Решение по адм. дело №9/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на Г. А. В., [ЕГН] от гр.Търговище, [улица], вх.*, ет.*, ап.** против Решение № 2153-25-374/12.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № **********/25.09.2024г. на Ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище, с което на Г. А. В., [ЕГН], считано от 11.06.2024г. и считано от 01.07.2024г. са отпуснати, както следва: лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО и добавка по чл.84 от КСО.

В жалбата, като отменителни основания, се навеждат съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В жалбата се навежда, че волята на оспорващата към момента на подаване на нейното заявление с вх. №2113-25-486/11.06.2025г. е била за отпускане на пенсия по чл.68 от КСО, а не на друго основание. Излага се твърдение, че оспорващата е уведомена от служителите на НОИ за наличието на нередовности в заявлението ѝ по телефона, а не по реда на чл.1, ал.5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Излага се становище за неспазване на процесуалните правила в хода на административното производство, свързано с промяната на правното основание, на което е отпусната пенсията ѝ, тъй като промяната на последното е извършено чрез декларация, а не чрез формуляр на документ, одобрен от Управителя на НОИ. Излагат се доводи, че потвърденото с Решение № 2153-25-374/12.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище Разпореждане № **********/25.09.20254. на Ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище е лишено от законово основание за неговото издаване, доколкото цитирания в Разпореждането пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО не е правно основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Навежда се нарушение на принципа на законност и на принципа на съразмерност, установени в АПК. Излагат се доводи, обосноваващи, че оспореният акт не е издаден за целите и по реда, установен от закона. Моли се да бъдат отменени Решение № 2153-25-374/12.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане № **********/25.09.20254. на Ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище, като преписката се върне за ново произнасяне по подаденото от оспорващата заявление с вх.№2113-25-486/11.06.2025г.

В съдебно заседание оспорващата Г. А. В. не се явява лично. Представлява се от адвокат Д. И. от АК – Търговище, която поддържа жалбата и допълнително подадената уточняваща молба с вх. № 2415/09.09.2025г. В съдебно заседание отново навежда изложените в жалбата основания и доводи. Допълнително излага становище, че в попълнената от оспорващата декларация, която не е между образците от документи одобрени от управителя на НОИ, е записано, че същата се подава във връзка със заявление за отпускане на пенсия за ОСВ по чл.69б от КСО, а не по пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО. Навежда, че от страна на органа не е било разяснено на оспорващата, че тя може да оттегли своето заявление и след 50 дни отново да го подаде, за да получи исканата от нея пенсия по чл.68 от КСО, каквато в същност е нейната действителна воля, видно от жалбите ѝ до всички институции. Излага становище и за липса на времева едновременност при подаването на заявлението за прехвърляне на средствата във фонд „Пенсии“ и на заявлението за отпускане на пенсия по чл.69б от КСО. Моли жалбата да бъде уважена и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът по оспорването – Директорът на ТП на НОИ – Търговище, в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпила е писмена защита с вх. № 2608/01.10.2025г. от процесуалният му представител ст. юрисконсулт Г. С.-Т., в която се излага твърдение, че по причина че в заявлението на оспорващата не е било посочено основанието на което тя иска да ѝ бъде отпусната пенсия, с нея е бил проведен телефонен разговор посредством който тя е била уведомена за придобитите от нея права и било разяснено, че следва сама да посочи основанието на което желае да се пенсионира и да попълни документи за това в НОИ. Излагат се подробни доводи обосноваващи, че пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО е годно правно основание. Излагат се и подробни доводи обосноваващи, че Решение № 2153-25-374/12.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане № **********/25.09.2024. на Ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище са издадени при правилно приложение на материалния закон, при спазване на установената форма и на всички административнопроизводствени правила, както и в съответствие с целта на закона. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.06.2024г. Г. А. В. е подала до директора на ТП на НОИ – Търговище Заявление с вх. № 2113-25-486/11.06.2024 г., с което е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си е приложила трудова книжка № 845/01.10.1980 г. и трудова книжка № 127/17.12.2003 г.

Не се спори по делото, че по причина, че в заявлението не било посочено конкретното основание, на което се иска отпускането на пенсията, със заявителката В. от страна на служител на ТП на НОИ – Търговище е проведен телефонен разговор, посредством който на В. били разяснени придобитите от нея права, както и че следва да посочи основанието, на което желае да се пенсионира в документи до НОИ.

На 02.07.2024г. г-жа В. подала до ТП на НОИ – Търговище саморъчно попълнена декларация № 2113-25-486#1/02.07.2024 г. С последната В. е посочила, че желае да ѝ бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 696 от КСО. На 02.07.2024г. г-жа В. подала и Заявление с вх. № 2124-25-49/02.07.2024г. за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО. В посоченото заявление В. е заявила, че във връзка с подадено от нея заявление за отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 696 ал.1-4 от КСО, е съгласна набраните средства по индивидуалната ѝ партида в професионалния пенсионен фонд, представляван от пенсионноосигурителното дружество, да бъдат прехвърлени на основание чл. 696, ал.7 от КСО във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

След извършване на необходимите проверки от длъжностното лице в пенсионното производство на 25.09.2024г. е издадено Разпореждане №**********/25.09.2024. на Ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище. С посоченото Разпореждане на заявителката Г. А. В., на основание пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, както и добавка по чл.84 от КСО.

От представените по преписката заверени от органа „вярно с оригинала“ преписи на Разпореждане №**********/25.09.2024г. /стр.35 и стр.38 от делото/, в текста на Разпореждането, както и в края на акта под реквизита „Ръководител на ПО“ липсват данни за имената и длъжността на лицето, подписало се в това качество.

В преписа на стр.35 от делото под реквизита „изготвил“ разпореждането, върху положения подпис под формата на печат фигурира името В. П.. Под реквизита „проверил“ разпореждането, върху положения подпис под формата на печат фигурират имената И. И. и С., като второто име на последната не се чете.

Така постановеното Разпореждане №**********/25.09.2024г. е обжалвано от Г. А. В. по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Търговище с жалба с вх. №1012-25-388/18.11.2024г. В жалбата си В. посочва, че на 11.06.2024г. е подала заявление за отпускана на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Посочва, че не била уведомена от служителя на ТП на НОИ, че за този вид пенсия са ѝ били нужни още два месеца възраст. В жалбата си В. сочи, че на 02.07.2024г. е била извикана от служители на НОИ и уведомена, че трябва да променя заявлението си. В жалбата се сочи също така, че В. е била уведомена, че има два варианта за пенсиониране – да се пенсионира предсрочно с пожизнено намалена пенсия, като намалението ще е около 20 лв. и ще нараства или да се пенсионира „по категория”, тъй като има 7 години първа категория труд и 9 години – втора категория труд, като е била посъветвана, че по-благоприятният за нея вариант е да се пенсионира „по категория”. В тази връзка тя се съгласила да подпише подадената от служителя на НОИ бланка на заявление, като не и е било разяснено, че по този начин ще бъдат прехвърлени средствата от индивидуалната ѝ партида в професионалния пенсионен фонд, с което е ощетена с над 7000 лв., средства които са били в партидата ѝ към този момент. С жалбата си В. моли да се промени правното основание на отпуснатата ѝ пенсия от параграф 4, ал. 1 от ПЗР на чл. 68а, ал. 1-2 от КСО, както и да ѝ бъдат възстановени средствата от ППФ.

На 11.12.2024г. до Г. А. В. е изпратено Писмо с изх.№1012-25-388#5/11.12.2024г., с което същата се уведомява, че във връзка с подадената от нея жалба с вх. №1012-25-388/18.11.2024г., е извършена и проверка от комисия по етика на ТП на НОИ – Търговище.

Така подадената жалба с вх. №1012-25-388/18.11.2024г. от В. е разгледана и като жалба срещу Разпореждане №**********/25.09.2024г. В резултат на последното на 12.12.2024г. Директорът на ТП на НОИ – Търговище е постановил Решение № 2153-25-374/12.12.2024г., с което е потвърдил като законосъобразно Разпореждане №**********/25.09.2024г.

В решението като мотиви решаващият орган е посочил, че в хода на административното производство са налице подадени и подписани от В. декларация № 2113-25-486#1/02.07.2024г. и Заявление с вх. № № 2124-25-49/02.07.2024г. за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО, с което са налице предпоставките за отпускането ѝ на лична пенсия за ОСВ по чл. 696 от КСО, както и че органът действа при условията на обвързана компетентност и в тази връзка оспореното разпореждане е издадено при правилно приложение на закона. Посочено е също така, че незнанието на закона не оневинява незнаещия го, както и че всички нормативни актове се довеждат до знанието на техните адресати, като се обнародват в Държавен вестник. В решението като мотиви е изложено и че след предприета процедура по реда на чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт не са установени пропуски/нарушения при осъществяване на служебните задължения на служителите на ТП на НОИ – Търговище.

Решение № 2153-25-374/12.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е съобщено на В. на 13.12.2024г.

На 18.12.2024г. Г. А. В. е подала жалба до Омбудсмана на Р. България с копие до Управителя на НОИ. Жалбата е входирана в НОИ – София с вх. № 1029-40-4513/18.12.2024г. Същата е препратена до Директора на ТП на НОИ – Търговище с Писмо с изх.№1029-40-4513#1/23.12.2024г. на Директора на Дирекция „Пенсии“ при НОИ – София, а от първия на Административен съд – Търговище с изх. № 1029-40-4513#2/31.12.2024г.

С Определение № 737/30.04.2025г. образуваното по жалбата ад.д.№9/2025г. на Административен съд – Търговище е прекратено и жалбата е изпратена по подведомственост на Омбудсмана на Р. България. Определението е обжалвано от В. пред ВАС. С Определение № 7838/14.07.2025г. по ад.д. № 6141/2025г. на ВАС Определение № 737/30.04.2025г. по ад.д. № 9/2025г. на Административен съд – Търговище е отменено и делото е върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е представена Заповед № 08/04.2019г. за назначаването на С. Т. С. на длъжност Началник на отдел „Пенсии“ ТП на НОИ – Търговище.

От представената по делото преписка от извършена проверка от комисия по етика при ТП на НОИ – Търговище се установява, че по жалбата с вх. № 1012-25-388/18.11.2024г. на Г. А. В. е извършена проверка като са взети обяснения от служителите В. П., В. В. и Н. Т.. За резултатите от проверката е съставен Доклад от комисия по етика при ТП на НОИ – Търговище със становище за липса на нарушения на кодекса за поведение на служителите в НОИ /стр.76/.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна относно допустимостта, съдът приема следното:

В изпълнение на указанията на Определение № 7838/14.07.2025г. по ад.д. № 6141/2025г. на ВАС, съдът приема жалбата за допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт подлежащ на съдебно оспорване, след проведено административно обжалване като задължителна положителна процесуална предпоставка.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

Оспореното Решение № 1012-16-89/1 от 12.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от материално компетентен орган.

По отношение на потвърденото с посоченото Решение Разпореждане №**********/25.09.2024г., видно от неговото съдържанието в последното не се съдържат имената на С. Т. С. като лице, издало и подписало акта, както и данни за заеманата от него длъжност. С това разпореждането се явява издадено при липсата на основен реквизит по чл.59, ал.2, т.1 от АПК и при съществено неспазване на законовите изисквания за съдържание на акта. Липсата на данни в съдържанието на разпореждането за издателя на акта и за неговата длъжност, в конкретният случай засяга и материалната компетентност на длъжностното лице, подписало се под реквизита „ръководител ПО“, тъй като съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КС пенсиите се отпускат не от което и да е длъжностно лице, а само от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ.

Едновременно с гореизложеното в Разпореждането липсват мотиви на органа от фактическа страна и за общият сбор от точки /от осигурителен стаж и възраст/за В., като в тази връзка липсват конкретни фактически основания на органа и яснота във волята на последния коя от двете хипотези на пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО органът е приложил по отношение на случая на заявителката В..

По изложените съображения, съдът приема Разпореждане №**********/25.09.2024г. за постановено при съществено неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта по чл.59, ал.2, т.1 и т.5, във връзка с ал.1 от АПК, което е самостоятелно отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.

Независимо от гореизложеното, съдът намира и следното:

Безспорно по делото е установено, че в подаденото на 11.06.2024г. заявление от В. не се съдържа посочване на вида пенсия, която се иска да ѝ бъде отпусната. От събраните по делото писмени доказателства не се доказа, за отстраняването на тази нередовност в заявлението, органът да е изпратил писмо до заявителката, съгласно задължението му по чл.1, ал.5 от Наредба за пенсиите и по чл.30, ал.2 от АПК. Предвид това съдът приема, че с така посочената от В. декларация № 2113-25-486#1/02.07.2024 г. гореописаната нередовност в заявлението на В. към 02.07.2024г. не се явява отстранена при спазване от страна на органа на нормативно разписания процесуален ред. Последното има за последица липса на редовно подадено от В., по надлежния законов ред, Заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл.69б, ал.1 от КСО, както и до липса на времева едновременност при подаването на двете заявления, съгласно изискването на чл.69б, ал.7 от КСО. Неспазването на изискването за едновременност на двете заявления води и до липсата на една от кумулативно предвидените материални предпоставки за отпускане на пенсията за ОСВ по реда на чл.69б, ал.1 от КСО.

Дори обаче да се приеме, че с така подадената на 02.07.2024г. декларация от В., е била отстранена нередовността и че заявлението на същата е редовно подадено с искане да е по реда на чл.69б, ал.1 от КСО, изцяло липсва яснота във волята на органа -по какви съображения, същият с Разпореждане №**********/25.09.2024г. е отпуснал на В. лична пенсия ОСВ по реда на пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО, а не по реда на чл.69б, ал.1 от КСО, с каквото именно искане органът е бил сезиран. В случая към 02.07.2024г., нито е налице заявление на В. с искане за отпускане на лична пенсия по реда на пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО, нито е налице подадено от В. З. по пар.4, ал.6 от ПЗР на КСО. Последното води до произнасяне на органа с процесното Разпореждане №**********/25.09.2024г. по предмет, с който органът не е бил сезиран, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и изцяло е в противоречие на защитната теза на органа, че той действа при обвързана компетентност, съобразно искането на заявителя, обективирано в заявлението му за отпускане на пенсия.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът приема за доказано по несъмнен начин по делото, че волята на оспорващата при подаване на нейното Заявление е за отпускане на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68 от КСО, а не по реда на пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО. По изложените съображения съдът приема, че Разпореждане № №**********/25.09.2024г. се явява издадено при неизпълнение от страна на органа на задължението му по чл.35 от АПК, а именно да изясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на случая, и при неспазване на принципите на чл.9, ал.4 от АПК и чл.7, ал.2 от АПК. Посоченото също води до допуснати нарушения на процесуалните правила, които се явяват съществени, тъй като ако същите не бяха допуснати и беше изяснена от органа, действителната воля на заявителката за вида на пенията, която тя иска да ѝ бъде отпусната би се стигнало до друг краен правен резултат. Констатацията на етичната комисия за липса на нарушения на кодекса за поведение на служителите в НОИ има касателство само относно основанията за реализиране на дисциплинарна отговорност, на по никакъв начин не установява че служителите на НОИ, водещи случая на заявителката В., са изпълнили надлежно процесуалните си задължения, произтичащи от чл.35 от АПК. Наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на издаването на административния акт, съставлява самостоятелно отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

По изложените съображения съдът намира Разпореждане №**********/25.09.2024г., освен за постановено при неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание, но и за постановено при допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила и решаващият орган – Директорът на ТП на НОИ, като не е отчел тези незаконосъобразности на Разпореждането и не е упражнил правомощието си по чл.117, ал.3 от КСО за неговата отмяна, също е постановил решението си при неспазване на закона.

На основание всичко гореизложено, съдът намира Решение № 2153-25-374/12.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №**********/25.09.2024г. на Ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище за незаконосъобразни и следва като такива, същите да бъдат отменени.

С отмяната на пенсионните права, в случая на отпуснатата на Г. А. В. с Разпореждане №**********/25.09.2024 пенсия по реда на пар.4,ал.1 от ПЗР на КСО, се отменят и правата възникнали за ДОО по преведените средства по Заявление с вх. № № 2124-25-49/02.07.2024г за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО. Порочно упражненото право на пенсия по реда на чл.69б, ал.1 от КСО от името на Г. А. В. е равнозначно на липса на упражнено право по чл.69б, ал.7 от КСО.

Предвид на това, че естеството на въпроса е от компетентността на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Търговище, следва преписката да се върне на същия за ново произнасяне по подаденото от Г. А. В. З. с вх. №2113-25-486/11.06.2024г, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на заявлението след изясняване на действителната воля на В. относно вида на пенсията, която иска да ѝ бъде отпусната, органът да се произнесе по същество при спазване на чл.35 от АПК чл.9,ал.4 от АПК и чл.7,ал.2 от АПК, като и се даде възможност и за отстраняване на непълнотите в подаденото от нея заявление, по съответния процесуален ред съгласно чл.1,ал.5 от Наредба за пенсиите. При новото произнасяне органът да извърши преценката за наличието на материалните предпоставки за отпускане на съответната по вид пенсия към момента на издаване на новото разпореждане, а не към 11.06.2024г, както и след отчитане на фактите, настъпили след издаването на отмененото Разпореждане, на основание и при спазване на чл.142 ал.1 и ал.2 от АПК.

При така следващия се от решението резултат на съдебния спор, следва искането на процесуалния представител на оспорващата –адвокат И., за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗА, да бъде уважено. Съдът след като отчете фактическата сложност на правния спор и извършените от адвокат И. процесуални действия по организиране на защитата на оспорващата намира, че на адвокат Д. Й. И., с л. рег. № ********** от АК – Търговище следва да се присъди възнаграждение, определено съобразно чл.8, ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, която норма не е задължителна за съда, но може да служи за ориентир, а именно в размер на 500 лева, което да бъде възложено в тежест на ТП на НОИ-Търговище, съгласно пар.1, т.6 от ДР на АПК.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173, ал.2 от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №2153-25-374/12.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, както и потвърденото с него Разпореждане № **********/25.09.2024г. на Ръководителя на ПО към ТП на НОИ – Търговище, с което на Г. А. В., [ЕГН], считано от 11.06.2024г. и считано от 01.07.2024г. са отпуснати, както следва: лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО и добавка по чл.84 от КСО.

 

ИЗПРАЩА /като правно действие/ преписката на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище за ново произнасяне по същество по Заявление с вх. № №2113-25-486/11.06.2024г., подадено от Г. А. В., при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона, в 7-дневен срок, от влизане в сила на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 от ЗА, да заплати на адвокат Д. Й. И., с л. рег. № ********** от АК – Търговище, сумата от 500 /петстотин/ лева адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

 

Препис от решението да се изпрати на страните.