РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110209181 по описа за 2023 година
установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление /НП/ № № 23-4332-004239/ 22.03.2023 г.
на началник група в СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, на П. А. Д. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лв. за
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/; административно наказание „глоба” в
размер на 100.00 лв. за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и „лишаване от право“ да
управлява МПС за срок от един месец.
Депозирана е жалба срещу НП, с която се иска отмяна на обжалваното
НП и прекратяване на наказателното производство поради допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че
не са били разяснени правата по чл. 44 ЗАНН и е не е дадена възможност за
фактическото участие на жалбоподателя в извънсъдебната фаза на
производството,, като по този начин е накърнено правото му на защита.
1
Сочи се необоснованост на санкционния акт, като се поддържа, че липсват
доказателства за извършване на процесното нарушение - и по отношение на
авторството, и по отношение на виновността. На следващо място се твърди,
че не е спазен срокът за съставяне на АУАН и че липсват задължителни
реквизити в същия. Излагат се аргументи за несъставомерност на вменените
административни нарушения, както и за прилагането на несъответна
разпоредба, доколкото наказващият орган твърди настъпване на ПТП. Иска се
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се,
представляван от процесуален представител, редовно упълномощен. Жалбата
се поддържа и се моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 15.09.2022г. около 17:55 часа в гр.София В.В. К., излизайки от
жилищния блок, в който живее, констатирал наличие на щети по автомобила
на неговия баща – лек автомобил „Т.“, паркиран на ул.,, Д.” пред блок 765,
като непосредствено пред въпросния автомобил бил паркиран автомобилът на
жалбоподателя „С.“ с рег. № ..., затова К., въпреки че не е бил очевидец на
начина и механизма на осъществяване на щетите и дали същите са вследствие
на ПТП, субективно приел, поради разположението на двата посочени
автомобила, че водачът на л.а.“С.“ с рег. № .. е нанесал щетите при паркиране,
и подал сигнал до МВР, въз основа на който бил съставен протокол за ПТП
№ 11307/15.09.2022г. от служител на МВР /също - неочевидец на събитието/.
На 17.02.2023г. бил съставен АУАН № 201176/17.02.2023г. от С. А. Д.,
на длъжност младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, в присъствието на
свидетелите В.В. К.и А. С. С. /които не били очевидци на събитието/, и на
нарушителя П. А. Д., връчен на пооследния на същата дата, с отразено
писмено възражение от него: ,,не съм съгласен с твърдението”. В акта била
обективирана фактическа обстановка, както следва: в инкриминираното време
и на инкриминираното място жалбоподателят, като водач на МПС л.а. „С. “ с
рег. №..., извършвайки маневра „заден ход“, реализира ПТП в паркиран л.а.
„Т.“ с рег. №..., нанасяйки материални щети на преден рег. номер и
пластмасов държач на номера, след ПТП напуска мястото, без да уведоми
службата за контрол на МВР по територия.
На база на посочения АУАН е издадено процесното наказателно
постановлние № 23-4332-004239/22.02.2023г. от началник група в СДВР,
ОПП -СДВР, упълномощена със заповед № 8121K-13180 от 25.10.2019г., с
което на жалбоподателя на основание 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00
/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на
2
чл. 123, ал. 1, т. 3 б. В от ЗДвП – за това, че на 15.09.2022г. около 17:55 часа
жалбоподателят, управлявайки л.а. „С.“ с рег. № ..., при извършване на
маневра на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за
други участници в движението, реализира ПТП в паркиран л.а. „Т.“ с рег. №.,
нанасяйки материални щети на преден рег. номер и пластмасов държач на
номера; при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП,
напуска мястото, без да уведоми службата за контрол на МВР по територия и
не изпълнява указанията й.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства: заповеди за компетентност, справка-картон на
водача, декларация, писмено сведение, протокол за ПТП, скица, докладни
записки, както и от останалите материали по делото, приети по надлежния
процесуален ред, и от показанията на разпитания по делото свидетел С. А. Д.,
които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа
обстановка и на целия доказателствен материал. Съдът възприема в цялост
приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Същата се явява основателна, като съображенията за това са следните:
Сроковете за съставяне на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН, са спазени. Той е съставен на 17.02.2023 г., тоест в деня, в който е
установен нарушителят от контролния орган. АУАН е бил предявен за
запознаване и подписан от нарушителя, и в зааконоустановения шестмесечен
срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, видно от
заповед No 8121K-13180 от 25.10.2019г. на министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП
е съставено от Г. В. Б., началник сектор към СДВР-ОПП, като със заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на
сектори в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни
3
постановления.
В хода на административнонаказателното производство на
жалбоподателя са били повдигнати обвинения за осъществени от негова
страна две отделни административни нарушения.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е
наложено наказание за допуснато нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, в
резултат на което е настъпило ПТП. Посочената разпоредба изисква от
водачите на ППС, преди да предприемат движение назад да се уверят, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма с действията си да
създадат опасност или затруднение за останалите участници в движението.
При това обаче нито в АУАН, нито в НП е дадено достатъчно ясно и пълно
описание на нарушението. Така в акта единствено лаконично е посочено, че
изпълнителното деяние се е изразило в осъществяване на маневра „заден
ход“, като реализира ПТП в паркиран л.а. „Т.“ с рег. ..., нанасяйки материални
щети на преден рег. номер и пластмасов държач на номера, и след ПТП
напуска мястото, без да уведоми службата за контрол на МВР по територия.
От наказателното постановление се чете, че същият, при извършване на
маневра на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за
други участници в движението, реализира ПТП в паркиран л.а. „Т.“ с рег. №
..., нанасяйки материални щети на преден рег. номер и пластмасов държач на
номера, и при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП,
напуска мястото, без да уведоми службата за контрол на МВР по територия и
не изпълнява указанията й /без да става ясно, къде е бил позициониран
автомобилът на жалбоподателя/. В този смисъл, не е налице идентитет между
описанието на нарушението в АУАН и в наказателното постановление, което
съществено нарушава правото на жалбоподателя да разбере, какво именно
нарушение му се вменява, респективно да оорганизира адекватно защитата
си.
Отделно от това, наказващият орган е приел, че нанесените щетите на
л.а. „Т.“ са нанесени от жалбоподателя само и единствено въз основа на
сведенията на В. К., който не е бил очевидец на нанасянето на щетите, а само
е установил наличието им върху автомобила на баща му. Писмено лицето
поддържа, че пред въпрносният автомобил е паркиран автомобилът на
жалбоподателя, поради което той е приел, че жалбоподателя като водач на
непосредствено паркирания автомобил е причинил ПТП, карайки назад с цел
паркиране на автомобила, същото е приел и наказващият орган. Сведенията,
че автомобилът на жалбоподателя е бил непосредствено паркиран пред
автомобила, върху който са констатирани щети, не навеждат категорично
данни за това, че е именно жалбоподателят, управлявайки моторното
превозно средство назад, е нанесъл щетите. Така изложените сведения на св.
Караиванов са само предположения за фактическата обстановка, които
санкциониращият орган е приел за безспорно установени. Съдът счита, че
административнонаказателната теза от АУАН и НП се явява недоказана и с
оглед тежестта на доказване, лежаща върху административнонаказващия
орган.
Предвид на горното съдът намери, че не се установиха описаните в НП
фактически твърдения на отговорността, което прави нарушението по пункт
4
първи на атакуваното наказателно постановление недоказано, макар да са
налице данни за нарушение на правилата, регламентиращи движението назад;
доколкото въвеждането на нови фактически положения е недопустимо в
настоящата фаза на производството, единствената закономерна последица на
неточното описание на нарушението се явява отмяната на наказателното
постановление в тази му част.
По втори пункт на административното обвинение:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на
разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП, според която водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, да уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания. Тоест обективни
признаци от състава на това нарушение са, да е настъпило пътно-
транспортно произшествие с причинени имуществени вреди и да е налице
липса на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата,
свързани с него, и напускане на мястото на ПТП от единия от участниците,
без да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
да изпълни дадени указания. В настоящия случай в описателната част на
АУАН единствено е отразено, че жалбоподателят напуснал мястото на ПТП,
без да уведоми службата за контрол на МВР по територия; в НП пък е
посочено, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го
напуснал, като не уведомил службата за контрол и не изпълнил указанията й,
като отново не се констатира, жалбоподателят да е поставен в известност по
ясен, точен и не позволяващ съмнение начин, какво административно
нарушение се твърди да е извършил. Така също, доколкото съдът прие, че
наказващият орган не е установил по безспорен начин участието на
жалбоподателя в ПТП, не може да му бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност за неизпълнение на
задълженията като участник в пътното движение. Не се установява както
обективната, така и субективната страна на възведените административни
нарушения, поради което съдът счита НП за необосновано.
5
Предвид изложеното наказателното постановление, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания, се явява
незаконосъобразно и необосновано, и като такова следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съдът се произнася по разноските, сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това. В хода на производството
жалбоподателят е представляван от договорен адвокат, ангажирал е
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600.00 лв. и е отправил до съда искане за присъждането им. Предвид
изхода по спора, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи
направеното искане и да присъди разноски, дължими на жалбоподателя, в
упоменатия размер.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 23-4332-004239/
22.03.2023 г. на началник група в СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 20.00 лв. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2,
т.11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/; административно наказание
„глоба” в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от
ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, както и „лишаване от право“
да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя сумата от 600.00 лева за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6