чл.415в ал.1
във вр. с чл.413, ал.2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 200
6
лева., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 200 лева на
100 лева.
ОСЪЖДА „*" * да заплати на * Смолян сумата в размер на 40,00 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд град Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7