Решение по дело №2545/2018 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

В ИМЕТО НА НАРОДА  

София, ................2018 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав, в открито заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                                                                                    ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при секретаря Таня Митова и прокурора Мартин Бешков, като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 2545/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от защитника на подс. Д.Д.А. срещу присъда от 20.02.2018 г. по НОХД № 12092/2017 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, с която за подс. Д.А. е призната за виновна по повдигнатото й от СРП обвинение за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК и е осъдена на лишаване от свобода за срок от четири месеца, като изтърпяването на това наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със същата присъда подс. Д.А. е призната за виновна и по повдигнатото й от СРП обвинение за извършено престъпление по чл. 318 от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. С присъдата подс. Д.А. е призната за виновна и по обвинението за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и е осъдена на лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години. С обжалваната присъда на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание на подс. Д.А. - лишаване от свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

Със същата присъда на основание чл. 45 от ЗЗД подс. Д.А. е осъдена да заплати на „К.К.М.“ ЕАД сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 11.08.2016 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на присъдата в частта, с която е определен размера на наказанието на подсъдимата, като се твърди, че наложеното наказание е несправедливо тежко. Предлага се присъдата на СРС да бъде изменена, като бъде намалено наложеното на подсъдимата Д.А. наказание.

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на СГП счита, че жалбата е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и обосновано.

Защитникът на осъдената поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и направеното искане за намаляване на наложеното на подсъдимата наказание.

Подс. Д.А., редовно призована, не се явява в съдебното заседание на въззивния съд.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

 

Софийски районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

През месец август 2016 г. свид. К.О.работела като барман във фирма „И.**” ЕООД, която стопанисвала обект - кафе-сладкарница „Неделя”, намираща се в гр. София, ж. к. „******.

Подсъдимата Д.А. била колежка на О.в сладкарницата, където работела като сервитьорка по силата на трудов договор № 27/22.04.2016 г., сключен от подс. А. с „И.**“ ЕООД.

Подс. Д.А. решила незабелязано да вземе личната карта на свидетелката О.с № *******, издадена на 09.10.2012 г. от МВР-София на името на К.Л.О., и да използва същата пред длъжностно лице от „К.К.М.” ЕАД, за да се облагодетелства.

В изпълнение на това свое решение, на неустановена дата през месец август 2016 г., подсъдимата успяла да вземе горепосочения документ за самоличност на свидетелката К.О.и употребила същия, както следва:

На 11.08.2016 г. подс. А. посетила офис на „К.К.М.” ЕАД, ***, с идеята да използва личната карта на св. О., за да кандидатства за отпускане на потребителски кредит, който нямала намерение да върне. При изготвяне на необходимия набор от документи, подсъдимата придала вид на Договор за потребителски К.тип кредитна линия №3-223-9197-2432052 от 11.08.2016 г., погасителен план към К.№2432059 към договора от 11.08.2016 г., погасителен план     с включено възнаграждение за обезпечение от 11.08.2016 г., Общи условия на „К.К.М.“ ЕАД към договор за потребителски К.тип „кредитна линия“ от 11.08.2016 г. договор за възлагане на поръчителство от 11.08.2016 г., искане за кредитна линия №1445662 от 11.08.2016 г., приложение №1 към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 11.08.2016 г. и декларация от 11.08.2016 г., че са съставени и подписани от свидетелката К.Л.О.с ЕГН **********, след което ги употребила пред свидетелката З.П.А.- старши кредитен специалист в „К.К.М.” ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение по договор за потребителски К.тип „кредитна линия” между свид. К.Л.О.и „К.К.М.” ЕАД.

Легитимирайки се с личната карта на свид. О.с № *******, издадена на 09.10.2012 г. от МВР-София, подсъдимата успяла да възбуди заблуждение у свид.З.А., че тя е лицето К.Л.О.и има право да получи отпуснатата от „К.К.М.” ЕАД парична сума в размер на 500 лв.

Използвайки личните данни на свид. О., подс.А. била одобрена за посочения потребителски К.и получила същия.

Тъй като нямала намерение да върне сумата по кредита, с поведението си подс. А. причинила имотна вреда на „К.К.М.” ЕАД на стойност 500 лева.

Междувременно, на 11.08.2016 г. свидетелката О.имала почивен ден от работа и трябвало да отиде до банката, за да изтегли пари от гише. Преди да тръгне за банката, проверила портмонето си, в което държала личната си карта, и установила, че същата липсва. Помислила си, че я е загубила някъде, поради което на следващия ден - 12.08.2016 г. подала заявление в 09 РУ - СДВР.

На 13.08.2016г. свид. О.била на работа в сладкарницата. Когато отворила портмонето си, видяла, че личната й карта е вътре.

На 27.09.2016г. свид. О.отново била на работа в сладкарницата, когато била посетена от служители на „К.К.М.” ЕАД - свидетелката З.П.А.и неин колега. Същите обяснили на свид. О., че повод за посещението им е неплатени от страна на последната вноски по изтеглен от нея кредит. Свид. О.обяснила, че не е теглила К.и че миналия месец личната й карта е била открадната.

На следващия ден - 28.09.2016 г„ свид. О.посетила офиса на „К.К.М.” ЕАД ***, където й било показано копие на договор за потребителски К.№ 3-223-9197-2432052 от дата 11.08.2016 г„ сключен на нейно име.

 

Първоинстанционният съд е приел, че така изложената фактическа обстановка се установява от направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на подсъдимата Д.А., което е счел за подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: показанията на свидетелите К.О.(л.73-74 от д. п.), В.Д.(л.75 от д. п.), Н.И.(л.76 от д. п.) и З.А. (л.78 и л.79-80 от д. п.); протоколите за извършени действия по разследването и писмените доказателства, приложени по делото.

Първоинстанционният съд е обосновал своя извод, че направеното от подсъдимата Д.А. самопризнание се подкрепя напълно от събрания по делото доказателствен материал, като настоящият въззивен състав не намира основания за възприемане на противното. Признанието на подс. Д.А. обхваща всички посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, както от обективно, така и от субективно естество. Направеното от подсъдимия самопризнание предопределя и обхвата на въззивния контрол в рамките на който не може да бъде приета за установена различна от очертаната в обвинителния акт фактическа обстановка /в този смисъл и задължителните указания по прилагане на закона, дадени в т. 8. 2. от ТР № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/.

 

При така установените по делото факти, съобразно проведената в първоинстанционното производство диференцирана процедура, въззивният съдебен състав счита, че правилно от правна страна районният съд е достигнал до извод, че подсъдимата Д.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които й е повдигнато обвинение с внесения от СРП в СРС обвинителен акт.

 На първо място, подс. Д.А. е осъществила престъплението по чл.309 ал.1 от НК, за което й е повдигнато обвинение, като на 11.08.2016г., в гр.София, в офис на „К.К.М.“ ЕАД, ***, сама съставила неистински частни документи: Договор за потребителски К.тип кредитна линия №3-223-9197-2432052 от 11.08.2016 г., погасителен план към К.№2432059 към договора от 11.08.2016 г., погасителен план   с включено възнаграждение за обезпечение от 11.08.2016 г., Общи условия на „К.К.М.“ ЕАД към договор за потребителски К.тип „кредитна линия“ от 11.08.2016 г. договор за възлагане на поръчителство от 11.08.2016 г., искане за кредитна линия №1445662 от 11.08.2016 г., приложение №1 към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 11.08.2016 г. и декларация от 11.08.2016 г., на които е придала вид, че представляват конкретни писмени волеизявления на К.Л.О.(придаден е вид, че подписите съответно в графи „За кредитоискателя /подпис/“, „За кредитополучателя /подпис/“, „За Клиента /подпис/“, „Кредитополучател“, „За клиента /подпис/“, „подпис“, „За Потребителя /подпис/“ и в графа „Кредитоискател“ е положен от К.Л.О.) и ги употребила пред З.П.А.- старши кредитен специалист в „К.К.М.“ ЕАД, за да докаже, че съществува правно отношение по договор за потребителски К.тип „кредитна линия“ между К.Л.О.и „К.К.М.“ ЕАД. Както е посочил първоинстанционният съд, всеки един от горепосочените документи, необходими за отпускането на потребителски кредит, по своята същност представлява частен документ. По делото е установено, че всеки един от горепосочените частни документи е „неистински“ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, доколкото на тях е придаден вид, че представляват изявление на К.Л.О., а не на действителният им съставител — подс.Д.А.. Подписвайки документите вместо лицето, посочено като автор на инкорпорираните в тях изявления, подс. Д.А. е съставила горепосочените неистински частни документи на 11.08.2016г. в офиса на „К.Кредит М.“ ЕАД, като след това е и употребила същите неистински частни документи пред свид. З.А. - старши кредитен специалист в „К.Кредит М.“ ЕАД е конкретна цел - да докаже, че съществува правно отношение по договор за потребителски кредит тип „кредитна линия“ между К.Л.О.и „К.Кредит М.“ ЕАД.

От субективна страна, престъплението е извършено при пряк умисъл - подсъдимата съзнавала всеки един от обективните елементи от състава на престъплението, както е съзнавала и обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е и пряко е целяла настъпването на общественоопасните последици.

Подс. Д.А. е осъществила и състава на престъплението по чл. 318 от НК, за което също й е повдигнато обвинение. На 11.08.2016 г., в гр. София, в офис на „К.Кредит М.“ ЕАД, намиращ се в ж. к. „******, подсъдимата А. противозаконно си служила с официален документ - лична карта №*******, издадена на 09.10.2012 г. от МВР-София, издадена за друго лице - за К.Л.О., ЕГН:**********, с цел да заблуди длъжностно лице З.А. - старши кредитен специалист в „К.Кредит М.“ ЕАД.

Подс. Д.А. е представила издадения на К.Л.О.документ за самоличност, за да заблуди относно действителната си самоличност длъжностно лице – свид. З.А. - старши кредитен специалист в „К.Кредит М.“ ЕАД. В този смисъл и подсъдимата е извършила престъплението умишлено, при условията на пряк умисъл, доколкото пряко е целяла да възбуди посоченото заблуждение.

Подс. Д.А. е извършила и престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като от обективна страна, на 11.08.2016 г., в гр. София, в офис на „К.Кредит М.“ ЕАД, намиращ се в ж. к. „******, възбудила заблуждение у З.П.А.- старши кредитен специалист в „К.Кредит М.“ ЕАД, че е лицето К.Л.О.и има право да получи отпусната от „К.Кредит М.“ ЕАД парична сума в размер на 500 лева и с това причинила имуществена вреда на „К.Кредит М.“ ЕАД в размер на посочената сума. Именно в резултат на възбуденото у нея от действията на подсъдимата А. заблуждение в действителната самоличност на последната, свид. О.е обработила подадените от подсъдимата неистински частни документи на името на К.О.и на подсъдимата е бил отпуснат потребителски кредит от 500 лева.

От субективна страна и това престъпление подс. Д.А. е извършила при условията на пряк умисъл - подсъдимата пряко е целяла набавянето на имотна облага, доколкото, както е посочил първоинстанционният съд, е действала, без намерение да обслужва отпуснатия й на името на свид. О.потребителски кредит, като се е разпоредила в свой интерес така получената сума.

 

При определяне на следващите са на подс. Д.А. наказания за трите извършени от нея престъпления обосновано първоинстанционният съд е приел за смекчаващи отговорността й обстоятелства чистото съдебно минало, младата й възраст и сравнително невисоката стойност на причинената с престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК имуществена вреда. Обосновано като отегчаващо обстоятелство е отчетена целенасочеността и упоритостта при осъществяване на престъпната дейност.

При така отчетените смекчаващи и отегчаващо обстоятелства правилно първата инстанция е счела, че не са налице основания за определяне на наказанията при условията на чл. 55 от НК, доколкото смекчаващите обстоятелства не са изключителни по своя характер, нито са многобройни, а и налагането на наказания към предвидения минимален размер за престъпленията не се явява несъразмерно тежко за подсъдимата. В този смисъл и правилно районния съд е счел, че следва по реда на чл. 54 от НК да се определят наказания към предвидения минимум, които след това на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъдат редуцирани с една трета. Така наложените наказания в никакъв случай не са несправедливо тежки и не са налице основания за въззивна намеса, изразяваща се в намаляването им.

Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, като е определил едно общо наказание, измежду наложените на подсъдимата за трите отделни престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване, при наличието на условията на чл. 66 от НК е отложил за минимално установения в закона изпитателен срок от три години.

При наличието на основанията на чл. 45 от ЗЗД е ангажираната имуществената отговорност на подс. Д.А., като е уважен изцяло предявеният от ощетеното дружество „К.Кредит М.“ ЕАД граждански иск за сумата от 500 лв. – причинени с престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК имуществени вреди.

 

При цялостната въззивна проверка на обжалваната присъда настоящата инстанция не установи при постановяването й да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са основания за нейната отмяна, поради което присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

 

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, Х въззивен състав

 

Р    Е    Ш    И:      

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 20.02.2018 г. по НОХД № 12092/2017 г. по описа на СРС, НО, 7 състав.

 

          РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.

                                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                      

 

ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.