Р Е Ш Е Н И Е
№ 260045/ 01.03.2021 година гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен
съд Втори
наказателен състав
на
първи февруари двехиляди
двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Районен съдия : Даниела Николова
секретар:Елена Драганова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
АНД №
1188 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от К.Д.А. *** ,чрез адв.И.М. срещу Наказателно
постановление № 20-1253-00993/ 30.06.2020 г. на Началник група в
сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП е наложена глоба от 30 лв.,на основание чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.185
от ЗДвП глоба от 20 лв .В подадената
жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила .. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление.
В
съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован
не се явява .Чрез пълномощника си адв.И.М.
заявява ,че поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият
орган - Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.В придружителното писмо към АНП излага
становище жалбата да не бъде уважавана.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано
да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
На
25.05.2020 г. служителите на РУ на МВР - Хасково св.И.Р.М.
и Р.Б.Т. били на работа ,като със
служебния автомобил извършвали патрулна дейност в град Хасково .Около 01.10
часа на 25.05.2020 г. забелязали лек автомобил марка „Ауди **“ с рег.№******,който
на кръстовището на ул.“Кресна „ с бул.“България
“ в град Хасково нарушил
пътен знак Г2 „движение само надясно след знака „ ,като продължил движението си по
бул.“България“ в насрещното движение .По
тази причина подали сигнал за спиране на автомобила и след
проверка установили, че МПС било
управлявано от жалбоподателя К.Д.А. *** .
След това поискали
съдействие от органите на сектор "ПП" при ОД на МВР –Хасково за
извършване на проверка за употребата на алкохол . За целта
на място бил изпратен екип на сектор
"ПП" при ОД на МВР –Хасково , включващ в състава си св.Ж.К.И. , "мл. автоконтрольор" в сектор ПП
при ОД на МВР –Хасково ,който поканил водача на превозното средство да бъде
тестван с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 ARBA№0065 за установяване употребата на алкохол ,но същият
отказал.От спавка в масивите на МВР се установило,че водачът има
наложено наказание глоба ,незаплатена в
срока за доброволно плащане. С оглед тези
констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил
съставен от св.Ж.И. Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 212127
за нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП, 174, ал. 3 от ЗДвП и чл.190 ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения
и предявен акт за установяване на административно нарушение и получил
екземпляр от него, според отразеното в
приложената разписка. В хода на проверката, след
съставяне на акта, бил издаден талон за медицинско изследване №0051487. Възражения
срещу съставения АУАН са постъпили допълнително в рамките на
законоустановения срок от съставянето му.При издаване на наказателното
постановление, административно-наказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка ,налагайки съответните
санкции.
Изложената фактическа обстановка се установява
от представените по делото писмени доказателства,съдържащи с АНП.Показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели съдържат информация относно обстоятелствата, свързани с
действията, развили се в хода на полицейската
проверка при констатиране на нарушенията , констатациите относно
поведението и действията на жалбоподателя и тези, свързани със
съставянето на АУАН.
При така установените факти съдът намира от
правна страна
следното:
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него, като от последната не се е възползвал,отказвайки да подпише
и получи екземпляр от АУАН. Процесният акт
за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на
свидетели, пряко участвали в установяване на описаните в него нарушения. На следващо място,
обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган. Спазени са формата и редът за издаването
му, като представлява спорен въпросът дали по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
По
отношение на нарушението по чл. 6, т.1 ЗДвП.Съобразно чл. 6, т.1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. В настоящото НП изрично е посочено, че нарушението се
състои в навлизане от страна на водача след знак забраняващ влизането на
съответното ППС /а именно знак Г2/.
Осъществяването на това нарушение се установява от разпита на актосъставителя и свидетелите по акта . Липсват наведени от
страна на жалбоподателя доводи за липса на осъществяването на това нарушение,
като липсват и представени от жалбоподателя доказателства в тази връзка.Нарушението в случая правилно е
съотнесено и към съответната санкционна норма, а именно - чл. 183,
ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП. Съобразно същата се наказва с глоба 30 лв.
водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път. Така
посочената санкция е императивно посочена, поради което и не подлежи на
изменение от страна на съда като правилно определена.Всичко изложено мотивира
извода за законосъобразност на обжалваното НП , в това число и в неговата
санкционна част, която не противоречи на разпоредбата на чл. 27 ЗАНН,
поради което същото следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на второто
нарушение .Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, доп. - ДВ, бр. 43
от 2002 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012
г., в сила от 7.08.2012 г., водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
Настоящият състав намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не е описано конкретно, точно и ясно
установеното нарушение. Не са изложени необходимите факти по вмененото
административно-наказателно обвинение с оглед начин на извършване и
обстоятелствата, при които това е станало. Видно от АУАН описаната в него
фактическа обстановка и съответно нарушение не съдържа констатации за това,че
отказа на нарушителя да му бъде извършена проверка с техническо средство се е
отнасял за установяване употребата на алкохол . Думата алкохол в кръвта на жалбоподателя
липсва във фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, което съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо
възможността на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинен.
Актосъставителят, а след
него и АНО са квалифицирали деянието, вменено на
жалбоподателя по чл. 174, ал.
3 ЗДвП, която е наказващата норма, но също така в
диспозицията си съдържа състава на административно
нарушение от гледна точка характеризиращите го от обективна страна
признаци. В случая е налице разминаване при описание на
изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, а такова разминаване по отношение на
задължителен реквизит е недопустимо. В процесния АУАН е посочено, че
водачът "отказва проверка с техническо средство Алкотест-
Дрегер..“ -изпълнително деяние по чл. 174, ал.
3 пр.1 ЗДвП. В АУАН и НП освен отказа да бъде тестван с технически
средство е посочено още,че : "Отказва проверка с
техническо средство за установяване на употреба
на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта му ". Макар и да е останало в рамките на същата правна
квалификация, изпълнителното деяние в наказателното постановление е разширено с
въвеждане на нови признаци от състава на нарушение, за които липсва повдигнато
надлежно административнонаказателно обвинение. Формалността на
административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на
наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което
изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на
привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона
обем да научи за какво деяние се ангажира отговорността
му , както и за да се обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки
на фактическото обвинение за преценка на съответствието му с
приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на
допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване
на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на
ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което
го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и
съставлява основание за отмяна на санкционния акт . Следва да бъде изтъкнато,
че обикновеният прочит на санкционната разпоредба чл. 174, ал.
3 ЗДвП, сочи на възможен извод, че подлежи на административно
наказание онзи водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване в случая на употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване
за установяване на на алкохол в кръвта му. Т. е. създава се впечатление, че
водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова страна за изпълнение на
само едно и което и да е от визираните задължения: да бъде тестван с техническо
средство, респ. да не изпълни предписание за установяване на употребата на
алкохол с доказателствен анализатор или медицинско изследване , с
оглед употребата на съюза "или" в цитираната разпоредба. Подобно
тълкуване обаче, настоящият съдебен състав счита, че противоречи на смисъла на
закона, чиято цел е да се създадат гаранции за възможността лицата, управляващи
моторни превозно средства да бъдат контролирани за спазване на забраната
по чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП под страх от административно-наказателна
отговорност и отчитайки, че и трите способа, визирани в текста на чл. 174, ал.
3 ЗДвП, са насочени именно към проверка на употребата от тези лица
на алкохол . В потвърждение е и законовото положение, че
възприемането на показанията на техническото средство/ от наказващия орган,
респ. от съда е обусловено от несъгласието на жалбоподателя да съдейства било за изследване
с доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско изследване
. Следователно, налице е противоправно поведение на жалбоподателя,
изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП, но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и
повдигнато съответно административно-наказателно обвинение. В обобщение,
допуснато е несъответствие в описанието на деянието в съставения
АУАН и в издаденото НП, като бездействието на жалбоподателя по повод
предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган
за пръв път едва със санкционния акт, с оглед изложеното по – горе за характера
и последиците от така допуснатото процесуално нарушение.Тези съждения за
допуснати в хода на АНпроизводство съществени нарушения като извод налагат и отмяна на НП в тази му
част.
По отношение на третото от нарушенията съдът намира следното: Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба /в приложимата редакция/, наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В случая от фактическа страна в наказателното постановление е посочено, че на обективираната дата и място жалбоподателят като водач има наложено наказание глоба,незаплатена в срока за доброволно заплащане . Конкретна глоба/и и съответните актове, с които са наложени (фиш или наказателно постановление) не са обективирани. Този подход при описание на нарушението от АНО, е довел до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същият е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт. Това е така, тъй като предмета на доказване касателно това административно нарушение е свързан не само с факта на налагане на глоба, респ. че същата е неплатена, но и че тя подлежи на изпълнение, т. е. основанието от което тя произтича е влязъл в сила санкционен акт. Горното води на извод, че санкционният акт в тази му част е издаден в нарушение на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН-основание за отмяна на същия поради допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените такива. При това положение не може да се приеме, че нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е установено по категоричен начин, а изводът на АНО, че за същото на основание чл. 185 от ЗДвП следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя е несъответен на материалния закон. По тези причини НП следва да бъде отменено и в тази му част.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1253-000993 от 30.06.2020г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Хасково, в частта на наложените на К.Д.А. *** на основание чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.185 от ЗДвП глоба от 20 лв .
ПОТВЪРЖДАВА НП в частта на наложеното
наказание глоба от 20 лв. по чл.185 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд –Хасково в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
Е.Д.