РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.10.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело №
7313/2019 г., по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 70028 от 18.03.2020 г., постановено по гр. дело № 22432/2017 г. по описа
на СРС, 38 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД против Л.Й.А., по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 4898.48лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2014г., - 30.04.2016г., и 336,43лв., - законна лихва за забава от
15.11.2015г. до 16.11.2016г., ведно със законната лихва от 25.11.2016г.,-
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК вх. №3078938 до окончателното изплащане на сумите.
Със същото решение ищецът е осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600,00 лв., представляващи
разноски по делото.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Изтъква се, че е необоснован извода на
първоинстанционния съд, че ответникът не е собственик на имота, до който е
доставял топлинна енергия, тъй като по делото е представен договор за
покупко-продажба на жилищен имот по реда на чл. 117 ЗТСУ и удостоверение за
идентичност, от които се установявала собствеността върху процесния недвижим
имот. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените осъдителни
искове, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият
ответник - Л.Й.А., чрез пълномощника
си, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно
изложените съображения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените
във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната
проверка, съдът намира следното:
В
конкретния случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия
като собственик на процесния недвижим имот - апартамент № 4,
находящ се в гр. София, ж.к. „******, с аб. № 196400. Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР
на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, купувач/и (страна) по сключения договор за доставка
на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно
то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
С
оглед събраните по делото писмени доказателства обоснован е изводът на първоинстанционния
съд, че от доказателствата по делото не се установява твърдението на ищеца, че
именно ответникът Л.Й.А. е собственик или пък вещен ползвател на
процесния имот, до който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия през
процесния период, т.е. че е пасивно материално легитимиран да отговаря по така
предявените искове. Противно на поддържаното във въззивната жалба, настоящият
състав на съда приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК принадлежността
правото на собственост на ответника върху процесния недвижим имот. Този факт
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК подлежи на пълно и главно доказаване от ищеца, поради
което и при прилагане последиците на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел за недоказано
твърдението на ищеца, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
недвиим имот. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представеният
с исковата молба договор за покупко-продажба на жилищен имот по реда на чл. 117
ЗТСУ касае недвижим имот, находящ се в ж.к. Дружба, а не в ж.к. Надежда. Това
обстоятелство не се установява и от представения по делото Протокол за проведено
ОС на ЕС от 04.09.2002 г., който представлява частен свидетелстващ документ и
не доказва право на собственост върху процесния имот, респ. неговия
обем (собствен, притежаван в съсобственост - обикновена дялова или в режим на
СИО, вещно право на ползване, по наемно правоотношение и пр.), а и същият също
се отнася до имот, който не се намира в ж.к. Надежда.
Ето
защо в съответствие с доказателствата по делото предявеният главен установителен
иск е бил отхвърлен, като с оглед изхода на делото по главния иск неоснователен
е и предявения акцесорен иск.
Доколкото
във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за
правилността на решението извън наведените оплаквания, като с оглед неоснователността
на въззивната жалба и поради съвпадане на крайните изводи обжалваното решение
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна
инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адв. А.Т. от САК сумата
от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред
СГС за оказа безплатна адвокатска помощ.
С оглед на цената на всеки един от обективно
съединените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70028 от 18.03.2020 г., постановено по гр. дело № 22432/2017 г.
по описа на СРС, 38 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******да
заплати на Ц. Л. Д., ЕГН ********** адв. А.Т.
от САК, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв., сумата от 300,00 лв.,
представляваща разноски за за оказа безплатна адвокатска помощ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: